№ 295
гр. С., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500390 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. Г. М., ЕГН ********** от с.Н., общ.
С., ул. *********“, № * против решение № 678/05.08.2025г. по гр.д. №
3344/2024г. на СлРС, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на
осн.чл.236 педл.2 от ЗЗД, на М. В. К. с ЕГН ********** сумата от 350.00лв. /,
представляваща половината от дължимото обезщетение за неправомерно
ползване на помещение с площ 10кв.м., находящо се в гр.С., ул.“К. С.“ №**, *-
*, след изтичане на срока на договор за наем от 31.12.2022г. за периода от
01.01.2023г. – 01.08.2023г. , както и законната лихва считано от 27.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на М. К. и
1
сумата от 1066.00лв. представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за
неправомерно ползване на помещение с площ 10кв.м., находящо се в гр.С.,
ул.“К. С.“ №**, *-* за периода от 01.08.2023г. до 20.06.2024г., както и
законната лихва считано от 27.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
С решението на СлРС жалбоподателят е бил осъден да заплати
деловодни разноски в размер на 800.00лв.
Решението е обжалвано изцяло като незаконосъобразно. В жалбата се
твърди, че жалбоподателят е платил всички дължими наемни вноски и
консумативи до 31.12.2023г., но след това е бил изненадан от желанието на
наемодателя да опразни помещението до 01.01.2024г. и тъй като не могъл да
намери своевременно друго подходящо помещение, което да наеме е ползвал
процесното докато го е предал на съдебния изпълнител. Решението на РС
било неправилно, тъй като той нямал никаква уговорка (дори устна – стр.3 от
жалбата) за наемна цена за периода след изтичане на договора за наем на
31.12.2023г. След изтичане на договора за наем жалбоподателят останал без
ток, но продължил да заплаща вноските си към СОТ.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.Н., пълномощник на М. В. К., от гр.С., бул. „ Х. Б.“, № ** – * – *, с който
същата е оспорена като неоснователна.
В отговора се посочва, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна. В него жалбоподателят отново бил признал, че е продължил да
ползва процесното помещение и след изтичане на срока на договора за наем.
Представената с жалбата разписка била потвърждавала, че е заплатен наем
едва до м.12.2022г., но не и за по – късен период. Неправилно било да се
черпят права от неправомерно поведение – в случая жалбоподателят твърдял,
че не дължи наем, тъй като нямало сключен договор за наем. Към делото
нямали отношения взаимоотношенията на жалбоподателя с трети лица.
Спирането на тока в процесното помещение не било нерегламентирано. Моли
се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски.
Направените доказателствени искания от въззивника не са били
2
уважени.
В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и поддържа
въззивната си жалба. Моли да се отмени обжалваното решение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие - адв.Н., който оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди
обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – С. е бил предявен иск с правно основание чл.236, предл.2 от
ЗЗД. Претендирано е обезщетение за неправомерно ползване на имот
собственост на ищеца, след изтекъл договор за наем. В разпоредбата на
чл.236, предл.2 от ЗЗД, законодателят приема, че ако наемателят продължи
ползуването ( на наетата вещ) въпреки противопоставянето на наемодателя,
той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор. Размерът на търсеното
обезщетение се определя по размера на наемната цена. Като стойност те
съвпадат, но имат различен характер. Затова в случая не се търси наем за
периода, в който ответникът неправомерно е ползвал имота, а обезщетение.
В разпоредбата на чл.269 от ГПК е посочено, че въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
3
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от оплакванията в
жалбата.
В настоящия случай обжалваното решение е допустимо и валидно. Във
въззивната жалба не се съдържа нито едно конкретно оплакване във връзка с
него. Единствено се сочи, че жалбоподателят не е доволен от решението.
Съдът приема, че с това си изявление жалбоподателят счита, че при данните
по делото предявените искове е следвало да бъдат отхвърлени, което
оплакване обаче съдът не може да приеме за основателно.
По делото категорично е установено, че съществуващото наемно
правоотношение между страните е било прекратено на 31.12.2022г. Пред РС –
С. и във въззивната си жалба, жалбоподателят/ответник е потвърдил, че
договорът му за наем е бил изтекъл към 21.12.2022г., изтекъл е бил и срокът на
предизвестие, ответникът е продължил да ползва наетото помещение без да
заплаща наем, тъй като не е имал уговорена наемна цена до предаване на
ключовете от помещението на ЧСИ на 20.06.2024г. Тази фактическа
обстановка е подкрепена и от другите събрани в хода на делото доказателства.
Налице е изпълнение на хипотезата на чл.236, предл.2 от ЗЗД.
Ответникът/жалбоподател дължи заплащането на обезщетение в размера на
наемната цена, за времето през което е ползвал процесното помещение без
основание.
Към настоящия момент жалбоподателят вече е бил осъден да заплати
обезщетение по гр.д. № 3155/2023г. на СлРС и възз.гр.д. № 132/2024г. на
СлОС на ищцата М. В. К. в размер на 367.00лв., представляваща ½ от
дължимото за периода 01.01.2023г. до 23.04.2023г., както и сумата от 223.00лв.
– обезщетение за ползване за периода 24.03.2023г. – 01.08.2023г. Решенията на
СлРС и на СлОС са влезли в сила.
На ищцата се следва обезщетение за периода 01.01.2023г. – 01.08.2023г.
в размер на 350.00лв. (1/2 от общо дължимото обезщетение), както и
обезщетение за ползване за периода от 01.08.2023г. – 20.06.2024г. в размер на
1066.00лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
4
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са претендирани и
доказани в размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 678/05.08.2025г. по гр.д. № 3344/2024г.
на РС – С..
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН ********** от с.Н., общ. С., ул. *********“, №
* да заплати на М. В. К. с ЕГН ********** сумата от 500.00лв. – разноски за
адвокат във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5