М
О Т И
В И
към
ПРИСЪДА № 17 по НОХД № 26/2020г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.О. е по
чл.151,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК за това,че във времето от 14.06.2019г.до
15.06.2019г.в с.Н.М.,общ.Н.,обл.Н.,като непълнолетен,но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,се съвкупил с
ненавършилата 14-годишна възраст А.И.Д. ЕГН ********** и извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалата А.И.Д. със
съгласието и чрез особения и представител адв.Е.С. граждански иск срещу
подсъдимия О.С.О. за сумата от 10 000 лева,представляваща обезщетение за
претърпени с деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието до окончателното изплащане,и е конституирал пострадалата
А.И.Д. като граждански ищец с особен представител назначения и на досъдебното
производство особен представител адв.Е.С..
Подсъдимият в с.з.не се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Гражданският ищец поддържа
гражданския иск.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото
доказателства-събраните на досъдебното производство доказателства,които
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О.О. и свидетелката А.Д.
се познавали от малки.Живеели в един и същи район на с.Н.М.,общ.Н..Посещавали
едно и също училище-Основно училище „С.С.К.М.“ в гр.Н..Подс.О. е роден на ***г.Свидетелката
А.Д. е родена на ***г.През учебната 2018/2019г.подс.О. повтарял шести клас,а
св.А.Д. завършила седми клас.Първоначално
двамата били съученици и учили в един и същи клас,но в последствие подсъдимият
останал и повтарял шести клас.Двамата се харесвали.Започнали да се възприемат
като гаджета и имали емоционална връзка.Разхождали се в парка и се целували.През
м.май 2019г.подс.О. поискал от родителите си разрешение да заживее съпружески
със свидетелката Д..Тъй като бащата на подс.О.О.-св.С. О. живеел и работел
извън границите на РБългария,подс.О.О. споделил намерението си с майка си-св.А.
М..За намерението му бил уведомен и св.С. О..Първоначално родителите на подс.О.
не се съгласили той да се жени,тъй като е малък,но тъй като подс.О. настоявал,в
последствие се съгласили подс.О. да вземе св.А.Д. за жена.
Св.А.
М., подсъдимият и техни роднини посетили дома на св.А.Д. и разговаряли с
родителите и-св.И. И. и св.Р.И..Те приели предложението им.Св.А. М. закупила
храна и наела дисководещ.Закупила и дарове за булката.Вечерта на
11.06.2019г.подсъдимият О.,св.А.Д.,родителите им,лелите им,бабата на св.Д.,чичото
на подс.О.,както и хора,живеещи в квартала, отпразнували събитието пред дома на
свидетелите И. И. и Р.И..Веселили се,консумирали храна и
напитки,танцували.Отпразнували това,че подс.О.О. и св.А.Д. се женят и стават
мъж и жена.По-малкият брат на подсъдимия-С.,изпратил на баща им снимки от
празника.Същата нощ св.А.Д. останала в дома на подсъдимия.След този момент св.А.Д.
се преместила да живее в дома на подс.О.О..
Изминали няколко дни от началото на съвместното съжителство между подс.О.
и св.Д. и през нощта на 14.06.2019г.срещу 15.06.2019г.непълнолетният подс.О.О.
и малолетната св.А.Д. осъществили полов акт.При акта половият член на момчето
проникнал във влагалището на момичето.Като доказателство,че до момента св.А.Д.
била девствена,подсъдимият показал чаршафа,върху който бил осъществен половия
акт със следи от кръв,на майка си,а по-късно чаршафът бил изхвърлен от брата на
подсъдимия-С. О.,на нерегламентирано сметище до река Тунджа,в източната част на
с.Н.М..
На
15.06.2019г.в центъра на с.Н.М. семействата на А.Д. и подс.О. отпразнували
осъществения полов акт между децата им и това,че св.А.Д. била девствена.Това
празненство те наричали годеж,а също така-и джумбиш.В тържеството участвали
много хора от селото.Организацията на празненството направила св.А. М..Били
наети музиканти,имало храна за членовете на двете семейства и гостите.Св.М.
подарила на св.А.Д. златни обеци и други златни бижута.Снимка от празненството
отново била изпратена на св.С. О..
Свидетелката А.Д. продължила да живее в дома
на подс.О..Тъй като нямала собствен телефон,използвала този на подсъдимия.Той
от своя страна ползвал един и същи Фейсбук профил с баща си.Така
кореспонденцията била видима и от телефона на св.С. О..Последният забелязал,че
св.А.Д. си изпраща съобщения с друго момче и уведомил за това сина си.Св.А. М.
поискала обяснение от св.Д.,която решила да се прибере в дома на родителите си.
На 27.06.2019г.или 28.06.2019г.св.Д. се прибрала при св.И. И. и св.Р.И..Взела
си всички свои вещи,включително и подарените и от майката на подсъдимия златни
накити.Родителите на св.А.Д. върнали на св.А. М. всички подарени на дъщеря им
златни накити.Св.А. М. и оставила единствено обеците.Те били лично за св.Д.
заради това,че била девствена,когато подс.О. я взел за жена.
След
като св.Д. се прибрала в къщи,на 28.06.2019г.бащата на св.Д. подал сигнал в
полицията,че дъщеря му била изнасилена от подс.О.О..Дежурният служител на
полицейското управление *** махала няколко полицейски служители,сред които и
св.Р.Ж..Св.Ж.и колегите му били заведени до сметището от С. О.,където намерили
и взели белия чаршаф със следи от кръвта на св.Д. при осъществяване на половия
акт с подс.О..
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява,че девствената ципа на св.А.Д. е разкъсана.Не може да се определи
кога е настъпило разкъсването.Само от факта на разкъсването на химена не може
да се заключи,че е имало съвкупление с Д.,тъй като то може да бъде причинено и
от друг предмет,а не само от мъжки полов член.Проникването на други предмети
обаче може да причини по-тежки травматични увреждания,каквито в случая не се
констатират.Към момента на прегледа /25.07.2019г./ А.Д. не е бременна.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза се установява,че психофизическото развитие на осв.О.О. към м.юни
2019г.е в границите на нормата и съответства на възрастта и житейския опит.То
му позволява да разбира свойството и значението на извършеното спрямо А.Д.
деяние и да ръководи постъпките си.Липсват данни за краткотрайни или
продължителни разстройства на съзнанието,както и умствена недоразвитост,които
да са засегнали способностите на осв.О. да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо А.Д. деяние и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните на досъдебното производство доказателства,ползвани
при постановяване на присъдата съгл.чл.373,ал.3 от НПК-обясненията на подс.О.,показанията
на свидетелите Р.Ж.,А.Д.,В.Ц.,А. М.,С. О.,И.
И.,Р.И., заключенията на
съдебномедицинска експертиза и на комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза,удостоверение за раждане,Протокол за предаване по чл.159 от НПК от 11.09.2019г.,2
бр.фотоснимки,заверено копие на акт за раждане,писмо изх.№
06-950/30.07.2019г.на Директора на ОУ“С.С.К.М.“ гр.Н.,Характеристика на
ученика,препис-извлечение от акт за раждане,веществено доказателство,които
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,установяват описаната
по-горе фактическа обстановка и подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира,че Р.П.К. при правилно
установена фактическа обстановка е направила неправилни правни изводи.
РП К. е приела,че подс.О. с гореописаните си
действия е извършил престъпление по чл.151,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК-във времето от 14.06.2019г.до 15.06.2019г.в с.Н.М.,общ.Н.,обл.Н.,като
непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си,се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст А.И.Д.
и извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От обективна страна е безспорно
установено,че във времето от 14.06.2019г.до 15.06.2019г.е бил осъществен полов
акт между подс.О.О. и св.А.Д.-т.е.подс.О. се е съвкупил с ненавършилата
14-годишна възраст свидетелка А.Д..Също така е установено безспорно обаче и че
на 11.06.2019г.подс.О. е взел за жена св.Д. със съгласието на родителите и на
двамата-провело се е организирано тържество вечерта на 11.06.2019г.пред дома на
родителите на св.Д.; и от този момент подс.О. и св.Д. са заживели съпружески в
дома на подс.О..Поради това съдът намира за основателно становището на
защитниците на подс.О.,че последният като се е съвкупил със св.Д. във времето
от 14.06.2019г.до 15.06.2019г., от субективна страна не е имал умисъл да наруши
половата неприкосновеност на лице,ненавършило 14-годишна възраст,а е целял да
изпълни съпружеските си задължения,като се има предвид,че половото общуване на
живеещи на съпружески начала лица е основно средство за реализиране на това
съжителство.Няколко дни преди осъществяването на половия акт подс.О. вече е бил
заживял съпружески със св.Д.; това съжителство на семейни начала е продължавало
към момента на осъществяването на половия акт; продължило е и след това.В тази
връзка защитниците на подсъдимия се позовават на Решение № 449 от
26.10.2012г.по н.д. № 1346/2012г.на ВКС и на Присъда № 37 от 06.02.2019г.по
НОХД № 2738/2018г.на РС Пловдив,в които също се казва,че съвместното
съжителство на съпружески начала включва и водене на полов живот; и че при
заживяването на съпружески начала със знанието на родителите именно във връзка
с това заживяване на съпружески начала е реализирано съвкуплението.В този
случай подсъдимият не е имал намерение да руши устоите на обществените
отношения,обект на закрила на които е половата неприкосновеност на конкретното
лице от женски пол.Правилно единият от защитниците на подс.О. изтъква,че
събраните по делото доказателства установяват заживяване на съпружески начала с
лице от женски пол,ненавършило 14-годишна възраст,и ако подсъдимият О. беше
пълнолетен,той щеше да отговаря за извършено престъпление по чл.191,ал.3,във
вр.с ал.1 от НК.Но подсъдимият О. не може да носи наказателна отговорност по
този текст,тъй като субект на престъплението по чл.191,ал.3,във вр.с ал.1 от НК
е пълнолетно лице,а подс.О. е непълнолетен извършител.Той обаче не може да
отговаря и за престъпление по чл.151,ал.1 от НК по горепосочените
съображения,тъй като не е извършил това деяние от субективна страна.От друга
страна-налице са данни за извършено престъпление по чл.191,ал.2 от НК от страна
на родителите на подс.О.О. и родителите на св.А.Д.,но тези лица не са били
привлечени към наказателна отговорност.
От свидетелските показания по
безспорен начин се установява,че на 11.06.2019г.подс.О. и св.Д.,които били
гаджета,са заживяли съпружески в дома на родителите на подс.О. като по този
повод са провели и тържество.Св.А.Д. в разпита си пред съдия в синя стая /л.28
от ДП/ заявява,че баща и я е дал на Орхан /както тя нарича подс.О.О./.Казва
също: „Други хора видяха,че Орхан ме иска от къщи.Играхме у нас-майка му,леля
му и майка ми,баба ми,баща ми,леля на Орхан“.Св.А. М. установява,че след като
се съгласила подс.О. да се ожени за св.Д.,отишли заедно с подсъдимия и роднини
да искат св.Д. от нейните родители за жена на подс.О.. Празнували пред къщата
на родителите на св.Д..Тържеството било организирано като св.А. М. закупила
храна,рокля,чехли и други дрехи за булката,наела диджей,който да пуска
музика.Родителите на св.Д. от преди това се разбрали с родителите на подс.О.,че
ще дадат дъщеря си за жена на подс.О. и са съгласни на това.Горните факти се
установяват и от показанията на св.С. О. Сергеев-баща на подс.О.О.; и дори от
показанията на родителите на св.А.Д.-свидетелите И. И. и Р.И.,които
признават,че са се съгласили да дадат дъщеря си за жена на подс.О.О.,че по този
повод са направили празненство пред тяхната къща като са празнували това,че св.А.Д.
отива в къщата на подс.О.О. като негова жена; че след празненството св.А.Д.
отишла да живее в къщата на подс.О..Датата
на провеждане на празненството / и респективно-от която дата подс.О. и
св.Д. са заживели съпружески в дома на подс.О./ безспорно се установява от
приложената на л.43 от ДП фотоснимка,от която се вижда,че е от 11.06.2019г.
Съдът не дава вяра на твърдението
на свидетелите И. И. и Р.И.,че не знаели,че дъщеря им ще има сексуални контакти
с подс.О. след като заживее с него в къщата му,тъй като това твърдение
противоречи на останалите доказателства по делото и на житейската логика.Няма
как свидетелите И. И. и Р.И. да не са знаели,че дъщеря им ще има сексуални
контакти с подс.О.,след като изрично са дали съгласието си св.Д. и подс.О. да
заживеят в дома на подс.О. на съпружески начала-като мъж и жена /дали са дъщеря
си за жена на подс.О./; на 11.06.2019г.са направили тържество пред дома си
точно по този повод-че св.Д. става жена на подс.О.; булката е получила дарове;
родителите на св.Д. са афиширали пред много хора от селото,че св.Д. става жена
на подс.О..Освен тези обективно установени факти,и житейски погледнато няма как родителите на св.Д. да не са знаели,че след като св.Д. и подс.О. заживеят заедно като мъж
и жена,логично ще последва това,че ще имат сексуални контакти помежду си,тъй
като съвместното съжителство на съпружески начала включва и сексуални
отношения.Иначе за какво са дали дъщеря
си да живее в чуждия дом? Нали съгласно Семейния Кодекс са длъжни дъщеря им да
живее при тях докато навърши пълнолетие.Съдът също така не дава вяра и на
показанията на свидетелите И. И. и Р.И.,че второто празненство-т.нар.джумбиш се
провело още на следващия ден след първото.От приложената на л.44 на ДП
фотоснимка се установява,че датата,на която се е провело второто тържество,е
15.06.2019г.Също така свидетелката В.Ц.-директор на ОУ“С.С.К.М.“ гр.Н. /на л.33
от ДП/ установява,че празника за сгодяването на св.Д. и подс.О.-така наречения
от циганите „джумбиш“ е бил малко преди първия изпит от националното външно
оценяване,който е бил на 17.06.2019г.Свидетелката Ц. пояснява,че помни това
добре,защото на 17.06.2019г.преди началото на изпита тя и заместник
директорката на училището обикаляли и събирали ученици да се явят на
изпита.Взели св.Д. от дома на подс.О. ***.
Предвид изложеното съдът намира,че
извършеното от подс.О. не съставлява престъпление.Респективно-подс.О. не е
извършил престъпление по чл.151,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК,за което му
е повдигнато обвинение.Поради това на основание чл.304,предл.трето и четвърто
от НПК подсъдимият О. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Тъй като с присъдата подсъдимият О.
е оправдан,следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от
гражданската ищца А.И.Д. със съгласието на особения и представител адв.Е.С.
граждански иск срещу подсъдимия О.С.О. за сумата от 10 000
лева,представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени
вреди,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане,тъй като липсва основание за уважаване на гражданския
иск-липсва противоправно поведение от страна на подс.О.,липсва и вина.
Вещественото доказателство-бял
текстилен чаршаф,опакован в две найлонови торбички-едната светлосиня на цвят,а
другата на бели и червени ивици-предаден с протокол за предаване от
09.07.2019г.,след влизане в сила на присъдата следва да се унищожи.
На основание чл.190,ал.1 от НПК
направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
По арг.от чл.190,ал.1 от НПК
направените от гражданския ищец А.И.Д. разноски следва да останат за сметка на
гражданския ищец.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: