№ 10098
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110102087 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
/ФИРМА/ спрямо ответника Р. М. Х., съответно за сумата в
размер на 206,63 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 35,09
лв., за периода от 15.09.2018г. до 08.06.2021 г., сумата от
26,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,01
лв., за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 36388/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, което и предопределило правния му
интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаването
им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който той оспорва предявените искове.
Поддържа, че процесните суми не са дължими от
ответника, както и че са произволно определени. В
исковата молба липсвали каквито и да са твърдения
относно вида, качеството, марката и други технически
2
характеристики на измервателните уреди. Поддържа, че не
е налице облигационно отношение по доставка на топлинна
енергия между страните, доколкото между тях не бил
сключван договор. Възразява да е ползвател на имота.
Прави провопогасяващо възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Р. М. Х., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител адвокат Р. Р., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
3
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. По възражението за давност в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за
прекъсване/спиране на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 36388/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.
Обстоятелствата по предмета на доказване са спорни
между страните. На първо место ответникът оспорва
качеството си на „потребител“ на топлинна услуга. В тази
връзка от приетото по делото Удостоверение за наследници
на СО, район надежда /л.17/, се установява, че ответникът
4
Р. Х. е единствен наследник на М.К. Х., починал на
11.04.2005г. С договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 15/02.08.1991г. /л.18/ по
делото, наследодателят на ответника е придобил
апартамент № 53, находящ се в /АДРЕС/, като от приетото
по делото удостоверение на СО, район Надежда /л.20/, се
установява, че номер на /АДРЕС/ и /АДРЕС/ са номера на
един и същ блок.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
съгласно измененията на същата, влезли в сила от
01.06.2014г. По делото е приет протокол от ОС на СЕС от
03.10.2002г., в който е обективирано решение на ОС на ЕС
за избор на фирма, извършваща услугата „топлинно
счетоводство“, като е упълномощено конкретно лице да
представлява етажната собственост. Към решението е
приложен списък на етажните собственици, които с
подписа си са удостоверили решението, като за ап.53 е
положен подпис на наследодателя на ответника – М. Х.,
обстоятелство, което не е оспорено в настоящото
производство. Решението като необжалвано е влязло в сила
и обвързва всички собственици на самостоятелни
апартаменти в сградата на СЕС, включително и
правоприемниците им. От името на етажната собственост е
сключен с /ФИРМА/ Договор № 2260/09.10.2022г. за
5
извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на
л.21 по делото. В чл. 24 от договора страните са уговорили,
че договора се сключва за срок от една година, с опция за
продължаване на срока, ако никоя от страните не отправи
едномесечно предизвестие за прекратяването му. Няма
данни по делото да е отправено такова предизвестие, а и от
изслушаната СТЕ се установи, че именно /ФИРМА/
продължава да извършва услугата.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege
от момента на възникване на вещното или облигационно
6
право на ползване. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за
продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна
енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/ на потребители в град София според която
„купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби
води до извода, че собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото на собственост- право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът
приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът има качеството „потребител“ на
топлинна енергия. От горекоментираните писмени
доказателства съдът може да изведе, че ответникът е
законен наследник на лицето М.К. Х..Наследяването по
закон дава основание за универсално правоприемство по
7
силата на закона и придобива качеството на наследник на
цялото или дробна част от наследството, от момента на
откриването му и от този момент посоченият за наследник
става титуляр на целия комплекс, или идеална част от него
наследими, прехвърлими имуществени права и задължения
на наследодателя. В случая ответникът, като единствен
наследник на Х. е наследил и задълженията му за
заплащане на топлинна енергия.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза
се установява, че количеството топлинна енергия, за АС на
адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от
служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път. При направени изчисления вещото лице е
установило, че технологичните разходи са отчислявани за
сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че
третото лице – помагач е извършвало дялово
разпределение след отчет на уредите за дялово
разпределение. В имота няма монтирани уреди, съответно
не са поставяни топлоразпределители, не се ползва топла
вода. Установено е че в рамките на процесния период -
01.05.2017г. до 30.04.2020г. ФДР е посещавала имота за
реален отчет само през 2019г., като по време на отчетите, с
изключение на м.май 2019г. са попълнени протоколи за
неосигурен достъп. Вещото лице е посочило, че процесният
имот с абонатен номер ****** има отопляем обем по проект
109 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в
сградата, като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
8
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно
приложението по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
Установено е също така, че топломера в АС е преминал
метрологични проверки на всеки две години.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че
задълженията по партидата са начислени по прогнозни
фактури в размер на 208,99 лева., като след извършени
корекции по фактура **********/21.07.2018г. +64,54 лева за
отчетен период м.05.2017г. до –м.04.2018г., по фактура №
**********/31.07.2019г. +76,60 лева, за отчетен период
м.05.2018г. до м.04.2019г. и по фактура №
**********/31.07.2020г. +65,49 лева, за отчетен период
м.05.2019г. до м.04.2020г., общо дължимата сума за
главница е в размер на 206,63 лева, възлизаща на
процесната сума. Също така е установено, че в периода от
31.05.2018г. до 30.04.2020г. на абоната са начислени и суми
за такси за дялово разпределение в общ размер на 26,76
лева. Изчислено е, че мораторната лихва върху сумата от
206,63 лева, за периода от 15.09.2018г. до 08.06.2021г. е в
размер на 36,22 лева, а върху сумата от 26,76 лева в размер
на 5,36 лева, за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, доколкото се установява,
9
че в имота няма отоплителни тела, съответно
топлоразпределители, както и от установеното, че в имота
не се ползва топла вода. Съгласно разпоредбата на чл. 139
ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект, като сумите са
дължими дори и абоната да не ползва топлинна енергия за
отопление на имота. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ
се установиха горепосочените обстоятелства, поради което
намира, че сумите за сградна инсталация са правилно
начислени.
В срока по чл. 131 от ГПК е направено възражение за
давност. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по
10
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време – месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г.,
постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.,
Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. №
180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок,
посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на /ФИРМА/ се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй
като в общите условия от 2016г. е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. Следователно вземането за цена за потребената
енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето
число на втория месец, следващ отчетния за процесния
11
период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда
на дата 23.06.2021г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата
23.06.2018г. са погасени по давност. Началото на процесния
период е от 01.05.2017г., като задължението за м.05.2017г.,
става изискуемо след 15.07.2017г., като изискуемото
вземане за м.04.2018г. е погасено по давност, като едва за
вземането за м.05.2018г. е прекъсната давността, тоест
вземането за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. е погасено
по давност. На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
12
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по
силата на закона. При спиране на давността, времето за
който е спрял да тече, се прибавя, към вече изтеклия срок,
или крайният извод на съда, че процесните суми са
погасени по давност за периода от м.05.2017г. до м.02.2018г.
Или съгласно изслушаната ССчЕ сумата за посочения
период която е погасена по давност възлиза на сумата от
46,92 лева, или главният иск следва да бъде уважен до
размера на сумата от 159,71 лева, а за сумата от 46,92 лева,
разликата над уважената сума от 159,71 лева до размера на
пълно предявената от 206,63 лева отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата за такси за дялово разпределение
също не е в погасителна давност, съобразно горепосочените
постановки за периода от м.05.2018г. до 30.04.2020г., същата
е доказана по основание до размера на сумата от 26,76 лева,
или искът за главница за такси за дялово разпределение
следва да бъде уважен до пълно предявения размер о 26,76
13
лева. При уважаване на иска за главница за такси за
дялово разпределение, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за лихва върху тази главница за сумата от 5,01 лева, за
периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен, съобразно уважената
част от главния иск. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
уважената част от главничното вземане. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
фактура № ********** от 31.07.2018г., тоест от 15.09.2018г.,
от който период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 17,20 лева, а за сумата от
17,89 лева, разликата над уважената сума от 17,20 лева до
размера на пълно предявената от 35,09 лева, акцесорната
претенция върху сумата за главница за доставена топлинна
енергия следва да бъдат отхвърлена.
14
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 57,22 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил държавна такса
в размер на 25,00 лева, 650,00 лева депозит за изготвяне на
експертиза, 300,00 лева за депозит за особен представител,
като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, или на ищеца съобразно
уважената част от исковете в исковото производство следва
да му се присъдят разноски в размер на 820,14 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу Р. М. Х., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Р. М. Х. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на по 159,71 – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м.03.2018г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г., до
15
окончателното плащане, сумата в размер на 26,76 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 17,20 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2018г. до 08.06.2021г., сумата в размер на
5,01 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.07.2018г. до 08.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за отопление на имота за сумата от 46,92 лева,
разликата над уважената сума от 159,71 лева до размера на
пълно предявената от 206,63, за периода от м.05.2017г. до
м.02.2018г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота за сумата от 17,89 лева, разликата над
уважената сума от 17,20 лева до размера на пълно
предявената от 35,09 лева, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 36388/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА Р. М. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 57,22 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
16
ОСЪЖДА Р. М. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 820,14 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17