РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110201293 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. А. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №028 от 07.03.2022
г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказания глоба
в размер 50.00 лв.
Въззивникът оспорва описаната в НП фактическа обстановка като твърди, че
не е извършил посоченото нарушение и изтъква, че неправилно е ангажирана отговорността
на собственика на превозното средство вместо на лицето, осъществил твърдяното като
неправилно паркиране. Изтъква също, че пространството зад бл.97 на ул. „Чаталджа“
представлява достатъчно голяма площ от земната повърхност, включваща детска площадка,
алеи, градинки и асфалтови площадки за паркиране и в АУАН и в НП не е посочено точното
място на извършване на твърдяното нарушение, което е пречка за преценка на твърдяната
фактическа обстановка. Твърди, че поради това, въззивникът е отправил запитване до
Община Варна за предназначението на съответното междублоково пространство и
полученият отговор с приложени копия от ОУП, РП и КП не съдържат данни, от които да
може да се установи, коя част от междублоковото пространство, какво предназначение има.
Моли съда, да отмени оспореното НП.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
1
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.12.2021 г. около 16.00 ч. свид. С. К. – служител при „Общинска
полиция“ към ОД МВР Варна, при обход в района зад бл.97 на бул. „Ч*“, установил
паркиран л. а. „Пежо“, рег.№* собственост на въззивника Д. А., в градинка, намираща се в
пространството между асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В
на бл.12 на ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на
бл.* на бул. „Ч*, при което съставил срещу въззивника фиш за глоба №********** от
25.12.2021 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран в градинка зад бл.* на
бул. „Ч*“, с което е осъществено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП.
Срещу съставения фиш за глоба въззивникът подал възражение рег.
№ЗК21002143ВН от 30.12.2021 г, в което изтъкнал, че съответното място не е тротоар като
автомобила е бил спрян пред гараж с изричното разрешение на собственика на повече от 2 м
от сградата и отправил претенция за отмяна на издадения фиш за глоба.
С рег.№ЗК21002143ВН от 05.01.2022 г. въззивникът бил уведомен, че на лице,
оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или
съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното
средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.
На 21.01.2022 г., въз основа на издадения фиш №********** от 25.12.2021 г.,
спрямо въззивника Д. А. бил съставен АУАН №00001589 за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП
за това, че на 25.12.2021 г. около 16.00 ч. в гр. Варна, на бул. „Ч*“, зад бл.*, паркирал в
градина собствения си л. а. „Пежо“, рег.№В*.
След съставяне на АУАН, с рег.№ЗК21002143ВН от 25.01.2022 г. от Началник
сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, до кмет на район „Приморски“ била
поискана справка относно статута на мястото, намиращо се на бул. „Чаталджа“, зад бл.97,
по повод постъпило възражение срещу глоба с фиш за паркиране на МПС в градина (тревна
площ) по преписка рег.№ЗК2100243ВН от 30.12.2021 г.
С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран отговор от район
„Одесос“ до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД МВР, с който се предоставя
копие от кадастрален план на 2 м.р., на който са нанесени сградите, алеи и тревни площи.
С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран касаещ друга
преписка отговор от район „Одесос“ до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД
МВР, с който се сочи, че мястото зад бл.97 на бул. „Ч*“ представлява ПИ 10135.2557.22,
собственост на Община Варна като посоченият участък зад бл.97 е градника.
По отправено от въззивника заявление рег.№РД22005270 от 11.03.2022 г. до
кмет на Район „Приморски“, с рег.№ РД22005270ПР от 16.03.2022 г. той получил отговор,
че площта между бул. “*“, ул. „*“, ул. „*“ и ул. „И*“ представлява ПИ 10135.2557.22,
собственост на Община Варна и по кадастралния план в посочения участък има нанесени
2
градинки, алеи, игрища и др.
На 07.03.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание глоба в размер 50.00 лв. НП било връчено лично на
въззивника на 25.03.2022 г.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия
показания на всеки един от свидетелите Н. К., С. П. и С. К., така и от приобщените
документи – НП №028 от 07.03.2022 г., АУАН №00001589 от 21.01.2022 г., разписка от
21.01.2022 г., глоба с фиш №********** от 25.12.2021 г., справка относно глоба с фиш
№********** с дата 21.01.2022 г., уведомление на снование чл.186, ал.3 ЗДвП, докладна
записка от 23.02.2022 г., заявление №РД22005270ПР от 11.03.2022 г., писмо рег.
№РД22005270ПР от 16.03.2022 г., писмо рег.№ЗК21002152ВН от 21.02.2022 г., заявление
рег.№ЗК21002143ВН от 30.12.202 г., писмо рег.№ЗК21002143ВН от 05.01.2022 г., писмо рег.
№ЗК21002143ВН от 25.01.2022 г., писмо рег.№* от 28.01.202 г., Копие на част от ОУП на
Община Варна – окончателен проект, Заповед №4129 от 05.11.2018 г., Заповед №0506 от
07.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на
Община Варна, съобразно Заповед №0506 от 07.02.2020 г. на Кмет на Община Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат
от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма
и съдържание. Действително, конкретното място, на което е установен паркирания
автомобил на въззивника е посочено само като градинка зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, без да
други, конкретизиращи нейното местоположение описания. Но, макар да е общо и
недостатъчно прецизно, това описание, сочещо паркиране в градинка зад конкретна сграда
в съответно населено място на конкретна дата и час, не ограничава възможността за
санкционираното лице да разбере, в какво се състои вмененото му нарушение и при какви
обстоятелства същото е счетено за осъществено, поради което реализирането на правото на
защита за въззивника не е затруднено и не е налице съществено процесуално нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
3
административен акт:
Не е спорно между страните и приобщените доказателства сочат категорично,
твърдяното нарушение да е установено в отсъствие на нарушител като фиш за глоба е
съставен спрямо собственика на превозното средство съобразно чл.186, ал.3 ЗДвП. В тази
хипотеза е приложимо правилото на чл.188, ал.1 ЗДвП за наказване собственика на
автомобила за извършеното с него нарушение, ако същият не посочи, на кого е предоставил
моторното превозно средство. По делото липсват данни, въззивникът да е посочил
конкретно друго лице, на което да е предоставил автомобила, поради което следва да се
приеме, че субекта на твърдяното нарушение е правилно определен.
Доколкото свидетелите Н. К. и С. П. не са присъствали при установяване на
нарушението, а само са участвали при издаване на процесния АУАН въз основа съставен
фиш за глоба от свид. С. К., който всъщност лично е констатирал отразените във фиша
обстоятелства, единствено неговите възприятия съдържат конкретна информация за
мястото, на което е установен паркиран автомобила на въззивника. В своите показания свид.
С. К. категорично и конкретно-описателно посочва: „Градинката е в страни от блока,
перпендикулярно разположен на бл.97 и е отделена от градинката непосредствено зад бл.97
с асфалтирана алея. Там, върху тази тревна площ, до перпендикулярния блок спрямо бл.97,
беше паркиран автомобила.” И при съпоставяне на тези разяснения от свид. С. К. с
приобщеното извлечение от КП и публично достъпната КК на гр. Варна става ясно, че
съответното място действтилено се намира в пространството между алеята непосредствено
при североизточната страна на вх.В на бл.12 на ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков
път от югозападната (задна) страна на бл.97 на бул. „Чаталджа“. На това място свид. С. К.
посочва, че е възприел да има трева и пръст, както и че същото граничи с асфалтиран
участък до перпендикулярно разположения блок спрямо бл.97, но е категоричен, че там, в
асфалтирания участък, не е имало паркиран автомобил. На тези твърдения от свид. С. К.
противоречат показанията на свид. Ваня Динкова, явяваща се съпруга на въззивника Д. А.,
която изтъква, че именно тя е осъществила паркирането на автомобила в конкретния случай
и заявява, че е сторила това на съответния асфалтиран участък до съседния блок с
административен адрес №12 на ул. “Селиолу”, а не върху градинка. Предвид факта, че свид.
В. Динкова се явява лице, пряко заинтересовано от изхода на процесния спор, чиито
показания противоречат на изявленията на свид. С. К., съдът не кредитира заявеното от нея
и счита за достоверни показанията на незаинтересования свид. С. К.. В подкрепа на
твърденията на свид. В. Динкова в с. з. бе показан и снимков материал от мобилен телефон,
представен в последствие и на хартиен носител, с изявление, че е от датата на твърдяното
нарушение, но предвид възможността, снимката да е направена при напълно различна
обстановка, както преди установяване на конкретното нарушение, така и непосредствено
след това, тази визуализация не е в съС.ие да подкрепи твърденията на свид. В. Д. и да
формира извод за достоверност на нейните изявления.
При така кредитираните от съда показания на свид. С. К. се налага извод, че
автомобилът на въззивника действително е бил установен паркиран върху затревената и
4
покрита с пръст площ, намираща се зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, разположена конкретно в
пространството между асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В
на бл.12 на ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на
бл.97 на бул. „Чаталджа“. Независимо от обстоятелството, че представените от Район
„Приморски“ справки включват само общи формулировки в множествено число и не
съдържат изрично посочване на съответния обект като градинка, даденото от свид. С. К.
описание за площ, покрита с трева и пръст в съответното междублоково пространство, сочи
недвусмислено, че същото представлява градина, попадаща сред обектите по чл.15, ал.7
ЗДвП, на които паркирането е забранено. При тези констатации посоченото в АУАН и в НП
нарушение се явява правилно установено и квалифицирано. Доколкото наложената на
въззивника санкция е в установения минимален размер, същата не подлежи на преценка за
справедливост.
Изтъкнатите съображения сочат правилност и законосъобразност на
оспореното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед
отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът
намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв
съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №028 от 07.03.2022 г.,
издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП, на Д. А.
А., ЕГН **********, е наложено административно наказания глоба в размер 50.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК
*, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съо
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5