Решение по дело №115/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20227250700115
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           149                  16.11.2022 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                              пети състав            

На първи ноември                                                                        година 2022

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар: С. И. 

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 115 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Делото е образувано по жалбата на Н.И.Я. ЕГН ********** ***, чрез а.. Ст. Л. *** с адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Ц. И. С.“ № 2А, кантора 317 против Заповед № 8121К-5839/ 27.06.2022 г. на гл. секретар МВР, с която за нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят Я. сочи, че процесната заповед е нищожна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните закони (в т.ч. на Европейската правна рамка), при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Налице са процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Не е спазено изискването на ЕКПДСМВР за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което от своя страна води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Съгласно Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, относно организацията и осъществяването на дейността по съпровождането на лица, спрямо които са наложени ПАМ или е издадена заповед за краткосрочно настаняване се извършва… със силите и средствата на служители на звено „Конвой“ към група ООРТПКОС, сектор ООРТП отдел ОП при ОД на МВР – Търговище, Я. заема длъжността „разузнавач“ в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – Търговище. Служителите в този сектор не са разписали/ не са запознати с тази заповед. Позоваването на т. 2.52 от типовата длъжностна характеристика на заеманата длъжност „….да изпълнява и други задачи, възложени от преките му ръководители…“ е неоснователно. Под „други задачи“ би следвало да се разбират такива, свързани с областта, в която жалбоподателят има необходимата професионална подготовка и лични качества. Задължението, вменено в т. 2.52 прави изброяването на задълженията отворено, но не позволява тълкуването му извън смисъла и областта на останалите конкретно посочени задължения.  По отношение на необходимостта от използването на процесния автомобил – бус с ДК№ Т .... КТ счита: Един от аргументите за отказа за изпълнение на заповедта е бил, че водачът на МПС е трябвало да превозва четирима мигранти и трима охранители. Като прибавим и самия шофьор, пътниците в буса стават общо 8. Видно от приобщените доказателства по делото – свидетелство за регистрация на автомобил Част 1, както и от изготвения фотоалбум процесният автомобил е пригоден да превозва 5+1 лица. Коментарът на служителя е бил, че „…. Ако пътниците и конвоиращите са повече от местата в автомобила, то някои от тях ще си возят на пода..“ В този смисъл заповедта изисква очевидно нарушение на установения ред – случая ЗДвП, както и ППЗДвП.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят Я., редовно призован се явява лично и с а.. Ст. Л. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт и присъждането на направените по делото разноски. Представя писмено становище.

Ответникът по оспорването – главният секретар на МВР, редовно призован, се представлява в гл. юрк. А. С., редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения адм. акт. Представя писмена защита.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения:

Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 25.11.2021 г. на територията на ОД на МВР – Търговище е имало задържана група от мигранти – афганистански граждани. Сектор „Охранителна полиция“ е работил по организиране на извозването им на 26.11.2021 г. до пунктовете за настаняване на мигранти. На основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 7 от Инструкция № 986/ 12.12.2014 г. е била издадена от директора на ОД на МВР – Търговище Заповед № 1627/ 28.09.2020 г. за организацията за осъществяване на дейността по съпровождане на лице, спрямо които са наложени ПАМ или е издадена заповед за краткосрочно настаняване в обособени за тази цел звена към специализираните домове за временно настаняване на чужденци по чл. 44, ал. 13 от ЗЧРБ, на лица спрямо които са приложени ПАМ по ЗВПНРБГЕСЧТС, чужденци търсещи закрила, по отношение на които е издадено решение за настаняване в център от затворен тип по реда на ЗУБ. Изготвени са били две предложения за издаване на заповеди за принудително настаняване на чужденци в звено за краткосрочно настаняване при СДНВЧ към дирекция „Миграция“ – МВР за граждани на Афганистан за 13 и 12 лица, на видима възраст от 15 до 28 години. Издадени са били 16 бр. заповеди за принудително настаняване на чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“- МВР. Директорът на ОД на МВР – Търговище е издал Заповед № 363з-2131/ 26.11.2021 г. за съпровождане на 9 малолетни и непълнолетни лица на основание чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1008/ 16.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейски органи на МВР и Заповед № 2132/ 26.11.2021 г. за съпровождане на 16 лица, граждани на Афганистан. Планирано е било да участва и мобилната лаборатория – товаропътнически бус, служебен автомобил м. „Фолксваген“ с ДК№ Т .... КТ.

На 25.11.2021 г. към 15, 20 ч. комисар К. на два пъти посетил сектор „НТЛ“ и разговарял с началника му – жалбоподателя - гл. инспектор Я., като поискал от него да даде информация за автомобила и водача, който ще участва в транспортирането на мигрантите. Жалбоподателят е уверил комисар К., че до 16 ч. ще определи служител, но това не е станало. Според жалбоподателя е било ясно, че част от задържаните са непълнолетни и малолетни. Комисар К. е заявил, че ако пътниците и конвоиращите са повече от местата в автомобила, някои от тях ще се возят на пода. Единственият мл. експерт в сектор „НТЛ“, който имал опит в превозване и охрана на лица е бил в отпуск. За да определи водач на служебния автомобил, жалбоподателят е попитал експертите Д., Г. и Т. дали могат да изпълнят задачата. Всеки от тях е отказал – Д. е казал, че е наложително да заведе майка си на лекар, за което е бил уведомил 2-3 дни по-рано; Г., защото има малки деца и искал да ги предпази от заразно болест (според колеги мигрантите имали краста); Т. скоро боледувал и лежал в болница с тежка двустранна пневмония и също имал притеснение за здравословното си състояние. Жалбоподателят Я. посочил, че той се грижи за трима възрастни, на възраст над 80 години.

Поради липсата на определен служител директорът на ОД на МВР – Търговище – ст. комисар М. разпоредил лично на жалбоподателя Я. да определи незабавно служител от сектор „НТЛ“, който да бъде водач на служебния автомобил при съпровождането на мигранти на 26.11.2021 г. Жалбоподателят е заявил, че не може да изпълни разпореждането, тъй като никой от подчинените му служители не желае да участва като водач на МПС в съпровождането на мигрантите. След това предложил на директора на ОД на МВР – Търговище за водач да бъде командирован униформен служител от РУ-Търговище. Директорът го прекъснал и му разпоредил да извика в кабинета му служителите от сектор „НТЛ“. Когато жалбоподателят се върнал с колегите си, в кабинета на директора е бил началникът на РУ – Търговище гл. инспектор С. С.. Директорът на ОД на МВР – Търговище извикал жалбоподателят, инсп. Д., инсп. Г. и инсп. Т.. Ст. комисар М. на всеки един от тях устно казал да участват като водачи при съпровождането на мигранти до определен от ДАБ – МС Регистрационно- приемателен център за непридружени малолетни и непълнолетни лица,  кандидати за бежанци в гр. София. Обърнал се първо към жалбоподателя Я. и го попитал: „Ще возиш ли мигрантите до София, искам отговор с „да“ или „не“, на което жалбоподателят отговорил с „не“. Същият въпрос е бил зададен и на останалите трима служители, които също са дали отрицателен отговор. Всеки един от служителите, в т.ч. и жалбоподателят Я., категорично отговорил отрицателно на зададения въпрос. След това директорът на ОД на МВР – Търговище разпоредил да пишат обяснения и да ги предоставят до края на работния ден.

На 25.11.2021 г. жалбоподателят Я. е дал писмено обяснение (стр. 30 от делото), в което е посочил, че няма професионална подготовка за конвоиране на лица, поради което не може да изпълни разпореждането.

На 25.11.2021 г. директорът на ОД на МВР – Търговище е изпратил докладна записка  (стр. 41 до 43 от делото), в която докладвал за неизпълнение на разпореждане на жалбоподателя и останалите служители в отдел „НТЛ“ при ОД на МВР – Търговище, издадено от директора на ОД на МВР – Търговище.

На 25.11.2021 г. ВПД началника на РУ – Търговище при ОД на МВР – Търговище – гл. инспектор Св.П.  е депозирал докладна записка (стр. 44 от делото), че служителите от сектор „НТЛ“ към отдел „КП“ при ОД на МВР – Търговище, са отказали да извършат транспортиране на мигранти със служебния автомобил на сектора.

На 01.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Търговище е изпратил предложение за образуване на производство за извършване на нарушение на служебната дисциплина до гл. секретар на МВР (стр. 45 и 46 от делото).

На 22.12.2021 г. ДНО – гл. секретар на МВР – Търговище е издал Заповед № 8121К-12654 (стр. 25 и 26 от делото) за образуване на дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР против жалбоподателя Я., като определил състав на ДРО, с която жалбоподателят се е запознал на 10.01.2022 г. (стр. 26б от делото).

На 13.01.2022 г. зам. директорът на ОД на МВР – Търговище –комисар Й. К. е депозирал сведение до председателя на ДРО.

На 16.03.2022 г. жалбоподателят Я. е депозирал писмено обяснение (стр. 35 до 36 от делото), в което посочил причините за отказа на всеки от служителите и своя за транспортиране на мигрантите на 26.11.2021 г.

На 12.04.2022 г. ДРО е изготвил Обобщена справка на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от извършената проверка по образуваното дисциплинарно производство против жалбоподателя Я., (стр. 31 и 32 от делото), с която последният е бил запознат на 20.04.2022 г. (стр. 32б от делото).

На  21.04.2022 г. ДРО е депозирал Становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР до гл. секретар на МВР ( стр. 27 до 29 от делото).

На 11.05.2022 г. ДНО – гл. секретар на МВР е издал заповед № 8121К-4020 (стр. 65 до 67 от делото) за събирането на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство против държавен служител в ОД на МВР – Търговище – жалбоподателят Я., с което последният е запознат на 12.05.2022 г. (стр. 67 от делото).

На 25.05.2022 г. ДРО е изготвил Обобщена справка на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от извършената проверка по образуваното дисциплинарно производство против жалбоподателя Я., (стр. 73 и 75 от делото), с която последният е бил запознат на 26.05.2022 г. (стр. 75 от делото).

На 27.05.2022 г. жалбоподателят Я. е депозирал писмено становище до ДНО, че от Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. за организацията и осъществяването на дейността по съпровождането на лица е видно, че  служителите в НТЛ и целия отдел не са сред адресатите на тази заповед и не притежават необходимите средства и умения за изпълнение на съпровождането. Позоваването на т. 2.52 от типовата длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „.. да изпълнява и други задачи, възложени от преките му ръководители..“ е неоснователно, защото под други задачи би следвало да се разбират такива, свързани с областта, в която той има необходимата подготовка и лични качества. В докладната записка на директора на ОД на МВР – Търговище от 10.03.2022 г. твърди, че бусът на НТЛ е наложително да бъде управляван от служител от сектора, доколкото други служители от дирекцията не са оправомощени, което твърдение се опровергава от допълнително събраните документи, според които към него момент е имало служители, извън сектор НТЛ, оправомощени да управляват буса, които са притежавали и необходимата подготовка за съпровождане на лица.

На 30.05.2022 г. ДРО е депозирал Становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР до гл. секретар на МВР ( стр. 70 до 72 от делото).

На 30.05.2022 г. е съставен Приемно-предавателен протокол (стр. 85 от делото), за предоставянето на копия от документи към преписката по дисциплинарното производство по искане на жалбоподателя Я..

На 27.06.2022 г. ДНО – гл. секретар на МВР  е издал процесната Заповед № 8121К-5839 (стр. 19 до 22 от делото) с която е наложил дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца“ на гл. инспектор Н. Я. – началник сектор „НТЛ“ при отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Търговище. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.06.2022 г. (стр. 22 от делото).

По делото е представено Свидетелство за регистрация Част 1, (стр. 88 от делото), от което е видно, че процесният автомобил м. „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Т .... КТ, комби, бял на цвят е собственост на ОД на МВР – Търговище и е с брой места 5+1.

По делото са представени няколко заповеди за оправомощаване на служители за управление на процесния автомобил през годините от 2008 г. до 2021 г., за служителите на сектор „НТЛ“ като освен настоящите служители  на сектора има и други лица. Така от Заповед № 363з- 1791/20.10.2021 г. (стр. 117 от делото) е видно, че е разрешено управлението на процесния автомобил на мл. инспектор Х. П.  - ст. полицай ВСК в група „ООР“ на сектор „ОП“ към РУ – Търговище, а от Заповед № 363з-1975/ 10.11.2021 г. (стр. 116 от делото) е видно, че е разрешено управлението на процесния автомобил и на мл. инспектор М. М. – ст. полицай ВПА в група „ООР“ на сектор „ОП“ към РУ на МВР – Търговище. 

По делото е представена Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. (стр. 127 до 130 от делото), издадена на основание чл. 7 от Инструкция № 8121з-986/ 12.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена мярка за адм. принуда или е издадена заповед за краткосрочно настаняване, както и на чужденци търсещи закрила, по отношение на които е издадено решение за настаняване в център от затворен тип по реда на ЗУБ,  от която е видно, че съпровождането в ОД на МВР – Търговище се осъществява със силите и средствата на служители от звено „Конвой“ към група „ООРТПКОС“ сектор „ООРТП“ отдел „ОП“ при ОД на МВР – Търговище съвместно със служители с полицейски правомощия от група „Миграция“ при ОД на МВР – Търговище. При възникнала необходимост от допълнителни сили за съпровождане, същите се осигуряват от служители с полицейски правомощия от наличния щат на ОД на МВР – Търговище.

По делото е представен и фотоалбум от снимки в различен профил на процесния автомобил (стр. 120 до 123 от делото). 

По делото са разпитани в качеството им на свидетели лицата Й. С. К., С. П. С. и Г. П. Г..

Според показанията на св. К. понастоящем е зам.-директор на ОД на МВР – Търговище.  Към онзи момент е бил началник група „Охрана на обществения ред, Териториална полиция и Контрол на общоопасните средства“ към отдел „Охранителна полиция" в същата дирекция.  Към онзи момент, за такава дирекция с техните възможности, натискът е бил осезаем от гледна точка на техните ограничени възможности от към човешки ресурси и средства. Също се отнася и за транспортите средства дотолкова, доколкото се изисква те да създадат организация да превозване, след като вече са задържани лицата, да ги превозят до домовете за настаняване на Държавна агенция за бежанците, съответно Любимец – Военна рампа, според типа на мигрантите, дали са пълнолетни или непълнолетни и т. н. Не може да твърди точно как е възникнала идеята, но при всички положения поради необходимост от превозни средства се е стигнало до идеята да се ползва специализирания микробус на сектор НТЛ. В онзи момент той не е имал разпоредителни функции по очевидни причини, тъй като тогава е бил началник на група, която няма пряка връзка с този сектор, но така или иначе към ранния следобед на този ден – 25-ти, отишъл в сектора и казал на колегите и на г-н Я., че ще се наложи да се ползва техния микробус като превозна средство и колега от сектора, който да го управлява, доколкото заповеди за управление на този микробус имат самите колеги от сектора. Получил е уверение от г-н Я., че ще определи човек. Съответно, може би около час по-късно (да е било), отново е отишъл да види дали са определили човек -  да, ще определим и той докладвал това на директора. Това непосредствено по този въпрос, а иначе силите и средствата са предвиждали да се справят с техни средства. Тогава се е достигнало и до идеята да се ползва този бус, за да се покрият необходимостите за извозването. Създавайки тази организация е знаел, че не е пълноценен като такъв този бус, и че има по-ограничени места, но тук ставало въпрос (доколкото си спомнял) наистина за това, каквото е налице да бъде ангажирано и към онзи момент, този микробус е щял да покрие необходимостите. Предвид напрегната ситуация, ситуация, която е нетипична и за него, защото по принцип тази дейност по организацията се изпълнява от неговия началник, който е бил в отпуска тогава, и нито той, нито началника на отдела към онзи момент са били на работа и емоционалното натоварване му е било доста сериозно. Имало е в групата и непълнолетни и пълнолетни. Съвсем ясно си спомнял, че са били веднъж 12 човека и веднъж 13 човека са били задържани в рамките на 25 ноември. Идеята е била, конкретно този микробус да пътува за Любимец, като един от колегите да управлява микробуса.  Значи, издавали се такива заповеди по конкретния повод. Те са съобразно вътрешно-нормативната уредба, като колегите предварително се определяли, които ще участват, правел им се инструктаж, подавали се в заповед, правел им се инструктаж съответно. Етапът, за който говорел е предварителен, в който трябва да се изяснят фактите и да се планират ресурсите, за да бъде издаден този формален акт. Винаги се правел инструктаж, по негови възприятия, в рамките на тези дни, в които е било доста натоварено, впечатленията му са ясни и винаги се правел инструктаж. Лично директорът му бил съобщил, защото той, след като посетил сектора и отишъл, докладвал на директора, казал че ще определят човек и ще дойдат да му съобщят и повече той нямал никакво отношение. След което обаче минало време, късния следобед директорът му бил казал, че колегите от сектора са били при него, протекъл е някакъв разговор, на всеки един е било разпореждано. Те са отказали и до там, но нямал лични възприятия за техния отказ да изпълнят неговото разпореждане. Нямал лични възприятия. Не може да твърди, че са запознати с конкретно заповедта за съпровождане. Не считал, че тази заповед се отнася за мигранти, не е конкретна искал да каже, но със сигурност може да каже, че е изрична заповед с поименно обозначаване на служители, които следва да извършат съпровождане, е само при обстоятелства на съпровождане на непълнолетни лица. Имало такава заповед, издадена от районните управления, издавали такива заповеди районните началници и там са били упоменати служителите, които следва да управляват. Точно тази е заповедта, там където е поименно упоменато. Пред него не е ставало дума за отказ. Със сигурност си спомнял, че с единия мултиван Фолксваген- син, който е на ОДМВР, и не си спомнял в кой момент са се появили и минибусовете на  Дирекция „Управление на собствеността“. Било некоректно, ако посочел бройка на бусовете. Организацията, не е дейност само на един човек при всички положения. Тя е общ процес, който е в координация и с група „Миграция“ и с началник на Районно управление – Търговище.

Според показанията на св. П. в момента е заемал длъжността на началник на РУ- Търговище при ОД на МВР- Търговище. Към 25.11.2021 г. е бил ВПД началник на същото районно управление на сектор. Да, запознат е бил със задържането на въпросните мигранти. Точно кой, къде е бил задържан и къде се намира в дадения момент не може да отговори, тъй като по спомен мислел, че са били задържани част от тях в гр. Омуртаг. Някои са се намирали на територията на гр. Търговище. Били са на територията на Областната дирекция. Той бил възприел като ясно разпореждането на ст. комисар М.. За служителите не може да каже как са го възприели. С точни думи не можел да го възпроизведе. Някои от служителите били говорили, но точно какво, кой и как, не можел да си спомни. Не може да каже дали има и други служители, оправомощени да управляват буса. Не бил запознат.

Според показанията на св. Г. когато дошъл г-н К. е влязъл в тяхната стая, където са били той и Павел Т., там е бил и г-н Я. – началникът и К. е казал  „Утре, вашият бус с един шофьор от вас ще трябва да карат мигранти до София“. След това последвал въпрос от свидетеля: „Колко мигранти ще се карат?“ Отговорът е бил “4 непълнолетни лица“. Последвал втори въпрос от свидетеля: „Колко ще са охраняващите ги?“ Той казал „Трима униформени“, и свидетеля един ставали осем и попитал: „Къде ще се возят в този бус тези лица?“, тъй като знаел, че той е преграден и не разполага с толкова места. Той казал „ Ами ако искат, да сядат по земята. Какво те интересува?“. Това е било. Някой от всичките искал да е като водач. Бусът е бил предвиден за брой места 5 плюс 1. На тях четиримата, включително и г-н Я. това е било аргумента да не изпълнят разпореждането. В момента, в който влезли в стаята на директора на ОД на МВР- Търговище – М.М., той казал само „Трябва да се карат мигранти до  София“. Я. се опитал нещо да каже. Директорът казал „Не, не. Искам само отговор с „да“ и „не“. Ще карам по старшинство“, като задал последователно въпроса „Ти ще караш ли мигранти до София“ , като задал въпроса първо на Я., после на Д., после на свидетеля Г. и на Павел Т., като отговорът от негова страна е бил „не“ и на колегите също. Директорът не е поискал да изслуша мотиви за отказа. След това е казал „Свободни сте. Искам до края на работния ден да ми дадете писмени обяснения с мотиви за отказа “. Това е било към 16 часа някъде. Разбрал е, че има за още двама служители преди техните заповеди, които имат заповеди да управляват  - поне двама. Не бил запознат със заповедта за съпровождане към него момент. В служебния автомобил отпред имало три места, една двойна седалка и шофьорската, която е отделно. На втория ред имало още една седалка, която е 3-местна. След нея имало метална преграда, която отделяла останалата част на автомобила  като товарна, където имало секция метална, на която са били наредени и подредени много куфари с техника, имало генератор за ток, въобще специфична техника за изпълняване на полицейските дейности при нужда. Ако се говорело за пода на микробуса на ниво 50-60 см. - нямало много свободно пространство, защото имало и макари с електрооборудване. Свободното пространството е било около 30/30 см.. При правилно подреждане на нещата, можело да се получи някакъв такъв квадрат от свободно пространство. Когато той ходел на произшествие и е бил повикан като служител на НТЛ, той управлявал буса, а когато колегите ходели, те го управлявали. Зачислен е бил на службата и в него се возели останалите участници в оперативната група и разследващи полицаи и служители на криминална полиция (примерно).

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като непротиворечиви и правдиви, поради което ги приобщава към събраните писмени доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната заповед № 8121К-5839/27.06.2022 г. на гл. секретар на МВР е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 2 от ЗМВР, които му определят като правомощие да налага дисциплинарни наказания от вида на процесното на служители на длъжност „гл. инспектор – началник на сектор”, заемана от държавни служители с висше образование съгласно Приложение № 1, т. IX.1.4, А.Държавни служители с висше образование от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г., изм. ДВ бр. 16 от 25.02.2022 г.) в сила от 01.02.2017 г.

Процесната заповед е мотивирана като фактическите и правни основание за издаването и се съдържат и в представената адм. преписка, Поради това съдът не намира противоречие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът приема, че в процесната заповед е налице противоречие с материалния закон за констатираното нарушение, по което е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя поради следното:

Дори и след разпита на свидетелите не се установи точно даденото разпореждане на директора на ОД на МВР – Търговище към жалбоподателя Я.. От показанията на св. Г. стана ясно, че директорът на ОД на МВР – Търговище е задал въпрос към служителите на сектор „НТЛ“, като изискал отговор с „да“ или с „не“, без обяснения от тях. Поради което съдът приема, че в случая не се доказа отправено разпореждане към служителите от сектор „НТЛ“ и в частност към жалбоподателя Я..

На следващо място съдът намира, че представената по делото Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за организацията по съпровождане на лица, в т.ч. и мигранти е с изтекла валидност предвид нормата на чл. 7, ал. 2 от Инструкция № 8121з-986/ 12.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена мярка за адм. принуда или е издадена заповед за краткосрочно настаняване, или на чужденци, търсещи международна закрила, по отношение на които е издадено решение за настаняване в център от затворен тип. Според последната норма заповедта се издава за срок от една година, като се актуализира при необходимост.

Но дори да се приеме, че горепосочената заповед е валидна, то същата предвижда основната дейност по съпровождане на лицата…да се осъществява със силите и средствата на служители от звено „Конвой“ към група „ООРТПКОС“ сектор „ООРТП“ отдел „ОП“ при ОД на МВР – Търговище, съвместно със служители с полицейски правомощия от група „Миграция“ при ОД на МВР – Търговище. Като чак при възникнала необходимост от допълнителни сили за съпровождане, същите да се осигуряват от служители с полицейски правомощия от наличния щат на ОД на МВР – Търговище.

Съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, направено пред директора на ОД на МВР – Търговище, за претоварване на служебния автомобил, в случай на положителен отговор от страна на жалбоподателя на въпроса за транспортиране на мигрантите на 26.11.2021 г. Видно от представеното свидетелство за регистрация Част 1 на процесния автомобил, то същият е пригоден за пътуване на 5 пътници и водача на автомобила (стр. 88 от делото). Поради това всякакви интерпретации колко пътници могат да се возят в него на пода или седнали на седалките не намира потвърждение в представеното свидетелство за регистрация на автомобила и фотоалбум на същия. Поради това съдът приема, за основателно възражението на жалбоподателя и служителите в неговия отдел за претоварване на автомобила в случай на изпълнение на разпореждане насочено към явно нарушение на нормите на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 180, ал. 1 от ППЗДвП.

И на последно място съдът не кредитира показанията на св. К. и св. Св. П. в частта, че в дирекцията няма други лица извън служителите на сектор „НТЛ“, които да са оправомощени да управляват служебния автомобил на сектора, тъй като видно от представените заповеди на стр. 116 и 117 от делото за управление на автомобила са оправомощени лицата мл. инсп. Х. П. - ст.полицай ВСК в група „ООР“ на сектор „ОП“ към РУ – Търговище и мл. инсп. М. М. – ст. полицай ВПА в група „ООР“ на сектор „ОП“ при РУ – Търговище.

Поради тези съображения съдът приема, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя Я. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид на изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски, а именно в размер на 410 лв., определени съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и възнаграждението за един адвокат от 400 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-5839/ 27.06.2022 г. на гл. секретар МВР, с която за нарушение на служебната дисциплина на Н.И.Я. ЕГН ********** ***, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Н.И.Я. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 410 лв., съставляващи внесена държавна такса и възнаграждението за един адвокат

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.

 

 

ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: