№ 387
гр. Русе, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201215 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ Русе, ЕИК
*********, представлявано от Е.М. В., чрез адв. И. П., АК-Русе, депозирана против
Наказателно постановление № 18-2500237/30.07.2025 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“- Русе, с което на основание на чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 4 от
КТ на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ Русе, ЕИК ********* – на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за
осъществено нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ.
В жалбата се излагат съображения касателно обективна невъзможност на
председателя на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ Русе да представи изисканите
документи и да укаже съдействие на контролните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. И. П. от АК - Русе, която поддържа жалбата и развива подробни съображения, във
връзка с обстоятелството, че инспекторите на ИТ били уведомени за подаден сигнал до
Районна прокуратура Русе, във връзка с водене на счетоводството и трудовата документация
на жалбоподателя. Сочи, че лицето М. В., към което била отправена покана, следвало да
носи отговорност за изискваната документация. Твърди, че председателят на
настоятелството е бил в обективна невъзможност да представи исканите документи, тъй
като към деня, в който трябвало да се яви за представянето им, била в балнеосанаториум в
гр. Варна. Сочи и че не бил отчетен фактът, че „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ Русе
нямало как на 01.07.2025 г. да изпълни предписанията на контролните органи, тъй като
същото било без настоятелство, а председателят не можел да извършва действия без
решение на настоятелството на читалището. Сочи непопълването на разписката от
1
наказателното постановление, както и начина на финансиране на жалбоподателя. Моли за
отмяна на процесното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от ст. юрисконсулт П. С.-Й., която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалния закон. Развива съображение за липсата на маловажност на процесния
случай. Сочи, че наказанието е определено към минимума предвиден в КТ. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право
и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 04.08.2025 г., а жалбата е депозирана на 13.08.2025 г. с вх.№
25119611/13.08.2025 г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от читалището -жалбоподател фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
За периода 15.01.2025 -24.01.2025 г. служители на ДИТ- гр. Русе извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на наказаното лице с обект на контрола
Възрожденско читалище Зора-1886 г. – Русе, с адрес гр. Русе ул. "Духовно възраждане" № 1,
стопанисван от него. С протокол за извършена проверка ПР 2502643/24.02.2025 г. били
дадени предписания, работодателят да заведе трудови досиета на всички работници и
служители на читалището на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. На 19.06.2025 г. била
извършена проверка в същия обект от служители на ДИТ с цел проверка доколко дадените
предписания са изпълнени. Тъй като председателят на „Възрожденско читалище Зора-1866
г.“ –Е. В. отсъствала, същата била уведомена по телефона от служителя на ДИТ П. П., че на
същата дата 19.06.25 г. е започнала проверка, относно спазване на трудовото
законодателство, както и за констатациите направени по време на проверката. За същото
обстоятелство бил съставен и протокол от 19.06.2025 г. На същата дата била връчена
призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК за явяване в качеството на работодател – лично
или чрез упълномощен представител на жалбоподателя. Видно от призовката читалището
следвало да изпрати представител, който да се яви в сградата на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Русе на 01.07.2025 г. в 14 ч. като носи със себе си документи, доказващи
изпълнението на дадените предписания- трудови досиета на наетите лица, ведомости за
работни заплати, Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за работната
заплата, документация по организация и извършване на инструктажа, оценка на
риска,документация по чл. 403а, ал.2 от КТ и попълнена идентификационна карта. На
посочената в призовката дата и час не се явил представител на читалището.
Призовката била връчена на 19.06.2025 г. на адреса, явяващ се седалище на
жалбоподателя, а именно – гр. Русе, ул. "Духовно възраждане" № 1, на лицето З. К., на
длъжност „библиотекар“ в читалището, като това било удостоверено с положен саморъчен
подпис от последното и ръкописно изписване на имената му. Така изложеното било
обективирано в разписка /л. 15 от делото/.
2
На 01.07.2025 г. в сградата на Дирекция "Инспекция по труда"-Русе не се явил
представител на жалбоподателя. Съобразявайки така изложеното, свидетелката П. П.
изпратила покана с изх № 25067965/02.07.2025 г. за съставяне на АУАН до жалбоподателя,
която била получена на 06.07.2025 г. от служител на читалището – З. К.. в указания
тридневен срок в сградата на Дирекция "Инспекция по труда"-Русе не се явил представител
на читалището-жалбоподател. Свидетелката П. приела, че с бездействието си читалището -
жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, като в тази
връзка съставила АУАН № 18-2500237 от 09.07.2025 г.. Същият бил изпратен за връчване на
адреса на жалбоподателя и получен от З. К.- служител на жалбоподателя. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят се възползвал от предоставената му от закона възможност да
представил възражения с вх.№ 25105551/14.07.25 г. (л.21 от делото). В същите били
изложени твърдения, касателно предаването на „налични документи“ на хартиен носител на
компетентните органи във връзка с образувано ДП № 6551/2024 г. по описа на РРП през
м.март 2025 г. и било посочено, че е поискано от лицето М. Г. предоставянето им. Било
посочено, че в периода 26.06.25-03.07.25 г. председателят на „Възрожденско читалище Зора-
1866 г.“ –Е. В. била на лечение в СБР „Варна“ АД.
Въз основа на съставения АУАН, Директор на Дирекция "Инспекция по труда"-
Русе, в качеството му на АНО, намерил възраженията за неоснователни и издал оспореното
наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на читалището -
жалбоподател на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда било
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – Акт за установяване на административно нарушение № 18-2500237 от 09.07.2025
г., Наказателно постановление № 18-2500237 от 30.07.2025 г., Протокол за извършена
проверка № ПР2502643 от 24.02.2025 г., Призовка, Протокол от 19.06.2025 г., Покана за
съставяне на АУАН изх.№ 25067965/02.07.2025 г., известие за доставяне – 2 броя, писмо,
възражение, протокол за доброволно предаване, писмо по Телепоща изх. № 10/20.06.2025 г.,
Отговор на телепоща изх.№3 от 16.05.2025 г., извлечение от справка НАП, епикриза,
заверено копие от сигнал по пр.пр. № 6551/2024 г. по описа на РРП, копие на писмо изх.№
3/19.12.2024 г., копие на жалба вх.№ 25085183/12.06.2025г., копие на сигнал вх.№
25001091/07.01.2025 г., копие на сигнал вх.№ 25001089/ 07.01.2025 г. и копие на сигнал вх.№
25000165/02.01.2025 г., гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното
следствие на свидетеля П. Е. П..
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a
contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е
наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.
По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
По отношение на гласните доказателства:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П. Е. П.. Същата излага преките си
възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.
Показанията й са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото
писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
3
Свидетелката описва точно и ясно кога и къде е била извършена проверката, и
връчвана призовката, подробно разказва за проведения разговор по телефон с председателя
на читалището, както и факта, че на посочената в призовката дата – не се е явил
представител на жалбоподателя. Сочи, че по никакъв начин не е уведомявана за причини
поради, които не се е явил председателят на читалището на 01.07.2025 г. Не помни да е била
уведомявана от някого, че председателят Е. В. на посочения ден е била на лечение. Всички
релевантни обстоятелства както и свързаните с тях съпътстващи такива, свидетелят
възпроизвежда пред съда убедително и детайлно. Показанията на свидетелката изцяло се
възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените
си изводи. Същите се подкрепят и от писмените доказателства - Протокол за извършена
проверка № ПР2502643 от 24.02.2025 г., Призовка, Протокол от 19.06.2025 г., Покана за
съставяне на АУАН изх.№ 25067965/02.07.2025 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се издават от
териториално компетентната дирекция към Изпълнителна агенция "Главна инспекция на
труда" към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция "Инспекция
по труда" – Русе на длъжност главен инспектор, а НП е издадено от компетентен АНО –
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни
признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на читалището - жалбоподател.
По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на читалището -жалбоподател от
формална страна.
По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателят за
липса на попълнена разписка в процесното наказателното постановление, следва да се
отбележи, че същата обективно не е възможно да бъде попълнена щом наказателното
постановление не е връчено на лицето лично, а опосредено – чрез изпращане на НП
посредством „Български пощи“ АД, в настоящия случай. Видно от известие за доставяне
4
(л.10 от делото) процесното наказателно постановление е изпратено чрез обратна разписка
до седалището и адреса на управление на жалбоподателя. Посоченият начин на връчване
отговаря на изискванията на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.180, ал.5 от НПК – препис от
НП да се връчи срещу подпис на нарушителя. В настоящия случай същото НП е връчено на
служителя З. К. на 04.08.2025 г. и същото връчване е послужило за реализиране правото на
защита на жалбоподателя чрез депозиране в срок на жалба срещу наказателното
постановление.
Аналогично процесният АУАН е съставен след неявяването на 01.07.2025 г. на
представител на жалбоподателя и в негово отсъствие. Същият е изпратен на основание чл.
43, ал.4 от ЗАНН до седалището и адреса на управление на жалбоподателя. Видно от
известие за доставяне (л.20 от делото) същият е бил получен срещу подпис на служителя З.
К. на 10.07.2025 г. и в резултат на същото в срок председателят на читалището е депозирал
възражения, като надлежно е упражнил правото на защита на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ въвежда задължение за работодателите, органите
по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на
контролните органи при изпълнение на техните функции.
Съгласно чл. 415, ал. 3 от КТ който не оказва съдействие на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева или
имуществена санкция в размер от 2500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
По делото не е налице спор, че читалището-жалбоподател, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е било адресат на предвиденото в чл. 402,
ал. 2 от КТ задължение да окаже съдействие, като в тази връзка била изготвена и връчена на
място процесната призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК на адреса, явяващ се седалище и
адрес на управление на последното. Не е налице спор и безспорно от доказателствената
съвкупност се установи, че посоченото в призовката не е било изпълнено, доколкото на
указаната дата и място - 01.07.2025 г. в 14 ч, в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе, ул.
„Духовно възраждане“ № 1 не се е явил представител на жалбоподателя, който да представи
изисканите документи, доказващи изпълнението на предписанията по протокол от
24.02.2025 г. Като към същата дата (01.07.25 г.) в инспекцията не са депозирани исканите от
контролните органи документи. От справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че Е. В., в качеството
си на председател на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“, е разполагала с представителна
власт към момента на твърдяното нарушение. С оглед на изложеното, след получаване на
процесната призовка и неизпълнение на дадените указания е осъществено от обективна
страна нарушението, във връзка с което е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на читалището -жалбоподател.
Във връзка с наведените възражения на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че изпълнителен орган на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ е
неговото настоятелство, каквото било регистрирано едва на 24.06.2025 г. съдът намира, че
същото е неоснователно, поради следното: Видно от партидата на читалище в ТРРЮЛНЦ
представляващ същото е Е. В. от 24.03.2021 г. Заявлението за промяна на обстоятелства по
партидата на читалишето е подадено за обявяване в регистъра на 18.06.25 г., а призовката по
чл. 45,ал. 1 АПК за представяне на документи е съставена и връчена на 19.06.2025 г., т.е. ден
по-късно. Отделно от изложеното протоколът от проведеното общо събрание за избор на
членове на настоятелството е от 05.06.2025 г. от когато за вътрешните отношения в
читалището същият е породил действие. Тези обстоятелства по никакъв начин не
5
представляват обективна пречка представляващия читалището да се яви във времето и
мястото, където е призован и да осигури съдействие на контролните органи при изпълнение
на техните функции.
Следва да се отбележи, че на основание чл. 17, ал. 2 от ЗНЧ председателят
организира дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на общото
събрание, представлява читалището, свиква и ръководи заседанията на настоятелството и
председателства общото събрание, сключва и прекратява трудовите договори със
служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.
Настоящото нарушение обаче не е за това дали председателят е сключил, респ.прекратил
трудов договор въз основа на решение на настоящото действащо настоятелство или
предходно такова. С оглед, на което изложеното в тази връзка от процесуалния представител
на жалбоподателят е без правно значение. В настоящия случай нарушението е извършено
омисивно – при бездействие, а именно липса на действие, което е трябвало да бъде
предприето – явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ Русе за представяне на изисканите
документи от контролните органи за изпълнение на техните функции.
Ирелевантни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
начина на финансиране на читалището с оглед процесното нарушение, начина на
осъществяванетп му и причините за същото.
Във връзка с възражението, относно невъзможност председателят на читалището В.
да се яви на 01.07.2025 г. пред контролните органи, поради рехабилитацията му в СБР
„Варна“ АД, съдът намира, че същото обстоятелство не е от категорията обстоятелства,
които биха могли да обусловят липсата на нарушение.
На първо място по делото не се събраха каквито и да било данни при полагане на
дължимата грижа и добросъвестност председателят на читалището да не е могъл да уведоми
контролните органи за невъзможността да се яви в указаното време преди това (призовката е
връчена на 19.06.2025 г. –десет дни преди постъпване в болницата за рехабилитация) или
дори в деня, да изпрати писмено или по електронен път уведомление до контролните органи
или пък да натовари друго лице със задължението да се яви за указване на съдействие. Не се
съдържат никакви данни, които да сочат, че хоспитализацията е била по спешност или пък
лицето да е било в обективна невъзможност да съобщи невъзможността да се яви. Същото
обстоятелство допълнително обективира именно липсата на причастност към това В. да се е
ангажирала с извършваната проверка и да желае да съдейства за осъществяване на същата.
Не кореспондира със събраните доказателства по делото твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че св. П. знаела за това обстоятелство. Същата
недвусмислено и убедително пред съда заяви, че не помни да е получавала подобна
информация. Това обстоятелство е заявено за първи път от В. посредством депозираното
възражение от нея с вх. № от 14.07.2025 г.
Следва да се отбележи, че и твърдението на адв. П., че и да се била явила в указаното
място и време резултатът щял да бъде същият също е невярно. В случай на явяване и
представяне на сведения и доказателства във връзка с твърденията изложени и пред
настоящата съдебна инстанция, и представянето на част от изисканите документи,
жалбоподателят не би осъществил от обективна страна състава на нарушението.
Отделно от изложеното, видно от самата призовка за явяване изрично е указано на
жалбоподателят, че явяването освен лично на представляващия „Възрожденско читалище
Зора-1866 г.“ може да се осъществи и чрез упълномощен представител. Изрично е
отбелязано и че в случай на обективна невъзможност да се яви представител следва
Дирекция „Инспекция по труда“ да бъде уведомена писмено. Същото не е сторено, поради
което възражението за обективна невъзможност на посоченото основание няма как да бъде
уважено.
На следващо място жалбоподателят възразява, че непредставянето на документите се
дължи на факта, че същите са предадени на разследващите органи във връзка с подаден
сигнал за нарушения при воденето на счетоводството, трудовата документация и
финансовата отчетност. Същото обстоятелство е заявено на контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ едва с възражение от 14.07.2025 г. В настоящото
производство се установи, че действително на 22.10.2024 г. е бил подаден сигнал до Районна
6
прокуратура Русе от председателят на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ за отказан
достъп до финансова информация от счетоводителят на читалището – М. Г. и в който са
изразени съмнения за неправомерно разходване на средства. Видно от писмо с Изх.№
3/19.12.2024 г. председателят на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ е предала на
органите на разследването: трудов договор на М. Г., допълнителни споразумения и
длъжностна характеристика към него, Лично досие на Г. С. Г.ев, два договора с мобилни
оператори, Договор на П. Л., месечни финансови отчети към Община Русе за м.01.2024 г. до
10.2024 г. и протокол от издирване на документи. В същото писмо се съдържа изявление, че
не са били открити документи за изплатени трудови възнаграждение на М. Г., фактури на Г.
Г.ев и трудов договор на Н. В.. Следва да се отбележи, че изисканите от Дирекция
„Инспекция по труда“документи и предадените на разследващите органи документи не са
едни и същи. Действително част от предадените на разследващите органи документи касаят
трудови досиета на работници (т.1 от изисканите), но друга част – по т.3, 4, 7, 8 от
изисканите с призовката нито са предавани, нито касаят сочената проверка и е следвало да
се намират в жалбоподателя. Нещо повече – дори всички изискани за представяне от
контролните органи да са предадени за нуждите на разследване по никакъв начин това
обстоятелство не освобождава от задължение жалбоподателят да се яви на указаното място в
указаното време и да даде сведения за твърдяните обстоятелства, включително да представи
доказателства. Отделно от изложеното от събраната доказателствена съвкупност се
установява, че не единствено М. Г., работи при същия работодател (, но и З. К., Н. Г.ева). За
К. и Г.ева нито са предавани документи на органите на разследването, нито на Дирекция
„Инспекция по труда“ Русе.
Неоснователни са изложените доводи, че служителката М. Г. е следвало да отговаря
за „неразборията с документи“ и представеното доказателство, че същата била поканена да
подготви и предаде на председателя на читалището (л.25 от делото), изисканите с
призовката от 19.06.2025 г., но не го е сторила следва да се отбележи, че изложените
твърдения за отношенията между В. и Д. са вътрешни такива за читалището. Освен това е
видно, че представения от жалбоподателя отговор от Г.ева (л.26) не се отнася до поканата по
телепоща № 10 от 20.06.2025 г., а телепоща № 3 от 16.05.2025 г., т.е. преди контролните
органи да изискат представянето на документите с призовката от 19.06.2025 г. Извън
горепосоченото следва да се отбележи, че от представените сигнали (л. 47, 48) се установява,
че в края на декември 2024 г. председателят на читалището е сменил патронът на входната
врата на читалището, като в сигнала на М. Г.ева (л.49) се съдържат данни, че същата изобщо
няма достъп от декември 2024 г. до работното си помещение. Буди недоумение тезата защо в
такъв случай председателят на читалището изисква представянето на документация от лице,
което е лишен от достъп до работното помещение и сочи предприетата спрямо него покана
като причината за невъзможността да окаже съдействие на контролните органи.
Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Според санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 4 от КТ който не оказва съдействие
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите
функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500
лева или имуществена санкция в размер от 2500 до 15000 лева, а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба -
чл. 414, ал. 4 от КТ и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона
размер - 2500 лева.
Съдът намира, че в процесния случай не е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 415в от КТ. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не се събраха никакви
доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс– било то и частично чрез оказване на съдействие - представяне на
7
онези изискани документи, които не касаят трудови досиета или по друг начин. Съществуват
данни и за наличието на произтекли вредни последици за работници и служители. В
приетата по делото жалба от 12.06.2025 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ (л.46 от
делото) се съдържат твърдения от лицето М. Г., че работи по трудов договор в
„Възрожденско читалище Зора-1866 г.“, а не е получавало възнаграждение от м. февруари
2025 г. до момента на подаване на жалбата. Именно това обстоятелство е станало причина
лицето да потърси съдействие от Дирекция „Инспекция по труда“. Причините на
неизпълнението на задължение към контролните органи от страна на наказаното лице по
никакъв начин не сочат по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на неизпълнение от съответния вид. В тази връзка следва да бъде
посочено, че обикновените случаи на изпълнение на подобно задължение от страна на
юридически лица/еднолични търговци се изразяват в пълно бездействие, точно каквато е
формата на изпълнителното деяние и в настоящия случай. Не са и налице други фактически
обстоятелства, които да налагат извод, че конкретно установеното нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе е бил представляван от ст. юрисконсулт П. С.-Й., като в тази
връзка е направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.
5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130
до 190 лева (съгласно § 45. от Постановление № 107/26.06.2025 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление №
4 на Министерския съвет от 2006 г. /ДВ бр. 53 от 01.07.2025 г./ § 37. „В чл. 27е думите
„от 80 до 150“ се заменят с „от 130 до 190“ влиза в сила от 01.10.2025 г.). Производството
по делото е проведено в едно съдебно заседание и при отчитане на фактическата му и
правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 140 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза
на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т. е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, която е юридическо лице на осн. чл. 2, ал.1 от Устройствен
правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г.
В тази връзка „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ следва да бъде осъдено да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер
на 140 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2500237/30.07.2025 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Русе, с което на основание на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал.4 от КТ на „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“ Русе, ЕИК *********
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за
осъществено нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Възрожденско читалище Зора-1866 г.“, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ
в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в
размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9