№ 3346
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110136629
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „.................“ ООД да заплати на „Б С“ ЕООД сумата от 15 552.00 лева,
представляваща сбор от месечни възнаграждения за охранителна дейност, осъществена от „Б
С“ ЕООД през м. май 2019г.- 8640.00 лева, и м. септември 2019г.- 6912.00 лева, на обект на
„.................“ ООД – хотел „Макон ...............“, находящ се в гр. Свети влас, въз основа на
сключен между страните договор № СФ-19-10/01.01.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 2945.97 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху всяко от неизплатените месечни
възнаграждения за периода от 20.06.2019г. до 24.06.2021г.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор № СФ-19-10/01.01.2019г., по силата
на който в качеството си на изпълнител извършвал охранителна дейност на обект на
„.................“ ООД - хотел „Макон ...............“, находящ се в гр. Свети влас, за периода на
действие на договора, в т. ч. през месеците май и септември 2019г., за което съобразно
условията на договора му се следвало месечно възнаграждение в размер на по 900.00 лева
на охранител, платимо до 20- о число на следващия месец, в случай че до 5- о число на
текущия възложителят е получил фактура, като изяснява, че за всеки от месеците в
процесния период съобразно договреното в писменото съглашение били ангажирани общо
12 сътрудници по охрана. Въпреки че ищецът изпълнил надлежно задължението си да
осигури сигурността и мониторинга на обекта, ответникът не изпълнил насрещното си
задължение да заплати възнагрждение за посочените периоди- м. май и м. септември 2019г.,
за които били издадени фактура № 22/04.06.2019г. и фактура № 60/25.09.2019г., поради
което претендира стойността им, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 05.05.2022г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
1
връчени на адресата. С изрична молба от 28.11.2022г. процесуалният представител на ищеца
е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при
наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 1947.40 лева, представляваща разноски за заплатени държавна такса за
разглеждане на исковете и за адвокатско възнаграждение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
„.................“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Б С“ ЕООД, ЕИК .............., сумата от
15 552.00 лева, представляваща сбор от месечни възнаграждения за охранителна дейност,
осъществена от „Б С“ ЕООД през м. май 2019г.- 8640.00 лева, и м. септември 2019г.- 6912.00
лева, на обект на „.................“ ООД – хотел „Макон ...............“, находящ се в гр. Свети влас,
въз основа на сключен между страните договор № СФ-19-10/01.01.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
24.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 2945.97
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху всяко от неизплатените
месечни възнаграждения за периода от 20.06.2019г. до 24.06.2021г., а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 1947.40 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2