М О
Т И В И
към
присъдата по НОХД N 175/2017 г. по описа на РС гр. *** ,
четвърти
състав
Девненският районен
прокурор е внесъл в Районен съд гр. *** обвинителен акт по обвинението на К.Д.К., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН ********** за престъпление по чл. 354а, ал. 3 пр. 2 т.1 пр.1 вр.
чл. 20
ал.2 от НК, за това, че на 07.05.2016 г. в гр. *** , обл. *** , в съучастие
помежду си, като съизвършители, без надлежно разрешително държали /в лек
автомобил „*** ***" с per. № В **** НК/ високорисково наркотично вещество
- 9, 80 грама
марихуана /индийски коноп, канабис/, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 5, 74 %, на стойност 58, 80 лева.
По искането на
подсъдимите и техните защитници производството по делото протече по реда на
чл.371 т.1 от НПК, като от страна на подсъдимите и техните защитници бе дадено
съгласие да не бъдат разпитвани част от свидетелите и едно от вещите лица. Съдът
с определение одобри това съгласие, обяви на страните, че при постановяване на
присъдата си непосредствено ще ползва съдържанието на протоколите от разпитите
на тези свидетели и експертното заключение и прочете съответните протоколи и
заключението по реда на чл. 283 от НПК.
В хода на съдебното
следствие и двамата подсъдими дават обяснения, в които на практика не отричат
извършеното деяние и начина на неговото осъществяване, описан в обвинителния
акт, но в последната си дума молят да бъдат оправдани.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимите, като счита същото
за безспорно доказано. Моли, при отчитане на превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства от една страна и високата обществена опасност на
деянието от друга, съдът да им наложи предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода за минимален срок от по една година, чието изтърпяване да отложи на
основание чл. 66 ал. 1 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото
наказание глоба предлага същото да бъде определено също в минимален размер.
Защитниците и на двамата подсъдими настояват за
преквалификация на деянието по чл. 354а ал. 5 от НК, като считат, че
осъщественото от подсъдимите деяние представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93 т. 9 от НК. Отделно от това защитникът на подс. Д. намира обвинението,
възведено срещу подзащитния му за недоказано, както от обективна, така и от
субективна страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. К.К. ***
заедно с родителите си, а подс. Д.Д. *** заедно с майка си. Двамата се
познавали, били приятели. На 06.05.2016 г. подс. Д. отишъл на гости при баща
си, който живеел в гр. *** ***. На следващия ден – 07.05.2016 г. той се срещнал
с подс. К. и двамата решили да отидат до гр. *** с лек автомобил „*** ***" с рег.№ В ****
НК, ползван и управляван от подс. К..*** двамата подсъдими решили да закупят марихуана. За целта подс. Д. се срещнал с
непознато за него и неустановено по делото лице и закупил известно количество
марихуана, за която платил сумата от 120 лева. След това двамата
подсъдими тръгнали обратно с лекия автомобил за гр. *** ***, като
подс. Д. оставил марихуаната в жабката на автомобила. В около 21, 30 ч. движейки се по ГП I-2 в района на гр. *** автомобила им аварирал и двамата подсъдими
спрели край пътя. В това време край тях преминали свидетелите В.Д., М.Б. и М.М.
- служители в „СПС” при ОД МВР - *** , които същата вечер
изпълнявали служебните си задължения в района на гр. *** . Те забелязали автомобила на подсъдимите, който бил спрял край пътя с включени аварийни светлини и спрели до него. Приближили се и видели, че в автомобила
има две лица. След като се представили те предприели извършване на проверка за
установяване самоличността на лицата, при която установили
самоличността на водача - подс. К.К. и седящия до него на
предната дясна седалка – подс. Д.Д.. От купето на автомобила полицейските служители
усетили силна, специфична миризма на марихуана. Свид. М. попитал подсъдимите дали
са пушили марихуана, на което подс. К. отговорил утвърдително. Попитал ги и
дали още имат такава, на което отново подс. К. отговорил с „да", обърнал
се подс. Д. и му казал да покаже марихуаната. Последният извадил пликчето от
жабката, показал го на свидетелите и отново го поставил там.
Полицейските служители
докладвали за случая и получили разпореждане
да отведат двете лица в РУ МВР -*** . Подс. К. сам управлявал автомобила си до
там, като при него се качил един от полицаите, а подс. Д. бил качен в
полицейския автомобил и отведен в РУ.
Там било извършено претърсване
на лекия автомобил „*** ***" с рег.№ В **** НК, при което в жабката му се
намерил и иззел прозрачен найлонов плик, съдържащ зелена тревна маса.
На същата дата бил
извършен обиск на двамата подсъдими по реда на
чл. 80 ал.1 от ЗМВР, при който в подс. Д. бил намерен запечатан найлонов плик с
намиращи се в него 80 бр. малки прозрачни пликчета и 1 бр. ножичка, които той
предал с
протокол за доброволно предаване на разследващите органи.
На 08.05.201б г. било извършено
претърсване и изземване в домовете на двамата подсъдими, при което не били
намери вещи, имащи значение за разследването.
В хода на досъдебното
производство е била назначена физико – химична експертиза, чието заключение
установява, че иззетата от лекия автомобил зелена растителна маса представлява
марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5, 74% и
нетно тегло 9, 80 грама.
Марихуаната е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл.3 ал.2, включена в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за ласифициране на растенията и веществата като
наркотични.
От протокол за
оценка на наркотични вещества се установява, че стойността на иззетата марихуана е 58, 80 лева.
Според заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебно - психиатрични експертизи
двамата подсъдими не страдат от психично заболяване и зависимост към алкохол и наркотични
вещества, към момента на деянието те са били в състояние, позволяващо им да да
разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят
постъпките си. Физическото и психическото им
състояние им позволяват правилно да възприемат фактите, имащи значение по
делото, и да дават достоверни обяснения за тях.
Съдът
кредитира тези експертни заключения, доколкото същите са изготвени мот
компетентно лице в кръга на съответната му област, същите не са оспорени от страните
и дават обосновани отговори на поставените въпроси, като не пораждат съменния
за тяхната правилност.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на обясненията на
двамата подсъдими, показанията на разпитаните лично и непосредствено свидетели
– очевидци, и на останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, които ги подкрепят, а именно – протоколи за претърсване, обиск,
изземване и доброволно предаване, ведно с приложен към тях фотоалбум; справки,
писма, докладни записки; заключение на ФХЕ, протокол за оценка на НВ, протоколи
за разпит на свидетели. Показанията на разпитаните от съда свидетели съдът
напълно кредитира като обективни и достоверни, дадени от лица лично възприели
държането на наркотичното вещество от страна на двамата подсъдими в
управлявания от тях автомобил. Несъществените противоречия констатирани с
показанията им, дадени в хода на досъдебното производство съдът отдава на
изминалото време, при което напълно възможно е свидетелите да не помнят
подробности от случая, за който свидетелстват – един от многото, установени от
тях в качеството им на органи на реда. Самите подсъдими не отричат факта, че са
придобили и държали наркотично вещество, което лично подс. Д. е заплатил,
изконсумирали са част от него, а останалото количество са прибрали в управлявания
от другия подсъдим автомобил. При това съдът приема наличието на фактическа и
логическа връзка между обясненията на подсъдимите и останалите доказателства по
делото, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от тях по начина,
описан в обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна,
че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на
чл. чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,
като на 07.05.2016 г. в гр. *** , обл. *** в съучастие като съизвършители, без надлежно
разрешително държали високорисково наркотично вещество – 9, 80 гр. марихуана
/индийски коноп, канабис/ със съдържание на активен
наркотично - действащ компонент тетрахидроканабинол – 5.74 %, на стойност 58,
80 лева, поради което и ги призна за виновни.
Несъмнено е установено,
че подсъдимите са държали процесните наркотични вещества, като от момента
на тяхното придобиване са упражнявали трайна фактическа власт върху тях. Марихуаната
е била закупена от подс. Д. и намерена в автомобила, ползван от подс. К., с
който двамата са се придвижвали от гр. *** до гр. *** ***. Безспорен е също и другият
обективен елемент от състава на разглежданото престъпление – липсата на
надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични вещества, издадено
в полза на който и да е от тях.
Освен безспорно
установените обективни признаци на описаното деяние, съдът намира, че в
случая е налице и субективният елемент на разглежданото престъпление. Всички
данни по делото несъмнено сочат, че двамата подсъдими с оглед на тяхната
възраст, житейски и социален опит, физическо и психично развитие добре са
разбирали, е звършват нещо недопустимо и
непозволено от закона, като държат процесните наркотични вещества. И
за двамата подсъдими съществуват данни, че са употребявали наркотични вещества,
респ. запознати са с тяхното действие, наясно са с разрешителния режим за
тяхното придобиване, държане и разпространение, знаят също, че не притежават
надлежно разрешително за придобиването и държането на наркотици. Следователно те
добре са съзнавали общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване. Иначе казано, действали са с пряк умисъл, като всеки
един от тях е съзнавал участието на другия в неговото извършване.
Настоящия съдебен състав счита, че
извършеното от подсъдимите деяние не покрива признаците на определението за "маловажен случай", дадено в
разпоредбата на чл. 93 т.9 от НК.
За да е маловажен случаят той следва да е с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, а също и да са констатирани липса или незначителност на вредните
последици, както и да има други смекчаващи обстоятелства. Съдебната практика по
други аналогични дела относно преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай не е еднозначна, тъй като тя се извършва въз основа на
фактическите данни по конкретния казус. Факторите, определящи маловажността на
случая са: начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост
на извършеното В настоящия случай не може да се приеме, че вредните последици
са незначителни, нито пък, че смекчаващи отговорността обстоятелства сочат на
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
престъпление от съответния вид. Извършено е престъпление, което е с висока
степен на обществена опасност и предполага възможност за настъпването на вредни
последици за здравето и живота. Този вид деяния в своето крайно проявление,
увреждат не само физическото и психическото здраве, но и генерират незаконни
доходи /Решение № 283 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 856/2012 г., I н.
о.НК/. Действително, двамата извършители са неосъждани, а подс. Д. лице с добри
характеристични данни, които се извеждат от представената характеристика от
учебното заведение, в което учи. От друга страна те все пак имат регистрирани
криминални прояви, макар и назад в годините, което идва да рече, че настоящото
деяние не е инцидентна проява в живота им. Факта, че и двамата подсъдими са
извършили кражба още като непълнолетни не може да бъде
заличен от обстоятелството, че понастоящем те не се събират с лица от
криминалния контингент, а подс. Д. е старателен и мотивиран ученик с добро
поведение.
Количеството на инкриминирания
наркотик никак не е малко, предвид наличието на многобройни осъдителни съдебни
актове за далеч по – малко количество държано наркотично вещество, на далеч по
– ниска стойност, като напр.: Присъда № 325/01.11.2016 г. на ВРС, постановена по
НОХД № 2133/2016 г. на ВРС, потвърдена с Решение
№ 31/13.02.2017 г. на ВОС по ВНОХД № 1445/2016 г. за хероин, с нетно тегло
от 0, 04 грама
на стойност 3, 60 лева; Присъда, постановена по НОХД № 1538/2016 г. на ВРС,
потвърдена с Решение № 195/13.07.2016 г.
на ВОС по ВНОХД № 607/2016 г. за марихуана с нетно тегло 0. 98 гр. на
стойност 5, 88 лева; Присъда № 167/ 25.04.2016 г., постановена по НОХД №
1478/2016 г. на ВРС, потвърдена с Решение
№ 182/28.06.2016 г. на ВОС по ВНОХД № 726/2016 г. за марихуана с нетно тегло
0, 87 гр. на стойност 5, 22 лева. По делото няма данни който и да е от
подсъдимите да страда от зависимост към наркотични вещества, поради което и не
може категорично да се счита, че предназначението на наркотика е било изцяло за
лична употреба. Много по – вероятно е същия да е бил предназначен за разпространение,
като индиция за това е не само неговото количество, но и намерените
у подс. Д. множество малки торбички тютюн, чието предназначение освен за
съхнанение би могло да е и за продажба. С оглед тези обстоятелства няма как да се твърди, че
извършеното конкретно престъпление се характеризира с незначителност на
вредните последици, още по-малко с липсата на такива. Страните превратно
тълкуват представените от тях решения на ВРС, ВОС, ВКС и др. съдилища в полза
на своите подзащитни, тъй като всяко едно от тях касае случаи на държано
наркотично вещество, предназначено за лична употреба от лица с установена
наркотична зависимост, което безспорно сочи на по – ниска степен на засягане на
правнозащитения обект и което в случая не е налице.
Изтъкнатият основен аргумент от защитата -
стойността на предмета на престъпление няма самостоятелно значение, не е и част
от съставомерните признаци на престъплението, поради това и не може сам по себе
си да обоснове извод за маловажност на случая.
Причините за извършване на деянието
съдът отдава на ниската правна култура на подсъдимите,
на слабите им морално - волеви задръжки, на незачитане от тяхна страна на
установения в страната правов ред, регламентиращ контрола върху наркотичните
вещества и забраната за тяхното придобиване и притежание.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимите деяние,
която определи като сравнително висока, предвид количеството на държания
наркотик, което както вече бе отбелязано никак не е малко, очевидно не
представлява еднократна доза за всеки един от подсъдимите, поради което и много
вероятно е същото да не е предназначено изцяло за лична употреба, а и за
разпространение.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства съдът отчете тяхното чисто съдебно минало, младата им
възраст, добрите им характеристични данни и самопризнанията, които правят в
хода на съдебното производство. Членовете на настоящия съдебен състав
единодушно считат, че двамата подсъдими не са съдействали на разследващите
органи за разкриване на обективната истина по делото. Установени в автомобил, в
който се е намирало наркотичното вещество от трима полицейски служители от
специализираните полицейски служби те не са имали друг избор освен да признаят
за наличието на такова вещество, което със или без тяхното съдействие е щяло да
бъде намерено. Демонстрираното от тях поведение през време на процеса също не
указва действително разкаяние и критична оценка на деянието. Изразеното от подс. К. в последната му дума съжаление за
стореното и даденото обещание да не се повтори е декларативно и формално, заявено е за нуждите на процеса и определянето
на наказателната отговорност и според съда не отразява действителното отношение
на подсъдимия към извършеното. Затова и
състава приема категорична липса на критичност към извършеното деяние от страна
на двамата подсъдими.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Не установи и
многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, при отчитането на които и най - лекото, предвидено от закона
наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Коментираните по – горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, за да обосноват извода за
определяне на наказание при хипотезата на цитираната правна норма. В случая
обществено неоправдано би било на подсъдимите да се наложи наказание лишаване
от свобода с размер, който да бъде по - нисък от фиксираната в закона минимална
санкция. Престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества са считани по
правило за такива със завишена степен на обществена опасност с оглед техния
обект на защита – обществените отношения свързани с опазване здравето на
гражданите. Именно заради нарастващият брой на
деянията с предмет наркотични вещества, тяхната динамика и актуалност и особено
неблагоприятното въздействие на наркотичните вещества върху здравето на хората най
– вече в незряла възраст са били отчетени от законодателя с предвидените за
тези престъпления тежки санкции.
Така, при съществения превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства на двамата подсъдими, съдът определи наказанията
им в минимално предвидения от закона размер от една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева - за
всеки един от тях.
Предвид чистото съдебно минало на
двамата подсъдими, съдът приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК за всеки
един от тях, като отложи изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода с минимален изпитателен срок от три години,
приемайки, че за превъзпитаването им не е необходимо изолирането им от
обществото. Въпреки високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимите деяние, данните за тяхната личност не
очертават формирани престъпни навици, поради което съдът прие приложимост на института
на условното осъждане, отдавайки преимуществено значение на личната превенция.
Съдът намира, че така наложените
наказания са достатъчни по размер, че с тях ще се изпълнят и целите, предвидени
в чл. 36 от НК да се поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите на страната. Това наказание именно
ще въздейства предупредително върху подсъдимите и ще им отнеме възможността да
вършат други престъпления. То ще даде възможност на подсъдимите да осъзнаят
противоправната същност и моралната укоримост на извършеното, като в същото
време ще се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото
Съобразно разпоредбата на чл. 354а
ал. 6 от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението и върна
на техния собственик останалите веществени доказателства, непопадащи в
хипотезата на чл. 53 от НК.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимите направените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, като разпореди тяхното заплащане в полза на съответния
бюджет.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: