№ 6063
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110138294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕООД, чрез адвокат Г. Г. /с пълномощно на
л. 15 – 16 СРС/, срещу [ фирма ] ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] ЕООД, чрез адвокат Н. П. /приложено към ОИМ/.
Във връзка с доводите на ответника, наведени в срока по чл. 131 ГПК, и при повторна
проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира, че същата не отговаря в цялост
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – на ищеца следва да бъдат дадени указания да
уточни фактическите си твърдения, като посочи конкретния предмет на сключения с
ответника договор за извършване на СМР – съществените елементи на същия, вкл. обекта,
на който е следвало да извършват възложените му СМР.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни фактическите си твърдения, като заяви
конкретния предмет на сключения с ответника договор за извършване на СМР, вкл. обекта,
на който е следвало да извършва възложената му изработка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. от
14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи заплащане на ищеца на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19250/2023 г. на СРС, 29 състав, както
следва: 1./ 1 813,02 лева, представляваща остатък от задължение по фактура № /06.11.2018 г.
/на обща стойност 2480,50 лв./, ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 2./ 117,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от
22.08.2022 г. до 11.04.2023 г., 3./ 10 090,26 лева, представляваща остатък от задължение по
фактура № /29.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на
1
вземането, 4./653,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до
11.04.2023 г., 5./ 7 000,98 лева, представляваща задължение по фактура № /07.12.2018 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, 6./ 453,12
лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните договор за
извършване на СМР, ищецът – в качеството на изпълнител, е поел задължение да извършва
СМР. Поддържа, че в изпълнение на поетите задължения е осъществил дейности, за които са
били издадени 3 бр. фактури – № /06.11.2018 г., № /29.11.2018 г., № /07.12.2018 г., по които
ответното дружество било извършило частични плащания. За непогасения остатък от
сумите ищецът инициирал заповедно производство, по което в негова полза била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не била влязла в сила поради подадено в срок
възражение по чл. 414 ГПК. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че между страните по делото е бил
сключен писмен договор за изработка от 08.08.2018 г., по силата на който [ фирма ] ЕООД
поело задължение да извърши СМР на обект, находящ се в гр. Казанлък, ул. №. В
изпълнение на така сключения договор изпълнителят извършил СМР-та на обекта, които
били приети от възложителя с нарочно подписани приемо-предавателни протоколи и за
извършването на които били издадени от [ фирма ] ЕООД фактура № /07.09.2018 на стойност
6 240,00 с вкл. ДДС и фактура /28.09.2018 г. на стойност 12 384,00 лева с вкл. ДДС.
Ответникът поддържа, че е изплатил изцяло сумите по горепосочените 2 броя фактури.
Твърди, че впоследствие ищецът бил издал 3 броя нови фактури – процесните № /06.11.2018
г., № /29.11.2018 г., № /07.12.2018 г. Излага твърдения, че първите две от тях били погрешно
осчетоводени от ответното дружество и погрешно били извършени частични плащания по
тях поради това, че към този момент не било установено, че сочените в тях СМР не са били
действително извършени от изпълнителя. Това се дължало на обстоятелството, че обектът,
на който следвало да се извършат СМР, не се намира в гр. София. Сочи, че третата фактура –
№ /07.12.2018 г., не е била изпратена на ответника и той не е запознат с нея, поради което и
не я е осчетоводил. Моли за отхвърляне на иска. В случай, че съдът счете исковете за
частично основателни, моли да се приспадне сумата по частично извършените плащания.
Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 266, ал. 1
ЗЗД,
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: наличие на валидно правоотношение между страните по договор за
изработка; точно изпълнение на договора от страна на изпълнителя: престиране – вид и
качество на същото, получаването и приемането му от възложителя, размера и
изискуемостта на възнаграждението.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наведените в срока по чл. 131
ГПК възражения, вкл. че е погасил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: наличие
на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 19250/2023 г. по описа на
2
СРС, 29 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с поставените в исковата молба задачи
при депозит в размер от 350,00 лева, вносим от ищеца, в 1-седмичен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане, за датата на първото
по делото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане, за датата на
първото по делото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на ответника.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3