РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Варна, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря К. Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110204381 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Т. К. против НП 24-0445-
000511 на Началника на група в ОД МВР Варна, с който на Т. К. е
наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.
182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично
и се представлява.
Въззиваемата страна не се явява и представлява, но е изразила
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според
административнонаказващия орган, на 24.05.2024г. в 11и56ч. в обл.Варна на
път ІІ -29 км. 8+400 жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № СВ
0883РХ, със скорост 98 км/час при разрешена скорост 60 км/час-въведено
1
ограничение с пътен знак В 26. Скоростта била измерена, фиксирана с
техническо средство АТСС ARH CAMS1.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи
целените с него правни последици.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на
съда за това са следните:
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. По делото няма данни до момента
да е изпълнена процедурата по чл.188 от ЗДП.
Съдът намира, че изрично разпоредбата на чл. 186, ал.4 от ЗДвП
предвижда при нарушения, установени с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо
с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен
срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи
лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения
срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено
управлението на моторното превозно средство, на собственика или на
2
управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно
средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша. Ал.5 на същия чл.186 от ЗДвП е отразено „на
лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно средство,
с което е извършено нарушението…”. От цитираните разпоредби се формира
еднозначният извод, че конкретната декларация по чл.188 от ЗДвП се подава
единствено от собственика на автомобила, не от друго лице. Като при спазена
процедура и заяване на друг водач от собственика, да се анулира евентуално
съставения акт или фиш и едва тогава да се предриемат стъпки към
ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо
действителния водач. В конкретния случай на собственика на автомобила не е
била изпращана покана за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че автомобилът се намира в негово
владение. На съда се представят писмени доказателства-пълномощно, че към
датата на нарушението процесния автомобил е бил във владение на свид.
И*** М***, като в показанията си същия твърди, че го управлява. В
представеното пълномощно на свид. М*** са делегирани правада управлява и
да се разпорежда с процесното МПС.
При тези обстоятелства съдът намира, че е било задължително лицето,
което е било собственик на автомобила към датата на нарушението да бъде
поканено да попълни декларация по чл.188 от ЗДП от контролните органи. В
НП е било посочено, че АУАН е бил съставен след попълнена декларация по
чл. 188 от ЗДП, но такава декларация не е приложена по преписката, а
жалбоподателя твърди, че не е попълвал подобна. Прави впечатление, че
контролните органи разполагат с информацията кой е собственик на
процесния автомобил и са могли да предприемат стъпки да му предоставят
възможността да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП за отразяване на
действителния водач, ако не е собственикът, но в случая не е станало така.
Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка. Следвало е всички факти свързани с нарушението да бъдат
уточнени преди да се пристъпи към процедура по издаване на ел. фиш. В тази
връзка съдът нимира, че следва да отмени НП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
жалбоподателя, който е направил искане да се присъдят разноски- В случая
3
жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 500 лева, което е
над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, направено е възражение за прекомерност в изразеното
писмено становище от въззиваемата страна. Съдът намира, че делото не е с
фактическа или правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание,
предвид което съдът намира, че следва размера на присъденото
възнаграждение да бъде намален до предвидения в Наредбата минимум и да
се присъдят разноски в размер на 400 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП 24-0445-000511 на Началника на група в ОД МВР
Варна, с който на Т. К. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в
размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на Т. К. сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн. чл.63
ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4