№ 9887
гр. София, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110143556 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. З. Ц. с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1846,00 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 730, вх. Б, ет. 7, ап. 69, аб.
№ 183149, ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 24,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 11.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч.гр.д. 22190/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорва претенцията за мораторна лихва и
1
развива подробни съображения в насока, че не е изпаднал в забава. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Моли съдът да не
допуска експертизи, тъй като не оспорва обстоятелствата, за чието доказване се искат.
Претендира разноски.
Третото лице –помагач „Директ“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД не е взело становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесния период и имот, ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия в имота в претендирания обем и на посочената в исковата молба стойност от 1846
лева.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 93, том I, рег. № 1029, дело № 84 от 03.04.2013г. се установява, че на така
2
посочената дата ответницата Е. З. Ц. е придобила собствеността върху процесния имот, а
именно апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 730, вх. Б, ет. 7. При
това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени разпоредителни
сделки с процесния имот преди началото на периода по делото следва изводът, че за периода
от м.05.2019г. до м.04.2022г. страна по неформалния договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди е била ответницата като собственик на топлоснабдения имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, както беше посочено по-горе, това
обстоятелство е безспорно по делото, безспорна е и стойността на доставената топлинна
енергия през процесния период. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се
установяват от представените с исковата молба протокол от ОС на ЕС на сградата за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Следователно по делото е
установено, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2022г. ищецът е доставил
топлинна енергия в топлоснабдения имот на стойност от 1846 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности.
Релевираното от ответника възражение за неприложимост на този ред, тъй като общите
фактури били издадени след изтичане на срока за плащане, е неоснователно. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава, затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
3
на издаване на съответната обща фактура. С нейното издаване фактическият състав на чл.
33, ал. 2 ОУ е завършен и не е необходимо кредиторът да изпраща покана или да извършва
други действия, с които да поставя ответника в забава. В настоящата хипотеза, видно от
експертното заключение по ССчЕ, ищецът не претендира лихва за период преди издаването
на общите фактури, а напротив – лихвата върху всяка обща фактура се претендирана след
изтичане на 45 дни считано от датата на нейното издаване, поради което липсват неправилно
начислени лихви.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето
защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по общите фактури, поради
което дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по
ССчЕ, размерът на лихвата е 24,60 лева, каквато е и претендираната сума.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /27.04.2023г./ са погасени вземанията за цена на топлинна
енергия по месечни сметки за периода от м.05.2019г. до м.12.2019г. включително. Вземането
за м.12.2019г. е станало изискуемо на 14.02.2020г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.01.2020г. и давността за него е следвало да изтече на 14.02.2023г. След удължаване на
давностния срок с периода от 69 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2
ЗМДВИП /и предвид, че м.02.2023г. има 28 дни/, следва изводът, че давностният срок
изтича на 24.04.2023г. – преди датата на заявлението. Видно от експертното заключение по
4
ССчЕ /таблица № 3/ за периода от м.05.2019г. до м.12.2019г., по месечни сметки са
начислени 340,42 лева, от които ответникът е платил 112,48 лева, следователно погасеният
по давност размер е 227,94 лева. Следователно непогасените по давност задължения за
периода от м.01.2020г. до м.04.2022г. се равняват на 1618,06 лева. До този размер и за този
период искът е основателен а за разликата до пълния претендиран размер от 1846 лева и за
периода от м.05.2019г. до м.12.2019г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2020г. до 11.04.2023г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ, погасените по давност вземания са
включени в общата фактура от 31.07.2020г. /издадена за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г./, по която се претендира главница от 297,38 лева и върху нея е начислена лихва
от 3,96 лева. При приспадане на погасената по давност сума, главницата по тази обща
фактура остава в размер на 69,44 лева, а лихвата върху нея – в размер на 0,92 лева.
Следователно общият размер на дължимата мораторна лихва върху непогасените по давност
главници по трите общи фактури е 21,56 лева /0,92+9,07+11,57/, до който размер искът е
основателен, а за разликата до пълния размер от 24,60 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 87,41 лева. С оглед уважената част
от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 76,62 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 37,41 лева, за възнаграждение на вешо лице в размер на 250 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 387,41 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 339,57 лева. Ответницата не е
сторила разноски, но е била защитавана безплатно в заповедното производство от адв.
Михаел Любомиров на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Дължимото възнаграждение е в размер на 400 лева, а с оглед
отхвърлената част от исковете, на адв. Любомиров следва да бъде присъдена сумата от 49,39
лева. В исковото производство ответницата е била представлявана безплатно от адв. К. Б.,
като дължимото възнаграждение е в размер на 487,06 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете, на адв. Б. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 60,14 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. З. Ц., с ЕГН:
5
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 730, вх. Б, ет. 7, ап. 69, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 1618,06 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 730, вх. Б, ет. 7, ап. 69, аб. № 183149, ведно със законната лихва от
27.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21,56 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по
ч.гр.д. 22190/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 1618,06 лева до пълния
претендиран размер от 1846 лева и за периода от м.05.2019г. до м.12.2019г., както и
предявения установителен иск за мораторна лихва за разликата над 21,56 лева до пълния
претендиран размер от 24,60 лева.
ОСЪЖДА Е. З. Ц. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 76,62 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 339,57 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. M. L. L., САК, с адрес: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, офис - партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 49,39
лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство в заповедното
производство на Е. З. Ц..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. К. И. Б., РАК, с адрес: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, офис - партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 60,14
лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство в исковото
производство на Е. З. Ц..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6