Решение по дело №939/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 66, ал. 2 от ГПК

Образувано е по повод на депозирана частна жалба от „ДЗИ ОБЩО З.” Е. с В. №1944/28.03.2013г. срещу определение № 2166/15.03.2013г., постановено по гр. дело №1027/2008г. по описа на РС Б.. Прави се оплакване, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че решение № 4145/07.06.2010г. е влязло в законна сила, като същото е редовно връчено на ответната страна на основание чл. 51, ал. 3 от ГПК, поради което били неправилни разсъжденията на съда, че депозираната молба е недопустима, предвид на това, че не е започнал да тече срок за обжалване на решението. Направено е искане атакуваното определение да бъде отменено.

Срещу първоинстанционното определение е подадена и частна жалба с В. № 2204/08.04.2013г. от адв. Г. Ю., в качеството си на процесуален представител на Б. Й. Д.. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че срокът за обжалване на атакуваното определение не е започнал да тече. Жалбоподателят твърди, че срокът за обжалване на решение е изтекъл, като се излагат аргументи как и защо районният съдът неправилно, неспазвайки разпоредбите на гражданското законодателство е приел, че е налице редовно връчване на постановено решение, прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК като не е съобразил, че по делото е бил налице С. А., посочен още с отговора на исковата молба, на който не е връчван препис от постановения С. акт. В молбата е посочено, че жалбоподателката не е могла да обжалва решението поради това, че са били налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а именно, че не е била надлежно уведомена за постановения по делото С. акт.

Прави се искане обжалваният С. акт да бъде отменен и да бъде възстановен срока за обжалване на първоинстанционното решение.

В законоустановените срокове отговори по така депозираните жалби не са постъпили.

Настоящата съдебна инстанция като съобрази доводите на страните и събраните доказателства намира, че обжалваният С. акт е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1027/2008г. по описа на РС Б. е образувано по предявени от „ДЗИ ОБЩО З. чрез ЗПАД „ДЗИ – ОБЩО З.” срещу Б. Й. Г. искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД регресен иск, и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД иск за обезщетение за забава. По делото е постановено решение № 4145/07.06.2010г., с което предявените искове са уважени. Съобщения за изготвения С. акт са изпратени до процесуалните представители на страните. Съобщението до ответницата е изпратено чрез адв.М., което е оформено с дата 04.08.2010г. с отказ да бъде получено от последния, тъй като няма връзка с клиента. С резолюция на съдията докладчик от същата дата е указано отново да бъде изпратено съобщение след две седмици. Второто съобщение е върнато на 13.09.2010г. отново в цялост, със същото отбелязване. Второто съобщение, съгласно резолюцията на съдията докладчик от 14.09.2010г., е приложено по делото като редовно връчено, по арг. на чл.51, ал.3 от ГПК.

Релевантният в настоящото производство въпрос е дали е налице редовно връчване на решение № 4145/07.06.2010г., постановено по гр. дело 1027/2008г. по описа на РС Б. по отношение на ответницата Б. Й. Д., т.е дали посоченото решение е влязло в законна сила. Районният съд е приел че решението на съда не е редовно връчено на ответницата по делото, поради което за същата не е започнал да тече срокът за обжалване на решението, като е посочил, че законът дава приоритет на личното връчване, а връчването на други лица, включително и на процесуален представител по делото, става само в порядъка на изключение. Приел е, че след като е приоритетно личното връчване, съдът е следвало да изчерпи възможностите за това, преди да пристъпи към изключенията- връчване чрез представител. Тези доводи на районния съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Предвидена е възможност когато страната прецени, че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно да посочи С. А., на който да й бъдат изпращани всички призовки и съобщения, като съдът следва изрично да е уведомен за това, т.е страната да е посочила А., на които съобщенията и призовките да й бъдат изпращани. Настоящият случай не е такъв. Това, че ответницата е посочила А. в отговора на исковата молба, на който живее не означава автоматически, че същият следва да се приеме за А., на който страната изрично се е позовала и на който съдът е длъжен да изпраща всички съобщения и призовки.

Разпоредбата на чл. 38 от ГПК предвижда, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК сочи, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, което да се връчват съобщенията – С. адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК е специална спрямо общата разпоредба на чл. 38 от ГПК и винаги изключва прилагането на последната, когато са налице предпоставките визирани в нея. В този смисъл е Определение 534 от 24.10.2012г. на ВКС по ч.гр. д. 438/2012г. на I г.о ГК. В настоящия случай съдът е връчил съобщението за изготвения С. акт при условията на чл. 39 от ГПК- на пълномощник по делото, като не е било необходимо да се изпраща друго съобщение лично до молителя /ответника/.

Не се споделя доводът на районния съд, че законът дава приоритет на личното връчване, а връчването на представител е изключение. Този довод противоречи на разпоредбата на чл. 45 от ГПК, където законодателят е приравнил личното връчване на връчването на представителя.

На следващо място отказът на процесуалния представител на молителката да приеме съобщение за изготвеното решение не опорочава редовността на връчването. В разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК изрично е посочено, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36 , както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. В случая няма данни да е налице оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, респ. да е налице отказ от пълномощие по чл. 36, а от представеното пълномощно на лист 81 от първоинстанционното дело е видно, че същото се отнася за всички инстанции.

От всичко гореизложено следва изводът, че решение № 4145/07.06.2010г., постановено по гр. дело 1027/2008г. по описа на РС Б. е влязло в законна сила, поради което е допустимо да се иска възстановяване на срока за обжалването му. Като е достигнал до обратния извод районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен С. акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на същия за произнасяне по същество на молбата за възстановяване на пропуснатия срок. Настоящият С. състав приема, че не дължи произнасяне по съществото на спора, съгласно нормата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, тъй като такова произнасяне не е извършено от първоинстанционния съд, като ако настоящият С. състав се произнесе с акт по съществото на спора по реда на чл. 278, ал. 2 от ГПК, последицата от това би била лишаване на молителя от една инстанция за разглеждане на въпроса по същество

Воден от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2166/15.03.2013г., постановено по гр. дело № 1027/2008г. по описа на РС Б., като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на РС Б., за произнасяне по същество на молбата, депозирана от Б. Й. Д., за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба срещу решение № 4145/07.06.2010г., постановено по гр.д.№ 1027/2008г. по описа на РС Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: