О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я ИВАН СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
1898 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на „Актив Асетс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
София №2, ет.3, ап.4, срещу определение №10077/06.08.2019г. по гр.д. №
9749/19г. по описа на ВРС, ХХХІХ-ти с-в, с което е прекратено производството, образувано
по искова молба от „ Актив Асетс“ ЕООД срещу
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г, за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 6 492,66
лева, начислена ел.енергия за периода 13.06.2017г. - 12.06.2018г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като няма
доказателство, че вече е образувано по-рано производство пред арбитражен съд.
Сочи се, че констативният протокол не е подписан от жалбоподателя или негов
упълномощен представител. Счита, че арбитражната клауза е неравноправна, поради
което и недействителна. Твърди, че заявлението няма характеристиките на
договор. Оспорва се легитимността на Арбитражен съд Варна. Твърди се, че спорът
е неарбитруем, тъй като съобразно §1 т.41б б.„а“ от ДР на ЗЕ ищецът има
качеството на краен потребител. Моли определението да бъде отменено и делото
върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД. Същият оспорва жалбата и излага, че е
неоснователно. Твърди, че арбитражното споразумение не е недействително, тъй
като е подписано от пълномощник на ищеца. Арбитражната клауза не е нищожна, а
спорът е арбитруем, тъй като ищецът е юридическо лице. Излага, че жалбата е
неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съобразно чл. 15 ал.2 ГПК акт.
Поради
изложеното и жалбата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. №
9749/19г. е образувано по предявен от „Актив Асетс“ ЕООД отрицателен
установителен иск срещу „Енерго-Про продажби“ АД. Ищецът сочи, че е клиент на ответното дружество и заплаща редовно
консумираната от него ел.енергия. Сочи се ,че на 12.06.2018 г. е съставен Констативен протокол, с който на ищцовото
дружество е начислена допълнителна сума за плащане за определена по едностранна
корекционна процедура стойност за еленергия. По допълнително
издадената фактура от 14.06.2019г. е определено, че за периода от 13.06.2017г.
до 12.06.2018г. ищецът дължи сумата от 6 492,66 лв. Оспорва се дължимостта
на посочената сума по подробно развити в исковата молба доводи.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, който намира предявения иск за недопустим,
тъй като не е спазена подведомствеността. Сочи, че в
заявление от 23.07.2014г. ищецът се е съгласил всички спорове, възникнали в
отношенията между страните, да се отнасят за решаване
пред АРБИТРАЖЕН
СЪД ВАРНА, при сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник.
Твърди се, че заявлението е подписано от ищеца. Последният не се явява
потребител, тъй като е юридическо лице. Ето защо, при
твърдения за наличие на арбитражна клауза по см. на чл.7 ал.2 ЗМТА, така
повдигнатия спор, според ответната страна, бил подведомствен на АРБИТРАЖЕН СЪД
- ВАРНА, поради което ответната страна желае
РС Варна,на осн. чл. 8 , ал.1
ЗМТА във вр. с чл. 19, ал.1 ГПК да прекрати производството по делото.
С атакуваното определение
ВРС уважил възражението за неподведомственост и прекратил производството.
Настоящият състав намира
определението за законосъобразно.
Нормата на чл.19 ал.1 ГПК
предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният №13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. От тълкуването на
цитираната правна норма се налага извода, че определящо в случая е не
качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или
услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две
хипотези, в които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира
само физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. Във втория случай, именно
за да не остане всякакво съмнение при тълкуването, се предвижда, че това може
да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна
по договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се
направи извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от
обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те придобиват
стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или
професионална дейност. Следователно и ако едно физическо лице, което макар и да
е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с оглед
осъществяване на търговска дейност, то същото няма качеството потребител по
смисъла на §13 т.1 ЗЗП. Респективно, нормата на чл.19 ал.1 ГПК не намира
приложение и арбитражната клауза е допустима.
В рамките на настоящото
производство безспорно се установява, че ищецът е търговско дружество,
осъществяващо търговска дейност в присъединения обект, представляващ и седалище
и адрес на управление. Именно поради качеството „търговец“ на ищеца същият няма
качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Доколкото предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на парична сума
като цена на ел. енергия за конкретен период извън изключенията на чл. 19, ал.
1 от ГПК, налице е обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и
позоваването на него от ответника в срока за отговор на исковата молба, то са
налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството
по делото.
По наведените във въззивната частна жалба доводи за неприложимост на
клаузата на основание §1 т.41б б.“а“ от ДР към ЗЕ, съдът ги намира за
неоснователни. Вярно е, че съгласно цитирания параграф от ЗЕ „потребител на
енергийна услуга" би могъл да бъде както краен клиент по смисъла на § 1,
т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване), така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
за снабдяването му с енергия или природен газ. От горното обаче се налага
извод, че понятието „потребител на енергийна услуга" по смисъла на § 1, т.
41 б ДР ЗЕ не е идентично с понятието „потребител" по смисъла на § 13, т.
1 ДР ЗЗП, поради което забраната, въведена в чл. 19, ал. 1 ГПК, би била
приложима по отношение на потребител на енергийна услуга само ако този
потребител е физическо лице, купуващо електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а не във връзка със своята търговска или професионална
дейност. В тази хипотеза уговорена между потребителя и доставчика на енергийна
услуга арбитражна клауза би била недействителна на основание чл. 3, ал. 4 ЗЗП.В
конкретния случай обаче ищецът е юридическо лице и респективно същият, макар и
да е потребител по смисъла на §1 т.41б от ДР на ЗЕ, няма качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Забраната по чл.19 ал.1 ГПК е неприложима. Арбитражната клауза е действително
уговорена.
Неоснователни са и възраженията,
че констативният протокол не е подписан лично от представляващия дружеството.
Приложеното заявление от 23.07.2014г. е изходящ от ищцовото дружеството писмен документ, подписан от упълномощен
валидно от управителя представител, в което се съдържа изрично волеизявление
споровете между страните да се решават посредством арбитраж. Изразеното
съгласие е прието и е изразена насрещна воля от служител на ответното
дружество, поради което и съставът приема, че арбитражната клауза е валидно
уговорена.
Неоснователен е и доводът
в частната жалба за липсата на правосубектност на посочената арбитражна
институция, тъй като горното обстоятелство е ирелевантно за сключената между
страните арбитражна клауза. Възраженията за нелегитимност на арбитражния съд биха
били предмет на разглеждане в производството по чл.47 ЗМТА или при инцидентно
позоваване на неговата нищожност. В настоящото производство обаче
правосубектността не е предмет на изследване при установяване действителността
на арбитражната клауза. Възражението в обратния смисъл е неоснователно.
Възраженията на ищеца, че
арбитражната клауза била недействителна поради неравноправния й характер са
бланкетни, няма наведени съображения в какво се изразява неравноправния й
характер, нито има наведени доводи с какво подобна уговорка вреди на
обществото.
По изложените съображения
настоящият състав приема, че приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1
ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие на
арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и доколкото
същото е основателно, РС-Варна законосъобразно е прекратил производството по
предявения отрицателен установителен иск.
Определението следва да бъде потвърдено.
Направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна
следва да бъде уважено, като въззивникът бъде осъден да заплати сума в размер
на 264 лв.- направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10077/06.08.2019г. по гр.д. №
9749/19г. по описа на ВРС, ХХХІХ-ти с-в.
ОСЪЖДА „Актив Асетс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „София“ №2, ет.3, ап.4, да заплати на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, сума в размер на 264 /двеста
шестдесет и четири лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните пред ВАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.