РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Горна Оряховица, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златина Пл. Личева-Денева
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Административно
наказателно дело № 20244120200390 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от
АПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. П. В., чрез пълномощник адв. И. Т.,
обжалва Заповед за задържане на лице № 350зз-49 от 20.07.2024 г., издадена
от мл. ПИ Н. М. К. при РУ – Стражица.
Моли атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, с
подробно развити доводи в жалбата и в представените писмени бележки.
ОТВЕТНИКЪТ - мл. ПИ Н. М. К. при РУ – Стражица, в качеството му
на полицейски орган по задържането, изложи, че жалбата е неоснователна,
тъй като В. бил задържан заради това, че пречил на полицейските органи да
изпълнят служебните си задължения във връзка със задържане на баща му.
Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства и
основанията, изложени в жалбата, приема за установено следното:
От служител при РУ-Стражица- мл. ПИ Н. М. К. е издадена Заповед за
задържане № № 350зз-49 от 20.07.2024 г., според съдържанието на която в
1
01:20 часа на 20.07.2024 г. Лицето П. В. е задържано, на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на В. при задържането му, който
попълнил и подписал декларация, с която удостоверил, че е запознат с
правата си и желае адвокатска защита в лицето на адв. И. Т.. Заявил е, че
желае да се свърже със своята майка – Г.П.. Жалбоподателят е задържан,
предвид извършено престъпление по чл.270 ал. 1 НК, изразяващо се в това, че
на 20.07.2024 г., в гр. Стражица, противозаконно пречи на орган на властта и
оказва съпротива при задържането на лицето П.В.П.. Нахлува в сградата на
РУ-Стражица, като пречи на органите на властта да изпълняват задълженията
си по служба.
Няма доказателства по преписката да е започнало ДП по описа на РУ
Стражица. В заповедта е описано, че лицето е освободено в 17:40 часа.
Видно от събраните в хода на настоящото производство доказателства
на 20.07.2024 г. бил задържан П.П. – баща на жалбоподателя, като след
задържането му бил въдворен в сградата на РУ-Стражица в помещение за
работа със задържани лица.
Около 01:00 часа в РУ Стражица се появил жалбоподателя, който
пожелал да влезе в управлението, за да види и разговаря с баща си. Вратата
отворил ответник-жалба, който първоначално отказал да го допусне вътре.
След намесата на св. С., П. В. бил допуснат в сградата на управлението, след
което той се насочил и влязъл в помещението, където се намирал баща му.
Последният бил с поставени белезници предвид на това, че буйствал
следствие на злоупотреба с алкохол и бил агресивен към полицейските
служители. Няколко пъти жалбоподателят влизал и излизал в помещението,
където бил настанен баща му, но отказвал да напусне сградата, за което бил
помолен и от св. С..
В 01:09 минути жалбоподателят отново влязъл при баща си. В този
момент последният станал агресивен и започнал да крещи, следствие на което
скочил от стола, където бил седнал, насочил се към св. С., когото ритнал и
ударил с глава. Полицейските служители се насочили да овладеят агресията на
П., когато жалбоподателят В. застанал зад гърба му, с които свои действия
пречел те да изпълнят служебните си задължения – предотвратяване
извършването на престъпление и преустановяване на противоправните
действия. Виждайки как се държи сина му, вместо да преустанови
2
противоправното си поведение задържаният П. се нахвърлил още по-
агресивно към полицейските служители, което наложило да бъде употребена
сила, за да бъде преустановена съпротивата на В. и съответно разделени
двамата(около 01:10 часа). Съпротивата на В. била преустановена, като му
били поставени белезници. Н. К. съставил непосредствено след това
атакуваната заповед № 350зз-49 от 20.07.2024 г.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок за обжалване. Заповедта е връчена на 20.07.2024 г., а
жалбата е депозирана на 22.07.2024 г.(л.2) от надлежната страна – лицето
спрямо което е постановена атакуваната заповед за задържане. Атакуван е
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, по
смисъла на чл. 145 ал. 2 т. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Издадената от мл. ПИ при РУ - Стражица Н. М. К. заповед за задържане
на лице за срок до 24 часа въплъщава в себе си принудителна
административна мярка, законността на която подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, по отношение на всички основания за
оспорване на административните актове, регламентирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, тъй като е установено, че издателят на
заповедта - Н. М. К. заема длъжността младши полицейски инспектор в РУ –
Стражица (л.13,14,24). В тази връзка е съставил и докладна записка до
началника на РУ – Стражица, с която последният е уведомен за извършените
от В. противоправни действия и осъщественото задържане.
Формата на обжалваната заповед е уредена в разпоредбата на чл. 74, ал.
2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата
такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява
приложимото към случая право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанието
за задържането – последното е посочено като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като
правно основание за задържането е вписана и разпоредбата на чл. 270 ал. 1
НК. Като фактическо основание за задържането е посочено, че на 20.07.2024 г.,
3
в гр. Стражица, В. противозаконно пречи на орган на властта и оказва
съпротива при задържането на лицето П.В.П.. Нахлува в сградата на РУ-
Стражица, като пречи на органите на властта да изпълняват задълженията си
по служба.
Настоящият съдебен състав счита, че фактическите и правни основания
за задържането са изчерпателно посочени по такъв начин, че да стане ясно
заради извършването на какво престъпление е задържан В., на основание чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Отделно от това в изготвената докладна записка от
22.07.2024 г. подробно са описани противоправните действия, извършени от
жалбоподателя и впоследствие от полицейските служители, предхождащи
задържането(л.8), които действия се потвърждават от веществените
доказателства приобщени по делото – видеозаписи изготвени от камера,
наблюдаваща фоайе на РУ – Стражица и видеозаписи изготвени от
видеорегистратор, ползван от полицейски служител С.. Разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено
престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК и фактическо описание в заповедта на извършените
противоправни действия, обективиращи изпълнителното деяние на
престъплението, доколкото е възможно към етапа, в който се осъществява
задържането. Следва да се отчете това, че към момента на задържането е
достатъчно да се посочи във връзка с какво престъпление се ограничават
правата на лицето на свободно придвижване, като в този момент не се дължи
изчерпателност на фактически извършените противоправни действия,
описващи изпълнителното деяние от обективна страна по такъв начин,
какъвто се изисква към момента на привличане на лицето като обвиняем.
Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с
тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в
редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело №
5608/2013 г., V отд. на ВАС, настоящият съдебен състав приема, че е
допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни
съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и
изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни
записки. Именно такъв документ е докладната записка на мл. ПИ К.. Освен
описание на противоправните действия, извършени от В. в този документ,
такова е извършено и в атакуваната заповед, макар и по-лаконично. По тези
4
съображения съдът счита, че не са налице нарушения относно формата на
оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са
изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното
лице, чийто права са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана
от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Заповедта е връчена незабавно на
лицето, веднага след изготвянето , доказателство за което е декларация при
задържане (л. 13 и л.20), в която връзка В. е бил запознат с основанието за
своето задържане, а именно – престъпление по чл. 270 ал. 1 НК. Заедно с това
задържаният жалбоподател е бил информиран и за правата си с декларация
към самата заповед за задържане (л.17 и 18), вкл. и с правото си да ползва
адвокатска защита. Волята на задържания е била да се обади на защитник и
на майка си, каквато възможност му е била осигурена.
Относно приложението на материалния закон – в случая това е
разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е
категорична за смисъла на понятието "данни за извършено престъпление" –
приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на
достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто,
първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за
образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са
достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава
извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от районния съд
законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за
материална законосъобразност е изпълнено с посочването състава на
престъпление по чл. 270 ал. 1 НК. Въпреки това съдът приема, че дадената
правна квалификация е съответна на описаните действия.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно
съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е
послужила за преустановяване на деянието и след като е изпълнила своята цел
5
задържаното лице е било освободено преди да изтече 24-часовия срок.
Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. П. В., ЕГН **********, с
адрес ****, депозирана чрез пълномощник – адв. И. Т. от ВТАК, съдебен адрес
****, против Заповед за задържане рег. № 350зз-49 от 20.07.2024 г., издадена
от мл. ПИ в РУ Стражица - Н. М. К., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд – Велико Търново.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя чрез пълномощника
и на мл. ПИ при РУ – Стражица – Н. М. К..
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6