РЕШЕНИЕ
№1906/25.10.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4048
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ К.2.“
ЕООД, представлявано от управителя К.В.К. против Наказателно постановление № 431392- F 319910/23.04.2019г. на Директора
на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на
„ К.2.“ ЕООД е наложено
административно наказание " Имуществена санкция" в размер на 500
лв. на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата не се оспорват констатациите, описани в акта
, а се навеждат множество доводи за това, че наказващият орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Поради това се иска
постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата, а по същество моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„
К.2.“ ЕООД , представлявано от въз. К. , било регистрирано по ЗДДС.Съобразно
законовите разпоредби за всеки данъчен период регистрираното лице следвало да
подава справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася.За периода 01.05.2017г.-31.05.2017г.
справката-декларация следвало да бъде подадена до 14.06.2017г., което не било
сторено.
На 23.06.2017г. св.Д.К.- ст.
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна , при проверка по данъчната сметка,
констатирала закъснението и до дружеството била изпратена покана за явяване в
ТД на НАП-Варна за съставяне на
акт.Поканата била върната в цялост с отбелязване, че адреса е сменен.
На 07.08.2017г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св. К. съставила против „ К.2.“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС.В
последствие до адреса на дружеството
била изпратена покана за явяване за връчване на акта.Пратката отново била
върната с отбелязване, че адреса е сменен.
В последствие били предприети
действия актът да бъде връчен от служители на ТД на НАП-Варна.Адресът на
дружеството бил посетен на 06.10.2017г. и на 16.10.2017г., като били изготвени
съответните протоколи.В тях било посочено, че не е било открито лице, на което
да бъде връчен акта.Поради това, с протокол № 33 078/ 16.10.2016г.
производството било спряно на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, за което в акта
било направено съответното отбелязване.
Актът бил връчен на надлежно упълномощено лице на 20.03.2019г.Тогава, както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно че „ К.2.“ ЕООД,
, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да
подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.05.2017г.-31.05.2017г. в ТД на
НАП-Варна, до 14.06.2017г. включително.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС., като административно-наказващият
орган на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС
наложил на „ К.2.“ ЕООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Д.К. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.От тях се установиха
обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и писмени доказателства , които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление №
431392- F 319910/23.04.2019г. е
издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед №
ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
и депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че „ К.2.“ ЕООД
е било регистрирано по ЗДДС лице. Като
такова, съобразно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС , за дейността му са били подавани
съответните декларации , като за периода 01.05.2017г.-31.05.2017г. това
задължение не е било изпълнено до 14.06.2017г., а и след това. Причините за неизпълнение на задължението са ирелевантни за
делото. Поради това съдът намира,
че правилно административно-наказващия
орган е приел, че от страна на „ К.2.“ ЕООД,
е допуснато нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.В случая следва да се има
предвид обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно е била
определена и санкционната норма – чл.179
от ЗДДС. Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за
регистрирано юридическо лице, което като е длъжно, не е подало
справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото
нарушение безспорно е извършено .
Независимо от горното, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено , тъй като
в хода на прозиводството
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че
постановлението е било издадено след изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата
06.10.2017год. и от 16.10.2017год. , с които е удостоверено, че адреса бил
посетен с цел връчване на акт, но на него
не било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия
състав на съда двукратно посещение на адреса,
който е посочен за седалище
на юридическото лице, в никакъв случая не покрива изискването за
щателно издирване.От протоколите изобщо не става ясно по кое време от
денонощието е посещаван адреса , макар
такъв реквизит да е предвиден в протокола.
Това е от съществено значение ,
доколкото се касае за посещение на офис на
юридическо лице, т.е. предполага се наличие на работно време и т.н.. В
тази връзка, ако офиса е посетен в извън
работно време е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава
неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени
доказателства е видно, че изпратените от ТД на НАП покани, касаещи явяване на
представител на дружеството за съставяне и връчване на акта, са били върнати в цялост с отбелязване, че адреса е сменен.Липсват
доказателства обаче контролните органи да са направили опит да изпратят
съответните документи на посочената в търговския регистър електронна поща или
да осъществят връзка по телефон, който също е посочен в справката за дружеството. В този смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на нарушителя , е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43,
ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено.
Следва да се отбележи, че редът
за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване
на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните производства, но не и
административно- наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН.
При тях
е приложимо тълкуването , дадено от Върховният съд, а впоследствие и от
ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3,
т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.Според него
"щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на
МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като
служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок
да връчат акта на нарушителя. След като
изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по
реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.В този смисъл
наказателното постановление е било издадено след изтичане на
шестмесечния срок , визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, а именно на 23.04.2019г.,
което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е налице и достатъчно константна
съдебна практика на Административен Съд- Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012
г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015год.; КНАХД №
3315/2015год., КНАХД № 828/2018г., КНАХД № 827/2018г., КНАХД № 1350/2018г. и
други.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431392- F 319910/23.04.2019г.
на Директора на Дирекция
„Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „ К.2.“
ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция"
в размер на 500 лв. на
основание чл. 179 ал.1 от
ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по
реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: