Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
05.11.2018год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски
районен съд, четвърти състав в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА-СТАВАРОВА
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова-Ставарова гр.дело № 934 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
“А.К.” ЕАД, ***, седалище и адрес на управление:***, ЕИК
*********, peг. по ф. д. № 582/2000г. на ВОС, представлявано от Изпълнителния
директор ИВАН ТОДОРОВ АНДРЕЕВ, е предявил в условията на обективно кумулативно
съединяване против Е.Я.П., ЕГН **********, адрес ***, искове с правно основание
чл.422 и сл. във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, и във вр. чл.79 от ЗЗД, а именно
съдът да признае за установено по отношение на Е.Я.П., ЕГН **********,
съществуването на вземането на ищеца “А.К.” ЕАД, ***, за изплащане на сумата в
размер на 136,57 лв. /сто тридесет и шест лева и 57 ст./, от които 126,08 лв.
/сто двадесет и шест лева и 08 ст./ главница от доставена, но незаплатена
стойност на топлинна енергия /и топла вода за периода от м. 02.2017 г. до м.
07.2017 г. за апартамент № 8, находящ се в топлоснабдявана сграда в гр.
Козлодуй, ж.к.2А, бл.74, вх. Е, лихва за забава - обезщетение по чл.86 от ЗЗД в
размер на 10,48 лв. /десет лева и 48 ст./, считано от датата на падежа на всяко
периодично вземане за периода от м. 02.2017 г. до м. 07.2017г., законната лихва
от датата на подаване на заявлението 12.04.2018 г. до изплащане на вземането,
Като осъди ответника Е.Я.П., ЕГН ********** да заплати в
касата на Цех “Топлоснабдяване” на “А.К.” ЕАД, ***, или по банков път сумата в
размер на 25,00 лв. разноски /2% внесена д. т./, за образуването по реда на
чл.410 ГПК на ч. гр. д. № 521/2018 г. по описа на PC- Козлодуй, както и
адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/ за заповедното производство, и разноските по повод предявения
иск по реда на чл.422 и сл. във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД,
в т. ч. държавна такса в размер на 75,00 лв. /2% внесена по установителния иск/
и юрисконсултско възнаграждение по 78, ал.8 от ГПК в размер на 300,00 лв.
/триста лева/.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в
облигационни отношения, по силата на които му е доставял през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.
От своя
страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за
стойността на доставената му и потребена топлоенергия за релевирания период,
като дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Междувременно ищецът поддържа,
че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 521/2018г. на Козлодуйски районен съд, 1 – ви състав,
срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът прави искане за
съдебно установяване на вземанията си. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от
ответника Е.Я.П., ЕГН **********.
С исковата молба са представени следните доказателства: Удостоверение за актуално състояние на “А.К.”
ЕАД; Лицензии за производство и пренос на електрическа и топлинна енергия; Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди от “А.К.”
ЕАД ***; Справки- извлечение от партидата на длъжника; Покана за доброволно
плащане; Обратна разписка; Договор № 888001/16.01.2008 г. между “А.К.” ЕАД и
“Техем сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение; Писмо Peг. №
Е-563/21.05.2018 г., ведно с приложенията към него.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищецът навежда доводи, че ответната страна е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ, в което си качество ползвал топлинна енергия и топла вода, предоставяна му от ищцовото дружество в периода от месец 02.2017 г. до месец 07.2017г. Съгласно приложени към молбата счетоводни справки и извлечения от партидата на длъжника – абонатен номер /абонатен № 5122/ е видно, че стойността на ползуваната и незаплатена топлинна енергия, доставяна при публично известни общи условия /публикувани във вестник “Монитор” на 10.04.2009 г. и в бр. 174 от 14-20,04.2009 г. на вестник “Козлодуй днес”/, е в размер на 126,08 лв. /сто двадесет и шест лева и 08 ст./ за апартамент № 8, находящ се в гр. Козлодуй, ж.к.2А, бл.74, вх. Е. Фирмата, извършваща услугата дялово разпределение в СЕС е “Техем Сървисис” ЕООД, гр. София.
Въпреки отправената покана за доброволно плащане, сумата не постъпи по сметка на “А.К.” ЕАД, поради което депозирах пред PC- Козлодуй Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК- постъпило в КРС на 12.04.2018 г. под № 1923.
По образуваното ч.гр.дело № 521/2018 г. граждански състав с Председател Цветанчо Трифонов е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 311 на 13.04.2018 г.
С Определение № 430/03.05.2018 г. по ЧГД № 521/2018 г. на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК PC-Козлодуй указва на заявителя “А.К.” ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на уведомлението може да предяви иск относно вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 521/2018 г. по описа на РС Козлодуй срещу длъжника Е.Я.П., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 521/2018 г. за сумата от 136,57 лв. /сто тридесет и шест лева и 57 ст./, от които главница в размер на 126,08 лв. /сто двадесет и шест лева и 08 ст./ за неплатена консумирана топлинна енергия за периода от м. 02.2017 г. до м.07.2017г. за недвижим имот –находящ се в град Козлодуй, област Враца, жк.2а, бл.74, вх.Е, ап.8 ; лихва за забава в размер на 10,48 лв. /десет лева и 48 ст./ за периода от м. 02.2017г. до м.07.2017г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението, 12.04.2018г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процесса разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./ и възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./ съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че по силата на справка от сметка на длъжника към дата 26.03.2018г. за ап.8 в жк.2а, бл.74, вх.Е, с абонатен № 5122 ответника Е.Я.П., на чието име се води партидата, дължи на ищеца исковата сума от 126,08 лв. /сто двадесет и шест лева и 08 ст./ за неплатена консумирана топлинна енергия за периода от м. 02.2017 г. до м.07.2017г. за недвижим имот –находящ се в град Козлодуй, област Враца, жк.2а, бл.74, вх.Е, ап.8 ; лихва за забава в размер на 10,48 лв. /десет лева и 48 ст./ за периода от м. 02.2017г. до м.07.2017г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението, 12.04.2018г. до изплащане на вземането.
Ищецът изпратил покана до ответника за доброволно изпълнение на процесните суми на 11.12.2017г., която е получена лично от ответника.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е клиент на ищеца като доставчик на топлинна енергия и подгряване на топла вода в жилището негова собственост в гр.Козлодуй, област Враца, жк.2а, бл.74, вх.Е, ап.8, както не оспорва и обстоятелството, че не е изплатил на ищеца претендираните суми.
С оглед
така изложената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са депозирани в срок, от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени по
следните съображенията:
Ищецът по делото “А.К.“ ЕАД и ответникът Е.Я.П. са в облигационни отношения, като ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12.2000г. на КЕВР, а ответника - потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ като битов клиент-физическо лице - собственик за процесния период на имот, което ползва топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Съобразно нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-344 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Правоотношението между ищцовото дружество и ответника е възникнало по силата на закона и Общите условия(приложени по делото) и обвързва страните с въведените в тях права и задължения.
Съгласно чл.69 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди от “А.К.“ ЕАД, приети с решение по т.6.5 от Протокол № 6/08.04.2008г. на Съвета на Директорите и одобрени с Решение № ОУ-001/19.01.2009г.на основание чл.150,ал.1 от Закона за енергетиката. Общите условия са задължителни и за заварените потребители на топлинна енергия към датата на влизането им в сила. Разпоредбите на чл.153, ал.2 и ал.3 ЗЕ предвиждат, че за да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, да декларират писмено, че не желаят да бъдат такива. Данни за това по делото няма.
В съдебно заседание на 24.10.2018г. от пълномощника на ищеца е представена справка с рег. № Е 1074/11.10.2018г. на Ръководител управление ***, ЕАД Славян Лачев, от която е видно, че с платените по банков път суми е платена 40.00лева е погасен остатъка за месец януари 2017г. и сумата от 34.24лева, която частично е погасила дължимата сума за месец февруари 2017г. за абонатен номер 5122.
От представените в настоящия процес писмени доказателства се установи, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си като доставчик и за процесния период от месец 03.2017г. до м.07.2017г. е доставил топлинна енергия за жилището на ответника. Безспорно се установи по делото и ответникът не оспорва, че не е заплатил доставената топлинна енергия, съгласно издадените от ищеца справки по партидата и за суми в размер от 91.94лева. Така според съда е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, което обуславя възникването на отговорността по чл.79 и сл. от ЗЗД на последния като неизправна страна по договора.
С оглед на неплащане в срок на главницата, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и начислената сума, представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на съответната справка, като в нея е посочено, че лихвите са начислени към дата 26.03.2018г.
При така представените фактически констатации и правни изводи съдът прие исковите претенции, квалифицирани като такива с правно основание чл.422 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за основателни и доказани. По делото се установи наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на исковете: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ищеца задължения и неизпълнение на насрещните задължения на ответника, както и техния размер. В настоящето производство между страните по делото се установи, че са налице валидни облигационни отношения между ответника като абонат и потребител и дружеството – ищец в качеството му на доставчик на топлинна енергия и, че същият има открита съответна партида със свой номер-5122 по която да заплаща доставената на посочения в приложените към исковата молба справки /справка за неплатени суми, извлечение от партидата за топлинна енергия и справка – извлечение от партидата на длъжника/ адрес в гр.Козлодуй топлинна енергия.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в настоящето исково производство в размер на доплатената д.т. от 50.00 лева, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. С оглед задължителната съдебна практика дадена с ТР № 3/2014г. по тълк.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да заплати на ищеца и разноските направени в заповедното производство, които са в размер на 25.00 лева внесена държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Я.П., ЕГН **********, адрес ***, че дължи на “А.К.” ЕАД, ***, седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, peг. по ф. д. № 582/2000г. на ВОС, представлявано от Изпълнителния директор ИВАН ТОДОРОВ АНДРЕЕВ, сумите присъдени му в заповедното производство със заповед по чл.410 ГПК издадена по частно гражданско дело № 521/2018г. на РС Козлодуй, както следва – 102.42 лв. /сто и два лева и 42 ст./, от които 91.94 лв. /деветдесет и един лева и 94 ст./ главница от доставена, но незаплатена стойност на топлинна енергия /и топла вода за периода от м. 03.2017 г. до м. 07.2017 г. за апартамент № 8, находящ се в топлоснабдявана сграда в гр. Козлодуй, ж.к.2А, бл.74, вх. Е, лихва за забава - обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 10,48 лв. /десет лева и 48 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 02.2017 г. до м. 07.2017г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.04.2018 г. до изплащане на вземането.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълните претендирани размери за главница и лихва, за които е издадена заповедта за изпълнение, ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.Я.П., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на “А.К.” ЕАД, ***, седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *********, peг. по ф. д. № 582/2000г. на ВОС,
представлявано от Изпълнителния директор ИВАН ТОДОРОВ АНДРЕЕВ, направените в
процеса разноски в размер от 50.00 лева д.т., възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 300.00 лева, както и разноските направени в заповедното производство,
които са в размер на 25.00 лева внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанският Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :