М О Т И В И
към присъда № 173 от
18.12.2019 година
по н.о.х.дело № 3153
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимия Б.Ю.Ю., ЕГН **********,
е в това, че на
02.10.2019 год. в гр.Стара Загора в апартамент № 63, находящ се на
ул.„Н. Петков“ № 47, извършил действия с цел да бъде възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Д.М.
на 12 години (родена на *** год.), като
я придърпал, докато била гола в банята,
сложил ръце на дупето й, притискал
я до себе си и я целувал по врата – престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Като частен обвинител в наказателното производството беше
конституирана Д.М.И. в качеството й на майка и законен представител на
малолетната пострадала
А.Д.М..
Представителят на
Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението. Пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, размерът на което на основание
чл.58а от НК да бъде намален с 1/3, като изпълнението му бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Частната обвинителка Д.М.И. в
качеството й на майка и законен представител на малолетната пострадала А.Д.М. и повереникът й адв.С.М.
считат обвинението за доказано. Пледират
подсъдимия
да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, размерът на което на
основание чл.58а от НК да бъде намален с 1/3, като изпълнението не бъде
отлагано на основание чл.66 от НК.
Защитникът адв.Румен Йорданов не
оспорва
обвинението. Пледира на подзащитния му да
бъде наложено наказание към минимума и
същото да бъде отложено за изпитателен срок.
Подсъдимият Б.Ю.Ю. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.Ю.Ю. е неосъждан.
Към 02.10.2019 год. пострадалата св.А.Д.М.
била на 12 години – същата е родена на *** год. в гр.Нова Загора. Нейна майка е св.Д.М.И.,
а бащата й е неизвестен. Малолетната А. била ученичка в 6-ти клас в Основно училище „Самара“ в гр.Стара Загора, като средният й успех бил отличен
(5.75). Тя живеела при майка си
на квартира в гр.Стара Загора, ул.„Никола Петков“ № 47, ет.8, ап.63, която пък живеела
в същото жилище на семейни начала
с подсъдимия, от който тя
(св.И.) имала две деца – Юри на
7 години и Исус
на 3 години. Грижите
и надзора по отглеждането, възпитанието, паричната издръжка и обучението на малолетната
А. полагала единствено майка й, която при необходимост за отглеждането й можела да разчита
и на подкрепата на родителите си,
които живеели в с.Дядово, община Нова Загора. Подсъдимият не обичал А., тъй като тя не била негово дете и не го наричала
татко. Малолетната А. от своя страна
била отлична ученичка, не създавала
проблеми в дома на майка си,
като ходила на училище
и ѝ помагала в домакинството.
Тъй като живеел от години
на съпружески начала със св.И., подсъдимият добре знаел
на каква възраст е дъщеря й, като
същият присъствал и на рождените й дни, които празнували
в семейното жилище.
На 02.10.2019 год. към 17,00 часа св.А.Д.М. се прибрала от занималнята в училище у дома
си.
В апартамента били подсъдимият, който бил първа смяна на работа,
и двете му деца – Юри и Исус.
Подсъдимият си играел с мобилния си телефон пред
телевизора, а двамата му сина ледали телевизия до него. А. измила чиниите в кухнята и решила да си вземе
душ в банята. Тя влязла в банята с дрехите си, съблякла
ги и ги оставила
в коша за пране. Вратата на банята не
се заключвала, тъй като нямало
ключ от вътрешната
й страна. Подсъдимият видял, че А. влиза
в банята и изведнъж в него възникнало полово желание. За да го
задоволи, той решил да влезе при
А. в банята и да извърши блудствени действия с нея.
А.
си била взела
душ, била гола, с мокра коса
и тъкмо се приготвяла да се
избърше и облече, когато в банята внезапно влязъл подсъдимият. Той бил
облечен с бяла тениска и къси дънкови панталони. Малолетната А. се изплашила, но помислила, че той иска да ползва тоалетната
и неволно е влязъл. Тя му казала с
учудване „Ама не виждаш ли,
че си вземам
душ?“, като се опитвала да прикрие
с ръце гърдите и слабините си, за
да не я гледа
гола, като очаквала, че подсъдимият ще излезе,
но той не
излязъл. Подсъдимият се приближил до А. и както била гола,
с двете си ръце я придърпал
към себе си, като сложил
ръцете си на дупето й. Така
той я притиснал към неговото тяло
и започнал да я целува по врата.
Той бил висок
и едър. При притискането към него А. усетила твърдия полов член
на подсъдимия, който опирал в корема под гърдите
й. А. започнала да пищи, като му
казала да я пусне. Подсъдимият й казал
да млъкне и
че няма да я
пусне. Св.А.М. изпищяла три пъти,
като викала „Излез оттук, махай
се!“, но подсъдимият й казал „Тихо,
че ще чуят
братята ти“.
Писъците на А. и казаното от нея
били чути от св.Радостин Светославов Узунов и Даниел – нейни съученици от ОУ „Самара“. Те били по
това време пред входната врата
на А., тъй като имали уговорка
да се видят
същия ден след училище. След
като чули писъците й, св....се притеснил, а Даниел звъннал многократно на звънеца на апартамента.
След като чул звъненето на
входната врата, объркан, подсъдимиятов излязъл от банята, а А.
си взела дрехите, набързо се облякла в нейната
стая и тичала, за да се
обуе и да избяга от апартамента.
В коридора подсъдимиятв я хванал за ръката,
като държал отворен портфейла си. Той й предложил
много пари, като й казал да ги
вземе и да се почерпи, но
само да не
казва нищо на никого за
извършените от него действия. При излизането от апартамента св.А.Д.М.
плачела и треперила, като на входната
врата видяла приятелите си от
7 клас – св....и Даниел. Те я попитали защо
е пищяла, а тя им казала, че
подсъдимият я е опипвал и целувал, докато била гола в банята.
Те тримата хукнали по стълбите
навън и избягали до паметника „Самарско
знаме“, а после отишли
до Основно училище „Самара“ в гр.Стара Загора, където А. от мобилния
телефон на познато й момиче се обадила
на телефона на дядо си
в с.Дядово, община Нова Загора. Тя го
помолила да дойде в гр.Стара Загора, да я вземе
и прибере на село, но не
му казала какво е направил с нея подсъдимия. А. се върнала пред блока, където жевеела, за
да чака дядо
си на пейката
пред него. Към 18,00 часа
на 02.10.2019 год. дядото на А. позвънил по телефона на
св.Д.И., като
й казал, че внучката му поискала
той да я вземе от гр.Стара
Загора и заведе на село. Св.Д.И.
се притеснила, освободила се от
работа и отишла бързо до блока, където било жилището й. На пейка пред блока
тя видяла дъщеря си А. да
седи и плаче.
Последната подробно й разказала какво
подсъдимият бил направил, след което майка
св.Д.И. също се разплакала и я прегърнала. После до пейката се
появил подсъдимият, който търсил А., когато избягала. Св.Д.И. се нахвърлила с въпроси към подсъдимия защо е постъпил
така с А., а той й отговорил, че само
искал да ползва тоалетна. След като св.Д.И.
заплашила подсъдимия с полиция, той се качил
на такси и избягал. Малко след това пристигнал
при тях и дядото на А. и
тримата заедно отишли в Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, където св.Д.И.
подала жалба за извършените блудствени действия от подсъдимия спрямо дъщеря й А..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда
на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК (протокол за
разпит на св.А.Д.М. от 03.10.2019 год., протокол за разпит на
св.Д.М.И. от 02.10.2019 год., протокол за разпит на
св.Радостин Светославов Узунов от 03.10.2019 год., протокол за разпит на
св....от 04.10.2019 год., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обвиняемия
от 03.10.2019 год., справка за съдимост
рег. № 4086 от 03.10.2019 год. на РС-Стара
Загора, протокол за разпит на
св.Д.М.И. от 28.10.2019 год., удостоверение за раждане на
А.Д.М.), както и от приетата в хода на съдебното следствие като
писмено доказателство справка за съдимост на подсъдимия, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което не се
налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
02.10.2019 год. в гр.Стара Загора в апартамент № 63, находящ се на
ул.„Н. Петков“ № 47, подсъдимият Б.Ю.Ю. е извършил действия с цел да бъде
възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – А.Д.М. на
12 години (родена на *** год.),
като я придърпал, докато била гола
в банята, сложил ръце на дупето
й, притискал я до себе си и я целувал
по врата, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На
този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието
и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по
отношение на обективните признаци, така и по отношение на субективните признаци
на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от една до шест години;
изразеното от подсъдимия критично отношение към
извършеното деяние и чистото му съдебно минало, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства (направените самопризнания по реда на
чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.373,
ал.2 във връзка с чл.58а, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
по-високата обществена опасност на извършеното деяние в
сравнение с обичайните престъпления от този вид с оглед на факта, че блудствените действия са били извършени спрямо лице от
домакинството на подсъдимия – дъщерята на жената, с която той живеел на
съпружески начала, която обществена опасност съдът отчете като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното от съда наказание „лишаване от свобода” с една трета.
В случая, видно от гореизложеното, не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 от НК.
При тези данни съдът определи на подсъдимия Б.Ю.Ю. наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от две години (24 месеца), като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали
размера на така определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета (8
месеца), вследствие на което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца (16 месеца).
Имайки предвид по-високата обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с
обичайните престъпления от този вид с оглед на изложеното по-горе в тази насока
съдът намери, че въпреки чистото до момента съдебно минало на подсъдимия, за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия
същият следва ефективно да изтърпи наложеното му наказание, поради което
постанови то да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на основание чл.59,
ал.1 от НК приспадна при изпълнението му
времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 03.10.2019 год.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди
в тежест на подсъдимия и в полза на частната обвинителка
направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
упълномощен повереник в размер на сумата от 600 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: