№ 280
гр. Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20243100500191 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. 95646/19.12.2023г. , подадена от
„ВПА Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. „Младост“ вх. 2, ет. 5, ап. 9, чрез адв. Ж. А., против Решение
№ 3645/12.11.2023г., постановено по гр.д. № 16501/2022г. на ВРС , 35-ти
състав, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
осъдителен иск, насочен срещу ответника "Проектиране и Строителство
Инвест" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Самуил“ № 20, ет.5, ап.9, представлявано от управителя О.Д.С., за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща част от задължение,
в общ размер на 12258,48 лв. с ДДС, за извършени, въз основа на сключен
между страните през месец март 2022 г. неформален договор за строително-
ремонтни дейности и направа на тротоарни настилки на обект, находящ се в
.........
Във въззивната жалба се посочва, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно и че са събрани безспорни
доказателства, доказващи основателността на исковата претенция.
Въззивникът моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено
първоинстанционното решение.
В дадения по чл. 263, ал.1 ГПК срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба, която намира за
неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено
1
поради неговата правилност, законосъобразност и тъй като е постановено при
съблюдаване на съдопроизводствените правила. Споделя извода на
първоинстанционния съд, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Посочва, че между страните не е налице сключен договор за
извършване на СМР, в който да са уговорени видовете работи, срокът за
изпълнението им, както и цените на СМР. Въззиваемата страна твърди, че
представеният договор касае други договорки и е неотносим към процесния
казус. Относно представените протоколи обр. 19 посочва, че не съдържат
никаква индивидуализация за обекта, в който са били вложени посочените
СМР, а най-общо бил посочен обект: „ул. Мир“. Твърди се, че дейности по
такъв обект не са извършвани от ищеца. Намира, че от претенцията на ищеца
не става ясно в кой обект претендира да е извършил посочените СМР, поради
което счита, че искът е останал недоказан, съответно неоснователен. Отделно
от това, посочва че ВРС е разгледал всички представени по делото
доказателства и ги е обсъдил подробно, с което е постановил обоснован
съдебен акт. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на въззивната жалба и
за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание въззивното дружество не изпраща
представител, с писмена молба поддържа въззивната жалба и претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 Задв. Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от "ВПА
Строй" ЕООД, ЕИК *********, срещу "Проектиране и Строителство Инвест"
ЕООД ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за
постановяване на съдебно решение, с което да осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща част от задължение, в общ
размер на 12258,48 лв. с ДДС, за извършени, въз основа на сключен между
страните през месец март 2022 г. неформален договор, строително-ремонтни
дейности и направа на тротоарни настилки на обект, находящ се в .........
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2022 г. между страните е
сключен договор № 56 за извършване на строително-ремонтни дейности и
изграждане на тротоарна настилка на жилищна сграда в к-с „Бриз“. След
изпълнение на Договора, през месец март 2022 г. е уговорено устно между
страните ищцовото дружество да извърши зидария с бетонни ивици и монтаж
на павета 6/10/20 на кам. Брашно на обект, находящ се в ......... Ответното
дружество е заплатило авансово сумата от 12000 лв. В изпълнение на поетите
задължения за извършената работа и труд са издадени протоколи, които не са
подписани от възложителя. Обектът е завършен в края на месец май 2022 г. и
въпреки многократнитеобещания не е извършено плащане от ответника.
Твърди се, че към 29.04.2022 г. са извършени строително-монтажни работи,
на стойност 7494.00 лв. без ДДС, 6206.50 лв. са разходите за труд. Към
25.05.2022 г. стойността на задължението за материали и механизация е
2936.00 лв. без ДДС, а 3758.90 лв. без ДДС са разходите за труд. След
приспадане на заплатения аванс от 12000 лева, към настоящият момент
задължението на ответното дружество възлиза на 12258.48 лв. с ДДС. По
изложените съображения, се моли за положително произнасяне по
предявената искова претенция. Претендира се присъждане на сторените
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
2
се излагат съображения, както за нередовност, така и за неоснователност на
исковата молба. Излага се, че в обстоятелствената част на исковата молба
липсват твърдения относно дати, срокове и периоди, в които са извършени
процесните строително-ремонтни дейности. Оспорват се изложените
фактически твърдения в исковата молба относно наличието на сключен
договор между страните в устна форма за извършване на СМР. Твърди се, че
ответникът не е сключвал с ищеца договор с описания в исковата молба
предмет. По такъв несъществуващ договор ищецът никога не е изпълнявал в
полза на ответника посочените СМР. Сочи се, че ответникът никога не е
приемал такава непоръчвана и неизвършвана от ищеца работа. Излага се, че
представените от ищеца протоколи обр.19 не съдържат подпис на
представител на ответното дружество. В евентуалност, релевира възражение
за изтекла в полза на ответника погасителна давност. В евентуалност,
релевира възражение по чл. 265, ал.1 т.3 от ЗЗД за намаление на дължимото
възнаграждение, което основава на твърдения за некачествено изпълнение.
Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендират се сторените в
производството по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените
оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение
правилно е възприета установената по делото фактическа обстановка, поради
което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част.
Във въззивната жалба не са наведени конкретни и мотивирани
оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. Посочено
е, че въззивникът счита, че в производството пред първоинстанционния съд
са събрани безспорни доказателства за основателността на иска.
Съгласно чл.258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съобразно чл.266, ал.1
ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
3
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи
по делото в условията на пълно и главно доказване възникването на валидна
облигационна връзка по твърдяния в исковата молба договор за изработка
между страните, размера на уговореното възнаграждение, точно изпълнение
на възложения резултат и приемане на работата от страна на възложителя.
Анализирайки събраните в производството пред първоинстанционния
съд доказателства поотделно и в съвкупност, съставът на въззивния съд
намира, че от ангажираните доказателства не може да се установи сключен
между страните договор за изработка с посочения в исковата молба предмет,
а именно направа на зидария с бетонни ивици и монтаж на павета на обект,
находящ се в ...........
За да достигне до този извод, въззивният съд съобразява, че ответникът
е оспорил сключването на процесния договор. Представените от ищеца
протоколи – образец 19 от 29.04.2022г. и 25.05.2022г. не носят подпис за
въззиваемото дружество, поради което не са годни да установят приемане на
обективираните в тях работи от посочения възложител.
Същото се отнася и до приетите проформа фактури за изпълнени СМР
на обект ул. Мир, за които е и прието за безспорно в първоинстанционното
производство, че не са осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество „ВПА Строй“ ЕООД.
Липсват представени доказателства за твърдението за извършено
авансово плащане по договора в размер от 12 000лв.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза сочи на извършени
СМР в УПИ XVII-1060, кв.33, с.о. Сотира, като нито в писменото заключение,
нито при изслушването на вещото лице в съдебно заседание е направена
безспорна връзка с твърдяните СМР в исковата молба, съставените протоколи
– обр.19 и издадените проформа фактури.
Ангажираните гласни доказтелства чрез разпит на свидетеля Вейсел
Велиев също не съдържат данни за сключен договор между страните в
настоящото производство. Свидетелят излага, че работи за „ВПА Строй” и са
редили павета, пътна ивица, бетон в района на ул. ...., но в показанията му
липсва изложение кой е бил възложителят на работата извън работодателя на
свидетеля.
При липса на доказване на възникването на облигационно
правоотношение между страните по твърдяния в исковата молба договор за
изработка, предявеният иск за заплащане на възнаграждение по реда на
чл.266, ал.1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Горните мотиви обуславят неоснователност на въззивната жалба,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, отправеното
своевременно искане, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски от 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3645/12.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 16501/2022г. на Районен съд - Варна, 35-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА „ВПА Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“ вх. 2, ет. 5, ап. 9, да заплати на
"Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Самуил“ № 20, ет.5, ап.9, сумата от
600лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени във въззивното
производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5