Р
Е Ш Е
Н И Е № 160
гр. Сливен, 30.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на единадесети ноември, две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 150 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.В.В. ***, чрез адв. К.В. ***,
подадена против Решение № 48 от 05.06.2020 г.,
постановено по АНД № 54/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което
е потвърдено Наказателно постановление №
19-0306-001278 от 09.01.2020год. на Началник Сектор ОДМВР Сливен, с което Г.В.В. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата касационният жалбоподател
твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
процесуални нарушения, които първоинстанционният съд
намерил за несъществени. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави
жалбата без уважение.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.12.2019 г., около 14.40часа, в гр.Нова Загора,
на ул. „Патриарх Евтимий”, срещу дом
№43, управляваното от жалбоподателя МПС - л. а. "Мерцедес"ЦЛК270 ЦДИ
с рег. № ………….., било спряно за полицейска проверка. В хода на същата служители
на РУ-Нова Загора ОДМВР Сливен потърсили съдействие от дежурните по КАТ за
тестване на водача във връзка с управление на автомобила след употреба на
наркотични вещества. След пристигането им В. бил поканен да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство, но същият отказал.
Независимо, че получил предписание да се подложи на химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като му бил издаден и талон за такова, В. не го изпълнил, като
собственоръчно написал в талона че отказва. Във връзка с тази констатация бил
съставен АУАН серия GA №
128317/25.12.2019год. Актът е предявен, подписан без възражения и лично връчен.
Въз основа на акта е издадено НП № 19-0306-001278/09.01.2020 г., с което на
основание чл.174 ал.3 пр. 2 от ЗДвП на Г.В.В. е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба 1з
-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено и доказано. При съставянето
на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяна на атакуваното НП. Наложените наказания са определени
законосъобразно. Поради което потвърдил издаденото НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен
акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност
на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд,
довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като приема,
че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.
Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени
са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на
нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и
е направен обоснован извод за отговорността на В. във връзка с извършеното
нарушение.
В административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, като е връчен на нарушителя в момента на
съставянето (л. 3 от първоинстанционното дело) и В.
го е подписал без възражения.
От събраните от СлРС
доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касатора е санкциониран е извършено. Не е налице твърдяната материална незаконосъобразност
на решението на РС – Нова Загора. В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с
хипотезата, предвидена в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съгласно, която водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В
цитираната разпоредба в условията на алтернативност
са предвидени две отделни нарушения. С процесното НП
№ 19-0306-001278/09.01.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен,
РУ Нова Загора, на Г.В.В. е наложено административно
наказание за извършено нарушение отказ да бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози посредством техническо средство и
медицинско изследване. Видно от талон за изследване № 0043554 водачът В.
отказва да бъде изпробван. Следователно касаторът е
отказал и да даде кръв за анализ, което означава, че той е отказал да му бъде
извършена проверка за наличие на алкохол и по двата възможни способа за
изследване, визирани в закона. Следователно правилно за нарушение на чл. 174,
ал.3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено предвиденото наказание.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид
на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се
определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във
връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 48 от 05.06.2020 г., постановено по АНД № 54/2020
г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Г.В.В. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: