РЕШЕНИЕ
№ 5598
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТА. ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТА. ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело №
20221110138634 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Х. А. А., ЕГН **********, срещу У. А.А.
Сайд, ЛНЧ *********, родена на ********** година в Багдат, иск с правно основание чл.
127, ал.2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката спрямо децата на страните – И.А., ЕГН ********** и Ф.А., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на децата, че имат сключен
граждански брак на 16.12.2015 година в гр. Багдат, Р. Ирак. Сочи се, че след сключване на
брака страните са живели в Швеция където са се родили децата им И. и Ф. но поради
здравословни причини на детето Илияна са се преместили и от 25.02.2022г. живеят в Р.
България. Сочи, се че преди да се преместят страните в Р. България, поради
неразбирателство между страните, ищеца на 07.02.2022г. е подал молба за развод пред
Районния съд на гр. Борос, Швеция от 07.02.2022 г. Твърди се, че първоначално страните са
живеели в Р. България заедно в апартамент под наем в гр. София, ж.к. „Студентски град“, а
от април месец 2022 година ответника се изнесъл от жилището. Твърди се, че ответника не е
имал контакт с ответницата и децата от 03.04.2022г., като на 13.06.2022г. подал жалба в
полицията, а на 14.06.2022г. децата са били открити сами, тъй като майката ги била
изоставила. Сочи се, че от тази дата децата живеят при ищеца който се грижи за тях
подпомаган от своята майка. В исковата молба се излагат и твърдения, че ответницата е
отправяла заплахи към ответника по телефона, които заплахи децата са възприели. Предвид
изложеното се претендира родителските права да бъдат възложени на ищеца, при когото да
1
бъде определено местоживеенето на децата, а ответницата да бъде осъдена да заплаща
издръжка на децата в размер на 200,00 лева, както и да й бъде определен режим на лични
отношения с децата, всяка първа и трета седмица от месеца в петък за три часа в
присъствието на социален работник.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който изразява
становище за недопустимост на исковата молба поради образуваното пред Районен съд гр.
Бурос, Кралство Швеция дело Т448- 2 между същите страни със същия предмет. Излагат се
съображения и за неоснователност на исковата молба. Твърди се, че изложените в исковата
молба твърдения за осъществени актове на насилие са изцяло неверни. Не се оспорват
единствено обстоятелствата, че страните са съпрузи, че имат две деца, както и данните за
гражданството на страните и децата. Ответницата от своя страна излага подробно своето
становище за отношенията на страните, като се твърди, че ответника е упражнявал
физическо и психическо насилие спрямо нея, във връзка с което ответницата е подавала
жалба до СРП, било образувано и дело по ЗЗДН . Оспорва се, че повода за преместването в
Р. България е здравословното състояние на детето. Твърди се, че ответницата никога не е
ограничавала контактите на бащата с децата. Подържа, че действително на 04.06.22г. е
напуснала страната и е заминала за Ирак, за да се погрижи за издаването на задграничния си
паспорт, като е оставила децата на грижите на сестра си, а ответника насила с полиция е
извел децата от мястото на което са били отседнА. и за които се е грижила лелята на
децата. Сочи, че в периода от 14.06.22г. до 18.06.22г. ищеца не е предоставял информация
къде се намират децата, както и след връщане на майката на територията на страната не е
дал възможност на се види с децата, като е укривал и местонахождението им.
В същия срок се отправя и насрещна искова молба от У. А.А. С., ЕГН **********
срещу Х. А. А., ЕГН ********** с правно основание чл. 127, ал.2 СК, с която се иска
родителските права да бъдат предоставени на майката, местоживеенето на децата И. А.,
ЕГН ********** и Ф. А., ЕГН ********** да бъде определено при майката, а на бащата да
бъде определен режим на лични отношения с децата, както и същия да бъде осъден да
заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер на 500,00 лева, считано от една година
преди завеждане на исковата молба в съда, ведно с законна лихва за всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане .
В срока по чл. 131 от ГПК първоначалния ищец е депозирал отговор от 10.08.2023
година, с които е изразил становище за неоснователност на исковата молба.
От ответницата/ищца по насрещната претенция е депозирана и искова молба с вх. №
54133 от 27.02.2023г. въз основа на която е образувано гр. д. 10295/2023г. по описа на СРС ,
91-ви състав. В исковата молба се сочи, че се отправя претенция с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК от У. С. срещу Х. А. относно родителската отговорност по отношение на децата
на страните И. А. и Фатима А., както и че с Решение от 03.10.2022 година от окръжен съд в
Борос Швеция, влязло в сила на 24.10.2022г. брака между страните е прекратен. С
разпореждане делото е изпратено за преценка за присъединяване и в последствие
присъединено за общо разглеждане и решаване с гр.д. № 38634/2022 година.
2
С определение № 17029 от 11.05.2023 година постановено от съдията докладчик по гр.д.
38634/2022 по описа на СРС, 83-ти състав е прогласена международната компетентност на
българския съд да разгледа исковата молба с правно основание чл. 127, ал 2 от СК подадена
и от двете страни Х. Абид и У. С. във връзка с родителската отговорност по отношение на
децата на страните Илиана А. и Фатима А.. С частично решение от 03.10.2022г. Районния
съд в гр. Бурос, Кралство Швеция е постановил развод между страните.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищеца Х. А. А. заявява, че желанието си да г.
упражнява родителските права. Сочи, че децата посещават децка градина и са напълно
адаптирани, имат приятели и вече говорят добре български език. Ищеца подържа, че разчита
на подкрепата на своите роднини при отглеждането на децата. Твърди, че определения от
съда режим на лични контакти между майката и децата се изпълнява, както и че ищеца не
ограничава контактите на майката с децата.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата У. А. А. Сайд твърди, че желае
родителските права да бъдат предоставени на нея. Сочи, че децата са малки и са момичета.
Оспорва твърдението, че след раздялата когато ответницата се е грижила за децата е
препятствала контактите между децата и бащата. Сочи, че режима на виждане е
недостатъчен и желае да вижда децата си по- често. Твърди, че бабата по бащина линия се
грижи за децата, когато бащата е на работа. Изразява своето несъгласие бабата по бащина
линия да се грижи за децата, когато те имат жива и здрава майка.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се, че страните са родители на децата И.А., ЕГН ********** и Ф.А., ЕГН
**********. /л. 24- л. 27 от делото/.
С Решение от 03.10.2022г. постановено по Дело № Т448-22 от Окръжния съд в Борос,
Кралство Швеция, влязло в сила на 24.10.2022г. е прекратен брака между страните, като по
делото е останал висящ въпроса за попечител и местоживеенето по отношение на общите
деца на страните Илиана А. и Фатива А../л. 8-9 от гр.д. 10295/2023г. по описа на СРС,91-ви
състав, присъединено/. С искане от 01.02.2023г. от РС на Бурос по съдебно дело №
Т448/2022 г., с което се сочи, че децата Илиана и Фатима са български граждани и се
намират на територията на Р. България, като съдът в Районен съд Бурос е преценил, че
децата имат особена връзка с Р. България и че са нА.це предпоставките на чл. 15, ал. 1 на
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. С определение № 17029 от 11.05.2023 година
постановено от съдията докладчик по гр.д. 38634/2022 по описа на СРС, 83-ти състав е
прогласена международната компетентност на българския съд да разгледа исковата молба с
правно основание чл. 127, ал 2 от СК подадена и от двете страни Х. Абид и У. С. във връзка с
родителската отговорност по отношение на децата на страните Илиана А. и Фатима А..
В представените по делото социални доклади от 07.11.2023г. и 01.02.2024 г. от ДСП –
3
Възраждане се установява, че основни грижи се упражняват от бащата, че майката живее в
жилище по наем в ж.к. „Красна поляна“ с добри хигиенно- битови условия и обзавеждане. В
хода на социалното проучване майката е споделила, че желае да упражнява родителските
права по отношение на децата, както и че между тях има изградена силна емоционална
връзка и че разделите им са винаги съпроводени от плача на децата, които не желаят да се
разделят с нея. Сочи, се че определения от съда режим на лични контакти не се изпълнява
коректно. Майката е споделила, че работи към фармацевтична компания, както и че
получава доходи от ренти на земи в Ирак, както и че децата посещават ЧДГ „Мила“ но няма
информация за личния лекар на децата.
От представените и прити по делото социални доклади от ДСП – Слатина от 03.11.2023 г.
и 20.02.2024 г. се установява, че основни грижи за децата полага бащата от 14.06.2022г. до
момента на изготвяне на доклада. В него се сочи и че бащата е изразил категоричното си
нежелание и отказ децата Илиана и Фатима да се срещат с майка си докато СРС не
постанови привременни мерки. В доклада е изразено и становище, че за децата съществува
риск от увреждане на психическо, нравствено и социално развитие с оглед нарушената
комуникация между родителите, както и липсата на контакт между майката и децата. В
доклада е посочено, че по сведение на бащата постановените от съда привременни мерки от
13.06.23г. се спазват, но майката не винаги взима и връща децата в точното време съгласно
режима. В доклада е посочено, че децата контактуват с роднините по бащина линия, като
бащата получава помощ и подкрепа при отглеждане на децата от неговата майка
преимуществено, но и от баща си също. В хода на социалното проучвано е наблюдавано и
констатирана емоционална връзка и привързаност на двете деца с баща им.
По делото е представена и приета справка от ГД „Гранична полиция“ относно
пътуванията на ответницата У. Абдулаз А. Сайд извън пределите на страната, като от
справката се установява, че У. Сайд е пътувама многократно през 2022 и 2023 до Ирак, която
и е държавата по произход на ответницата, както и до Кралство Швеция, няколко пъти.
По делото е представен договор за наем от 01.07.2024г. от отвеницата У. С. (л. 396 от
делото) ведно от които ответницата е сключила нов договор за наем за жилище – апартамент,
находящ се в *******, в които е договорена наемна цена в размер на 800,00 лева.
Съгласно представената по делото справка от НОИ за деклариран осигурителен доход и
Справка -данни за осигуряването на Соня Милкова Съева /л. 94 от делото/, към м.9.2023 г.
ответницата е полагала труд по трудово правоотношение със Столична община, като за
периода октомври 2021 г. - септември 2023 г. е реА.зирала средномесечен осигурителен
доход в размер на около 3400,00 лв. За същия период ответникът е реА.зирал средномесечен
осигурителен доход в размер на 710,00 лв. /л. 93 от делото/.
От показанията на св. Николай Крумов Николов се установява, че познава ищеца Х. от
лятото на 2022 година, когато ищеца е отишъл в офиса на свидетеля и му е споделил, че от
14 дни не е виждал децата си, след което свидетеля и ищеца заедно са отишли до СДВР,
където са подА. сигнал/ жалба, с която последния е помолил за съдействие. В резултат на
депозираната жалба от 07 РУП са се обадили на ответника да му кажат, че децата са в хотел
4
в района на Централна гара, в които момент свидетеля е бил с ищеца и след това заедно са
отишли до въпросния хотел. Свидетеля сочи, че в въпросния хотел са стояли пред
рецепцията до 20:30 часа, ищеца се е обадил на тел 112, като след пристигане на
полицейските служители са се качили в хотелската стая, където са установили децата и
някаква жена, която по- късно свидетеля разбрал, че е леля на децата. Уточнява, че
въпросния ден когато са взели децата с него и ищец е имало и други лица , които са адвокат.
Свидетеля сочи, че ищеца живее с децата в разтворен комплекс в кв. „Изток“ където за
децата има всичко необходимо за отглеждането им, има детска площадка. Децата са винаги
прилежни, чисти и спретнати. Свидетеля разказва, че миналата година са били заедно на
море в Приморско и е наблюдавал, как бащата се грижи за децата и ги храни както и че
децата са усмихнати щастливи в присъствието на баща си. Свидетеля сочи, че децата
посещават народни танци. Твърди се от свидетеля, че той е предавал децата на майката с
оглед издадената ЗНЗ и съответно е взимал децата от майката и ги е предавал на бащата.
Свидетеля разказва за няколко случая през 2023 година, при които майката е искала да вземе
децата, но същите са били болни, бащата ги е водил до Пирогов и поради това децата не са
били давани на майката. Свидетеля сочи, че се е случвало децата да не искат да отидат при
майката, но ищеца им е казвал, че трябва да отидат. Свидетелят сочи, че децата не са му
споделяли майката да ги е била и насилвала, но са му споделяли, че не желаят да ходят при
майката, тъй като там е било тясно и майката говорела лоши нека за бащата. Твърди да е
присъствал на предаването на децата само докато е имала действаща ЗНЗ. Свидетелят
разказва за случай станал месец преди съдебното заседание проведено на 08.05.2024 година,
когато детето Илиана било с възпален апандисит и се наложило хоспитА.зация в Пирогов,
където и майката отишла. Свидетеля сочи, че ищеца работи като социален работник към
ООН, както и че не започнал работа като лекар, за да може да води и взима децата от детска
градина. Твърди, че когато децата не са на градина за тях се грижат баба им и дядо им п
бащина линия, които не говорят български език. Съдът кредитира показанията на свидетеля
в обсъдената част, като по отношение на фактите и обстоятелствата на които свидетеля не е
присъствал не е възприел лично, а са му станА. известни от трите лица, съдът не ги кредите
и не ги обсъжда.
Разпитана по делото е и свидетелката Ф. А. И. Ал-Д., която заявява, че познава
ответницата от една година, както и че не познава бащата. Свидетелката заявява, че е
виждала децата с майка им, като е наблюдавала, че децата се галят и гушкат в майка си.
Сочи, че майката им купува всичко което децата искат. Свидетелката сочи, че децата са
споделил, че в дом на бащата децата спят на земята и че бабата се дразни от шум и не желае
да спят в нейната стая. Свидетелката сочи, че когато тя и ищцата са попитА. децата при кого
искат да живеят, те са посочили, че искат да живеят с майка си. В останалата част съдът не
кредитира показанията на свидетелката, тъй като фактите и обстоятелствата за които
споделя са й станА. известни от самата ответница, а не са лично възприети от свидетелката.
По делото е прието и заключение по изготвената по делото СПЕ, от което се установява,
че и двамата родители разполагат с добър родителски капацитет. Вещото лице е посочило,
5
че двамата родители имат някои аспекти от родителския капацитет, при които единия от
двамата има превес, както и обратното, което е тълкувано като хармонично и допълващо се.
В Тази връзка е констатацията, че ще са особено полезни на децата са, ако съумеят и
двамата да останат активно свързани с децата си и тяхното ежедневие. Посочено е още, че
майката успява да зачита авторите на бащата, докато бащата не успява напълно да зачита
авторитета на майката, въпреки базисното разбиране за това. Вещото лице е посочило в
заключението, че привързаността на децата и към двамата си родители е съхранена, както и
че децата имат изградена близка емоционална връзка с двамата си родител, но основаната
фигура на привързаност е майката.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения:
Страните са родители на малолетните деца И.Абид, ЕГН ********** и Ф. А., ЕГН
**********, от женски пол. Предвид събраните писмени и гласни доказателства,
становищата на страните и при съобразяване възрастта и пола на децата, полаганите до
момента грижи за тях, в това число съдът съобрази и полаганите за тях грижи и преди
образуване на настоящото производство от майката, заключението на изготвената и прието
по делото СПЕ, съдът намира, че е в интерес на децата е упражняването на родителските
права да бъде възложени на майката. Без съмнение и двамата родители разполагат с добър
родителски капацитет, което е установено в приетата по делото СПЕ, но за да предостави
родителските права на майката съдът взе предвид изразеното в хода на социалното
проучване желание и на самите деца да контактуват повече с майката, както и
обстоятелството, че въпреки изминА.я период, в които основни грижи за децата се полагат
от бащата децата търсят контакта с майката и връзката им е силна, като децата са
привързани към майката. Освен това прави впечатление, че бащата не зачита в достатъчна
степен авторитета на майката, което може в бъдеще да окаже негативно влияние върху
връзката на децата с майката и което като поведение не се наблюдава при майката. Съдът, с
оглед служебното му вменено задължение да съблюдава интересите на децата намира, че
децата следва да общуват пълноценно и с двамата си родители, а с оглед данните по делото
към настоящия момент това би се обезпечило в по - пълна степен, ако родителските права
бъдат възложени на майката. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на
децата, тъй като по делото не се установиха важни причини същите да живеят отделно от
родителя, който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.
59, ал. 7 СК за настаняването им при дядо и баба, в семейство на други роднини или близки,
в приемно семейство или в услуга за резидентна грижа.
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с
техния баща, като съдът намира за подходящ предвид възрастта на децата, установената по
делото емоционална привързаност между децата и бащата: всяка втора и четвърта
седмица от месеца, за времето от 17:00 часа в четвъртък до 08:30 часа в понеделник, с
преспиване, като бащата следва да взима децата от дома на майката или от детското
заведение което те посещават и да ги връща в дома на майката или да ги води в учебното
заведение което те посещават; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15
6
последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката, като за същите интервА. от време /два на брой, с продължителност от по 15
последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна
година за коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от
10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна
година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на
02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/. На рождените дни на родителите:
за бащата -21.01, за майката на 25.04, децата ще прекарват рождените им дни със всеки от
родителите си, а в случай, че денят е учебен и детето не може да отсъства от училище,
първия почивен ден след този ден детето следва да прекара с родителя си. Рождения дни на
децата – 29.04, за Илиана и 21.06.2020г. за Фатима децата следа да празнуват и със двамата
си родители, в случай че това не е възможно, всяка четна години бащата ще има право да
взима децата на рождения им ден, а майката ще взема децата на деня след рождения им ден,
всяка нечетна години майката ще празнува с децата на рождения им ден, а бащата ще взема
децата на деня след рождения им ден.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дА. са работоспособни и дА. могат да се
издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт
на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият
е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то
за същия не е нА.це невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Ето защо,
съдът намира, че същият следва да заплаща издръжката на всяко едно от децата си в размер
от по 400,00 лв. месечно за всяко едно от децата, до който размер искът се явява основателен
и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен в останалата си част за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно. Издръжката се дължи,
считано от датата на постановяване на съдебното решение, като исковата претенция следва
да бъде отхвърлена и за периода от депозиране на насрещната исковата молба – 10.10.2022
година до датата на постановяване на съдебното решение, тъй като за този период бащата е
упражнявал родителските права, както и той е полагал основни грижи за децата..
Издръжката се дължи в посочения размер до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законна лихва за забава върху всяка
7
просрочена вноска.
По отношение на иска за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 от СК, а
именно за периода една година преди завеждане на исковата молба, а именно от 10.10.2021г.
до 29.12.2022г. съдът намира претенцията за неоснователна, тъй като страните в по голямата
част от този период са живеели заедно до 19.05.2022г. когато ответницата и децата са
настанени в Кризисен център към Фондация „Асоциация Анимус“, където са били до
03.06.2022г., а от 14.06.2022г. вечерта бащата взима децата от хотела в които са били
отседнА. с лелята по майчина линия. Предвид това, за този период доколкото ищеца е
полагал грижи и е заплащал разходите за децата тъй като е живял с тях исковата претенция
се явява неоснователна.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено и от двете страни. Съдът като взе предвид характера на производството по спорна
съдебна администрация и приетото в ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. На Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, че
правилата на чл. 78 от ГПК са приложими, в случаите само при пълно уважаване на молбата,
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя или при пълно
отхвърляне на исковата молба или при прекратяване на производството по причина в
поведението на ответника. Предвид, че в случая не е нА.це пълно уважаване на насрещната
искова молба разноските следва да остават в тежест на страните така, както са направени.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК - в размер общо на
1152,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА спрямо деца И. А., ЕГН ********** и Ф. А., ЕГН **********, на майката У. А.А.
Сайд, ЛНЧ ******.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата И.А., ЕГН
********** и Ф. А., ЕГН **********, при майката У. Абдулаз А. Сайд, ЛНЧ *******.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата Х. А. А., ЕГН **********, и деца И. А., ЕГН ********** и Ф.А., ЕГН
**********, както следва: всяка всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от
17:00 часа в четвъртък до 08:30 часа в понеделник, с преспиване, като бащата следва да
взима децата от дома на майката или от детското заведение което те посещават и да ги
връща в дома на майката или да ги води в учебното заведение което те посещават; 30 дни
през лятото, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, по
8
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите интервА. от
време /два на брой, с продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/
съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02
януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето
от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година /като в
четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/. На рождените дни на родителите: за бащата -21.01, за майката на
25.04, децата ще прекарват рождените им дни със всеки от родителите си, а в случай, че
денят е учебен и детето не може да отсъства от училище, първия почивен ден след този ден
детето следва да прекара с родителя си. Рождения дни на децата – 29.04, за Илиана и
21.06.2020г. за Фатима децата следа да празнуват и със двамата си родители, в случай че
това не е възможно, всяка четна години бащата ще има право да взима децата на рождения
им ден, а майката ще взема децата на деня след рождения им ден, всяка нечетна години
майката ще празнува с децата на рождения им ден, а бащата ще взема децата на деня след
рождения им ден.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата Х. А. А., ЕГН
**********, да заплаща на детето Фатима А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител У. Абдулаз А. Сайд, ЛНЧ *********, месечна издръжка в размер на
400,00 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 400,00 лв.
месечно до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, както и за периода от 10.10.2022
г. – датата на подаване на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата Х. А. А., ЕГН
**********, да заплаща на детето Илиана А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител У. Абдулаз А. Сайд, ЛНЧ ********, месечна издръжка в размер на
400,00 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 400,00 лв.
месечно до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, както и за периода от 10.10.2022
г. – датата на подаване на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на бащата Х. А. А., ЕГН **********, да заплати на деца
Илиана А., ЕГН ********** и Фатима А., ЕГН ********** издръжка за минало време на
основание от чл. 149 СК за периода от 10.10.2021г. до 09.10.2022 г. в размер на по 500,00 лв.
9
месечно или в общ размер на 12 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 1152,00 лв., представляваща държавна такса върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10