МОТИВИ към
присъда № 20/ 28.05.2020
година, постановена по НОХД № 9/2019
година по описа на Елховския районен съд.
Делото е
образувано по внесен в РС-Елхово
обвинителен акт по ДП № 381/2018
година по описа на РУ – Елхово при ОДМВР
– Ямбол, с който срещу подсъдимия С.Г.Ч. роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
с българско гражданство, с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, с
ЕГН ********** е повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал.2 във вр.ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.4 от Наказателния кодекс,
за това, че на 08.10.2018 година, около 21.50 часа в гр.Елхово, обл.Ямбол влязъл в чуждо жилище, находящо
се на ул.***, собственост на С.Д.П., като употребил за това сила - изкъртил насрещника на бравата на прозорец на втория етаж на къщата
и деянието е извършено нощем, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките
си .
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен
от пострадалата С.Д.П., против подсъдимия С.Г.Ч., действащ със съгласието на
своята майка и законен представител И.Г.Ч., с правно основание чл.52 вр.с чл.51 ал.1 вр. с чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100.00 лв., представляваща претендирано обезщетение за причинените на пострадалата П.
неимуществени вреди в резултат на престъплението, вменено на подсъдимия по чл.170,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.4 от НК, изразяващи се в страх, стрес и притеснения, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието –
08.10.2018 г. до окончателното плащане,
и С.Д.П. е конституирана в качеството
на граждански ищец по делото.
В съдебно
заседание представителя на РП – Ямбол, ТО – Елхово поддържа повдигнатото
против подсъдимия С.Г.Ч. обвинение по чл.*0, ал.2 във вр. ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.4
от НК. Счита същото за безспорно установено от обективна и субективна въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се определи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, във вр.чл.69 от НК да бъде отложено
за срок от две години.
Гражданския
ищец, участва в производството лично и чрез
повереник.
Повереникът на гражданския ищец в
хода са съдебните прения придържа становище, повдигнатото против подсъдимия
обвинение да е доказано от обективна и
субективна страна и моли подсъдимия да
бъде признат за виновен и съдът му се определи минимално предвидено от закона
наказание. Счита за доказано, че с извършеното престъпление подсъдимия е
причинил на Султана Д.П. неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес и
притеснение да остава нощно време сама. Иска се предявения от П. граждански иск
за сумата от 100.00 лева да бъде изцяло
уважен ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.10.2018 година.
Подсъдимия С.Г.Ч.
участва в производството лично и със защитник
адв.Д.
от ЯАК. Не се признава за
виновен по повдигнатото му
обвинение. Дава обяснения по
делото. Защитникът на подсъдимия адв. Д. в хода на
съдебните прения поддържа становище за недоказаност на обвинението. Иска се
съдът да признава подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му
обвинение и отхвърли предявения
граждански иск. В лична защита и при последната си дума подсъдимия заявява че не е виновен.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становището на
страните, счита за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия С.Г.Ч.,
видно от удостоверение за раждане издадено от община Елхово, е роден на *** ***. Същият е с постоянен и настоящ адрес *** . Той е българин, с българско гражданство, с основно
образование, неженен, ученик, неосъждан,
непълнолетен, на 16 години, към 08.10.2018г.
Пострадалата
и свидетел по делото С Д.П. към 08.10.2018 година и към момента на съдебното следствие живее
в гр.Елхово, обл.
Ямбол в недвижими имот,
представляващ двуетажна къща с двор,
находящ се в гр.Елхово,обл.Ямбол, ул. „И Т “, №*.
П. обитавала
първия етаж на къщата. Вторият етаж се
обитавал от сина ѝ, който към
08.10.2018 година бил на работел извън
страната. Двата етажа на къщата са свързани с вътрешно стълбище. На 08.10.2018
година вратата която била на стълбището между етажите не била заключена.
Вратите на стаите на двата етажа не са били заключени.
Вечерта на
08.10.2018 година, преди 21.50 часа св.П. била сама в къщата, в една
от стаите на първия етаж и гледала телевизия. Входната врата на къщата свидетелката
била заключила по – рано, като оставила ключа в бравата на врата от вътрешната страна. Вечерта на 08.10.2018 година непълнолетният
подсъдим С.Г.Ч., решил да влезе в жилището на св.С. П.. По неустановен по делото начин подсъдимия влязъл в двора на
имота на П. и успял да се покатери на покрива на допълнителна постройка в имота
- лятна кухня, изградена в непосредствена близост и свързана с къщата в имота. По същото време върху покрива
на лятната кухня се намирала дървена стълба,
горния край на която бил подпрян на стената на къщата, над която се намирала тераса от втория етаж на
къщата. Подсъдимия се изкачил по дървената стълба,
прескочил парапета на терасата и достигнал до терасата, от там и до прозореца
на стаята пред която било терасата. С помощта на метална щанга, подсъдимият
изкъртил насрещника на бравата на крилото на прозореца,
намиращо се най – вдясно, по
посока отвън на вътре, и в ляво отвътре навън,
след което отворил прозореца и
проникнал в стаята. Излязъл в коридора и се насочил
към първия етаж на къщата.
Преминал по вътрешното стълбище и слязъл
на първия етаж. Влязъл в една от стаите
на първия етаж след това излязъл в
коридора на първия етаж. Когато бил в коридора движението му било забелязано
от св.С. П., която по същото време била в стая
на първия етаж, вратата на която не била затворена, и гледала
телевизия. Свидетелката виждайки човек в къщата се изплашила, развикала се и
незабавно излязла навън през
вратата на терасата на стаята в която била, като прескочила стената на терасата. Застанала в двора на имота си и започнала да
вика за помощ. Подсъдимият Ч. след като чул
виковете на св.П. незабавно напуснал къщата по обратния път по който влязъл. Съседите чула виковете на
св. П. и след като разговаряла с нея подали сигнал в РУ- Елхово при ОДМВР - Ямбол. На място пристигнали
свидетелите Р.Р.
Б. и Х.Н.Д. ***. Свидетеля Б. влязъл в къщата през терасата от която
излязла св.П., отключил входната врата
на къщата, след това заедно със св.П.
и колегата му Д. огледали помещенията в къщата, при което
установили, че прозореца на втория етаж на къщата е отворен и по същия има следи от взломяване. След
това местопроизшествието било посетено от оперативно - следствена група.
На
08.10.2018 година за времето от 22.30
часа до 23.40 часа е бил извършен оглед на местопроизшествие, при който е установено взломяване на лявото крило /в посока отвътре навън/ на
прозореца на стая на втория етаж с тераса пред нея. Бравата на крилото на
прозореца в ляво е намерена в заключено положение, а насрещника
й е намерен на пода в стаята, заедно с множество парчета
от дърво. При огледа на терасата са намерени и 1 бр. отвертка с мръсно бял цвят и
1 бр. метална щанга с S-образна форма в единия край. При огледа са били иззети дактилоскопни следи, вкл. и дактилоскопна следа, иззета
от външната страна на взломения прозорец.
На 08.10.2018
година св.С.П. е предала на разследващия полицая Тенева -
Козарева следните вещи, приобщени
като веществени доказателства по делото
- 1 бр. отвертка с мръсно
бял цвят
и 1 бр. метална щанга с S-образна форма в единия край. Действията по
предаване на вещите са били обективирани в протокол
за доброволно предаване от 08.10.2018 година, приобщен към
доказателствата. За горепосочените
вещи свидетелката е посочила в протокола за доброволно предаване, че не са
нейни.
Видно от
назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза, обективирана в протокол №10/12.10.2018г., поддържана в с.з. от вещото
лице А. Ч. - дактилоскопната
следа - /дланов отпечатък/
иззета от външна лява страна на взломения
прозорец на ул***
с протокола за оглед на
местопроизшествие от 08.10.2018 година в частен
дом находящ се в гр. Елхово обл. Ямбол, е
оставена от дясна длан на подсъдимия С.Г.Ч..
Подсъдимия Ч.
видно от справка му за съдимост не е осъждан.
Подсъдимият
не е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК
във връзка с деянието предмет на
настоящото обвинение. Подсъдимият е бил
задържан през м. октомври 2018 г.
- на 22.10.2018 година по реда на ЗМВР във връзка с друго престъпление, видно
от докладна записка на РУ – Елхово
при ОДМВР – Ямбол от 06.01.2020г.
От приетата
към доказателствата по делото
характеристична справка на подсъдимия, изготвена от инспектор при Детска педагогическа стая - Елхово от
18.10.2018 година се установява, че подсъдимия е регистриран в Детска
педагогическа стая Елхово от м. юни 2011
година и към момента на изготвяне на
справката в РУ – Елхово при ОДМВР – Ямбол са били регистрирани общо шест
негови противоправни деяния, за които са
били заведени съответните преписки. В МКБППМН -
Елхово срещу него са били разгледани 4 възпитателни дела по които са му
налагани възпитателни мерки по чл.13,
ал.1, т.1, т.4, т.5, т.7 и т.2 от ЗБППМН – „Предупреждение“, „Поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължението за полагане на
засилени грижи“, „Поставяне под възпитателен
надзор на обществен
възпитател“, „Забрана да се среща
и установява контакти с лицето Стоян Тончев Б.“ и „Задължение да се извини на
пострадалия“. В характеристичната
справка е изразено и становище, че възможностите на ЗБППМН по отношение на непълнолетния Ч. са
изчерпани и останалите възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН не могат да бъдат
успешно приложени по отношение на него.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия -
отчасти, от показанията на разпитаните по делото свидетели С.П., Р.Б., И.Ч., Г.Й., Е. Б., Х.Д.,
от изготвената дактилоскопна експертиза и
от събраните по делото писмените
доказателства, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК - Протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.10.2018 г., ведно с фотоалбум към него, справка за
съдимост на подсъдимия, характеристична справка за непълнолетния С.Г.Ч. *** с
УРИ:261р-20774 от 18.10.2018 г., удостоверение за раждане на С.Г.Ч., протокол
№10/12.10.2018 г. за извършена дактилоскопна
експертиза, експертна справка №12 от 10.10.2018 г., протокол
за доброволно предаване от 08.10.2018 г., ежедневна ведомост на личния състав
от отделение при РУ – Елхово - титулна страница и ежедневна ведомост за
08/09.10.2018г., докладна записка рег. № 261р-435/07.01.2020г. на РУ – Елхово,
докладна записка рег. №
261р-283/06.01.2020г. на РУ – Елхово, докладна записка рег. № 261р-282/06.01.2020г. на РУ – Елхово.
Обясненията
на подсъдимия съдът кредитира отчасти, а именно в частта, че не е познавал пострадалата С.П.. В останалата им част
обясненията му не се кредитират предвид противоречието им с останалата
доказателствена съвкупност. Обясненията
на подсъдимия, че вечерта на 08.10.2018 година е бил
със свой познат и е карал мотор
се опровергават от наличните по делото доказателства, постъпили от
РУ –Елхово, че подсъдимия не е бил
задържан на 09.10.2018г., а същият
е бил задържан на 22.10.2018г., което сочи, че обясненията му се отнасят
не за дата 08.10.2018г., а за друга дата. Обясненията му, че не е прониквал в дома на П. се опровергават от заключението на дактилоскопната
експертиза и показанията на св.Петровка, че е видяла в дома си човек и
останалите доказателства, сочещи за взломяване на
прозореца на втория етаж на къщата на П. на 08.10.2018г. Показанията на св.П.
съдът кредитира с изключение на частта им, че в дома й е било проникната в
началото на 2019 година, тъй като тези й показания са в противоречие с
доказателствата по делото касаещи датата на извършване на деянието, като съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдържащи се в протокол
за оглед от 08.10.2018 година,
показанията на самата свидетелка П. и показанията на свидетелите Б. и Д., сочи,
че огледа е извършен в деня на деянието, следователно и че дата на извършване на
деянието е 08.10.2018 година.
Същевременно, обяснимо и разбираемо е свидетелката с оглед изминалия период от време да няма точен спомен за датата на деянието. Съдът
не кредитира и показанията на св.Ч., относно датата на която е посетила
дома на св.П., а именно - 09.10.2018 г., тъй тези й показания са обвързани с датата на
задържане на сина й, като не се установи
той
да е бил задържан на 09.10.2018г.
В останалата им част показанията на св. С.П. и св.И.Ч., както и показанията на останалите разпитани по делото свидетели се
кредитират от съда изцяло с оглед тяхната последователност, логичност и
непротиворечивост както помежду им така и с писмените доказателства. Липсва и всякакво
съмнение в безпристрастността и обективността на показанията на свидетелите С.П., Р.Б., Г.Й., Е. Б. и Х.Д.. Изготвената по делото дактилоскопна експертиза като компетентна и обоснована се
възприема изцяло от съда. Като достоверни и относими към процесното деяние
се ценят и приобщените по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия С. Г. Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.*0,
ал.2 вр ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.4 от НК, тъй като на 08.10.2018 година, около 21.50 часа в гр.Елхово,
обл.Ямбол е влязъл в чуждо жилище, находящо се на ул.***, собственост на С.Д.П., като
употребил за това сила - изкъртил насрещника на
бравата на прозорец на втория етаж на къщата и деянието е извършено нощем, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
от него деяние и да ръководи постъпките си.
Налице е
извършено съставомерно деяние чл.170, ал.2 вр ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Нормата на
чл.170 от НК защитава неприкосновеността на жилището, като жилище е онова
помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или повече лица за
живеене без оглед в каква сграда се намира.
За да е
налице престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во
от НК е необходимо деецът да е влязъл в чуждото жилище по един от начините,
посочени в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 НК /чрез сила, заплашване, хитрост,
ловкост, злоупотреба с власт или чрез
специални технически средства/, и
влизането в чуждото жилище да е извършено нощем.
От обективна
страна подсъдимият е осъществила състава
на престъплението по чл.170 ал.2, вр.ал.1 от НК, тъй
като на 08.10.2018 г. в гр.Елхово, обл.Ямбол, е
влязъл в чуждо жилище - това на св.С.П.,***, като употребил за това сила,
изразяваща се натиск в областта на
бравата на прозореца довело до отваряне на прозореца от където в последствие е
проникнато в къщата и деянието е извършено нощем. Касае се за жилище, тъй като
в помещенията на къщата постоянно и трайно живеят св.С.П. и нейният син. Деянието е довършено с
настъпването на престъпния резултат - проникването на подсъдимия на територията на чуждото жилище. По смисъла
на закона това жилище е "чуждо" за подсъдимия , тъй като той не го е
обитавал, нито постоянно, нито временно за живеене.
При
влизането в дома на св. С.П. подсъдимия е употребил сила, изразяваща се в
натиск в
областта на бравата на най -
дясното крило / в посока отвън на вътре/ на прозореца на втория етаж на
къщата, използвайки метална щанга, като
посредством упражнения натиск върху
прозореца подсъдимия е отворил крилото на прозореца и е успял да влезе вътре в
жилището. Обстоятелството, че прозореца е отворен без
счупване на стъклото и е налице деформация на мястото на насрещника на заключващия механизъм на прозореца, сочи, че
върху същия е упражнено локално въздействие
в областта на бравата, като това би могло да стане със средство с малка повърхност, като в случая
измежду намерените на място инструменти това е било възможно да стане с
металната щанга. От горното следва, че е
налице влизане, чрез употреба на сила.
В Наказателния
кодекс липсва легална дефиниция на квалифициращият признак "нощем",
но съобразно правната теория и по-голямата част от съдебната практика се
приема, че под "нощем" следва да се разбира тъмната част на
денонощието и нейната продължителност ще се променя в рамките на денонощието
според сезона. Конкретното деяние е извършено "нощем", тъй като
подсъдимия е влязъл в жилището на св. С.П.
в тъмната част на денонощието. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че това е станало малко преди 22.00 часа, и по конкретно в 21.50 часа. Престъплението е
извършено през м.октомври, през който месец е ноторно
известно, че в посочения часови диапазон е тъмната част на денонощието. Предвид
горното налице е и посочения обективен признак на състава на
престъплението "нощем".
Авторството
на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия в
кредитираната им част, от показанията на св.П., от показанията на свидетелите Б. и Д., от
извършения оглед на местопроизшествие и от
заключението по изслушаната по делото дактилоскопна
експертиза. Същите в съвкупността си сочат, че на 08.10.2018г. в жилището на П. е проникнало лице, това проникване е станало през прозореца на
втория етаж, от вън навътре, предвид
намиране на части от прозореца във вътрешността
на стаята, за отваряне на прозореца е използвана сила, и на стъклото на прозореца от външната
му страна е намерена дактилоскопна следа оставени
от подсъдимия. Наличието на дактилоскопна следа от външната страна на прозореца, при
положение, че подсъдимия не познава
пострадалата и другия обитател на жилището, и никога до 08.10.2018г. не е
посещавал имота на П., сочат, че
подсъдимия е бил в съприкосновение с
този прозореца, намиращ се на втория етаж на къщата. Времето
и мястото на намиране на следата – на 08.10.2018 година, от външната
страна на прозореца, т.е. на място изложено на атмосферни въздействия, което пречи на запазването на следите, сочи,
че следата е оставена във време близко до момента на незаконното проникване в
дома на П.. Горните доказателства в цялата си съвкупност обосновават единствен
и безпротиворечив извод, че подсъдимия е автор на
деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Времето
и мястото на извършване на деянието се
установяват от показанията на свидетелите П., Б. и Д. и от
извършения оглед на местопроизшествие.
Деянието е
извършено от подсъдимия като непълнолетен, тъй като към момента на извършването
му е бил на 16 години.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
Той е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е неговите противоправни последици и е искала настъпването
им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Той е знаел, че жилището е
чуждо за него. Съзнавал е, че няма
разрешение от собственика на жилището да влезе , како и че чрез сила – натиск върху затварящия механизъм на прозореца на втория
етаж прониква в жилището без да има разрешение за това, съзнавал е и че
влиза в жилището нощем. Или подсъдимия е
имал съзнание за наличието на всички квалифициращи обстоятелства на престъпния състав на чл.170, ал.2 във вр. ал.1 от НК .
Съдът прие,
че подсъдимия Ч. макар и непълнолетен към датата на извършване на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от доброто му общо
психическо и физическо развитие и липсата на болестни процеси в детството му,
които да са довели до изменение в интелектуално-волевата му сфера на развитие.
Доказателство за горният извод се съдържат
в показанията на неговата майка св.Ч..
По
изложените съображения, съдебният състав призна подсъдимия С.Г.Ч. за виновен в
извършването на престъплението по въведената с обвинителния акт правна
квалификация, а именно престъпление по чл.170, ал.2 във вр.
ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието: За
престъплението по чл. 170, ал.2, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. За
непълнолетните извършители това наказание
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК се редуцира на лишаване от свобода до две
години. При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващо се прие наличието на наложени
възпитателни мерки по ЗБППМН.
Съдът не констатира наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да
наложи наказание при условията на чл. 55
от НК, поради което и определи същото в
хипотезата на чл.54 от НК. След прилагане на редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК, в рамките на редуцираното наказание
– лишаване от свобода до две години,
съдът наложи на подсъдимия
наказание около минимума на предвиденото,
а именно – четири месеца лишаване от
свобода. При наличие на материалноправните предпоставки на чл.66 от НК във вр.
чл.69, ал.1 от НК, като взе предвид, размера на
наложеното наказание, обстоятелството, че към момента на извършване на деянието
подсъдимия С.Г.Ч. не е бил осъждан и като счете, че така определеното наказание би
въздействало предупредително на подсъдимия,
със същото биха се изпълнили
целите на наказанието, и за поправянето на осъдения не е наложително ефективното му изтърпяване, съдът отложи изпълнението му за срок от две
години.
По гражданския
иск: Пострадалата С.П. е предявила против подсъдимия С.Г.Ч. граждански
иск с правно основание чл.45 във вр.чл.52 и чл.51,
ал.1 от ЗЗД, с който претендира да ѝ бъде заплатено обезщетение за
причинените ѝ в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.*0,
ал.2 във вр. ал.1 и вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК неимуществени вреди, в размер на 100.00 лв., изразяващи
се в страх, стрес и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 08.10.2018 г. до окончателното й плащане.
Основанието
на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, в
което се е изразило. Това означава, че гражданската отговорност за вреди на деликтно основание по чл.45 и сл ЗЗД може да бъде
ангажирана дори и когато липсва престъпление, но се установи извършено деяние и
настъпили вреди за пострадалия, между които има пряка причинно-следствена
връзка - арг. от чл.307 НПК. В настоящия случай се
установи, че подсъдимият С.Г.Ч., е
проникнал в жилището на П., това проникване е било неочаквано и
изненадващо за пострадалата. Виждайки друго лице в заключения си дом същата е
изпитала страх, стрес и притеснения да остава сама в дома си. В подкрепа на
този извод са както показанията на св.П., така и показанията на свидетелите
полицейски служители - Б. и Д. пристигнали на местопроизшествието
непосредствено след деянието. Видно от
събраните доказателства в тази насока пострадалата
е възрастна жена, която след като е
забелязала подсъдимия в жилището си
веднага е напуснала същото през терасата
на стаята, в която се е намирала, като се е наложило да я прескочи и не
е влязла в дома на жилището си до идването на полицейските служители. Безспорно
наличието на неизвестно лице в дом, който преди това е бил заключен е предизвикало страх, стрес и притеснения у пострадалата да остава сама в
дома си. Изложеното по безспорен начин обуславя наличието на претърпени от С.П. неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания - страх, стрес и притеснения, които са в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия противозаконно деяние
на подсъдимия по чл.*0, ал.2 във вр. ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.4
от НК. След преценка на конкретните
обстоятелства съдът счете, че на основание чл. 52 вр.
чл. 45 ЗЗД на гражданския ищец следва да се присъди обезщетение в размер на претендираното , а именно в размер на 100 лв., които съответстват на тежестта и
характера на претърпените от П. неимуществени вреди, поради което и съдът уважи
предявения гр. иск за сумата 100 лв. На основа чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението
следва да бъде заплатено заедно с лихвата за забава считано от датата на
увреждането, а именно от 08.10.2018г. година до окончателното изплащане.
По
разноските: С оглед уважаването на гражданския иск съдът осъди подсъдимия С.Г.Ч., на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. чл.88, ал.1 от НПК в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Елхово
сумата 50.00 лв. - държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
Предвид признаването на подсъдимия С.Г.Ч. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.*0, ал.2 във вр. ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.4
от НК, съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК го осъди да заплати в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сумата 71.54 лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 лв. държавна такса.
По отношение
на веществените доказателства по делото:
приобщените по делото веществени
доказателства - 1 бр.
отвертка с пластмасова дръжка в
мръсно бял цвят и 1 бр. метална щанга, са с неустановена
собственост, поради което съдът
постанови на основание чл. 112 ал.1 от НПК същите да бъдат отнети в полза на държавата, в случай, че в едногодишен
срок от влизане на присъдата в сила не бъдат потърсени.
Причини за
извършване на деянието съдът съзира в
ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитане
от негова страна на установения правов ред относно неприкосновеността на чужда
жилище.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: