МОТИВИ към НАХД 857/15г. :
Производството е
образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП Пазарджик
с предложение обвиняемият Й.Г.М. да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал от НК, а именно затова,че на
10.11.2013 г., в с. Д., обл. Пазарджик, като пълнолетен, без да е сключил брак
е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст - М. Р.
Л., с ЕГН ********** ***- престьпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият дава
обяснения, с които се саморазобличава в извършване на приписаното му
престъпление. .
Представителят на Пазарджишка районна прокуратура
поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява позиция, че
определяне на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на деянието и ще
постигне целите на репресията.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Обвиняемият Й.Г.М., с ЕГН **********
*** и св. М. Р. Л., с ЕГН ********** *** се запознали през 2013 г. в с. Ю.,
което обв. М. посещавал често. Двамата станали близки приятели и започнали да
се срещат.
През месец ноември 2013 г,
двамата решили да заживеят заедно като съпрузи. На 10.11.2013 г., семейството
на обв. М., взело св. Л. от дома й и я завели в своя дом в с. Д., на ул. „О.",
*****, където двете семейства направили годеж според ромските традиции. От този
ден обв. М. и св. Л. заживели като съпрузи в с. Д.. Обв. М. бил на 18 навършени
години, а св. Л. - на 14 навършени години. Обв. М. знаел действителната възраст
на св. Л., но не бил съгласен да чака, докато същата навърши 18 години. През
месец март. 2014 г. св. Л. забременяла, я през месец юли 2014 г. двамата с обв.
М. се скарали, и тя се прибрала в дома на родителите си в с. Ю.. На 23.12.2014
г. св. Л. родила дете-Димитър Мариев Луков. На 14.02.2015 г. св. Л. отново се
върнала в дома на М., където живяла известно време, а впоследствие в хода на
делото се прибрала с детето в дома на родителите си.
Обвиняемият е знаел възрастта на непълнолетната
свидетелка , но въпреки това и предвид обичаите и традициите сред ромското
население и чувствата и отношението му към нея го подтикнали да живее
съпружески с нея дори и преди тя да е навършила 16 години.
За това си деяние той е предаден на съд в
производство по гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
Обвиняемият признава виновността си. Депозира
самопризнания относно всички релевантни по делото факти. Последните са напълно
безспорно установени предвид събраните на ДСП и ценени на основание чл. 378 от НПК доказателства - показанията на свидетелите
М. , Л., Янкова, както и писмените доказателства - сигнал от Дирекция „Социално
подпомагане“ - л.7 и изготвен социален доклад по случая л. 8-9.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви, прие, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е
заживял съпружески с лице от женски пол – непълнолетната свидетелка ,
ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на деянието обвиняемият
е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и субективни признаци
на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
От
гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че обвиняемият с
действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна обвиняемият
за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
конкретния случай, както правилно е преценил автора на предложението, са налице материално-правните основания на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а именно:
1. За извършеното от обвиняемия
деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191, ал.1 от НК, се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация, и кумулативно с тях
– обществено порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК.
3.В резултат на извършеното от него
престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и
не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
брака и семейството, следователно касаещи нематериални отношения.
Предвид горното, Съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
глоба.
При отмерване на глобата прецени ниската
обществена опасност на деянието, преценката за което няма как да остане вън от
контекста на ромската общност, при която това е установен начин на живот. Като
невисока се прецени и обществената опасност на дееца, който е , както вече се
коментира горе, с необременено съдебно минало - л. 22 и позитивните характеристични данни л.20, за които се
събраха и непосредствени впечатления в съдебното следствие ( виж обясненията в
последното с.з.).
Събрани са данни и за имотното състояние
на дееца ( декларация СМПИС от л.19.
Като взе предвид съответните
обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на размера на глобата ,
Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане на целите от
реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на
обвиняемия е достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание
за извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.
Обвиняемият бе осъден да заплати и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: