РЕШЕНИЕ
№ 483, 11.12.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година открито заседание, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №711 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №234/05.07.2019г., постановено по гр.д.№1592/2017г. по описа
на РС- В. е допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** против М.И.Е., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** на следния недвижим имот: имот с идентификатор
10450.503.93, по КККР на гр.В., одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на
ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ- 4879, в
кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.В., целия с площ 694кв.м., при
следните квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
Допуснато е извършването на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, против М.И.Е., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** на следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м.,
при следните квоти: ¼ ид.ч. за Р.И.М. и 3/4 ид. ч. за М.И.Е..
Отхвърлен е иска за делба, предявен от Р.И.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, против Н.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** на
следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с
идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м.
Допуснато е извършването на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, против М.И.Е., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** на следния недвижим имот: втори етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м., при
следните квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
Допуснато е извършването на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, против М.И.Е., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** на следния недвижим имот: масивна селскостопанска сграда,
с идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55 кв.м., при следните квоти: 3/16ид.ч.
за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
Против това решение, в частите в които е допуснато извършването на
съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И., ЕГН на следния недвижим
имот, а именно: имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на гр.В., одобрена
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ- 4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.В.,
целия с площ 694кв.м., при следните квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е.,
2/16ид.ч. за Н.И.И., както и е допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М.,
против М.И.Е. и Н.И.И., на следния недвижим имот, а именно: масивна
селскостопанска сграда, с идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55 кв.м., при
следните квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И.
е постъпила въззивна жалба от М.И.Е..
Приема се, че решението на първоинстанционният съд следва да се
обезсили в първата му част, в която последния е допуснал до делба процесния
имот, за който се твърди, че върху него са построени три отделни сгради-
процесната двуетажна жилищна сграда, както и процесната стопанска сграда на
площ от 55кв.м.
Твърди се, че съгласно константната практика на ВС и ВКС, делбата на
земята е недопустима, когато в нея са построени повече от една сграда, в режим
на етажна собственост или една сграда, в която има повече от един обособен
обект, дори и да са съсобствени към момента на завеждане на делото за делба,
защото след подялбата им вече ще бъдат индивидуална собственост на отделни
съделители /или на трети лица при хипотезата на публична продан/ и тогава вече
ще бъдат в режим на етажна собственост.
В тази връзка се твърди, че в настоящия поземлен имот има още една
търговска сграда в режим на етажна собственост- автомивка със застроена площ
от 80кв.м., за която ищцата не е
поискала делба в исковата си молба и тя не е била включена по надлежния ред в
делбената маса.
Във връзка с оплакването за недопустимост в първата обжалвана част се
сочи, че ще се развият допълнително оплаквания в производството пред въззивния
съд.
Моли са да бъде обезсилено решението в тази му недопустима част, с
присъждане на съдебно- деловодните разноски.
Твърди се, че решението е неправилно в частта му касаещо допускането
на делбата на едноетажна постройка от 55кв.м. В тази връзка се моли, то да бъде
отменено в тази му част и да се прекрати делото по отношение на тази вещ, с
присъждане съответната част от съдебно- деловодните разноски.
Сочи се, че ищцата не притежава наследствен дял в тази постройка, тъй
като тя не е била притежавана от общите им наследодатели към момента на смъртта
им. Ето защо се приема, че последната няма основание да предяви иск за делбата
на тази сграда, която е съсобствена между жалбоподателя и бившата му съпруга Н.И.,
тъй като е придобита по време на брака им.
Поддържат се доводите против подялбата на тази вещ така, както са
развити в писмената защита до районния съд, като неразделна част от оплакванията
в настоящата въззивна жалба.
Твърди се, че необоснован е правния извод на първата инстанция, е че
по делото не са представени доказателства за това кога тази постройка е
възникнала, като самостоятелен обект на собственост.
Сочи се, че тази постройка от 55кв.м. не е съществувала към
06.04.1990г., когато с Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №72/06.04.1990г., вече покойните му родители са прехвърлили
само на жалбоподателя целия парцел, сега идентичен с процесния поземлен имот,
предмет на делбата, ведно с втория етаж от жилищната сграда.
Визира се, че родителите им, в качеството им на бивши собственици на
парцела само до 1990г. не са притежавали тази непостроена сграда, като през
1997г. са поискали разваляне на тази сделка- алеаторен договор, само до размера
на имотите, които са му били прехвърлени срещу гледане и издръжка, а именно:
само за парцела /без тази постройка/, както и за втория етаж от жилищната
сграда, построена в този парцел. След като майка му не притежава дял от тази
постройка към момента на смъртта й, ищцата няма никакво основание да иска
делбата на вещ, която не е наследствена и тя не притежава дял в нея.
Моли се за уважаване на подадената въззивна жалба.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другите страни в процеса- Р.И.М. и Н.И.И.
не са депозирани писмени отговори.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник- М.Е., редовно призован
не се явява. За него се явява адв.Л., редовно упълномощен за въззивната
инстанция. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като
се моли същата да бъде уважена. Моли за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Моли за присъждане на разноски,
съобразно представен списък на разноски. Подробни съображения в насока на
уважаване на подадената въззивна жалба се развиват в представени писмени
бележки.
Ответникът по жалбата- ищец Р.И.М., редовно призована не се явява. За
нея се явява пълномощникът й адв.К., която оспорва подадената жалба, като се
моли тя да бъде оставена без уважение с потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Ответникът по жалбата- ответник Н.И.И., нередовно призована не се
явява. От страна на последната е постъпило писмено становище, с което не е
възразила по отношение на нередовното си призоваване, като моли делото да бъде
гледано в нейно отсъствие. Визира, че е съгласна с жалбата на бившия си съпруг М.Е.,
като счита, че тя е основателна.
За да се произнесе,
Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на
предявен от Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И. иск, с правно основание по чл.34,
ал.1 от ЗС за делба на недвижим имот, представляващ имот с идентификатор
10450.503.93, по КККР на град В., одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в
кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.В., целия с площ 694кв.м., ведно с
построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м. и масивна селскостопанска сграда, с
площ 55кв.м., с идентификатор 10450.503.93.2.
Твърди се от страна на ищцата
Р.М., че на 12.02.1997г. е починала общата на страните наследодателка Й.Г.С., а
на 03.07.2015г. е починал общият на страните наследодател И.М. Е., като двамата
са оставили за свои единствени наследници, страните по делото.
Визира се, че двамата наследодатели са придобили в режим на СИО
недвижим имот, а именно: УПИ XIII 8-4879, в квартал 63 по действащия
кадастрален план на гр.В., с пл. №502.4879, с площ от 694кв.м., ведно с
построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
87кв.м. №502.4879.1, ведно с масивна селскостопанска сграда върху 55кв.м. с
№502.4879.2, при съседи: 502.4878 ПИ Б.Т.П.; 502.4880 ПИ Г.Б.А. и др.; 502.7270
ПИ В.Г.Л. и др; 502.4881 ПИ В.Г.Л. и др.; 502.9596- улица на Община В.;
502.4877 ПИ И.К.Д..
Твърди се, че с Нотариален акт №72/90г., родителите на страните са
прехвърлили на ответника срещу задължение за гледане и издръжка целия УПИ,
ведно с втори етаж от къщата, ведно с ½ ид.ч. от избените и таванските
помещения. Договорът бил развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, с решение на РС-
В., постановено по гр.д.№56/97г., влязло в законна сила, като предявения иск
бил отхвърлен до размера на ¼ ид.ч.
Сочи се, че с Нотариален акт №А-157/97г. бащата на страните продал на
ответника, собствената си ½ ид.ч. от УПИ, от къщата, от таванските и
избените помещения, въпреки че знаел, че владението върху първия жилищен етаж
се упражнява от ищцата след смъртта на майката.
Твърди се, че между страните е налице съсобственост по отношение на
процесните имоти, която се моли да бъде прекратена.
Визира се в представена допълнителна молба, че Н.И.И. е бивша съпруга
на ответника, като бракът им е прекратен с решение на РС- В. от 21.10.1997г.,
постановено по гр.д.№626/96г., влязло в законна сила на 01.11.1997г.
В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът М.Е. е подал писмен отговор. В
него същия твърди, че по предявената искова претенция като страна следва да
бъде конституирана и бившата му съпруга Н.И.И. /преди развода- Е./, която е
била страна и по гр.дело №56, по описа на съда за 1997г., съгласно което
договорът за издръжка и гледане, сключен между наследодателите и ответника е
развален частично.
Сочи се, че с ищцата са съсобственици на цялата жилищна сграда,
включително и на първи жилищен етаж от нея, като моли същият да бъде включен в
делбената маса по настоящото производство.
С Определение от 22.03.2018г., постановено пред първата инстанция, Н.И.
е конституирана като ответник по делото. В представения от нея в срок писмен
отговор, същата оспорва иска за делба на масивната стопанска сграда с
идентификатор №502.4879.2 като твърди, че същата представлява самостоятелен
обект на право на собственост, отделно от земята, което се притежава при равни
права между двамата ответници по силата на извършено законно строителство по
време на брака им.
Приема се, че искът е основателен само относно делба на втори жилищен
етаж от процесната сграда.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за
наследници изх.№4217/25.08.2014г. се установява, че лицето Й.Г.С., ЕГН **********
е починала на 11.02.1997г., като след смъртта си е оставила следните наследници
по закон, а именно: Р.И.М. с ЕГН **********- дъщеря и М.И.Е. с ЕГН **********-
син.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с
изх.№4218/25.08.2014г. се установява, че имената Й.Г.С. и Й.Г. Е. са на едно и
също лице.
От Удостоверение за наследници изх.№2723/24.08.2017г. е видно, че лицето
И.М. Е. с ЕГН ********** е починал на 03.07.2015г., като след смъртта си е
оставил следните наследници по закон- Р.И.М., с ЕГН **********- дъщеря и М.И.Е.,
с ЕГН **********- син.
Видно от Нотариален акт №146 от 17.05.1969г., том I, дело №331/1969г. за
покупко-продажба на недвижим имот, Й.Г. Е. и И.М. Е. са придобили правото на
собственост върху празно дворно място от 521кв.м., съставляващо част от имот
планоснимачен номер 410 и имот пл.№411, от квартал 63, за който имот е отреден
парцел VIII, като в упоменатата квадратура са включени и 26кв.м. от имот
пл.№1331, придаващо се по регулация, за което регулационните сметки са уредени
и има издаден нотариален акт на името на продавача.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация
№14 от 12.06.1969г., том I, дело №383/1969г. се установява, че Й.Г. Е. и И.М. Е.
са признати за собственици на придаваемото им се по регулация празно дворно
място от 114кв.м., от имот пл.№377, собственост на К. Ал. К., Р. Ал. К. и Й.И.,
което се придава към парцел VIII, отреден за имоти планоснимачен номер 410 и №411
от квартал 63, собственост на Й.Г. Е. и И.М. Е., при съседи на придаваемото
място: Й.Г. Е., И. Е., К.А.К., Р.А.К. и Й.И..
От Нотариален акт №72 от 06.04.1990г., том I, дело №168/06.04.1990г.
за продажба на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка се
установява, че Й.Г. Е. и И.М. Е. са прехвърли правото на собственост на М.И.Е.
срещу задължението да ги гледа и издържа върху собствения им недвижим имот, а
именно: Парцел XXIV- 4879, в кв.63, по плана на гр.В., целия с площ от 650кв.м.
застроено и незастроено, при съседи: улица, К.Д. и Г.П., ведно с втория жилищен
етаж от построената през 1970г. в парцела, със застроена площ от 83кв.м. от
двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с ½ид.ч. от избените, таванските
помещения и общите части на сградата, като продавачите са си запазили
безвъзмездно пожизнено право на ползване от онази половина от незастроеното
дворно място, която те си изберат, а М.Е. се е съгласил да закупи описания имот
срещу задължението да ги издържа и гледа докато са живи, както и да им
предостъпи за безвъзмедно пожизнено ползване онази половина от незастроената
част от дворното място, която те си изберат.
Видно от искова молба до РС- В.- л.6 се установява, че И.М. Е. и Й.Г.С.
са предявили срещу М.И.Е. и Н.И. Е., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №72
от 06.04.1990г., том I, дело №168/06.04.1990г.
От Удостоверение №917/16.08.2017г., изд. от РС- В. се установява, че
след направена справка в описната книга за 1997г. на съда има образувано
гр.д.№56, със страни И.М. Е., Й.Г.С. срещу М.И.Е. и Н. И. Е., по иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по което
има постановено решение от 20.11.1997г., с което е уважен искът на ищците, като
е развален частично договорът сключен между И.М. Е., Й.Г.С. срещу задължение за
гледане и издръжка, като е отхвърлен искът за ¼ ид.част.
От Нотариален акт №157/30.12.1997г., том IX, дело №3580/1997г. за покупко-продажба
на недвижим имот се установява, че И.М. Е. е продал на 30.12.1997г. на М.И.Е.
следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
645кв.м., представляващо парцел XXIV-4879, в кв.63, по плана на гр.В., при
съседи: улица, К.Д. и Г.П., ведно с ½ ид.ч. от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 83 кв.м., ведно с
½ид.ч. от избените, таванските помещения и общите части на сградата,
като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на първия етаж
от жилищната сграда.
Видно от Санитарно разрешително №32806.05.1994 г. се установява, че се
разрешава въвеждането в експлоатация на обект „Автомивка.
От Строително разрешение №8/04.02.1994г. се установява, че се
позволява на ЕТ „Автоофис- М. Е.“ да построи автомивка върху 30кв.м. на
собственото му място в кв.63, парцел XXIV- 4879, в кв.63, по плана на гр.В..
От Удостоверение №814/10.09.2018г., издадено от Община В. се установява,
че в архива на Община В. за УПИ ХІІІ-4879, в кв.63, по обезсиления кадастрален
план на гр.В., имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на гр.В. е издадено
разрешение за строеж на автомивка със ЗП от 30кв.м., като в обезсиления
кадастрален план в северозападната му част е заснета и нанесена едноетажна
масивна сграда, със ЗП от 55кв.м., а в действащия към момента същата е заснета
и нанесена като двуетажна масивна сграда със ЗП от 55кв.м. Посочено е, че други
разрешения за строеж и актове за узаконяване за строежи, преустройства и
надстройки за парцела не са открити.
От Писмо изх.№94-00/5927/27.08.2018г. на Община В. се установява, че
за процесната автомивка има издадено разрешение за ползване №18/1994 г.,
издадено от РИТСН- инж. П. С..
Видно от Декларации- л.45-47 се установява, че в същите деклараторите Г.Б.А.,
П.Б.А. и В.Г.Л. са декларирали, че в
съседния им имот УПИ ХІІІ-4879 в кв.83 по плана на гр.В., собственост на М.И.Е.
има изградена стопанска сграда, състояща се от приземен и редовен етаж,
построена в двора му на регулационната линия с техния имот, строена през 1994г.
Надстройката над втория етаж н жилищна сграда в УПИ ХІІІ- 4879 в кв.83 по плана
на гр.В. е започната да се изгражда през 1996г. Трите декларации са подадени,
във връзка с узаконяване на изградената в УПИ ХІІІ- 4879 по плана на гр.В.
стопанска сграда.
Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза изготвено от
в.л.Н., на „протокол на държавна приемателна комисия за установяване на
годността за ползване на строежа “Автомивка“, в кв.63, парцел XXIV- 4879, ул.„Пионерска“
86, гр.В., от 14.04.1994г.“ се установява, че машинописния текст разположен върху
двете страни на лист първи и върху лицевата страна на лист втори от
представения по делото документ е изпълнен на една и съща пишеща машина, а
машинописният текст върху лицевата страна на лист трети е изпълнен на друга
пишеща машина. От страна на вещото лице се сочи в съдебно заседание, че първия
и втория лист от представения по делото документ са копия на бланка и не са в
оригинал, както и че са отпечатани на машина различна о машината, с която е
написан екземпляра под индиго, защото лист 3, който е номериран е под индиго и
е на машина. Сочи, че другото е попълнено след като е направено копие. Излага,
че третия лист под индиго екземпляр е от друг документ. Визира се от вещото
лице, че е направило проверка в архива и там всичко било машинописен текст, третия
лист не бил идентичен, като разликата била очевидна, а по отношение на
съдържанието на текста не е правил проверка, тъй като не е имал такава задача.
От заключението на съдебно- техническа експертиза изготвено от вещото
лице Г. се установява, че при извършена проверка в РДНСК Южен Централен район-
РО НСК Пазарджик му е бил представен в оригинал протокола на държавната
приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа “Автомивка“,
в кв.63, парцел XXIV- 4879, ул.„Пионерска“ 86, кв.Чепино, гр.В., собственост на
ЕФ „Автоофис- М.Е.“. Установява се, че представеното по делото копие е документ, съставен на място при
проверката от комисията и предаден на инвеститора без да се подписва за да се
оформи печатно, като същият се е задължил да събере подписите от членовете на
комисията, след което е представил в оригинал на РИТСК Пазарджик. Третата
страница на протокола, съставен на място е от печатния оригинал. Към
експертизата е представен и протокола, който е представен в оригинал на вещото
лице.
Видно от допълнително заключение по съдебно- техническа експертиза
изготвено от вещото лице Г., става ясно, че изграждането на процесната
автомивка е извършено след издаване на скица- виза за проектиране от 10.02.1993г.,
презаверена на 03.07.1993г., от Община В., за монтаж на сглобяема конструкция с
обща площ от 80кв.м., по изготвен технологичен, ВиК и конструктивен проект.
Протоколът на държавната приемателна комисия и разрешението за ползване на
автомивката са издадени на основание чл.17 и чл.18 от Наредбата за държавно
приемане и разрешаване на ползването на строежите в РБ, от ДПК, на основание
чл.158 и чл.164, ал.4 от ЗТСУ. На място е изграден навес от метална конструкция
без оградни стени със ЗП от 79,92кв.м., който не е отразен в КК. В дъното на
имота е изградената масивна сграда с идентификатор 10450.503.93.2 и
функционално предназначение- друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м. и разгърната застроена площ
от 85 кв.м. От страна на вещото лице не е открито и съответно не са му
представени строителни книжа и документи относно статута и разрешения за
изграждането, като сграда от допълващото застрояване с обслужващо
предназначение на процесния имот с идентификатор 10450.503.93.2, който се
състои от първи надземен етаж от три помещения- едно за персонала на
автомивката, санитарен възел и склад и втори надземен етаж от едно помещение,
устроено за живеене.
В показанията си св.В.Г.Л. се установява, че тя е съседка на
процесните имоти, като около 1994-1995г. в него била построена автомивка с
гараж, като всичко било свързано като един комплекс. Сочи, че същата била дала
съгласие за изграждането й още преди строежа, а през 2018г. подписала допълнителна
декларация, тъй като предполага, че се било загубило съгласието й след като пак
й го искали.
Въз основа на приетото
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства
намира, че решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, а
подадената въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, с оглед предмета определен с въззивната жалба-
решението не се обжалва в частите му с които допуснато
извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И. на следния
недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м., при квоти: ¼ ид.ч. за Р.И.М.
и 3/4 ид.ч. за М.И.Е.; отхвърлен е иска за делба, предявен от Р.И.М., против Н.И.И.
на следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с
идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м.; допуснато е
извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И. на следния
недвижим имот: втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м., при квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М.,
11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И., следва да се приема, че в тези части
постановеното от районния съд решение е влязло в законна сила.
Спорният момент въведен от жалбоподателят Е., който е и предмет на
подадената от него въззивна жалба е решението на първата инстанция в
постановените от него части касаещи допуснатото извършване на съдебна делба
между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И., на следния недвижим имот, а именно: имот
с идентификатор 10450.503.93, по КККР на гр.В., одобрена със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ- 4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.В.,
целия с площ 694кв.м., при квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е.,
2/16ид.ч. за Н.И.И., както и е допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М.,
против М.И.Е. и Н.И.И., на следния недвижим имот, а именно: масивна
селскостопанска сграда, с идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55кв.м., при
квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
В случая, възраженията на жалбоподателят М.Е. в тяхната конкретика са,
че решението следва да се обезсили в първата му част касаеща допуснатата делба
на имота с идентификатор 10450.503.93, с площ от 694кв.м. при посочени квоти,
тъй като делба на земя е недопустима, когато в нея са построени повече от една
сграда, в режим на етажна собственост или една сграда, в която има повече от
един обособен обект, дори и да са съсобствени към момента на завеждане на
делото за делба, защото след подялбата им вече ще бъде индивидуална собственост
на отделни съделители /или на трети лица при хипотезата на публична продан/ и
тогава ще бъдат в режим на етажна собственост. Съответно са налице такива, по
отношение на стопанската постройка от 55кв.м. в насока, че ищцата не притежава
дял в тази постройка, тъй като тя не е била притежание на общите наследодатели
на Р.М. и М.Е., с оглед на което се иска отмяна на решението в тази му част и
прекратяване на делото по отношение на тази вещ.
Тези възражения не могат да бъдат споделени като основателни.
Този извод на настоящата инстанция се мотивира от споделените
съображения на първоинстанционния съд в насока, че по силата на чл.92 от ЗС
постройката от 55кв.м. представлява приращения, поради което и собствениците на
земята са станали и собственици на постройката, доколкото по делото, нито се
твърди, нито се доказа титулярите на земята да са се разпоредили с това тяхно
право.
Категорично е заключението в допълнителната съдебно- техническа
експертиза, че действително е налице съществуване на процесната масивна
селскостопанска сграда, с площ от 55кв.м., с идентификатор 10450.503.93.2, състояща
се от първи надземен етаж от три помещения, като реално е със застроена площ от
55кв.м. и разгъната застроена площ от 85кв.м. За тази сграда по делото реално
не са представени каквито и да е било доказателства за това, кога същата е
възникнала като самостоятелен обект на собственост. Съответно, не са
представени строителни книжа и документи относно статута и разрешения за
изграждането, като сграда от допълващо застрояване с обслужващо предназначение.
В случая се визира от жалбоподателят, че по делото са налице три броя
нотариално заверени декларации, които са необходим елемент от техническото
производство по §16 от ДР на ЗУТ, като деклараторите установяват, както тяхното
съгласие за извършване на строежа на техните имотни граници, така и датата на
извършване на строежа.
Следва да се посочи, че тези декларации не променят изведените по-
горе изводи. Основанието за това се основава, че в тях няма яснота за
индивидуализацията на конкретната сграда. От друга страна, в показанията си
св.Лазарова коментира изграждането на автомивка с гараж, но както правилно е
отбелязано от районния съд, излаганите от нея данни следва да се кредитират
единствено по отношение на автомивката, но не и по отношение на гаража. Тези
показания на практика не кореспондират с данните излагани от вещото лице, че
освен изграден навес /ненанесен в КК/- автомивката и постройката от допълващото
застрояване, други обекти в процесния УПИ няма.
При наличие на данни за приращение, с оглед липсата на строителни
документи за законност, за да се докаже кога е построена процесната сграда от
55кв.м. съображенията, че последната е придобита по време на брака между М.Е. и
Н.И. не могат да бъдат споделени и няма основание да се приемат като основание
за промяна на установените от районния съд квоти между съделителите за тази
сграда. Съответно няма основание да се приеме, че са налице предпоставки за
обезсилване на решението относно имота с площ от 694кв.м., тъй като с оглед на
изведените по- горе съображения, не са налице сгради в последния в режима
посочен от жалбоподателя в подадената от него жалба.
Споделяйки крайните правни изводи на първоинстанционният съд в
обжалваните части на постановеното от него решение, настоящата инстанция приема,
че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба на М.Е. и потвърди,
като правилно и законосъобразно постановеното от първия решение, в частта му с е
допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И.,
на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР
на гр.В., одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при
съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276,
10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ- 4879, в кв.63 по
обезсиления кадастрален план на гр.В., целия с площ 694кв.м., при квоти:
3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И., както и е
допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И.,
на следния недвижим имот, а именно: масивна селскостопанска сграда, с
идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55кв.м., при квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М.,
11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
Решението в останалите му части, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И.
на следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с
идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м., при квоти: ¼
ид.ч. за Р.И.М. и 3/4 ид.ч. за М.И.Е.; отхвърлен е иска за делба, предявен от Р.И.М.,
против Н.И.И. на следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м.; допуснато
е извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И. на следния
недвижим имот: втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87кв.м., при квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М.,
11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И., като необжалвано от страните е
влязло в законна сила.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №234/05.07.2019г.,
постановено по гр.д.№1592/2017г. по описа на РС- Пещера, в частта, с
която е допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И.,
ЕГН на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 10450.503.93, по
КККР на гр.В., одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при
съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276,
10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ- 4879, в кв.63 по
обезсиления кадастрален план на гр.В., целия с площ 694кв.м., при квоти:
3/16ид.ч. за Р.И.М., 11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И., както и е
допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., против М.И.Е. и Н.И.И.,
на следния недвижим имот, а именно: масивна селскостопанска сграда, с
идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55кв.м., при квоти: 3/16ид.ч. за Р.И.М.,
11/16ид.ч. за М.И.Е., 2/16ид.ч. за Н.И.И..
Решението в останалата му
необжалвана част е влязло в законна сила.
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението да страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.