РЕШЕНИЕ
№ 953
гр. Благоевград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101766 по описа
за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *****, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № 19000173355, служебен адрес: гр. ****,
против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.****, *****“,
представлявано от ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр*****, представлявано от *****.
Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1/ иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит № 3013774 от
22.07.2024г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД.
2/ иск за обявяване за нищожността на договор за предоставяне на поръчителство към
договор за потребителски кредит № 3013774 от 22.07.2024г., сключен с втория ответник "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД.
Ищецът твърди, че на 22.07.2024 г. между него и първия ответник „Кредисимо" ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № 3013774, като страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 2500 лв., видът на вноската е месечна, броят на
погасителните вноски е 24, а размерът на ГПР бил 21,47 %. Заявява, че на датата на
сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, ищецът и вторият ответник „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който
да отговарял пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 2663,54 лв., като възнаграждението за
поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо" ЕАД, като е разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно
който общото задължение е в размер на 5740,42 лв. Смята, че процесните Договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство към него били нищожни поради
1
нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
въвежда и подробни съображения.
Ответниците смятат предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорват
обстоятелството, че са сключили на 22.07.2024г. с ищеца процесните договори за кредит и за
поръчителство. Оспорват обаче твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и
за поръчителство били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
развиват подробни доводи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно съединени искове за нищожност на процесния Договор паричен
заем № 3013774 от 22.07.2024г. и иск за обявяване на нищожен на договор за предоставяне
на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г.
(с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на договора за
потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство към договора за
потребителски кредит е детерминирано от установяването, че процесните договори за
потребителки кредит и за предоставяне на поръчителство противоречат на императивни
правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същите накърняват
добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на противоречие
на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него с
посочените императивни правни норми, както и че договорите накърняват добрите нрави.
От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключените сделки са валидни.
Не се спори между страните, че между ищеца Р. И. П. (като кредитополучател и
потребител) и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател и кредитор) е бил
сключен на 22.07.2024г. процесният Договор на потребителски кредит с № 3013774,
съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лв. Безспорно е, че
вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил на същата дата /22.07.2024г./ с ищеца
договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит
3013774 от 22.07.2024г. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените
по делото преписи от Договор за потребителски кредит № 3013774 от 22.07.2024 г.,
Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство от 22.07.2024г. и Общи условия (ОУ)
за предоставяне на кредити.
По силата на Приложение № 1 към процесния договор за заем заемодателят „Кредисимо“
ЕАД предал на кредитополучателя сумата от 2500 лв., като последният се задължил с 24
месечни погасителни вноски, т.е. до 31.07.2026г. да върне заемната сума ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил заемната сума по процесния договор
за потребителски кредит по негова банкова сметка.
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 2500 лв.; бил е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ от 21,47 %; лихвен процент от 19,61 %; общата стойност на плащанията,
включваща главницата и договорната лихва – 3056,88 лв.
На същата дата 22.07.2024г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай тръст” ЕООД, като поръчител, и ищеца Р. И. П., като потребител. По силата на
2
сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да поръчителства на
потребителя по Договор за потребителски кредит от 22.07.2024г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и Р. И. П. за сумата от 3056,88 лв. В чл. 2 от договора за поръчителство е
предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички
задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или
възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията на Приложение
№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 24 месечни погасителни
вноски, в размер на общо 2663,54 лв.
Общата дължима сума от кредитополучателя по двата процесни договора била в размер на
5720,42 лв.
На същата дата 22.07.2024г. е сключен Договор за поръчителство между първия ответник
„Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по
силата на който поръчителят се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за
всички негови задължения, възникнали съгласно процесния договор за кредит.
Настоящият съдебен състав смята, че от съдържанието на договора за потребителски
кредит, се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това
е така, защото в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на
21,47 %. Този годишен процент на разходите е неточен и е валиден само при положение, че
месечната вноска по кредита е в размер на 119,47 лева, оскъпяването на кредита е с размера
на договорната лихва от 556,88 лева. При положение, че към разходите по кредита се добави
и сумата за поръчителство в размер на 2663,54 лева, общата сума на разходите по кредита
става 3220,42 лева (556,88 лв. по договора за кредит и 2663,54 лева по договора за
поръчителство). Следователно действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е над
посочения в договора за кредит от 21,47 %.
С оглед изложеното се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /21,47 %/ е
формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина
процесният договор за потребителски кредит от 22.07.2024 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на
главницата и не дължи други суми за лихви и неустойки. В тази връзка следва да се има
предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4
и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
С оглед изложените съображение предявените установителни искове за обявяване на
нищожен на процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство към него са основателни.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът, на
който следва да се присъдят сторените разноски в размер на 228,82 лв., представляващи
платена държавна такса.
Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Д. Г., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда. По списък по чл. 80 ГПК адв. Г. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38
3
от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер съответно на 726,83 лв. с ДДС по първия
иск и 679,62 лв. по втория иск, или общо 1406,45 лв. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ
бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на
наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума
за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на
договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38
ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и
подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява
интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството
извършена работа.
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално
извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в
минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба,
която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни
на настоящия съдебен състав/; адвокатът не се е явявал в откритото съдебно заседание; по
делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални действия с участието
на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до
предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Размерът на
претендираното от адвоката възнаграждение е прекомерно предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл.78 ГПК, поради което следва да се държи сметка
и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По
дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с неговото
предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява
противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от
закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по
чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит № 3013774 от 22.07.2024г., сключен между Р. И. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. *****, като заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.****, *****“, представлявано от *****, като заемодател.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.07.2024г. към Договор за потребителски кредит №
3013774 от 22.07.2024г., сключен между Р. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*****, като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
4
управление гр*****, представлявано от *****, като поръчител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.****, *****“, представлявано от ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр*****, представлявано от ***** да заплатят
на Р. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** сумата от 228,82 лв. /двеста
двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.****, *****“, представлявано от ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр*****, представлявано от ***** да заплатят
на адв. Д. Г. сумата от 200 лв. /двеста лева/ с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5