№ 7557
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100500896 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23112/19.12.2024г., постановено по гр. д. № 43407/24г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 40 състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Вероник 227“ ЕООД и М. Х. К.
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които спрямо ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25280/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав.
„Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на всеки от „Вероник 227“ ЕООД и М. Х.
К. по 300лв. – разноски за производството. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД.
Делото е образувано по въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с
която обжалва решението изцяло като неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал заключението по СТЕ,
поради което обосновал грешни правни изводи. Видно от същото процесният имот бил
топлоснабден, но поради неосигурен достъп била начислена енергия по максимален
специфичен разход, липсвали данни за извършена рекламация по чл.70, ал.6 Наредбата за
топлоснабдяването, поради което на база изчисленията по формулата в Наредбата при
неосигурен достъп, начислената топлинна енергия /по максимален специфичен разход на
сградата/ била доказана и дължима. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците в първоинстанционното
производство „Вероник 227“ ЕООД и М. К. е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва жалбата и претендира разноски, като са изложени подробни съображения, че
правилно е прието, че не е доказано реално доставено количество топлинна енергия, с която
ответниците да са се обогатили неоснователно.
Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество ЧАСТИЧНО
НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответниците са се обогатили.
Правилно от съвкупния анализ на н.а. за дарение от 05.12.2005г., постановлението за
възлагане от 11.12.2015г. и н.а. за продажба от 11.04.2023г. е прието за установено, че за
процесния период „Вероник 227“ ЕООД и М. К. са били съсобственици при квоти ½ ид.ч. за
„Вероник 227“ ЕООД и ¼ за М. К., за което по същество липсва и оплакване срещу
фактическите изводи за правото на собственост във въззивната жалба и отговорите.
Видно от приетото и неоспорено заключение по СТЕ се установява, че за процесния
имот за процесния период е начислявана сума за сградна инсталация, за отопление на имот и
за БГВ, с общо дължима сума от 893.47лв. /189.08лв. за сградна инсталация, 320.07лв. за
отопление на имота и 384.32лв. за БГВ/.
Правилно също е прието, че с оглед чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и §1, т.33а ДР ЗЕ, за да са
налице облигационни отношения по продажба на топлоенергия за небитови /стопански/
нужди е необходимо да се сключи писмен договор, а липсата на такъв /както е в настоящия
случай/ се урежда по правилата на неоснователното обогатяване, при което за
основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило обогатяване в
патримониума на ответниците. Нормативно предвидената възможност за служебно
изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба № Е-РД-04-1 и Наредба № 16-334, т.е.
по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /на
база/, е приложима единствено при наличието на договорно правоотношение с потребителя
на топлинна енергия, като тези правила въвеждат и санкция за последния в случай, че не
изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по
дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните сметки в края
на отчетния период, но същите касаят топлинната енергия за БГВ и за отопление на имота.
2
По отношение на топлинната енергия за сградната инсталация - след като процесният имот е
разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, следва да се бъде
присъди стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Приложното
поле на чл. 153, ал. 6 ЗЕ е без значение за фактическия състав на неоснователното
обогатяване - нормата касае хипотеза на валидно съществуващо правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия, при която потребителят е прекратил топлоподаването към
отоплителните си тела, но правоотношението продължава да съществува за топлинната
енергия отдавана от сградната инсталация. Следователно нормата урежда съществуването
на договорно основание за заплащане на енергията за сградна инсталация, съответно
нейната неприложимост е предпоставка за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не за
неговото отхвърляне. При липса на договор между страните, безспорно ответникът не е
потребител на топлинна енергия за сградна инсталация по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, и
именно това прави възможно уважаването на претенцията, основана на извъндоговорен
източник.
За да е налице имуществено разместване при неоснователното обогатяване е
достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца енергия, без
да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено. Субективното отношение е
извън фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С оглед РКС №5/22.04.2010 сградната
инсталация топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от
закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата
и количеството топлинна енергия за гореща вода. Когато имот е разположен в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна
инсталация, и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че ответникът
обективно се възползва от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и
топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти в сградата. По този начин
ответникът спестява разходи, които би бил задължен да заплати, ако беше сключил договор
за доставка на топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество. Оттук съдът
приема, че ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, спестявайки
разходите за заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация на
сградата, в която е разположен имотът.
С Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът
приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази
инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само
топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на
сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент,
но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл отделните
обекти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като
топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем
3
неотопляваните помещения. Национална уредба, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на обект в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент е допустима /от гледна точка на Правото на Европейския съюз/. Доколкото
способ за остойностяване е по реда на Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, като от
неоспореното заключение по СТЕ се установява, че за процесния период стойността на
топлинната енергия за сградна инсталация, определена по посочения ред за процесния имот
е 189,08 лева /т.е. същата се изчислява на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите и е разпределяна на база пълен отопляем обем и не зависи от
индивидуалното реално отчитане на уредите/, съдът приема за доказано доставеното
количество ТЕ за сградна инсталация. С оглед квотите в съсобствеността 1/2 за „Вероник
227“ ЕООД искът е основателен спрямо него за сумата от 94,54лв., а спрямо М. К. с оглед
неговата квота от ¼ искът е основателен за 47,27лв., а за разликата исковете правилно са
отхвърлени от първоинстанционния съд.
Относно претенцията за мораторна лихва върху тази главница липсват конкретни
оплаквания във въззивната жалба. При задължения с извъндоговорен източник, общите
условия на ищцовото дружество не се прилагат и изискуемостта на вземанията настъпва
след отправяне на покана на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не твърди и не доказва
да връчил такава, поради което правилно исковете са отхвърлени.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания и по отношение на исковете за
цена на услугата дялово разпределение и мораторната лихва върху нея. В случая няма спор
и се установява, че услугата дялово разпределение е предоставена от третото лице - помагач,
а ищецът не твърди и не доказва да му е заплатил нейната стойност, с което да е обеднял с
претендирания размер. При това положение правилно исковете са отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото "Топлофикация София" ЕАД има право на разноски
пропорционално на уважената част от исковете, както следва: спрямо „Вероник 227“ ЕООД
за заповедното – 6.95лв., за исковото – 61.14лв., за въззивното – 18.53лв., или общо за цялото
производство 86,62лв., а спрямо М. К. за заповедното – 3.43лв., за исковото – 30.14лв., за
въззивното – 9.13лв, или общо 42,7лв. „Вероник 227“ ЕООД има право на разноски за
исковото - 245,23лв. /решението следва да се отмени в частта, в която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдено да плати разноски над сумата от 245,23лв. до присъдения размер от
300лв., т.е. 54,77лв./, а за въззивното има право на разноски в размер на 245,23лв. М. К. има
право на разноски за исковото - 245,19лв. /решението следва да се отмени в частта, в която
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да плати разноски над сумата от 245,19лв. до
присъдения размер от 300лв., т.е. 54,81лв./, а за въззивното има право на разноски в размер
на 245,19лв
Така мотивиран, Софийският градски съд:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23112/19.12.2024г., постановено по гр. д. № 43407/24г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********,
срещу „Вероник 227“ ЕООД, ЕИК: *********, и М. Х. К., ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25280/2024г. по
описа на СРС, а именно: спрямо „Вероник 227“ ЕООД – 94,54лв. - стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул.
„********, магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № 339902, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до
изплащане на вземането, а спрямо М. Х. К. - 47,27лв. - стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул.
„********, магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № 339902, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до
изплащане на вземането, както и в частите, в които „Топлофикация София” ЕАД е осъдено
да плати разноски на „Вероник 227“ ЕООД в размер на 54,77лв., а на М. Х. К. в размер на
54,81лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Вероник 227“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Самоков,
ул. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 94,54лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул.
„********, магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № 339902, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до
изплащане на вземането, както и че М. Х. К., ЕГН: **********, гр. София, ж. к. ********,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Ястребец” №23Б,
сумата от 47,27лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул. „********, магазин с площ от
34,53 кв. м., аб. № 339902, с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до изплащане на вземането, за
които суми има издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25280/2024г
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23112/19.12.2024г., постановено по гр. д. № 43407/24г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, в частите, в които са отхвърлени искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които спрямо ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25280/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а
именно: спрямо „Вероник 227“ ЕООД – разликата над 94,54лв. до пълния претендиран
размер от 452,73лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
5
01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул. „********, магазин с площ от
34,53 кв. м., аб. № 339902, с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до изплащане на вземането,
53,36лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2021г.- 18.04.2024г.;
9,43лв. - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.10.2022г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и
2,30лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2021г.- 18.04.2024г.;
спрямо М. Х. К. – разликата над 47,27лв. до пълния претендиран размер от 226.36лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2021г.-
31.03.2023г. до имот, находящ се в гр. София, бул. „********, магазин с площ от 34,53 кв. м.,
аб. № 339902, с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до изплащане на вземането, 26,68лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 01.05.2021г.- 18.04.2024г.; 4,71лв. - стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.10.2022г., с която
стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и 1,15лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 01.07.2021г.-18.04.2024г.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК „Вероник 227“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. ********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото в общ размер
на 86,62лв.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. Х. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, разноски по делото в общ размер на 42,7лв
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на „Вероник 227“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Самоков, ул. ********, разноски за въззивното производство в
размер на 245,23лв.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на М. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
********, разноски за въззивното производство в размер на 245,19лв
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Далсия“ ООД /с предишна фирма „Далсия Елвеко“ ЕООД/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7