РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Разград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело
№ 20243330102058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба от С. И. М. срещу Решение № **/**.**.20** г. на Общинска
служба „Земеделие“ гр. Разград, с което на наследниците на Й. К. П., б. ж. на с. М., общ. Р.,
са възстановени като обезщетение, правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ от
общинския поземлен фонд, представляващи ниви с идентификатори: 49093.90.74 с площ от
0,700 дка; 49093.90.112 с площ 13,049 дка; 49093.91.6 с площ 10,822 дка; 49093.92.4 с площ
1,901 дка; 49093.92.5 с площ 1,775 дка; 49093.92.9 с площ 1,391 дка; 49093.92.10 с площ
2,415 дка; 49093.92.12 с площ 1,394 дка; 49093.92.14 с площ 5,109 дка; 49093.92.15 с площ
5,389 дка; 49093.92.17 с площ 2,199 дка и 49093.92.21 с площ 2,449 дка всички по
кадастралната карта на землището на с. М., общ. Р., трета категория, местността
„************“.
В жалбата се твърди, че оспорваното решение е недействителен индивидуален
административен акт, издаден в противоречие с процесуалните правила, несъобразен с
изискването за форма, в нарушение на материалния закон, несъобразяване с целта на закона
и при превратно упражняване на власт, поради което се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски по делото.
Излагат се доводи, че обжалваното решение е взето от ОСЗ Разград в изпълнение на
Решение № ***/**.**.19** г. по гр. д. № 13**/19** г. по описа на РС Р., 29 години след
влизането му в сила. Сочи се недопустимо забавяне на реституционната процедура,
накърняващо изключително тежко правото на собственост на жалбоподателката и на
справедливо и своевременно обезщетяване по реда на специалното реституционно
законодателство. Твърди, че обжалвала предхождащото решение на Общински съвет Р. № **
по Протокол № * от **.**.20** г., но Върховният административен съд приел, че този акт
няма самостоятелно правно действие, а се явява подготвителен при издаване на решението
на ОСЗ, поради което приел жалбата за недопустима. Независимо от постановеното от ВАС
решение счита, че при постановяване на решението на Общински съвет Р., както и на
последващия индивидуален административен акт – обжалваното решение на ОСЗ Р.,
съответните органи не се съобразили с целта на закона – да се обезщетят справедливо
правоимащите лица, а подходили изцяло формалистично, с което санкционирали
наследниците на Й. К. П. за това, че дръзнали да реализират правата си, чрез определяне на
обезщетение, което било очевидно несправедливо и несъответно на одържавените имоти.
1
Навежда, че със заповед на Кмета на Община Разград бил проведен публичен търг за
отдаване под наем на земи – общинска собственост, в това число за имоти с №№ 090***,
090***, 090*** и за същите било посочено, че са 6-та категория, трайни насаждения. В
случай, че за имотите имало сключени договори за наем за срок от 10 години, то на практика
наследниците се обезщетявали с имоти с тежести, което потвърждавало тезата за превратно
упражняване на власт от страна на администрацията.
Съществено били нарушени административно-процесуалните правила, тъй като в
сезиращото писмо на ОСЗ гр. Разград до Заместник-кмета на Община Разград, ясно и
категорично се посочвала процедурата, по която следвало да се проведе административното
производство с разграничаване действието във времето на относимите правни норми, а
именно – обезщетяването следвало да се извърши със земеделски земи, включени в плана за
обезщетяване по чл. 19, ал. 8-21 от ППЗСПЗЗ, а не със земи, включени в територии за
възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, за каквито имоти
Община Разград поискала издаване на скици. В горното писмо се сочело, че в землището на
с. М. няма земеделски земи в остатъчния фонд, подлежащи на възстановяване в нови реални
граници с план за земеразделяне, поради което било предложено съдебното решение да бъде
изпълнено в съседното землище на с. У.. Волята на заявителя не била съобразена от
Общински съвет Разград и въпреки дадените указания от Общинска служба по земеделие,
били снабдени скици на процесиите 12 земеделски имота от СГКК Разград и било взето
решение от Общински съвет град Разград № ** по протокол № */**.**.20** г. Не била
отчетена и нормата на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/10.08.2010 г.),
според която незавършените производства по обезщетяване се довършват по досегашния
ред и недопустимо били приложени процедури, които са в сила след 10.08.2010 г., което
довело до опорочаване да крайния административен акт.
Не била приложила правилно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, според която
правоимащите лица се обезщетяват по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, само ако не могат да бъдат
обезщетение със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като нямало каквито и да било констатации,
направени в хода на административното производство, че наследниците на Й. К. П. не могат
да бъдат обезщетение със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Освен това, процедура за обезщетяване
по чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ била неприложима към провежданото производство, тъй като към
10.08.2010 г. тази норма била отменена, а съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
процедурите по обезщетяване се довършват по досегашния ред.
При издаване на процесния индивидуален административен акт били нарушени
изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не се събрали относими доказателства, касаещи
имотите, описани в решението на Общинска служба по земеделие гр. Разград, определени за
обезщетяване, не било изяснено състоянието им, обработваеми ли са или не, владеят ли се
от Община Разград или се намират във фактическа власт на трети лица.
В сезиращо писмо до Община Разград вх. № АО-05-05-78**/**.**.20** г. било
посочено, че изпълнението на конкретно съдебно решение се явява неприключило
производство по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд, тъй като
съдебното решение е влязло в сила преди влизане в сила на разпоредбите на § 27 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 62/10.08.2010 г. Ето защо по отношение наследниците на Й. К.
П. следвало да се осъществи процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 19. ал. 18-21 от относимата редакция на ППЗСПЗЗ.
От определените за обезщетение земеделски земи само 4 отговаряли на изискването
на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ за площ на ниви от 3,000 дка, а останалите 8 имота били
маломерни. Липсвали ясни мотиви защо на наследниците на Й. П. се определят за
обезщетение множество на брой маломерни имоти, а не един или два имота, които да имат
характеристики на обработваеми земеделски земи. Предоставените като обезщетение
земеделски земи били необработваеми и на практика наследниците на П. били третирани
неравноправно спрямо останалите участници в реституционните процедури по ЗСПЗЗ, тъй
като предоставените им имоти не отговаряли нито като количество, нито като стойност на
възстановените им 48.600 дка земеделски земи на стойност към 24.06.2003 г. по 443.00 лева
за декар площ, или общо на стойност 21 350.00 лева.
Извършеното нарушение на материалния закон се свеждало до неправилно
приложение на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ от страна на административният орган, тъй като не
установил с допустими по АПК доказателства, че няма налична земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с
която да бъдат обезщетени правоимащите лица, а направо пристъпил към процедурата по
чл. 10б от ЗСПЗЗ.
2
Твърди още, че предходен Протокол № ** от **.**.19** г. на ПК Разград не отговарял
на нормативните изисквания, тъй като в същия не били посочени категория на земята и
местността на подлежащите на възстановяване земеделски земи, още повече, че
одържавените такива били в землището на с. У. и следвало да бъдат обезщетени със
земеделски земи от това землище, като в този смисъл била разменената кореспонденция
между Общинска служба по земеделие гр. Разград и заместник-кмета на Община Разград.
На следващо място, незаконосъобразно като правно основание за издаване на
оспорвания индивидуален административен акт бил посочен чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след
като § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ изрично сочел, че неприключилите производства се
довършват по досегашния ред, а към 10.08.2010 г. нормата на чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ била
отменена и не съществувала в правния мир.
Оспорваният административен акт бил недействителен и поради обстоятелството, че
подготвителният такъв – решение № ** по протокол № * от **.**.20** г. на Общински съвет
Разград, се явявал материално незаконосъобразен и постановен от некомпетентен орган,
което правело крайния административен акт нищожен. Решението на Общинския съвет било
постановено и на основание чл. 45д, ал. 6 и чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, но в посочените
текстове в редакцията им към 10.08.2010 г., компетентен административен орган бил кметът
на общината, а не Общинският съвет, поради което не били спазени разпоредбите на
цитираните правни норми и било взето решение от некомпетентен орган.
Общинска служба по земеделие гр. Разград депозира писмен отговор, в който излага
становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорването, на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, доколкото постановеното решение не накърнява правната
сфера на жалбоподателката, а било благоприятно за нея. По същество, счита решението за
законосъобразен административен акт, издаден при липса на регламентираните в чл. 146 от
АПК отменителни основания, а жалбата – неоснователна, тъй като не са налице сочените в
нея пороци.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката,
представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, като се акцентира върху недействителността на решението на Общински съвет
Разград, като подготвителен акт по отношение на обжалваното решение, предвид големия
процент необработваеми земи, представляващи реално гора или негодни за нормална
обработка, които са определени за обезщетение.
Ответната страна, представлявана от процесуалния си представител, намира, че
оспореното решение е законосъобразно и обосновано. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, поради липса на твърдените отменителни основания. Излага, че ОСЗ не
разполага със законови правомощия да контролира както по целесъобразност, така и по
законосъобразност решенията на Общинския съвет.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от заявление № 75**/**.**.19** г., декларации от М. Й. К. и Р. Й. И. от
**.**.19** г., удостоверение за наследници на Й. К. П., протоколи № **/**.**.19** г. на ПК
Разград за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които
ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. М., уведомление с изх. №
4**/**.**.19** г. до Р. Й. И., решение № 2** от **.**.19** г. на Районен съд Разград, молба
вх. № 48*** от **.**.19** г. от Р. Й. И. (л. 56) и протокол № ** от **.**.19** г. на Поземлена
комисия Разград за обезщетяване със земя от землището на с. М., включена в общинския
поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и Решение на Общински съвет Разград № ** по
протокол № * от **.**.20** г., се установява, че по заявление, инициирано от Р. Й. И.
(наследодател на жалбоподателката) и в изпълнение на съдебно решение за възстановяване
правото на собственост върху 48,600 дка земеделска земя в землището на с. М., по реда на
ППЗСПЗЗ на наследниците на Й. К. П. е признато за възстановяване правото на собственост
върху 48,600 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. М., общ. Р. (решение по
протокол № **/**.**.19** г.).
ОСЗ Разград е сезирала зам. кмета на Община Разград с писмо от 03.10.2017 г. за
предстоящото изпълнение на съдебно решение № 2**/**.**.19** г. на РС Разград (л. 18), в
което е посочено, че е налице постановено и влязло в сила решение на ОСЗГ за
обезщетяване на наследниците на Й. К. П. със земеделски земи с план за земеразделяне в
нови реални граници, а не в съществуващи или възстановими стари реални граници, като
3
проектирането на имотите по възможност следва да се извърши в землището, в което е
признато правото на обезщетение на собствениците или в съседни на него землища. Сочи се
още, че в землището на с. М. няма достатъчно земеделски земи от остатъчния фонд,
подлежащи на възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне.
С Решение № ** на Общински съвет Разград по протокол № * от **.**.20** г.,
връчено на жалбоподателката с писмо изх. № 94-00-6**/**.**.20** г. (л. 20), е признато за
възстановяване правото на собственост върху следните земеделски земи: 1. поземлен имот с
идентификатор № 49093.90.74 с площ 701 кв. м., местност „***********“, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: III; 2. поземлен имот с идентификатор № 49093.90.112 с
площ 13050 кв. м., местност „*********“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: III;
3. поземлен имот с идентификатор № 49093.92.21 с площ 2449 кв. м., местност „********“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: III /трета/; 4. поземлен имот с идентификатор
№ 49093.92.17 площ 2199 кв. м., местност „*********“, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: Ш; 5. поземлен имот с идентификатор № 49093.92.15 с площ 5389 кв. м,
местност „********“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: III; 6. поземлен имот с
идентификатор № 49093.92.14 с площ 5110 кв.м., местност „********“, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: III; 7. поземлен имот с идентификатор № 49093.92.12 с площ
1394 кв. м., местност „******“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: III; 8. поземлен имот с
идентификатор № 49093.92.10 с площ 2416 кв. м., местност „************“, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: III; 9. поземлен имот с идентификатор № 49093.92.9 с площ
1391 кв. м., местност „***********“, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: III; 10.
поземлен имот с идентификатор № 49093.92.5 с площ 1775 кв. м., местност „**********“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: III; 11. поземлен имот с идентификатор №
49093.92.4 с площ 1901 кв. м., местност „*********“, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: III; 12. поземлен имот с идентификатор № 49093.91.6 с площ 10823 кв.
м., местност „**********“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: III.
Подадена е молба от С. И. М. от **.**.20** г. до ОСЗ Разград (л. 121), с която се моли
да бъде довършена процедурата като се изпълни съдебно решение № 2**/**.**.19** г. по гр.
д. № 13**/19** г. на РС Разград относно земеделските земи на Й. К. П..
След връчване на решението на Общински съвет Разград от **.**.20** г. и молбата
на жалбоподателката от **.**.20** г. е постановено Решение № **/**.**.20** г. на ОСЗ
Разград, с което по преписката за обезщетяването на наследниците на Й. П. със земя,
включена в общинския поземлен фонд, се възстановяват описаните по-горе поземлени
имоти. Това решение е връчено на жалбоподателката с писмо изх. № РД-12-02-
123***/**.**.20** г.
По делото е налично удостоверение № **/**.**.19** г., издадено от
„Агрогеометъринженеринг“ ЕООД Разград, видно от което в списъците от 1957 г. за лично
ползване на частните стопани, бъдещи членове на ТКЗС, фигурира лицето Й. К. П. с 44,900
дка нива в землището на с. М..
Съгласно удостоверения за наследници с №№ ***/**.**.19** г., **/**.**.19** г.,
***/**.**.20** г. и № ***/**.**.20** г., Й. К. П., б. ж. на с. М., починал на 27.01.1984 г. е
оставил наследници по закон М. Й. К. (дъщеря) и С. И. М. (внучка).
Представена е заповед № РД46-***/**.**.20** г. на министъра на земеделието и
храните, съгласно която са определени длъжностните лица от Областните дирекции
„Земеделие“ да подписват решенията на общинските служби по земеделие във връзка с
възстановяване на собствеността и обезщетяването на собствениците, както и заповед № РД
04-**/**.**.20** г., с която Директорът на ОД Земеделие Разград определя служителите от
4
Общинска служба по земеделие, които да подписват решенията на ОСЗ Разград, във връзка с
възстановяване на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ.
Съгласно изготвената по делото съдебна агротехническа експертиза възстановените с
решение № **/**.**.20** г. земеделски имоти са на терени с естествени откоси и слогове, с
различен наклон, насечени от естествени образувания. Имотите са в кадастрални масиви с
почти терасовидно естествено дере, бряг на река, ерозирала сива горска почва.
Необработването на терена, поради плитки камъни, които увреждат работните части на
машините и самите машини, е довело до захрастяване. От възстановените 12 броя имоти с
обща площ 48,600 дка, вещото лице установява, че обработваеми са 29,079 дка.
Изготвено е заключение по назначената допълнителна оценъчна експертиза, съгласно
което оценката на процесните имоти е определена на обща стойност 73 961,30 лева, от
които: 7.588 дка са гора на стойност 800 лв./дка, или 6 070,40 лв.; 27,015 дка са
обработваеми площи на стойност 2 400 лв./дка, или 64 836 лв. и 10,183 дка са
необработваеми площи на стойност 300 лв./дка, или 3 054,90 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа експертизите и пояснява, че
цената на имотите, послужили за обезщетение е изчислена на базата на пазарни аналози и
действително извършени сделки със земеделски земи. Допълва, че гората, която е
установена на място е над 30-годишна, а частите от имотите, осеяни с плитки камъни, няма
възможност да бъдат обработени.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице измежду наследниците на Й. К. П., на които са определени за възстановяване
собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с. М.. Жалбоподателката
разполага с правен интерес от обжалване на акта в рамките на срока по чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от оспорвания акт, същият е получен на
23.10.2024 г., а жалбата срещу решението е подадена на 06.11.2024 г., чрез куриер.
Жалбата е допустима и с оглед това, че е подадена срещу административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на обжалване. Оспорваният административен акт
е издаден от компетентен орган съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно Общинска служба
по земеделие. Решението е взето от колективен орган в определения законов състав,
предвиден в нормата на чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и е подписано от началника на службата и от
определените със заповедта на директора на Областната дирекция „Земеделие“ и заповедта
на министъра на земеделието и храните служители. Решението е издадено в предписаната от
закона писмена форма.
С разпоредбите на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ е предвиден редът за предоставяне на
възстановени земеделски земи при приключила реституционна процедура. Тъй като
оплакването на жалбоподателката се състои в това, че решението е опорочено, поради
нарушена процедура и нарушение приложението на материалния закон, които обуславят
нищожността на административния акт, то съдът намира, че следва да разгледа
законосъобразността на процедурата, довела до постановяване на процесното решение.
С Решение № *** от **.**.19** г. по гр. д. № 13**/19** г. по описа на РС Разград е
отменено като незаконосъобразно решението на ПК Разград № ***/**.**.19** г. по
заявление вх. № 75**/**.**.19** г. на Р. Й. И., с което се възстановява на наследниците на Й.
П. правото на собственост върху 31,300 дка земеделска земя в землището на с. М. и се
постановява отказ за 48,600 дка. Видно от мотивите на същото, с решение № ***/**.**.19**
г. по същото заявление ПК Разград е възстановила на наследниците на Й. П. правото на
собственост върху 79,900 дка земеделска земя в землището на с. М.. Това решение като
необжалвано е влязло в сила, поради което второто такова, постановено по заявлението на Р.
И. – решение № ***/**.**.19** г., се явява нищожно, независимо, че със заявлението са
претендирани за възстановяване само 31,900 дка, а не 79,900 дка, както е постановено.
С протоколно решение № **/**.**.19** г. на ПК Разград (л. 183) е признато и
определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на Й. П. върху
земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. М., с обща площ 48,600 дка.
Местонахождението на земеделските земи е определено съобразно влязлото в сила решение
по гр. д. № 13**/19** г. по описа на РС Разград, следователно земите, които следва да бъдат
възстановени, са в землището на с. М.. В мотивирано искане от 13.09.20** г. (л. 84), ОСЗ
5
Разград е уведомила кмета на Община Разград, че съдебното решение не е изпълнено и
признатите на наследниците декари не са настанени по плана за земеразделяне на
землището. На основание чл. 45д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е поискано съдействие и предоставяне
на земи по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за 48,600 дка с цел финализиране на процедурата по
изпълнение на съдебно решение № ***/**.**.19** г. по гр. д. № 13**/19** г. по описа на РС
Разград. В изпълнение на решението на РзРС съгласно § 27, ал. 2, т. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и
вземайки предвид искането на ОСЗ Разград, Общински съвет Разград е изпълнил
задължението си да предостави земи от общинския поземлен фонд и на основание чл. 45ж,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ, се е произнесъл по искането с решение № ** по протокол № */**.**.20**
г., с което предоставя на наследниците на Й. К. П. процесните 12 поземлени имота,
управлявани и стопанисвани от общината съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ в землището на с. М..
След влизане в сила на решението на Общински съвет Разград, доколкото с решение
№ 13** от **.**.20** г. на ВАС по адм. д. № 99**/20** г. е обезсилено решението на Адм.С
Разград по адм. д. № 1**/20** г. и производството по делото е прекратено, поради
недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като обжалваното решение на ОбС
Разград № ** по протокол № */**.**.20** г. не подлежи на съдебен контрол, то в изпълнение
на задълженията си по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ Общинска служба по земеделие Разград е
постановила атакуваното решение № **/**.**.20** г. за възстановяване като обезщетение на
наследниците на Й. П. правото на собственост върху процесните земи (12 броя ниви в
землището на с. М.), включени в общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Проследявайки хронологията, съдът намира, че фактическият състав на процедурата в чл.
45ж от ППЗСПЗЗ е завършена и всеки от отделните етапи е изпълнен в съответствие със
закона. Решението е постановено и подписано от комисия по чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чийто
състав е определен със заповед № РД-04-**/**.**.20** г. на директора на Областна дирекция
Земеделие Разград и заповед № РД-46-1**/**.**.20** г. на министъра на земеделието и
храните. С оглед това оспорваното решение, като административен акт е издадено от
компетентен административен орган и не е нищожно.
Относно довода на жалбоподателката, че в това производство съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на решението на ОбС Разград по протокол № */**.**.20**
г., доколкото ОСЗ действа в условията на обвързана компетентност, съдът намира същия за
неоснователен. В цитираното по-горе решение на ВАС е посочено, че решението на
Общински съвет Разград е взето на основание чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, част е от
процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, чието право на
възстановяване е признато с план за земеразделяне, при условията на чл. 45д от ППЗСПЗЗ и
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, но липсва
правен интерес от оспорване на административния акт, по който на наследниците на П. са
предоставени 12 броя поземлени имоти, представляващи ниви в землището на с. М.. За
допустимостта на оспорването е задължително актът да уврежда адресата, засягайки пряко и
непосредствено правната му сфера, а не само да създава евентуална възможност за това. В
решението на ВАС е прието, че с оспореното решение на Общинския съвет, на основание чл.
45д, ал. 6, чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, и във връзка с
влязло в сила решение на Районен съд Разград, на наследниците са предоставени поземлени
имоти за продължаване на процедурата по възстановяване правото на собственост на
земеделска земя. Това решение не накърнява правната сфера на наследниците, а е
благоприятно за тях, като е без правно значение несъгласието им с преценката на
Общинския съвет кои точно имоти от общинския поземлен фонд да се предоставят за
обезщетение, доколкото то не може да обоснове извод за наличието на правен интерес от
оспорването. Преценката на Общинския съвет се осъществява при упражняване на правото
за разпореждане с общинска собственост и е въпрос на целесъобразност, който не подлежи
на съдебен контрол по реда на АПК. Решението на Общинския съвет, като административен
акт, е влязло в сила и не би могло да бъде ревизирано от гражданския съд по пътя на
обжалване на решението на ОСЗ.
В чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ е регламентирано правилото, че възстановяването на правото
на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху
равностойни по количество и качество земи, по възможност в местностите, където са се
намирали имотите на заявителите, притежавани и преди образуване на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа
на тях селскостопански организации, като новите реални граници се определят с плана за
земеразделянето. Целта на законодателя е възстановяване на правото на собственост върху
земеделските земи да става по възможност в местностите, където са се намирали, като
6
новите реални граници се определят с плана за земеразделянето. Възстановяването на
собствеността се извършва с решение на общинската служба по земеделие въз основа на
влезлия в сила план за земеразделяне, както е станало и в конкретния случай. Съгласно чл.
18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови
реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява
решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се
намирали земеделските земи, на които има право заявителят.
Предоставените земеделски земи са такива от остатъчния поземлен фонд по чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която разпоредба, общината стопанисва и управлява земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост. Съгласно § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд,
включително пасища и мери по чл. 19, при изпълнение на съдебни решения за признато
право на собственост. Това се обосновава и с издаденото протоколно решение №
**/**.**.19** г. на ПК Разград, с което е признато и определено за възстановяване правото
на собственост на наследниците върху земеделски земи с план за земеразделяне. Това
поставя в невъзможност ОСЗ Разград да възстанови правата на собствениците, респективно
– на техните наследници, върху земеделските земи, които те са притежавали преди
одържавяването им в старите граници. Поради това при изготвяне на мотивираното си
искане до общинския съвет, ОСЗ Разград е съобразила параметрите на решението на РС
Разград по гр. д. № 13**/19** г. и съобразно чл. 10а, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предложила
възстановяване на собствеността да се извърши със земи в реални граници върху
равностойни по количество земи в землището на съответното населено място – с. М. или в
съседно землище – с. У.. Следователно, предвид посочената правна регламентация,
законодателят е предвидил единствено възстановяване на количеството реституирана земя,
т. е. нейната квадратура съобразно признатото право в землището на населеното място, а
когато не е налице такова количество земя за реституиране – в съседно землище, а със
съгласието на собствениците – и в друго землище след завършване на земеразделянето и
уедряване на имотите в него.
В случая Общински съвет Разград се е ограничил до рамките на същото землище на
с. М.. Следва да се има предвид и това, че при постановяването на решението си ОСЗ
Разград действа при условията на обвързана компетентност и доколкото е регламентирано
решението да се постанови след влизане в сила на решението, взето от общинския съвет, то
общинската служба „Земеделие“ не разполага с възможността да възстановява имоти,
различни от вече посочените. Преценката на общинския съвет, като орган, упражняващ
правото на собственост върху имуществото на общината, е обективирана в решение, което е
влязло в сила и е послужило като основание за издаване на обжалваното пред настоящата
инстанция решение. За ОСЗ остава само задължението да постанови решението си по чл.
45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като съобразява решението на общинския съвет по отношение на
предоставените имоти.
Относно възражението на жалбоподателката, че само 4 от имотите по обжалваното
решение отговарят на изискването за площ на ниви от 3,000 дка, а останалите 8 имота са
маломерни, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която
при разпореждане, делба и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на
части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, т. е.
размерът на нивите не може да е по-малък от 3 дка. В случая обаче се касае за обезщетение с
имоти, което изрично е изключено от приложното поле на чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради
което възражението в жалбата е неоснователно.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че е спазена процедурата при
постановяване на обжалваното решение и не е нарушен материалния закон, което да
обуслови нищожност на административния акт.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение на ОСЗ Разград е
законосъобразен административен акт, постановен в съответствие с материалния закон и с
административно-производствените правила. Издаден е от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и не противоречи на целта на закона, тъй като с него се цели
възстановяване правата на собствениците, респективно на техните наследници, върху
земеделски земи. След извършената съдебна проверка, съдът намира, че не са налице
основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде
7
отхвърлена.
Съобразно изхода на делото, право на разноски има ответникът по жалбата, но такива
не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. П., ул.
„А. “ № ** против Решение № ** от **.**.20** г. на Общинска служба по земеделие гр.
Разград, с което на наследниците на Й. К. П., бивш жител на с. М., общ. Разград, са
възстановени като обезщетение правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ с
обща площ от 48.593 дка в землището на с. М., местност „**********”, както следва:
1. Нива от 0.700 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.90.74, при граници (съседи): 49093. 90.173, 49093.90.71, 49093.90.72, 49093.90.73,
4903.90.75;
2. Нива от 13.049 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.90.112, при граници (съседи)49093.90.111, 49093.90.113, 49093.90.114, 49093.90.116,
:
49093.90.117, 45093.90.118, 49093.90.119, 49093.90.173;
3. Нива от 10.822 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.91.6, при граници (съседи): 49093.17.159, 49093.18.161, 49093.91.5, 49093.91.7;
4. Нива от 1.901 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор 49093.92.4,
при граници (съседи): 49093.20.30, 49093.92.112, 49093.92.3, 49093.92.5;
5. Нива от 1.775 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор 49093.92.5,
при граници (съседи): 49093.20.30, 49093.92.112, 49093.92.4, 49093.92.6;
6. Нива от 1.391 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор 49093.92.9,
при граници (съседи): 49093.21.170, 49093.92.10, 49093.92.7, 49093.92.8;
7. Нива от 2,415 дка, трета категория, съставляващ имот е идентификатор
49093.92.10, при граници (съседи): 21.170, 92.11, 49093.92.112, 49093.92.8,4 9093.92.9;
8. Нива от 1.394 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.92.12, при граници (съседи): 49093.21.170, 49093.23.34, 49093.92.11, 49093.92.112,
49093.92.13;
9. Нива от 5.109 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.92.14, при граници (съседи): 49093.23.34, 49093.92.112, 49093.92.13;
10. Нива от 5.389 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.92.15, при граници (съседи): 49093.23.34, 49093.92.112, 49093.92.16;
11. Нива от 2.199 дка, трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.92.17, при граници (съседи): 49093.23.34, 49093.92.112, 49093.92.16, 49093.92.20;
12. Нива от 2.449 дка. трета категория, съставляващ имот с идентификатор
49093.92.21, при граници (съседи): 49093.32.66, 49093 92.109, 49093.92.162, 49093.92.22.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Разград в 14-дневен
срок от връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8