РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. ХАСКОВО, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20255600600649 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл. 341 ал.1 вр.чл.306 ал.1 т.1 и чл.313 и сл. от НПК.
С Определение №160/14.07.2025 год., постановено по чнд N 314/2025 год. по описа
на РС – Харманли, по предложение на прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е
определено едно общо наказание на осъдения А. Д. М. от гр.Х. измежду наложените му с
влезли в сила съдебни актове наказания по: нохд N 66/2024 год., нохд №149/2024 и нохд №
703/2023 год., трите на РС - Харманли, в размер на най-тежкото от тях, а именно – лишаване
от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим на
осн. чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, както и още едно общо измежду наложените му с влезли в сила
съдебни актове наказания по: нохд N 24/2025 год. и нохд №130/2025, двете по описа на РС –
Харманли в размер на най-тежкото от тях, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 5 /пет/ месеца, като на осн. чл.24 от НК е било увеличено така определеното
общо наказание по тази втора група осъждания с 3 /три/ месеца. Постановено е то да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. същото
основание. Постановено е приспадане на времето, през което подсъдимият е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите, включени в съвкупността,
както и на времето, през което е бил задържан, вкл. по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
В законния срок определението е обжалвано от адв.В. К. от АК – Хасково като
1
защитник на осъдения А. Д. М. с единствено оплакване за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано приложение на чл.24 от НК относно второто от описаните по-горе определени
общи наказания. По жалбата се поддържа, че преценката в съвкупност на цялостната
престъпна дейност на осъдения не обосновава извод за необходимост от увеличаване
размера на наложеното общо наказание, тъй като не е съответно на степента на обществена
опасност и на деянието, и на дееца, а приложението на чл.24 от НК не е императивно.
Отправя се искане да се измени обжалваното определение, като се отмени приложението на
ч.24 от НК.
В с.з. пред въззивния съд осъденият А. М. и защитникът му поддържат жалбата по
изложените оплаквания и отправеното искане. Адв.К. изтъква, че пред първата инстанция
прокурорът не е пледирал за приложение на чл.24 от НК, както и че по четири от общо петте
дела осъденият е сключил споразумение, като се е признал за виновен. Намира, че
увеличението на наложеното общо наказание няма да допринесе за постигане целите по
чл.36 от НК.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд правилно и дава становище да бъде потвърдено. Излага аргументи,
че преценката на престъпната дейност на осъдения налага извод за трайна престъпна
нагласа, а приложението на чл.24 от НК е адекватно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и е в обществен интерес.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното определение
по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице с процесуална легитимация и правен интерес от обжалване,
поради което е допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
Най-напред следва да се отбележи, че с обжалваното определение правилно са
преценени предпоставките за налагане по реда на по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на едно
общо наказание на осъдения А. М. по посочените в предложението на прокурора присъди,
както и че осъжданията следва да се групират на две групи, тъй като всичките пет не са в
съвкупност помежду си. Преценката на съда за това кой е най-благоприятен за осъдения
вариант на групиране също е правилна. Доколкото няма жалба против определението в тази
му част, същото не следва да се обсъжда по-подробно.
Увеличено е по реда на чл.24 от НК само общото наказание, определено по втората
група осъждания – по нохд №24/2025 и по нохд №130/2025, двете на РС – Харманли.
По реда на нохд №24/2025 год. на РС – Харманли по силата на сключено
споразумение А. М. е бил осъден за престъпление по чл.244 ал.1 от НК, извършено на
25.12.2023 год. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, определено
при условията на чл.55 от НК. Бил е приложен чл.66 ал.1 от НК и изтърпяването отложено
за срок от 3 /три/ години, като приложението на същия е било възможно към момента на
2
налагане на това наказание.
По реда на нохд №130/2025 год. на РС – Харманли, отново по силата на сключено
споразумение А. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1
от НК с предмет вещи и пари на обща стойност 220 лв., като отново след приложение на
чл.55 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година
и 5 /пет/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Деянието е
извършено на 10.12.2024 год.
Тук е мястото да се отбележи, че чл.24 от НК е приложен по отношение на
определеното общо наказание само по тази съвкупност от осъждания, но няма пречка при
преценка на наличието на основания за прилагането му да се цени комплексно цялостната
престъпна дейност на осъденото лице. В другата съвкупност са включени три осъждания –
по нохд № 66/02024 год., по нохд №149/2024 год. и по нохд №703/2024 год., всички на РС –
Харманли. По две от тях наказанията на М. също са наложени при условията на чл.55 от НК.
Престъпните деяния са били извършени съответно на 10.07.2023 год., на 8.-9.01.2024 год. и
на 16.06.2023 год. и са с правна квалификация– веднъж по чл.194 ал.1 от НК и на два пъти -
по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК.
В резюме – престъпната деятелност на осъдения е осъществена в периода 16.06.2023
– 10.12.2024 год., като за около година и половина са извършени пет престъпления. Четири
от тях са против собствеността, а петото – против паричната и кредитна система. Четири от
наказанията са определени при условията на чл.55 от НК след сключени споразумения.
При тези фактически данни за осъжданията на жалбоподателя, съдебният акт на
първата инстанция е напълно правилен, обоснован и законосъобразен в частта относно
приложението на чл.24 от НК.
То е мотивирано от районния съд буквално „с две думи“ с аргументи, че е налице
системно извършване на престъпления против собствеността и без такова наказанието няма
да е съответно на извършеното и няма да се постигнат целите по чл.36 от НК.
Настоящият съдебен състав напълно се присъединява към тези доводи и
съображения на по-долната инстанция, но предвид крайната им лаконичност, намира за
уместно да изтъкне още следното:.
Аргументът на защитата, че осъденият всеки път се е признавал за виновен няма
особена тежест, тъй като в случая самопризнанието е абсолютно условие за сключването на
споразумение и не е израз на разкаяние и съжаление за стореното. Вярно е, че са спестени
процесуални усилия и разноски на съда, време и разходи на страните и пр. За сметка на това
обаче подсъдимият в четири от пет случая е получил или наказание под предвидения от
закона минимум, или следващото по вид по-леко наказание. От една страна „натрупването“
на четири поредни приложения на чл.55 действително е довело до размер на общо
наказание, което не е адекватно на цялостната оценка на степента на обществена опасност
на деянието и дееца. От друга страна, няма тежест и оплакването на защитата, че пред
първата инстанция прокурорът не поискал увеличение на общото наказание – в тази насока
3
съдът преценява суверенно.
Следва да се споделят изцяло изложените пред настоящата инстанция аргументи от
прокурора от ОП – Хасково, че извършването на множество престъпления в кратък период
от време говори за трайно изградени и вкоренени престъпни нагласи. Не бива да се пропуска
и обстоятелството, че четири от петте престъпления са против собствеността, едното от
които съпроводено и с употреба на насилие – по чл.198 ал.1 от НК.
Ето защо действително общественият интерес в случая не само оправдава, но и
налага приложението на чл.24 от НК без което наказанието няма да постигне целите най-
вече на индивидуалната превенция.
Като прецени гореизложеното, настоящата инстанция намира единственото изрично
оплакване по въззивната жалба неоснователно. Очевидно е, че са налице трайно установени
престъпни навици и пренебрежително отношение към законния ред, поради което за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция приложението на чл.24 от
НК в случая е и оправдано, и правилно, и законосъобразно.
По изложените съображения жалбата се преценява като неоснователна и следва да
се остави без последствия, а атакуваният съдебен акт като правилен, обоснован и
законосъобразен – да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 160 от 14.07.2025 год. на РС – Харманли,
постановено по чнд N 314/2025 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4