Решение по дело №362/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Я., [ЕГН], гр. Плевен, община Плевен, [улица], вх. В, ет. 4. ап. 8, на длъжност Зам. кмет на община Плевен срещу решение № 148/25.02.2025г., постановено по НАХД № 2261/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата се посочва, че издаденото Наказателно постановление № 3011-93#4/12.11.2024г. на Председателя на Сметната палата на РБ е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо на материалните и процесуални разпоредби, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се сочи единствено, че е утвърдена Методика и с това е допуснато нарушение, без да е ясно кое е изпълнителното деяние, а именно защо посочените в наказателното постановление записи в Методиката, налагат извода за административно нарушение.

Счита се, че е недопустимо Методиката за комплексна оценка да се преценява от позицията на общите познания и публично достъпна информация, с които може да борави всеки, който не притежава специални знания.

Навежда доводи, че при посочване на методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, отделните правила, които следва да осъществи съответният възложител са: първо - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; второ - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите: трето - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване: четвърто - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими. се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Счита, че няма никакво съмнение, че нарушението на кое да е от тези четири правила за поведение, съставлява самостоятелно административно нарушение, като е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения, от категорията на тези. посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. "а" или т. 3, б. "б. " от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон.

Посочва, че административно-наказващият орган твърди, че е констатирано нарушение на правилата, предвидени в чл. 70. ал. 7. т. I. т. 2 и т. 3. буква „б" от ЗОП, т.е. че са осъществени четири отделни административни нарушения, като за тези четири нарушения обаче, е наложено едно единствено административно наказание - глоба в размер на 5 000 лв. Счита, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съобразно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като това императивно изискване на закона не е спазено, което само по себе си е достатъчно основание наказателно постановление, да бъде отменено. Посочва, че допуснатото нарушение не позволява най-малко да се прецени за кое от четирите твърдени административни нарушения е наложено въпросното наказание, като отговорът на този въпрос не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, което би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесиите такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнато лице. Счита, че в този смисъл са без значение индициите. че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за кое от административните нарушения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Посочва, че правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Счита, че възложителят ясно и еднозначно е посочил в какво следва да съдържа техническото предложение по отношение на Подпоказател - Организация на работата ( П1), като възложителят е предвидил, единствено, отстраняване на участници, които са представили техническо предложение, което не е разработено съгласно техническите спецификации и предварително обявените условия на възложителя. Намира, че ако в работната програма липсва някои от изброените по-горе елементи и/или същите не са свързани с предмета на поръчката.

Счита извода на съда за неправилен относно наказателно отговорното лице и деянието, което се счита, че е противоправно осъществено. Навежда доводи, че е недопустимо по тълкувателен път, по правилата на формалната логика или по някакъв друг начин, да се извлича разбирането на административно-наказващия орган относно това, което той е счел за фактически извършено административно нарушение, тъй като ясни и точни, а не общи и неопределени, следва да са и възприетите от наказващия орган факти и обстоятелства, които според него съставляват конкретно осъществено противоправно поведение. Посочва, че осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на конкретно лице, без съмнение засяга в твърде съществена степен неговите права и правно защитими интереси. Счита, че разбирането за радикално засягане на правната сфера на отделно лице при налагане на административно наказание, несъмнено налага както фактите и обстоятелствата, които се твърди да са проявени или пък ненастъпили, така и самото административно нарушение да бъдат изчерпателно, ясно и точно описани. Посочва, че това гарантира не само възможността за ефективна защита от страна на лицето, което е обвинено в извършването на противоправно деяние, но и дава възможност на съда да осъществи правораздавателен контрол относно властническото волеизявление, с което административно наказателната отговорност е осъществена

Счита, че в наказателното постановление са описани множество деяния, всяко от което самостоятелно осъществява състав на отделно нарушение на правилата, установени в чл. 70. аз. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП. Навежда доводи, че според правната норма на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Намира, че за всяко отделно административно нарушение се налага отделно административно наказание - това е безусловното изискване на закона, което в случая не е спазено. Посочва, че в процедурата по процесната обществена поръчка, касаторът е извършил няколко отделни административни нарушения, като е наложено едно единствено административно наказание, като нито от акта за установяване на административно нарушение, нито от Наказателното постановление, не става ясно какво конкретно административно нарушение е прието, че е извършено от страна на касатора. Твърди, че в акта и в постановлението, липсва ясно, еднозначно и конкретно твърдение и описание на административното нарушение, което се счита, че съм извършил.

Счита, че налагането на едно наказание за две отделни нарушения, прави неясна волята на АНО, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице и му е наложено административното наказание, което неминуемо води до ограничаване правото на защита на лицето и представлява съществено процесуално нарушение изискващо отмяната на издаденото НП.

Намира, че съдът не е извършил анализ и преценка на събраните по делото доказателства, не е изложил собствени мотиви, повторил е изводите на АНО, описани в наказателното постановление, като не е извел собствени доказателствени, фактически и правни изводи относно релевантните за констатираното от администрагивнонаказващия орган нарушение предмет на административнонаказателното обвинение, обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, както и приложението на закона.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът Председателят на Сметната палата на Република България, в качеството му на административнонаказващ орган, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ю. Б. е подал отговор на касационната жалба, в която счита, че решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Посочва, че подробно в АУАН № ЗОП 93/05.08.2024 г, както и в издаденото НП № ЗОП - 93#4/12.11.2024 административно наказващият орган изключително подробно, последователно и детайлно е разгледал всички проявни форми на извършеното нарушение, като е аргументирал в детайли своите изводи и ги е обвързал със съответните правни разпоредби. Намира, че правилно въззивният съд е приел, че нарушителят е извършил нарушението с факта, че е одобрил обявлението, с което от своя страна утвърждава Методиката с посочените в нея нарушения. Посочва се, че никъде в издаденото НП не се твърди, че Методиката за комплексна оценка трябва „да се преценява от позицията на общите познания и публично достъпна информация, с която може да борави всеки, които не притежава специални знания“. Намира, че това е превратно тълкуване на изложеното, и за да бъде защитена тази грешна теза, жалбоподателят се позовава на доста странно тълкуване на разпоредбата на член 70, ал. 7, т. 3, б. „а“ и б. „б“, като законодателят императивно е разпоредил, че възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; а при качествените показатели, които са количествено неопределими, да се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка,

Намира, че дори и да се приеме обаче, че в цитираните разпоредби се съдържат състави на множество административни нарушения, то възражението отново би било неоснователно, тъй като в обстоятелствената част на НП АНО е описал детайлно кой елемент от методиката на коя разпоредба противоречи, което е в противовес на твърдението на защитата, че било накърнено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере в какво точно е обвинен. Счита, че ако се приеме тезата за наличието на различни нарушения, то би бил нарушен чл. 18 от ЗАНН, доколкото би се оказало, че жалбоподателят е наказан за едно нарушение, а не за всички, включени в НП, като последното не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на собствено основание до отмяната на НП, тъй като по никакъв начин не засяга негативно правната сфера на нарушителя, а тъкмо обратното - на същия бива спестено налагането на повече от едно наказание. Счита, че по отношение твърдението, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП била изменена през 2023 г. (след извършване на нарушението), съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата е единствено допълнена в края си със следното: като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията, което не я отличава смислово от предходната редакция, приложима към датата на извършване на нарушението.

Твърди, че възраженията срещу незаконосъобразността на методиката и изложените мотиви на въззивния съд /от стр. 4. абзац последен нататък от жалбата/ са също така голословни, взаимно противоречащи се и на практика навеждат един единствен извод, че както в издаденото наказателно постановление, така и в съдебното решение на Районен съд Плевен са изложени конкретни доводи с кои именно надграждащи обстоятелства от методиката, кои конкретно разпоредби на член 70, ал. 7 от ЗОП са нарушени.

Посочва, че нарушителят обърква термините базови елементи, надграждащи елементи, показатели и подпоказатали.

Счита, че като неотносима към настоящото производство следва да бъде преценена цитираната практика на ВАС по дела по ЗУСЕФСУ, поради липсата на връзка между двете производства, и най-вече с оглед преследваните различни нормативни цели с двата закона

Посочва, че Върховен административен съд е категоричен в своята практика, че всяка Методика за комплексна оценка е уникална и следва да бъде съобразена към конкретната обществена поръчка и потребностите на възложителя.

Моли решението да бъде оставено в сила, прави възражение за прекомерност на разноски на касатора и искане на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, да бъде присъдено възнаграждение за процесуална защита чрез пълномощник юрисконсулт, в размер на 100 лв.

В съдебно заседание касасторът - М. К. Я., [ЕГН], живущ гр. Плевен, община Плевен, [улица]. вх. В, ет. 4. ап. 8, на длъжност Зам. кмет на община Плевен, редовно призован, представлява се от адв. П., която моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Представена е писмена защита, в която се излагат вече посочените в касационната жалба доводи.

В съдебно заседание ответникът - председател на Сметната палата на Република България, гр.София, [улица], редовно призован, не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и предлага да се отмени по посочените в касационната жалба мотиви и доводи.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №30П-93#4 от 12.11.2024г. на председателя на Сметната палата на Република България, с което за нарушение на чл.70 ал.7 т. 1, т.2 и т.3 б. „б“ от ЗОП на основание чл. 253, ал.1 от ЗОП във връзка с чл. 259 от ЗОП във връзка с чл. 260, ал. 2 от ЗОП на М. К. Я., от гр.Плевен, [улица], вх. В, ет.4, ап.8, е наложена глоба в размер на 5000лв.. Прието е, че на 17.03.2023 г.. в Община Плевен, гр. Плевен, в качеството му на заместник - кмет на Община Плевен и лице по чл. 7. ал. 2 от Закона за обществени поръчки (обн. ДВ. бр. 13/16.02.2016 г.. в сила от 15.04.2016 г.). съгласно заповед № РД10 - 370 от 15.03.2023г. на кмета на общината - публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, с Решение № F342476/17.03.2023 г. за откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП „открита процедура" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от територията на Община Плевен за период от 36 месеца" е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка, като в нея е утвърдил Методика за определяне на комплексната оценка на офертата, в която начинът за определяне на оценката по показател П1 „Организация на работата" не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническата спецификация, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, като не посочва начина за оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, свидетелски показания и правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 , т. 1, 2 и 3, б. „б“ от ЗОП – утвърждаване на методика, която не отговаря на изискванията на горецитираната норма, тъй като при оценка на показателя „ Организация на работата“ посочените надграждащи елементи - дефиниране на необходимите техническо оборудване и механизация на човешки ресурси, представяне на график за изпълнение, представяне на вътрешна организация като последователност от конкретни мерки, действия и задължения на отговорните експерти, които осигуряват вътрешен контрол при изпълнение на поръчката и предложени допълнителни услуги, които изпълнителят предлага за своя сметка, които следва да бъдат взети предвид, не са измерител за качествено изпълнение на поръчката, тъй като с тях се изисква представяне на информация, която вече е получена и оценена с оглед определените от възложителя минимални изисквания.

Съдът е обсъдил наведените доводи , че е налице извършване на няколко нарушения, а не на едно и следва за всяко да бъде наложено отделно наказание, обсъдил е доводите относно приложимост на практика на ВАС и при съобразяване на материалния закон е изложил мотиви , които се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Неоснователен е довод на касатора, че в случая са налице няколко нарушения и следва за всяко нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП да бъде наложено отделно наказание и в случая е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка, като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията.

Съгласно чл. 253, ал. 1 от ЗОП възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв.

В случая административното нарушение е налице, когато се утвърди методика, която не отговоря на изискванията , посочени в ал. 7 и не следва да бъде налагано отделно наказание при несъотвествие на същата с всяко от предвидените изисквания, тъй като възложителят извършва нарушението като утвърждава една методика, която следва да отговоря едновременно на всички заложени в ал. 7 критерии и независимо, дали същата не отговаря на едно или две изисквания, то е налице едно нарушение , а и в санкционната разпоредба на чл. 253 , ал. 1 от ЗОП се посочва ангажиране на отговорност за нарушение на чл. 70, ал. 7 при утвърждаване на методиката , а не за нарушения на чл. 70, ал. 7 от ЗОП.

Предвид горепосоченото настоящата инстанция намира, че решението като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и следва на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НПП М. К. Я., [ЕГН], гр. Плевен, община Плевен, [улица]. вх. В, ет. 4. ап. 8 да заплати на Сметна палата на Република България, гр.София, [улица]разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №148/25.02.2025г., постановено по нахд № 2261/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда М. К. Я., [ЕГН], гр. Плевен, община Плевен, [улица]. вх. В, ет. 4. ап. 8 да заплати на Сметна палата на Република България, гр.София, [улица]разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Особено мнение на съдия Виолета Николова:

Подписвам решението с особено мнение, защото считам, че решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Не споделям изводите на състава от РС-Плевен, че е осъществен състав на едно нарушение посредством осъществяване на деяние, подведено под нормата по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и 3 б. „б“ вр. чл.177 от ЗОП.

С разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП се посочват четири различни правила за поведение, които правните субекти следва да осъществяват, а именно, начинът за определяне на оценка по всеки показател: 1) да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определяемите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; 4) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Разпоредбата на чл.70, ал.7 от ЗОП предвижда от една страна възложителят да утвърди методика за оценка на офертите, а от друга да определи начина за определяне на оценките. Няма пречка начинът да е посочен в методиката, както е направено в процесния случай, но в този случай следва да са спазени и четирите изисквания в чл.70, ал.7 изр.2 от ЗОП. Нарушението на кое и да е от тези четири правила за поведение, съставлява по своята същност, самостоятелно административно нарушение. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Цитираната норма е императивна. Безусловното изискване на ЗАНН е за всяко отделно административно нарушение да се налага отделно административно наказание. Това условие в случая не е съобразено.

Относно процесната обществена поръчка актосъставителят предявява с АУАН, а наказващият орган приема в НП, че възложителят е утвърдил процесната методиката, в която посоченият начин за определяне на оценката 1. не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, 2. не позволява да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, 3. не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, като не посочва начина за оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. От което следва, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление са описани не едно, а няколко самостоятелни административни нарушения на правилата, установени съответно в три различни състава на нормата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, а именно тази в т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" .

Съдът счита, че административнонаказващият орган не е отчел съдържанието на нормата на чл. 18 от ЗАНН, която включва две възможни хипотези, първата от които е именно извършване с едно деяние на няколко административни нарушения. За всяко от тях се следва налагане, съответно изтърпяване, на отделно административно наказание.

Ако изискването към начина на определяне на оценката по всеки показател беше едно, законодателят не би структурирал нормата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, вменяваща това задължение, в отделни хипотези, т. е. не би разграничил начините за определяне на оценката по всеки показател по четири начина. От тук възниква възможността за извършване на отделни нарушения посредством осъществяване на едно деяние.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения, от категорията на тези, посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. "а" или т. 3, б. "б" от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон.

В случая се касае не за едно, а за три отделни нарушения и от НП и не става ясно за кое от тях е ангажирана административнонаказателната отговорност и е наложена санкцията на лицето, поради което е засегнато съществено правото му на защита.

По изложеното подписвам решението с особено мнение.