Мотиви към присъда
№ 55/ 17.12.2019 г., постановена по НОХД№ 517/ 2018 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против А.Д.М.
- роден на *** ***, български
гражданин, с начално образование, безработен, осъждан, неженен, ЕГН: **********, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 14.06.2014 г.
в гр. Димитровград,
чрез пробождане с метална вила, причинил тежка телесна повреда на А.В.Д. ***,
изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, дължащо се на разкъсна рана на
лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани. — престъпление по чл.128, ал.1, вр. ал.2 от НК.
2. По делото бе конституиран като частен обвинител А.В.Д. .
3. ПРОКУРОРЪТ- г- н Палхутев пледира доказаност на
обвинението. Прави анализ на доказателствата, събрани в хода на производството
и поддържа теза за виновност на подсъдимият. Моли при налагане на наказанието
да се отчете и поведението на пострадалото лице.
4.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ - А.В.Д.
поддържа обвинението и моли за осъдителна присъда.
5. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. Р. при ХАК пледира невиновност на
подзащитният си. Придържа се към становището, че доказателства по делото не
доказват по несъмнен начин, че той е извършител на инкриминираното деяние,
прави свой анализ, според който причинител на вредата е трето на делото лице.
Алтернативно твърди неизбежна отбрана. И в двата случая моли от съда да бъде
постановена оправдателна присъда.
6. ПОДСЪДИМИЯТ - А.Д.М. не се признава за виновен и
се придържа към казаното от своя защитник.
Съдът намира:
Приложим
закон:
7. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК).
Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда,
се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено:
продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с
двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност;
обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен
орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или
осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота.
Чл. 12. (1) Не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана -
за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели.(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато
защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.(3)
(Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 120 от 1997 г., бр. 75 от 2006
г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е
извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.(4) (Изм. - ДВ, бр. 28
от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва,
когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако
това се дължи на уплаха или смущение.
Факти по
делото.
8. Подсъдимият е бил многократно осъждан както
следва: НОХД№ 11/ 94 г. ДРС; НОХД№ 162А/
97 ДРС; НОХД№ 168/ 97 г. ДРС; НОХД№ 30/ 98 ВС- Пловдив. Тези наказания са
групирани в общо наказание по НОХД№ 200/ 06 г. ДРС , където е приведена в
изпълнение и присъда по първото осъждане. Така общото наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 4 месеца и приведеното от осем месеца е
приспаднато като ефективно изтърпяно , при което е бил освободен остатък от 4
месеца по НОХД№ 11/ 94 г. ДРС на основание чл. 69, ал.2 от НК. Тези наказания
са били ефективно изтърпени към 17.09.1999 г.
9. В последствие е бил осъден по НОХД№ 129/ 02 г. на
ВС- Пловдив; НОХД№ 313/ 04 г., НОХД№ 313/ 04 г. ДРС; НОХД№ 99/ 2005 на ДРС;
НОХД№ 371/ 05 на ДРС, НОХД№ 730/ 04 ДРС, за престъпления, извършени в периода
от 08.08.01 до 01.03.05 г., като е била определена съвкупност по реда на чл.
25, вр. чл. 23 от НК от наказанията, с едно общо – лишаване от свобода за срок
от 2 години. По НЧД № 704/ 08 г. на ОС- Пазарджик е бил освободен от затвора
условно предсрочно, с изпитателен срок от 6 месеца и 1 ден, а определението е
влезнало в законна сила на 23.09.2008 г.
10. След излизането си от затвора подсъдимият се
установил със семейството си в гр. Димитровград на адрес ул. Бригадирска № 38,
ап.4, кв. Марийно. Започнал да се занимава с отглеждане на едър рогат добитък и
до юни 2014 г. не бил обвиняван или осъждан за престъпления по смисъла на НК.
11. Жилището където живеел подсъдимият представлявало
двуетажен блок , с един вход. Около блока имало обработена площадка, затревена
и с настилка от четири реда бетонови плочки около самият блок, а в частта от
нея, находяща се на юг роднините на М. стояли в топло време на столове. Апартамента се намирал на втори етаж , с
изложение юг – изток – запад, като от южен и източен прозорец имало пряка
видимост към посочената площадка. Блокът бил разположен на възвишение, като
приблизително 20- 30 метра от източната му стена, в посока изток имало изход
към минаващата южно от блока улица „Бригадирска“. Този изход представлявал
бетонно стълбище, състоящо се от две серии стъпала- първата шест на брой,
площадка и после още 4 стъпала, след които започвала площадката в
околоблоковото пространство, обитавана от М. и неговите роднини. Ширината на
това стълбище била приблизително около 2 метра, а цялото разстояние не по-
малко от 10 метра. Същевременно стълбището отстрани било обрасло с буна
храстовидна растителност, която по същество представлявала пречка за лица,
които се намират от южната страна на блока да възприемат качващ се по стълбите
човек, до момента в който не се премине стълбището и не навлезе на
околоблоковото пространство.
12. На ул. Бригадирска от южната страна имало двуетажна
сграда с тапицерски цех на втори етаж, а на първи етаж, в западната част се намирал
хранителен магазин, познат като „Нармаците“. Сградата имала колонада с
арковидно подпокривно открито пространство, в западният край се намирало
пространство пред друг магазин „Рай“, където били изкарани столове и маси, на
които посетители на друг търговски обект имали обичай да отсядат. Те се
намирали на разстояние от около 50 м. от входа на магазин „Нармаците“ и от тях
имало пряка видимост към входа. От към улицата, северно от тази сграда имало
широк тротоар и две стъпала, които водели към паркинг. Входът на магазина се
намирал на около 30 метра от описаното по- горе стълбище, достигащо до блока на
М., за целта трябвало да се премине през паркинга и улицата. На арките над
входа на магазина били поставени две камери, осигуряващи запис с цел охрана.
Към 14.06.2014 г. от северната страна на улицата и източно от стълбището, водещо до блока на М.
имало поставен контейнер за смет.
13. М. познавал братята Д. и техният баща, те- също,
нямали никакви допирни точки или пререкания преди юни 2014 г.
14. На 14.06.2014 г. сутринта св. В.Д. (баща на
частният обвинител) съобразно и
изграден обичай се отправил с лекият си автомобил към магазин „Рай“, където
пиел кафе със свои познати, между които и св. С., с когото се познавали от
отдавна, покрай хобито им- риболов. Допълнително имал уговорка да отидат заедно
със синовете си- частният обвинител и св. С. Д. в собствена черешова градина,
щял да ги очаква да дойдат до магазин „Рай“. След 10:00 часа св. В. Д. спрял
колата на паркинга на улицата и седнал на масата, където бил и св. С.. След
като взел кафе опитал да запали цигара, но запалката му не палела и затова се
отправил към магазин „Нармаците“ за да си купи нова. На входа на магазина се
разминал със св. Д.Щ.( брат на
подсъдимият). Последният бил в магазина
заедно с майка си- св. Щ., а от вън бил баща му- св.Д.Щ.(баща на подсъдимият, починал на 18.06.2018 г.). В близост на друга маса седял още и св. Ч., който
оставил преди това велосипеда си в близост до входа на магазина, в същото време
от магазин „Рай“ излизал и св. К.- кметски наместник на кв. Марийно и бивш
полицейски служител. Докато св.В. Д. и св. Д.Щ. се разминавали, последният
обелил банан и хвърлил обелката му, която паднала на земята. Това подразнило
св. В. Д., който отправил остра забележка към Д.Щ., последният му отговорил по
същия начин. Получила се препирня между двамата , с размяна на обиди и
псувни. Последвала остра реакция от
страна на Д. Щ., в разправията се намесили и родителите му- св. Д.Щ. и св. Щ. ,
разменяли си реплики на висок глас. По време на този конфликт се стигнало и до
физически сблъсък , при който св. Д.Щ. успял да нанесе лек удар по св. В. Д.. В
това време подсъдимият М. и св. Д.Д. (син на подсъдимият ) се намирали в апартамента, а прозореца бил
отворен. Дочули кавгата , разпознали гласовете на своите роднини и заедно
слезнали от блока и се отправили към магазина. Св. Д.Д. вървял след баща си и
между другото взел в ръце оставена пред блока вила. На место отишли около 10:20
часа, М. се намесил в разпрата,
действайки омиротворяващо, успявайки да отдели роднините си от св. В. Д.,
изгонил сина си, като му забранил да се намесва, предвид и вилата, която
последният носел. Непосредствено след това се намесил и св. К., който влезнал в
кратък спор с М. по повод произтеклият скандал.
15. Към тези лица се присъединил и св.А.А., който бил
женен за сестрата на Т.А., поинтересувал се за какво става въпрос. В
последствие спорещите лица се разделили, като групата роднини на М. се
отправила към блока си, изкачвайки стълбите пред блоковото пространство и се
установили там. Св. В. Д. пък отишъл до колата си, облегнал се на нея и
започнал да говори по телефона си. След кратко време на място първо дошъл с
колата си св. С. Д., която паркирал в близост до автомобила на баща си. В. Д.
му разказал на кратко какво се е случило. В същото време пристигнал и св. А. Д..
Разказа на баща им провокирал св. С. Д., който извадил в ръка притежаван от
него газ- сигнален пистолет „ZORAKI- MOD.914“, сер. № 105381, кал. 9х22 мм и възпроизвел на място изстрел с него.
Решили да потърсят саморазправа с фамилията на М.. За целта св. А. Д. извадил
от колата си 1 бр. Метален прът с дължина 63 см. и дебелина 2 см. ДиА.ър, обвит в кафяво на цвят тиксо, и черен
на цвят нож с назъбена горна част и обща дължина от 38 см, брат му държал в
ръка пистолета и заедно се отправили по стълбите към блока на М.. Баща им бил
по- бавен, отворил багажника за да извади от там метална кука от 80 см. И след това тръгнал след тях.
16. В това време пред блока от южната му страна били М.,
брат му- св. Д.Щ., родителите им- св. Д.Щ.
и св. Щ., , св. Я.М.- снаха на М., св. Т.А., която живеела на семейни начала с
подсъдимия, съседката св. Р., имало и деца. В близост до тях имало инструменти-
вилата, която преди това св. Д.Д. носел, брадва и коса, останали от предходният
ден.
17. Братята Д. заедно изкачили стълбите и стъпили на
предблоковото пространство, тогава били възприети от групата лица- роднини на М..
Последните видели, че А. Д. носи тръба и нож, оценили същото като нападение
срещу тях, затова М. грабнал вилата, св. А.А. – брадвата, а св. Д.Щ.- косата. Д.
викали на висок глас заплахи и обиди към М., движейки се бързо братята Д. се
приближили до югоизточната част на блока, в близост до групата на М., св. С. Д.
възпроизвел поне три изстрела с газовият пистолет. Това дало повод на М., А. и Щ.
да се насочат към Д.. В тази обстановка М. се изплашил и нанесъл удар с вилата
към лицето на А. Д., носещ слънчеви очила, като ударът счупил лявото стъкло и попаднал в
областта на лявото му око. Веднага след
това пробол Д. и в дясната ръка. През това време. А. Д. хвърлил ножа по групата
на М., но не успял да уцели никой от тях. В същото време Щ. направил неуспешен
опит да удари св. С. Д., а А. възприел качващият се по стълбите баща на Д.- св.
В. Д., който носел в ръка куката и го подгонил. В настъпилата размяна на удари
С. Д. изтървал пистолета, а А. Д.- тръбата. Жените започнали да хвърлят камъни
и тухли по Д., като ударили С. Д. и В. Д. по главите. Д. отстъпили назад и
успели да слезнат от стълбите, като в това време В. Д. бил застигнат от св. А. А.,
който за почнал да го удря с брадвата по главата и гърба. През това време
двамата му сина се намесили и го отстранили от св. А.. Групата на М. се
разположила на улицата до стълбите , заплашвайки Д. с нападения , крещели и ги
обиждали. От своя страна Д. успели да отидат до колите си и да напуснат мястото.
Така конфликта приключил около 10:40 часа
18. Св. В. Д. и А. Д. се качили в колата на В. Д., а С.
Д.- в своята кола и се отправили към болница „Марбас“, за да търсят медицинска
помощ. В това време св. А. Д. успял да се свърже с тел. 112 за да търси
медицинска помощ, като осведомил оператора, че били нападнати и че не виждал с
едното си око. Тъй като му прилошало, спрял до първата автобусна спирка за да
изчака линейка. Когато тя пристигнала, на место дошъл и приятел на св. А. Д..
Последният се качил в неговата кола и бил откаран до болницата в гр.
Димитровград. От там в последствие бил откаран в болница в гр. Хасково с
линейка, където и било започнато лечение, включително и хирургично.
19. При описаният инцидент А. Д. е получил разкъсна
рана на очната ябълка, с пролабиране или загуба на вътреочните тъкани на лявото
око, последващи възпаления- Иридоциклит и Гноси ендофталмит, с отлепване на
ретината и последваща фтиза на ляво око. Налице била постоянна слепота на
лявото око. Получил още и прободна рана
на левият лакът. През време на лечението си настъпила промяна в статуса на
окото, което към края на 2014 г. било напълно загубено . Най- вероятно окото
било прободено, очната ябълка – прободена и разкъсана неравномерно. На практика
цялостното зрение е намалено с 50%, тъй като едното око не функционира изцяло.
Ефектът слепота с лявото око е настъпил веднага при пробождането му . Самият
удар не водел до травматичен шок, нараненият нямало пречки да се движи и да
управлява лек автомобил след инцидента.
20. В. Д. е получил също наранявания при сбиването-
разкъсно контузна рана на челото, охлузване на носа, кръвонасядане на клепачите
на двете очи, две порезни рани на дясната предмишница, по една порезна рана на
втори и трети пръсти на лявата ръка, кръвонасядане на двете мишници, охлузвания
на лявата мишница, охлузвания на двете колена. Св. С.Д. имал разкъсно- контузна
рана на челото, охлузвания на лявата ръка и лявата длан, кръвонасядане на
дясната мишница, охлузване на корема, прободна рана на дясното бедро, разкъсно-
контузна рана на дясното бедро, охлузвания по двата крака.Св. А. А. също бил
освидетелстван и било констатирано, че имал охлузване на втори пръст на лява
ръка.
21. Св. К. възприел краят на конфликта, при който В. Д.
бил ударен с тухла, а през това време св. А. го удрял с брадвата. Първоначално
не успял да реагира, но в последствие набрал тел. 112 и сигнализирал за побоя.
На сигнала се отзовали св. Б. и св. К., които дошли след като конфликта
приключил. Св. Б. събрал сведения от св. К.. Повикан бил и от роднина на М.,
която му показала струпани на купчина нож, метална тръба и кука, встрани от
блока. Останали да охраняват района, на място дошла група по извършване на
следствени действия.
22. В 13:30 часа започнал огледа на
местопрестъплението, изготвен бил протокол за оглед, онагледен със снимков
албум и били приобщени като доказателства веществените такива. Съответно били
отведени и замесените в конфликта роднини на М., включително и той самият ,
последният- от св. Т.. Поемните лица, участвали по време на огледа не възприели
веществените доказателства и тяхното местоположение. По показания на М. те били
поставени, където били паднали. Единствено на място стояли гилзите от газовият
пистолет.
23. След този случай М. били уплашени, тъй като Д.
имали репутацията на хора, които можели да упражнят насилие спрямо М.. По тази
причина А., М., Д. отишли да работят в Р Гърция при свои роднини- св. А. и А..
24. Горните факти се установиха от разбора на събраните
по делото доказателства, по ред и начин, отразен в мотивите на настоящата
присъда по – долу.
Правни
изводи.
25. Несъмнено по това дело се установи, че на 14.06.2014 г.
в гр. Димитровград,
на до блоково пространство югоизточно от блок № 38 на ул. Бригадирска, кв. Марийно около 10:30 часа чрез пробождане
от вила е причинена на А.В.Д. ***,
изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, дължащо се на разкъсна рана на
лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани.
26. Доказателствата в
тази посока са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Несъмнено се установи от
видеотехническите експертизи на кадри от записите на охранителните камери,
надлежно приобщени по делото с протокол за доброволно предаване, че интервала,
в който е протекъл инцидента е в периода от 10:21:30 (гръб
на л. 55 от т.І по д.п., долна снимка)-
когато св. Д.Д. напуска обхвата
на камерите и с това предходният скандал може да се счете за приключен; до
10:40:31(гръб
на л. 59 от т.І по д.п.)- когато групата
на М. очевидно се насочва обратно към блока си.
27. Отчитайки
еднопосочните свидетелски показания, твърде скоро след като първият инцидент
пред магазин „Нармаците“ е приключил идват св.С. Д. и А. Д., получават
необходимата им от баща им информация и
се запътват към блока, обитаван от М., включвайки и също еднопосочната
информация от всички причастни свидетели за кратката продължителност на
схватката пред блока, ведно с времето, през което Д. са отстъпвали и били
преследвани от групата към подсъдимият заедно с продължилото нападение върху
св. В. Д. ***- в каквато посока са показанията му, подкрепени от тези на св. К.,
то е обосновано да се твърди установеност на времето на причиняване на
телесната повреда.
28. Мястото, където се
е случило също е несъмнено установено. За нанасяне на удар с вила (пробождане)
пред блока говорят и двете групи свидетели- св. А. Д. и С. Д., и макар отричайки авторството на М. – втората група свидетели-
Д. Щ., Я. М., Т. А., Д. Д., А. Щ.-
роднини на подсъдимият.
29. Безспорно се установи, че окото е пробито с
вила, а с не друг предмет. В тази връзка следва да се довери заключение и устен
доклад на в.л. д- р И. (очен специалист),
досежно обективната находка на вида нараняване, плюс показанията на посочените
по- горе свидетели. От устният доклад на в.л. д- р Е. пък се установи, че не е
невъзможно след това нараняване А. Д. свободно да се предвижва, включително и
да управлява лек автомобил, което е и сторил.
30. Причинена е пълна
слепота на лявото око, респективно- 50% загуба на зрението на А. Д.. В тази
връзка са двете заключения на д- р И. и д- р Е.. Няма съмнение, че слепотата е
вследствие и пряко причинено от пробождането с вила. Не са доказани твърденията
на защитата, че има проблем по този признак, изразен в това, че св. А. Д.
управлявал тежкотоварен автомобил след нараняването- което според д- р И. е
недопустимо, но с оглед на специалните стандартни за издаване на свидетелство
за управление на такъв тип МПС. Така или иначе, доказателства за това по делото
липсват, но дори и такива да бяха приобщени, обективният факт- пълна загуба на
лявото око е налице и няма как да бъде оборен по този начин.
31. Конфликтният момент по делото е кой е извършил
това пробождане, кое лице е държало вилата и с нея е нанесло удар в лицето на
А. Д.. Съдът установи по един несъмнен начин, че това е именно подсъдимият.
32. За съжаление
съдържанието на веществено доказателство- оптичен диск пот охранителни камери,
представляващо запис на събитията в посочения по- горе период не може да
послужи на съда при разкриване на обективната истина по две причини. Първата и
по- важната е, че мястото, където камерата има обхват не съвпада с мястото на
инцидента и дава единствено частична представа за събитията непосредствено след
него- когато Д. отстъпват и са преследвани от роднините на М.. Второ, видно от
трите технически експертизи по делото, не е възможно да се извърши
идентификация на лицата на кадрите, снети от записа. Трето, дори и свидетелите
, които са наясно и познават участниците в инцидента при предявяване на снимков
материал в съдебно заседание също не успяха със сигурност да индивидуализират
лицата , заснети на тях. Четвърто, дори и да е налице идентификация,
включително и на лицето, носещо продълговат предмет .- вероятно вила, то това
не може да послужи на съда, за да приеме, че лицето, което няколко минути след
като окото е прободено държи вила, е лицето, което е нанесло удара с вилата по Д..
Така този доказателствен материал остана в страни от анализа на съда, касателно
авторство на деянието.
33. От тук
релевантният по смисъла на чл. 301, ал.1, т.1 от НПК елемент- дали деянието е
извършено от подсъдимият- бе установен от анализа на гласните доказателства,
събрани от разпита на свидетелите и обвиняемият. Те могат да бъдат оформени в
две основни противоположни групи, съобразно и същността на изнесеното, плюс още
две групи показания- на лица, които не са очевидци, изнасящи видяното
непосредствено след инцидента,свидетели на последващо самопризнание на св. А. и
показанията на този свидетел.
34. Първата от тях е
на А. Д. и С. Д.. Еднопосочно и категорично посочват подсъдимият като лицето,
което е нанесло увреждащият удар с вилата. Те са съответно пострадал и очевидец,
активни участници в конфликта и са били на място на извършването.
35. Втората група е на
свидетелите – очевидци, които са роднини на М.. Тук попадат Д. Щ. : „ А. тръгва
да посяга с ножа към А., а А. с вилата го удари по лицето“ /с.з. на 05.02.19
г./; Я. М. : „ А./А./ набучи пострадалия с вилата в лицето“ /с.з. на 05.02.19
г./; Т. А. : „ А. вдигна вилата и го удари/ А. Д./ в лицето с вилата“ /с.з. на 05.02.19
г./; Д. Д.: „ …и чичо А. взе вилата. А. посегна с ножа да го удря, той се
отдръпна и вдигна вилата и го удря по лицето…“/с.з. на 05.02.19 г./; Т. Р.: „ А.
грабна вилата и удари този, дето беше с очилата“ /с.з. на 05.02.19
г./; св. А Щ. : „ А. с вила беше…само А. го / св. А. Д./ удари“ /с.з. на
06.06.19 г./; св. Д. Щ. : „Тогава А. тръгна към А. с ножа като го размахваше
към него…Тогава видях А. да посяга на А. размахвайки вилата с металната част
към него, като държеше дървената в ръцете си, не видях дали го удари с нея“/
т.І, л. 17 от д.п./.
36. Към тази група се
отнасят и обясненията на подсъдимият. Версията, която развива пред съда е, че
се намира в апартамента си на вторият етаж, когато чул изстрели и викане,
слезнал долу и с цялата група свои роднини успели да изтласкат агресорите- Д..
Той не държал нищо в ръцете си, А. държал вилата. Когато М. бил вече отвън
блока, Д. били се върнали до стъпалата. Вилата взел вече на улицата.
Направеният следствен експеримент на място от съда като че ли подкрепя тази
версия- подсъдимият има поне 29.3 секунди да слезе от апартамента си и да се
установи до биещите се. С голяма доза на вероятност, през това време
нараняването на пострадалият е било причинено, така и М. не би могъл да е
извършител. Това би било вярно, ако и казаното от М. е истина- че се намира в
апартамента си.
37. Има и трета група
свидетели, които не са очевидци, но са в близост до случилото се- това са св.
В. Д., св. К. и св. Ч. . В. Д. е чул, как сина му А. Д. е извикал : „Какво
направи бе , А., окьорави ме“, видял е именно подсъдимият да носи вила, не е
възприел обаче намушкването.Св. К. потвърждава, че М. е носел вилата , когато е
слезнал на стълбите, носел я още отгоре, т.е. слезнал е с нея.Св. Ч. пък
твърди, че до като си пиел кафето е видял как А. слиза с вилата по стълбите/
всички показания са дадени в с.з. на 05.02.19 г./;.
38. В следваща група други свидетели предоставят
данни за самопризнание на св. А. след време пред тях, докато работел в Р
Гърция- св. К., Н.А. и В. А..
39. Накрая, но не и по
важност са показанията на св. А., те са дадени в с.з. на 18.07.19 г., а
страните искания за прочитане на показания в досъдебното производство не са
направили. Според тези показания : „ Първо се качиха А. и брат му и се качиха
горе, после дойде и баща им…Наближиха ни на два- три метра и тогава ние
тръгнахме към тях. Не мога да си спомня много неща, защото стана много бързо
всичко. Аз, А. и Д. тръгнахме срещу тях…А. взе вилата, Д. взе косата, а аз една
брадва. Те продължиха към нас и се срещнахме. Почнахме да се боричкаме,
предпазвахме се. Слезнахме вече към магазина. Аз бях с брадва, А. с вилата, а Д.
с косата. Никой никого не удари. После в полицията….. разбрах, че А. го е
ударил. Аз не виждах в този момент какво правиха другите. Те се биеха, аз се
биех с баща им.“. Не си спомнял, докато е бил в Гърция, да е ставало въпрос за
случая, нито пък да твърди пред който и да е било там, че е извършител на
деянието.
40. Съдът не
дава вяра на втората група свидетели, подкрепени от обясненията на подсъдимият
по различни причини.
41. На първо място следва да се отбележи
предполагаемата пристрастност, предвид близките роднински , битови,
икономически и социални отношения между тази група лица, което по предположение
дава предварително основание за по- голяма критичност и внимание при тяхната
оценка.
42. Второ, тези свидетели наистина изразяват едно
монолитно становище, почти по еднакъв начин разказват пред този съд какво са
възприели. Не така стоят нещата с някои от свидетелите, разпитани на
досъдебното производство, чиито показания бяха приобщени чрез прочитане от
съда. Св. Д. Д. при разпита си на 15.06.14 г./ т.І, л.22 от д.п./ изобщо не е
толкова категоричен за участието на св. А.. Тук твърди, че именно той взема
брадва и я хвърля по нападателите/ нещо което никой друг не твърди/, после
казва, че единствено вижда А. да размахва вилата, но не е видял да е ударил
някой с нея- очевидно съвсем различно от изнесеното от него в с.з. По подобен
начин и св. А. Щ. в показанията си на същата дата / т.І, л.23 от д.п./ заявява,
че действително А. е взел вилата, с нея замахнал към бащата- т.е. към св. В. Д.,
не знаела дали го е ударил, неа е видяла такова нещо, не е видяла и дали някой
е ударил А. и С.- също твърде различни показания от изнесените пред съда.
Различни са и показанията на „поддържащият“ тази група свидетел- Ч.. При
разпита си на 18.06.14 г./ т.І, л.29/ той твърди, че „баджанака на А.- А.“
носел при слизането си по стълбите брадва, докато пред съда заяви, че е бил с
вила. Тези противоречия на част от свидетелите, дадени в един непосредствено
близък до деянието момент, с това, което са казали пред съда пет години по-
късно, сочат към житейски оправданият извод, че е налице съгласуване на
показанията в последствие на групата свидетели, с цел изграждане на една
достоверна версия, изключваща участието на подсъдимият в изпълнителното деяние
и прехвърляне на отговорността за това към св. А.. Няма как да се обясни
логично разминаването на показанията на тези трима свидетели, между изнесеното
на досъдебното производство, със следващото им участие в процеса – на съдебното
производство. Първоначалните данни , които дават те са най- малкото в посока
несигурност и липса на възприятие, че А. извършва деянието. Косвените показания
на Ч. също се променят по един доста съмнителен начин. Всъщност изнесеното от
него, че А. носи вила по стълбите противоречи дори и на обясненията на
подсъдимия, според които вилата реално попада в негови/ на подсъдимия/ ръце/
преди това.Образно казано, съдът давайки вяра на показанията на тези свидетели
в тази част, дадени на досъдебното производство реално ги елиминира като
свидетели, подкрепящи безспорно версията за извършителство на деянието от
страна на св. А.. Така втората условна група включва след тази преценка един
не- малък брой лица/плюс подсъдимият/, но вече редуциран- Д. Щ., Я. М., Т. А., Т. Р..
43. Трето, действително първата група свидетели- в
частност пострадалият А. Д., брат му С. Д.
баща им- В. Д. също имат родство и в този смисъл може да се говори за
пристрастност. С оглед характера на делото, тази пристрастност следва да бъде отнесена към омаловажаване на
участието в неправомерни действия към групата на М., изявяване на версията за
провокираност от последните към тяхното поведение, снемане на отговорността им
за извършено нападение към М.. Трудно може да бъде логично оправдано сговор
между тях и уреждане на план, по силата на който за заподозрян, в последствие-
и като подсъдим да бъде наложен на органите по разследването г- н М..
44. Логиката на защитата е, че това е сторено с цел
облагодетелстване, а причините за това са- че всъщност единствен от тази група
лица М. има достатъчно средства, за да бъде осъден в последствие и да се получи
обезщетение за нараняването на А. Д. от него, а не от бедният от към финансов
ресурс св. А.. Косвен довод в подкрепа на това е и заведено паралелно
гражданско дело за обезщетение пред ОС- Хасково от страна на пострадалият
против М..
45. Довода е несъстоятелен и недоказан. Всъщност, той е
ангажиран само с подозрения, завеждането на дело за обезщетение е явно след
като г- н М. е привлечен като обвиняем, а е право на увреденият да потърси
обезщетение и извън наказателния процес.
46. Силен житейски аргумент против тази версия е, че по
същата логика свидетелите Д. биха могли да предпочетат да обвинят например сина
на подсъдимия- Д. Д., при което на първо място аргументите за материална
обезпеченост на баща му не покриват логиката, че пари ще бъдат взети единствено
и само ако М. е обвинен, тъй като е нормално тези пари да могат да бъдат взети
и предвид родителската връзка и ангажимент към детето му. Още повече, че в предходният
инцидент именно момчето е носело вилата, така и би било по- лесно да се
обоснове една бъдеща хипотетична версия на Д., елиминираща св. А. от извършване
на деянието. Прочее, по този довод на защитата може само да се гадае.
47. На следващо място не могат да бъдат игнорирани и
показанията на св. А.. Той не отрича участие в инцидента, посочва се като
извършител на наранявания причинени на
св. В. Д., което между другото се потвърждава и от свидетелите, приближени към М..
Действително като свидетел А. не е длъжен да изнася обстоятелства , които биха
го обвинили в извършване на престъпление. Въпреки това ,той не снема изцяло от
себе си причастност към увреждания, а говори единствено, че не е наранил св. А.
Д. в окото, тъй като вила изобщо не е държал.
48. Използването на свидетели, разкриващи пред съда
данни, че след време А. се е разкаял и е признал, че той е пробол А. Д. за този
съд е неуспешен опит за осигуряване на алиби на подсъдимият, звучи не само
недостоверно, но и е в пряк контраст с
кредитираният от съда доказателствен материал в тази посока, включително
и с показанията на А.
49. Най- накрая, показанията на групата Д. са
еднопосочни и непротиворечиви, подкрепят се с тези на св. А., а според тях
именно подсъдимият е причинил нараняването на пострадалия.
50. Тези съображения водят до еднопосочното заключение
на съда, че обективната истина по това дело е равна на това, че нараняването,
предмет на настоящото обвинение е извършено от подсъдимият. Именно г- н М. е
използвал вила, с която е намушкал лявото око на А. Д. и така му е причинил
постоянна слепота с това око.
51. Извършено ли е деянието от подсъдимият виновно е
следващият въпрос, на който съдът следва да отговори. Отговорът е позитивен.
52. Несъмнено деянието покрива изискванията на състава
на чл. 128, ал.1 от НК. Причинена е тежка телесна повреда, защото по дефиниция
постоянната слепота на едното око е равна на такава повреда по смисъла на чл.
128, ал.2 от НК.
За
обществената опасност и вината.
53. Данните по делото обаче изискват от този съд да
прецени, дали тук не са налице предпоставки на чл. 12 от НК, когато става
въпрос за това, следва ли подсъдимият да носи наказателна отговорност.
54. За да са налице предпоставките на института на чл.
12 от НК, във всичките му варианти, следва да бъдат обсъдени следните
предпоставки: 1. нападение от страна на увредения; 2. То да е противоправно и
продължаващо/ т.е. да не е прекратено по една или друга причина, да е в процес
на извършване/; 3. В този процес да се намесва подсъдимият, чиито действия да
са провокирани именно от нападението; 4. Тези действия трябва да са активни и
да имат за цел да преустановят нападението, като оценката на подсъдимият следва
да включва и съзнанието, че това нападение е насочено към засягане на права,
визирани в чл. 12, ал.1 от НК; 5. Активната отбрана включва в себе си нанасяне
на вреди към нападателят; и 6. Тези вреди да са нанесени в рамките на
необходимите предели. Ако използваната защита не съответства на характера и
опасността на нападението, то имаме превишаване на неизбежната отбрана, така и
осъщественото от страна на отбраняващият се е обществено опасно. Но ако това
превишаване е в резултат на уплаха и смущение в отбраняващият се, предизвикано
по един или друг начин от страна на атакуващият/ - ите, то деянието е отново
обществено опасно, но не наказуемо.
55. Несъмнено по делото се установи, че 15- 20 минути
преди нанасяне на телесната повреда е имало предходен инцидент, при който се е
случил сблъсък между бащата на пострадалият и членове на семейството на
подсъдимият. При този инцидент св. В. Д. се е почувствал засегнат. Несъмнено се
установи, че неговите синове узнават почти веднага за инцидента и възприемат
състоянието на баща си, такова, каквото той и м предава непосредствено в
разговор. По- нататък св. С. Д. е силно възбуден от това, вади газов пистолет и
стреля на място пред магазин „Нармаците“. Св. А. Д. пък изважда от лекият си
автомобил нож и тръба, а св. В. Д.- кука. Тримата пресичат улицата и се качват
по стъпала, водещи към блока на М.. Вече на пространството от източната страна
на блока и изкачили стъпалата, св. А. Д. и С. Д. викайки обиждат и се заканват
на М. със саморазправа.
56. Всичко това говори недвусмислено, че Д., възмутени
от предходно отношение на М. решават да потърсят сметка на последните. Тази
сметка всъщност се изразява именно в желание, да им бъдат причинени вреди. Няма
друго логично обяснение, защо в това си състояние, Д. се отправят въоръжени с
хладно, газово и друго оръжие и се насочват към път, който единствено и само
води до блока, обитаван от подсъдимият. Всички техни действия сочат към едно
обективирано от тях намерение за саморазправа с М..
57. Не може да се приеме за вярна прокарваната в
показанията на Д. теза, че всъщност са отишли на място да си изяснят
отношенията с М. по повод предходния инцидент. Безспорно установените по делото
обективни факти говорят, че мотива е възмездие, а намерението- нанасяне на
вреди по М.. В крайна сметка за субективното намерение се съди от обективните
факти, установени в процеса, а не от субективната интерпретация на тези факти,
в случая направена от св. С. Д. и А. Д.
58. Съдът не довери показанията на св. А. Д.,
подкрепяни от тези на брат и баща му, че вещественото доказателство по делото-
увита в тиксо тръба е непозната нему, тя не е носена от него в изследвания
период от време, вместо нея носел друга тръба, която е подходяща за свързване
на поливна система. Това е очевидно нелогично и невярно.
59. Нелогично е, защото вземане на една очевидно мека и
непригодена достатъчно за нанасяне на удари тръбна връзка няма какво да прави в
ръцете на св. А. Д., при положение, че носи огромен и заплашителен на вид нож в
другата си ръка. Трудно може да се счете за наличие на синхрон, по отношение на
адекватността на двете вещи- с едната могат да бъдат нанесени на практика
смъртоносни вреди, докато другата – надали може да нарани сериозно някое лице.
60. Няма как да се избегне и наличието на тръбата като
веществено доказателство по делото. Групата свидетели около М. еднопосочно
твърдят, че тръбата е носена от св. А. Д.. Тя е представена в последствие на
разследващите органи от подсъдимият, с подобно обяснение.
61. Тук следва да се отвори скоба по отношение на
извършеният първоначален оглед на местопрестъплението. Снимковият албум към
него визуализира фактическата обстановка, възприета от органите по
разследването. Установи се обаче, че част от веществените доказателства –
пистолет, кука, нож и тръба са поставени
на място по виждането на подсъдимият, в тази връзка съдът довери показанията на
поемните лица- св. М. и Я.. Вещите са предадени обаче доброволно на
разследващите органи. Не е логично тръбата да е добавена към останалите три
оръжия, по- скоро тя действително е била използвана от А. Д..
62. В
процесуален аспект няма проблем да се използват данните, събрани при огледа на
местопроизшествието и снимковият албум. Следва да се погледне критично на
разположението на веществените доказателства, които М. указва, къде са били намерени.
63. По същество обаче местоположението им не е от
съществено значение за установяване на обективната истина, тъй като има
достатъчно други доказателства, които съдът използва в тази връзка. От
показанията на разпитаните свидетели например се установи, че ножът е хвърлен
от А. Д., така и не може неговото местоположение да посочи, къде е бил
хвърлящият, така и да идентифицира мястото на инцидента. Същото се отнася и до
куката, която е използвана от св. В. Д., тя очевидно не е била там, където е заснета
на снимковият материал, тъй като това лице изобщо не е стигнало до блока.
Пистолета също не е от съществено значение, тъй като от показанията на
свидетелите е видно, че е бил отнет с удар, т.е. също не може да бъде обективен
критерий, където точно е станала схватката.
64. Наистина е можело да бъде извършена дактилоскопна
експертиза, от която да стане ясно има ли и на кого са отпечатъците по тръбата.
Такава не е направена, което е жалко, но съдът счете, че е вече късно за
събиране на такива доказателства, а и ненужно, предвид останалия доказателствен
материал по делото.
65. Важно изключение обаче от горното е местоположението
на гилзите. Те са възприети от поемните лица при идването им, няма данни да са
премествани от който и да е било. Те индикират приблизително къде е бил св. С. Д.,
а от него може да се направи и извод, къде е бил пострадалият. Видимо те се
намират до реда плочки пред блока, от юго- източната му страна/ такова е състоянието на до блоковото пространство
непосредствено след инцидента, което се различава например от възприетото от
съда при направения от него оглед/.
66. Тези действия на Д. имат характер на атака към
засягане на лични права, принадлежащи на подсъдимият и неговите роднини- живот
и здраве. Те представляват начало на атака против тях, макар вреди преди
активната намеса на роднините на М. и на него в частност да не са причинени.Налице
е създадена реална и
непосредствена опасност за увреждане на законните права на М..
67. Това нападение е в процес. То не е прекратено по
волята на Д., те са изминали достатъчно дълго разстояние, след като са видели
разположените от южната страна на блока присъстващи лица и целенасочено са се
отправили бързо към тях, изминавайки около 10- 20 метра.
68. Тук трябва да се посочи, че съдът не възприема като
състоятелна тезата на С. Д. и А. Д., според която М. и неговите роднини ги
причаквали до стълбите въоръжени. Самите те си противоречат. Например двамата казват, че М. и останалите
лица били на два- три метра от стълбите, но пък св. С. Д. уточнява, че били до
първото дърво, което е на посоченото разстояние. Видно обаче от следственият
експеримент, проведен от съда / сн. 17, л. 250/, първото дърво се намира почти
до югоиозточният ъгъл на блока, а разстоянието , а разстоянието от стълбите до
него е поне 10- 15 метра/ сн. 20, л. 251/. Сравнено с мястото, където гилзите
са намерени/ сн. 7 и 8 от д.п., т.І/това съвпада и с мястото където схватката е
станало, то съвпада и с показанията на втората група свидетели, приближени до М..
69. По- нататък, макар и например св. Д. Д. да твърди,
че е чул първият изстрел, трудно може да се приеме, а и няма обективни данни,
че М. и неговите роднини са видели Д. още като тръгват от долу по улицата към
блоковата площадка , подготвени с оръжия в ръка да ги отблъснат. Следва да се
отбележи, че видимостта от мястото , където седят те към стълбите и към улицата
е силно ограничена от храстовата растителност. За да могат да ги видят лично,
те трябва да са били на самите стълби, не и в непосредствена близост / на запад
от тях/ , още по- малко на 10- 15 метра/ до първото дърво/.
70. Тази атака на Д. е неправомерна. Не е позволено
възмездието да се раздава лично, чрез засягане телесната неприкосновеност на
целта на това възмездие. Спор тук не може да има.
71. Не може да има и съмнение, че М. и лицата около
него възприемат поведението на Д. като непосредствена и започваща атака към
тях. Двамата са въоръжени, едри и здрави мъже в своята зрялост/ непосредствено
възприятие на съда/, ползват се с репутацията на лица, които са склонни да
употребяват физическа сила . Имайки предвид и предходния инцидент, протекъл
непосредствено преди случая, няма как да не отчитат , че става въпрос именно за
нападение против тях.
72. М. и
околните имат право при това положение да използват активно физическа сила за
да се защитят. Действията по защита на телесната им неприкосновеност са изцяло
провокирани от това нападение , не са самоцелни.
73. За да спрат
нападателите, М. и лицата покрай него предприемат действия, чрез които в
последствие им нанасят вреди. Така М. държи вила, св. А. – брадва, а св. Д. Щ.
– коса. Те го правят, докато Д. се отправят към тях и в крайна сметка до
югоизточният ъгъл на блока са готови да ги посрещнат и да се отбраняват по
начин, такъв, че да им причинят вреди по телесната цялост, с цел да се
предпазят, казано по друг начин- с активни действия да преустановят
противоправното нападение срещу тях. Налице е института на неизбежната отбрана.
74. Ключов при анализа на обществената опасност е
налице ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана. По правило нападнатият има право на активна
защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез
бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и
др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на
всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. Превишаване пределите на неизбежната отбрана
има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво
съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и
по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя,
стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при
неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни)
части от тялото на нападателя.
Преценката за необходимостта на пределите на защита и тяхното превишаване
винаги е конкретна, в съобразие с данните по делото. В закона няма легално
изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за
нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност между
причинените и предизвикани вреди.
75. Имаме в случая двама нападатели, единият от които-
св. А. Д. е видимо въоръжен с оръжия, които е възможно да причинят сериозни
вреди на здравето и живота на нападнатите. По отношение на С. Д. следва да се
отбележи, че е носел пистолет, който не е възможно в това време да бъде
определен дали е газов или боен. Друг е въпросът, до колко е било възможно да
се забележи, че има такова оръжие, тъй като липсват по делото обективни данни,
че при приближаване пистолета е възприет. Все пак всички свидетели, приближени
към М. твърдят, че пистолета е видян. Това е възможно да се дължи и на факта,
че инцидента е започнали приключил за
твърде кратко време, а възпроизвеждането на изстрели по време на битката е
възможно да е началният момент, при който пистолета да е възприет, в
последствие свидетелите е възможно да „наслагват“ хронологично в друг ред
своите възприятия. Така този съд не е сигурен в твърдението , че до като Д. се
приближават/ те има да изминат твърде кратко разстояние, движат се бързо, а е
било възможно да бъдат видяни едва като изкачат стълбите, което плюс времето за
реакция на М. скъсява интересуващият ни
тук времеви интервал/ пистолета е видян, възприет и оценен като такъв.
76. Св. В. Д. очевидно се явява във време, в което
двамата му сина са по- близо до М., последните реагират при тяхната поява, той
се явява като допълнение към атаката, но е отдалечен от групата.
77. На това нападение отбраняващите използват адекватни
и реципрочни тежки оръжия- брадва, вила и коса. По- конкретно за държаната от
подсъдимия вила и косата, държана от брат му е характерно, че благодарение на
своите характеристики могат да причинят вреди от по- далечна дистанция, в
сравнение с ножа и тръбата.
78. Но в тази група лица следва се прибавят още поне
двама мъже- Д.
Щ. и Д. Д.. Първият към този
момент е физически здрав, не млад, но не може да се приеме, че не е възможно да
участва в боя. По същият начин следва да се отчете и присъствието на младият Д.
Д., който е физически здрав, допълнително- видимо агресивен, предвид и носене
на вила в предходния инцидент. Така става въпрос за едно числено преимущество
на нападнатите над нападателите в съотношение 2: 5.
79. Действително налице е само заплаха, което не
забранява на отбраняващите се да предприемат по- активни предварителни
действия, съответно- да атакуват нападателите и в зони, които са по правило
опасни за живота.
80. Следва да се отбележи, че В. Д. е отдалечен от групата, това е възприето от
тримата въоръжени отбраняващи се и на практика те се разделят – подсъдимият
напада А. Д., брат му- С. Д., а А. се насочва към В. Д.. Така те оценяват
обстановката и влизат в единоборства, а активно се подкрепят не само от Д. Щ. и Д. Д., но и от групата жени зад тях, които
използват камъни и тухли, с които обстрелват нападателите.
81. Все пак пръв реагира М. и директно нанася увреждащият удар, с вилата,
която има- значително по- дълг обхват от носените от страна на А. Д. тръба и
нож. М. насочва удара си към лицето, явното му намерение е да отблъсне А. Д.,
без значение каква вреда ще му причини , включително и смърт.
82. Не може да се счете, че отправените от Д. словесни
заплахи могат да породят сериозно и непоколебимо убеждение в бранещите се, че е
налице смъртоносна заплаха за живота на групата им. Все пак следва да се
отчете, че до нараняването на А. Д. реално активно нападение, изразено в
нанасяне на вреди, а дори и на удари от Д. липсва. Налице е движение в посока
към М., носене на оръжия и устни заплахи.
83. Всички тези обстоятелства за този съд сочат към
прекомерност на защитата. Макар и заплашителността на двамата нападатели да е
очевидна, оценявайки численото превъзходство на отбраняващите се, вида на
срещуположните оръжия, които двете групи ползват, нанасяне на първи удар от
страна на подсъдимият в лицето на пострадалият, съответната опасност от
нападението са изцяло в тази връзка. Защитата явно не е съответна на
нападението.Несъответствието между вредите, които отбраняващият се причинява,
свързано и с обективираните му действия, насочено към опасността от нападението
е явно и не буди никакво съмнение за този съд
84. Превишаването на неизбежната отбрана е налице, но
този съд намира, че по делото се установи, че това е в резултат на уплаха и
смущение от страна на М., което е обективно установено от събрания
доказателствен релевантен материал.
85. Превишаването на пределите на
неизбежната отбрана поради уплаха и смущение изисква от една страна деецът да
се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, а от друга
това състояние да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да
прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана.
86. За да стигне до този извод съда взе предвид
заключението на психиатричната
експертиза в състав д- р М. и устен доклад, като наложи това заключение на
обективно установената динамика в сблъсъка между нападащи и отбраняващи се,
съобразно и останалите релевантни доказателства по делото.
87. Д- р М. заключава, че подсъдимият по време на
нараняването със сигурност е действал в състояние на обида и раздраза, породено
от предходните преди случая действия. Налице са били предпоставки за поява на
физиологичен афект- такова състояние от гледна точка на психологията, при което определени външни и вътрешни
фактори, причиняващи бурна негативна емоционална реакция, съзнанието на дееца е
овладяно от тази емоция и е степенно стеснено, по този начини възможността да взема
адекватни решения и оценяването на обстановката е значително занижена, трудно
контролируемо състояние на психиката, свързано със светкавично протичане на
процесите, свързани с вземане на решение и неговото осъществяване. Налице били
и факти, които говорели против физиологичен афект- разминаване на версиите
между разпитаните лица предполагали все пак обмисляне от страна на М. , а не
безрасъдност на база емоция. Фактът , че останалите лица също разполагали с
оръжия, говорел също в полза на извода, че става въпрос за обмисляне на
ситуацията , а не спонтанна реакция, водена изцяло от емоциите.
88. В устният си доклад вещото лице поддържа
заключението си, твърди , че не е срещнал характеристики, от които да се съди
за състояние на физиологичен афект, никой не е казал „Всички стана много
бързо“, или „не помня какво става“. Не можело обаче да се съди по обективни
белези, предвид отминалият период от време. Изводите му били направени, на база
възприятията на лицето и околните и не съществувал физиологичен маркер , който
да докаже, че това е така или не.
89. При анализа на това доказателствено средство,съдът
отчете на първо място, че става въпрос за една професионална преценка на
психиатър, до степен условна, тъй като е основана на изнесеното от участниците
в конфликта. С други думи, основа за конкретният анализ служат свидетелските
показания и обясненията на подсъдимият.
90. Както се отчете по- горе, в голямата си част тези
доказателствени средства са противоречиви , групирани в различни посоки в две
основни групи, очевидно не дават точна информация, а следва да се обсъждат
критично и в тяхната взаимовръзка.
91. Част от твърденията на вещото лице обаче се
разминават с изнесеното от повечето свидетели. Така например св. А. твърди „..Аз
се уплаших, от тях, не си спомням какво
точно правиха/братя Д./ , много бързо стана всичко“/ л. 196 гръб, с.з. на
18.07.19 г./; св. Д. Щ. : „ Тръгнаха срещу нас . Ние започнахме да бягаме. С А.
е уплашихме и взехме да бягаме. Много се стреснахме“/ л. 74, гръб, с.з. на
05.02.19/ ; св. Т. А. : „ Ние се уплашихме и започнахме да бягаме“/ л.76, с.з.
на 05.02.19 г./; св. Д. Д. : „ Всички бяхме в паника“ / л. 77, с.з. на 05.02.19
г./. Изнесеното от тях се приема от съда като достоверно, тъй като е логично и
житейски оправдано. Така към заключението на експерта следва да бъде внимателно
преценено, тъй като очевидно е използвал ен всички показания , събрани в този
процес.
92. Все пак, може да се заключи, че е имало елемент на
страх, уплаха и смущение в цялата група лица около М.. Въпреки това, не може да
се приеме, че макар повод за това състояние да са противозаконните действия на
пострадалият и неговия брат, то М. не е изпаднал в т. нар. физиологичен афект –
като медицински критерий, или в юридически аспект- не е изпаднал в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалият, по смисъла на чл. 132 от НК.
Съдът е съгласен с експерта, че са налице обективни данни, за осмисляне на
критичната обстановка, в частност оценка от страна на М. за брой и въоръжение
на нападателите, брой и въоръжение на отбраняващите се и като цяло- оценка на
същата, по начин, мотивиращ го да извърши отбрана на здравето си.
93. Какво обаче провокира М. да нанесе инкриминираният
удар е въпрос, който се явява решителен в крайна сметка за отговорността му.
Според този съд , реакцията му е провокирана от страх, предвид използване на
газовият пистолет от страна на св. С. Д..
94. И тук показанията на свидетелите от двете групи са
различни. От една страна С. Д. твърди, че е стрелял след като са били нападнати
с брат му, А. Дечев пък изобщо не е чул изстрели. От друга страна, всички
приближени до М. свидетели твърдят, че изстрелите са преди да се нанесе
фаталното нараняване.
95. Следва да се отбележи, че стрелбата е доказана по
един несъмнен начин- свидетелски показания, снимков албум при първият оглед и
накрая- балистична експертиза, която установява несъмнено , че точно от
оръжието на С. Д. три изстрела на място са възпроизведени.
96. Съдът отново обръща внимание, че кратката дистанция
и бързото движение на братя Д. към М. всява без съмнение страх у последните, а М.,
неговият брат и св. А. с бърза реакция решават да предпазят стоящите зад тях
други лица- между които жени и деца, който пък побягват. Това е нормална и
обоснована житейски действителност. Дали М. се е нахвърлил към А. Д. и веднага
му е нанесъл удар- по- скоро това не е ясно по делото.
97. Показателни са данните, които св. Д.Щ. изнася на
досъдебното производство / л.4, т.ІІІ, 17.11.17 г./ : „….на разстояние от около
три метра от нас С. каза ….ще ви убием и гръмна към нас, гърмя много пъти“,
след което според версията му не е видял дали е ударен св. А. Д.. Всъщност
подобно е изнесеното и от останалите свидетели. Наложено към мястото, където
гилзите са намерени, по- скоро св. С. Д. наистина е възпроизвел изстрелите
преди да е настъпил решителният физически сблъсък, не по време на движението си
към групата на М., а в непосредствена близост до тях.
98. Ако се
приеме, че подсъдимият е видял св. С. Д. да носи оръжие преди да вземе вилата,
следва да се отчете, че е малко вероятно да е разпознал това оръжие като
газово. Действително, М. се е подготвил да се отбранява, но е предприел удара
след като е стреляно. Не може да се приеме, че е разпознал изстрелите като
безопасни, напротив- логично е да ги възприеме такива каквито изглеждат-
изстрели, т.е. вероятно става въпрос за огнестрелно оръжие, или поне
представата му е за възможно такова.
99. В общият комплекс от събития е ясно, че тези двама
мъже са готови да използват и
огнестрелно оръжие- а и го използват реално. Следвайки и изнесеното в първата
част от заключението на д-р М.- налице са предпоставките за изпадане в уплаха
от страна на М.. Имайки предвид и показанията, посочени от съда по – горе, но не
взети предвид от страна на д-р М., предвиди
поставената му задача, следва да се приеме, че е имало наистина всички
основания и предпоставки М. най- малкото да бъде уплашен.
100.
Тук следва да
се подчертае, че д- р М. отговаря на поставена задача- дали е налице
физиологичен афект при М., а не дали се е уплашил и в следствие на тази уплаха
да е извършил грешна оценка на състоянието и обстановката. Наистина няма
доказателства за такъв афект, равен на силно раздразнение, предизвикано от
насилие на пострадалият. Тук в крайна сметка хипотезата на чл. 132 от НК няма
как да намери приложение, предвид недовършеното нападение на Д. т.е. оценката
се извършва единствено в измерението на чл. 12 от НК. От друга страна обаче д-
р М. удостоверява, че предпоставките за уплаха и смущение са налице.
101.
Аналитичната
преценка на М. е силно повлияна от страх за себе си и за околните. Ако е имал
надежда, че двамата нападатели ще се спрат , виждайки, че М., А. и Д.Щ. са също
въоръжени, то изстрелите сочат вече, че нападащите осъществяват реално
нападението и вероятно вече са нанесли вреди по околните, включително и
вероятно е да са убили някой.
102.
Напълно
естествено е да е налице силен страх за живота и здравето на М., а и за
околните, който да е отключен от изстрелите. Така макар и да действа умишлено,
реалната му преценка за необходимият обхват на отбраната му е силно повлияна от
уплахата, така и вместо да причини значително по- малко вреди, преди
атакуващите да нанесат каквито и да е било, М. нанася първи удар с вилата в
животозастрашаваща за А. Д. зона- главата, с предмет, годен да причини
значителни увреждания на нападателят.
103.
Заключението
на д- р М. не противоречи на този извод, допълнено с останалите релевантни
доказателства на практика го потвърждава. Преценката на М. е погрешна, не
поради изпадане в т.нар. физиологичен афект, а е силно разколебана поради
реалните действия на нападателите, включително и от непосредствено
възпроизведените изстрели. Той сее
намирал в особено психическо състояние на страх, уплаха и реалната и
разумна преценка е силно негативно повлияна от това състояние. Той взема грешно
решение и осъществява удар, с който реално превишава необходимите предели на
неизбежната отбрана.
104.
Критериите на закона за състоянието на "уплаха и
смущение", на които се дължи превишаването пределите на неизбежната
отбрана и се изключва наказуемостта на деянието, но не и неговата обществена
опасност и виновност, са основани на особено психическо състояние на дееца.
Това състояние ограничава в значителна степен неговата възможност правилно да
прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана,
поради което вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се
налага наказание.
105.
В контекста на
вината, съдът заключи че подсъдимият съзнателно, знаейки обществено опасният
характер от деянието е искал настъпване на обществено опасните последици от
него, затова е нанесъл удара по лицето на пострадалият с опасният заострен
предмет – вила. Умисълът в случая макар и пряк, не е конкретизиран до степен-
че знае и иска точно да ослепи пострадалото лице, това не се и изисква в
случая, достатъчно е субективното отношение на дееца да е насочено към
описаните по- горе обстоятелства, за да се приеме съставомерния в случая
умисъл.
106.
Предвид обаче
смущението, което е предпоставка грешната преценка , довела до причиняване на
по- големи вреди при неизбежната отбрана, извън нейните предели, качествено
малката степен на виновност води до основание този извършител да не се накаже с
наказание, предвидено в чл. 128, ал.1 от НК.
107.
Изводът, че в
случая е налице хипотезата на чл. 12, ал.4 от НК води съдът до признаване а
подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение. На посоченото основание
обаче, той не трябва да бъде наказан, което и бе сторено с настоящата присъда.
Веществени
доказателства и разноски.
108.
Макар и
без да бъде наказан по смисъла на НК, признаването на подсъдимият за виновен не
го освобождава от задължението за разноски. Той бе осъден да заплати да заплати такива
в размер на 491.00(четиристотин
деветдесет и един лева)лв. по сметка на
ОДМВР- Хасково и по сметка на РС- Димитровград 1,282.59(хиляда
двеста осемдесет и два лева и 59 ст.)лв.
109.
Съдът
постанови да бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства по
делото- 1 бр.
вила с дървен сап, 1 бр. брадва с дървен сап, 1 бр. нож, 1 бр. желязна тръба -
кука, 1 бр. метална тръба, 1 бр. газов пистолет и 3 бр. гилзи. Като вещи без
стойност те следва да бъдат унищожени.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
