О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, I-7състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 14034 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на Н.Я.К. изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо
общежитие от открит тип с.Самораново, общ.Дупница против Б.П.Ш. с адрес по
месторабота: Клиника по съдебно медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД гр. София, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 150 000 лева за
претърпени имуществени вреди и 450
000лв. обезщетение неимуществени вреди от невярно заключение дадено от ответника в
качеството му на вещо лице по н.о.х.д № 257/2007г. на Окръжен съд Благоевград,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите считано от 29.11.2006 год. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че изготвената от
ответника Ш., в качеството на вещо лице ДНК експертиза в хода на наказателното
производство по н.о.х.д № 257/2007г. на Окръжен съд Благоевград е невярна, като
е подвела съда да вземе решение, с което ищецът е осъден за престъпление от общ
характер. Излага, че така са му причинени имуществени вреди на стойност 150
000лв. и неимуществени вреди – болки и страдания, които оценява на 450 000лв.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът Б.П.Ш. е депозирал писмен
отговор, в който излага становище за недопустимост на исковата претенция, в
условията на евентуалност – неоснователност. Навежда възражение за давност. Претендира присъждане на разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК.
От приложеното н.о.х.д № 257/2007г. на
Окръжен съд Благоевград, се установява, че спрямо ищецът Н.Я.К. е постановена влязла в сила присъда
№145/18.06.2008г. на Окръжен съд Благоевград,
с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20
години за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115, чл.202, ал.2 от НК.
В срока за решаване съдът установи, че
е налице трайна практика на Върховния касационен съд, в която е прието, че
съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена
до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само
доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Законодателят изрично е
уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК кога е допустимо установяването на
престъпно обстоятелство от гражданския съд по гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране на
гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е предпоставена от
установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред, а такова не е
осъществено и не са налице предпоставките, обуславящи допустимостта на
произнасянето от гражданския съд, искът е недопустим.
Даването на невярно заключение като вещо
лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно
или по непредпазливост /чл. 291, ал. 1 и, ал. 2 от НК/, е въздигнато в
престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване твърденията
на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние,
което наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да
установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл. 291 от НК.
Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда,
респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на
престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, който иск е допустим единствено в
изрично предвидените случаи, а именно наказателно преследване против дееца,
който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е
прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят
му е останал неоткрит. В случая не се твърди, нито установява наличието на
влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 от ГПК
хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по
гражданскоправен ред. Не може да се приеме, че с предявения иск не се цели
установяване на престъпно деяние на вещо лице, а само това, че заключението е
било невярно, доколкото претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана
именно с факта на депозиране на това заключение пред съд, изслушването му и
приобщаването му към доказателствения материал по делото. След като претенцията
за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е
предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния
ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че
предявеният иск е недопустим - в този см. напр. Определение №
129/21.03.2019 г. по ч.
гр. д. № 933/19 г., ВКС, III гр. о., Определение № 181/08.05.2020 г. по ч. гр.
д. № 1089/19 г., ВКС, III гр. о., Определение № 193/28.05.2020 г. по ч. гр. д.
№ 1103/20 г., ВКС, III гр. о., Определение № 106 от 7.06.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1634/2022 г., II г. о., ГК, Определение № 126 от 30.06.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2168/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М., Определение
№ 60293 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2021 г., II т.о., ТК,
Определение № 163 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2024/2022 г., I г.о., ГК,
Определение № 362 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2507/2020 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева, Определение №
2522 ОТ 18.09.2023г. по ч.гр.д. № 3861/2023г.,ГК, ІІ г.о. на ВКС, докладчик
съдията Розинела Янчева.
Макар да е налице и
практика в обратния смисъл - Определение № 50 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3054/2016 г., IV г. о., ГК, с което не е допуснато до касация въззивно
решение №1117/03.02.2016 г. по в. гр. д. № 2825/2015 г. на Софийски градски
съд, т.е. че повдигнатият въпрос е по същество на спора /което настоящият
съдебен състав споделя/, то тази практика е по-скоро изолирана, поради което
съдът следва да се съобрази с преобладаващата такава.
Поради това следва да бъде отменено
определението, с което е даден ход по същество на делото и производството следва
да бъде прекратено като инициирано по недопустим иск, на основание чл. 130 от ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът се
произнася по разноските с всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
Процесуалният представител на ответника
е поискал присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
при осъществена безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 6 от Наредба № 1/2004
г., с оглед материалния интерес е в размер на 27 650 лв. и се присъжда в полза на адвоката, съгласно
изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 изр. първо от ЗА.
Въз основа на горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
открито с.з. на 10.10.2023г., с което е даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. №14034 по описа на съда за 2020 г. на СГС, ГО, I-7състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Я.К. ЕГН ********** да заплати на
адв.И.Л.Г., от САК, сумата от 27 650 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК, във вр.с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: