№ 22347
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110166936 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “ФИРМА“ ЕООД срещу
„ФИРМА“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за парично вземане на стойност
4834,22 лв. за невъзстановен депозит по договор за наем след прекратяването му.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата мола, в който освен становище по същество, е направено и възражение за
неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза, с което се мотивира
искане за прекратяване на делото.
Съдът, след като се запозна с възражението и материалите по делото приема, че
същото е направеното от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, съдът намира възражението за
основателно със следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. В случая се касае именно за имуществен спор във връзка
с неизпълнение на договор. Не е налице и някое от предвидените от процесуалния закон
изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само
физическо лице, а в случая както ищецът, така и ответникът са търговски дружества.
Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да
реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях
относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение
трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
1
съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
В процесния случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена между
страните в чл. 16.1 от договора за наем от 01.09.2020г., съгласно който "Всички спорове по
изпълнението на настоящия договор, които не могат да бъдат решени между страните, ще
бъдат отнасяни пред Арбитражния съд към Българската Търговско-Промишлена
палата“.Според трайната практика на ВКС /решение № 34 от 16.04.2021 г. на ВКС по т. д. №
****/2020 г., II т. о., ТК, решение № 149 от 03.10.2014 г. по т. д. № 1368/2014 г. на I т.
о., решение № 37 от 16.06.2015 г. по т. д. № ****/2014 г. на I т. о. и др. /, развалянето и
прекратяване на договора, съдържащ арбитражна клауза, сами по себе си са без значение за
действието на арбитражната клауза, тъй като са относими единствено към материалното
правоотношение. Самостоятелността на арбитражното споразумение осигурява възможност
всички спорове между страните, произтекли от договора, от момента на сключването му
нататък, да бъдат решавани съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж.
Ето защо съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал.
1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Налице е относителна процесуална пречка за
разглеждане на делото - наличието на арбитражно споразумение / чл. 19 ГПК/, което
обуславя извод за неподведомственост на спора – чл. 15, ал. 1 ГПК, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
На основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника се присъждат 1000
лв. за сторените разноски в производството пред СРС за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 66936/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 113-ти състав, поради неподведомственост на спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК “ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ****** да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ******* сумата от 1 000 лв. за разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните (арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2