РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Петрич, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200396 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Д. Т. 20**" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. П., ул. „П. Д.“ № *, представлявано от управителя
С. Д. А., против Наказателно постановление № 42-0001011 от 20.04.2022 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с което
на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр,
на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Дружеството-жалбоподател оспорва НП, счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който навежда доводи за това и моли съда да отмени
Наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
1
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 09.03.2022 г. около 13:30 ч. в Благоевград, ул. „Св. Димитър
Солунски“ № 77А, при извършване на тематична проверка по сигнал рег. №
11-36-27/09.02.2022 г. и връчено известие рег. № 11-36-27/25/17.02.2022 г.,
дружеството, като превозвач, извършващ международен превоз на товари с
лиценз № 12757 на общността, валидно до 05.02.2025 г., е разпоредило
извършването на товари от водача А. С. Д., с ЛНЧ *** от Р.Гърция на
10.12.2021 г. от Р.Италия до Р.Франция, видно от разпечатка от дигитална
карта на водача, като според проверяващите същият не отговарял на
изискването за психологическа годност – не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност към дата 10.12.2021 г. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при тематична
проверка и след направена справка в база данни от регистъра на
психологическите изследвания.
С оглед така установените обстоятелства, св. И. Д. С. - инспектор в РД
"Автомобилна администрация" – София, съставил на дружеството АУАН №
317770/09.03.2022 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Актът бил
връчен на същата дата на управителя на дружеството, без в него да са
отразени възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок.
Въз основа на акта, Директорът на РД "Автомобилна администрация" –
София, издал Наказателно постановление № 42 - 0001011 от 20.04.2022 г., с
което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, наложил на дружеството-
жалбоподател наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, което
е връчено на управителя на дружеството на 25.05.2022 г.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събраните писмени доказателства, приложени по делото и показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели -актосъставителя И. С. и
2
свидетеля по акта – Д. Р. Б.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Предмет на това производство са обществените отношения,
свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за
което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения
от закона ред.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая санкцията е за обжалващото
дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е допуснал водача А. С. Д.
да извърши превоз на товари на 10.12.2021 г. без според АНО същият да
притежава изискуемото съгласно чл. 7а, ал. 2, предл.3 от
ЗАвП удостоверение за психологическа годност. Установено било от
контролните органи, че липсва такова удостоверение след справка в база
данни от Регистъра за психологически изследвания .
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторно превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“, министърът на транспорт
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба № 36 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
3
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата, след
приключване на психологическото изследване на всички лица, получил
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в
които се издава след навършван на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. /към редакцията на текста, действащ към момента на
нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и
според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща тригодишен
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия
с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а
от там и европейското законодателство. Последното допуска държавите
членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС,
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това
следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за
управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския
парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе
4
си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на
валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 се явява
неприложим.
Предвид факта, че на процесната дата водачът А. С. Д. е извършил
международен превоз на товар, то очевидно е, че е разполагал към онзи
момент с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би
могъл да извърши превоза. Съдът кредитира приложеното към делото
СУМПС /на стр.11/, от което е видно, че същото е с дата на издаване
24.01.2020 г. и със срок на валидност 24.01.2025 г. Отделно от това, от
приложената по делото справка от Регистъра на психологическите
изследвания /на стр. 29/ е видно, че на насрочената дата за явяванията на
психологическо изследване – 19.02.2020 г. водачът А. С. Д. е със статус „Не
се явил“, което обстоятелство според настоящия съдебен състав е
продиктувано от това, че към тази дата, същият вече е имал валидно СУМПС
– от дата 24.01.2020 г. и същият се явява психологически годно лице.
Това налага и отмяна н процесното НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и
петдесет / лева.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата,
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално предвиденото
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/същото се изчислява в размер на 420 лева/. Следва да се има предвид, че
процесуалният представител се е явил в три съдебни заседания, проведени по
делото. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна
Агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 450 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001011 от 20.04.2022
г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с
което на "Д. Т. 20**" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. П., ул. „П. Д.“ № *, представлявано от управителя С. Д. А. за нарушение
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на "Д. Т. 20**" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление –
гр. П., ул. „П. Д.“ № 6* представлявано от управителя С. Д. А., направените
по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6