Р Е
Ш Е Н И Е
Номер……. 15.06.2023 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.05. 2023 година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
разгледа
докладваното от съдията - докладчик МИНЧЕВ т.дело № 25 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 558,
ал.5, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Посочено е в исковата молба, че от приложеното
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № АУ-У-1099 от
19.11.2020г., издадено от Община Ч., е видно, че ищцата А.С.А. е баба на
починалия М.В.В..
Изложени
са обстоятелства, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа внукът на ищцата М.В.В.,
с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., пътувал на предната дясна седалка в л.а.
„Субару Аутбек“, с рама № **, който
не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът
бил управляван от водача А.С.Д., с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с.
Ценово (общ. Ч.), в посока към гр. Ч.. Сочи се, че около км.3 от пътя л.а.
„Субару Аутбек“ изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с
левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично,
след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си
страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от
страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М.В.и
същият е получил телесни увреждания, вследствие на които е загинал.
Посочено
е, че след преобръщането си автомобилът е застанал отново на колелата си, с
предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой.
Заявено е, че от съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица е видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът,
движейки се е несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление
на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното
платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е
получил охлузвания, а внукът на ищцата - М.В.В., е починал.
След направена справка в електронната страница на Г.
за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Субару Аутбек“, с
рама № **, се установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016г„ за това МПС няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За станалото ПТП са образувани ДП №375-ЗМ-108/2016г.
по описа на РУ - Ч. и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - С.З..
Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. В хода на
разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на
обективната истина по делото, в качеството на обвиняем е привлечен А.С.Д., с
ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б.
„в“, предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от
14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура
- С.З., наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта
му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК.
Сочи се, че наказателното производство срещу
обвиняемия А.Д. е продължило да се води по отношение на повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, пред. първо, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и обвинителен акт срещу виновния водач
и е образувано НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - С.З.. Подсъдимият А.Д. е
предаден на съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това,
че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV- 53498, свързващ гр. Ч. и с.
Ценово (общ. Ч.), в посока към гр. Ч., при управление на МПС - л.а. „Субару
Аутбек“, с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без
регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП
подробно посочени в исковата молба, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на М.В.В., на 27г., с ЕГН: **********,***.
Посочено е, че в хода на досъдебното производство е
изготвена и Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Изложено е, че от заключението на петорната комплексна
автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на движение на л.а. „Субару
Аутбек“ преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е
около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие е резултат от конкретни
действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа
неизправност. В експертизата се сочи, че водачът на автомобила е имал
техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред автомобила и
да предотврати ПТП. Технически правилно е той да запази движението в мислената
дясна пътна лента, без да я напуска. Експертите заявяват, че в съответствие с
извършения динамичен анализ най-вероятно водач на автомобила към момента на
настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер бил М. В.в. Специалистите са категорични,
че свидетелските показания на А.Д. в частта им относно това кой е управлявал
автомобила и къде е бил в автомобила след ПТП са технически недостоверни.
Според експертизата изпадането на пасажера М.В.от купето е във фазата на
преобръщане на автомобила през прозореца на дясната предна врата, като
изпадането от автомобила било свързано с плъзгане, триене по твърда повърхност
и притискане на тялото между две твърди повърхности, както е описано в медицинските
документи.
Сочи се, че според постановките на Тълкувателно
решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от
24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че ищцата и починалият й внук са били
изключително близки и двамата са били много привързани един към друг. Скръбта
на А.А. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно
преживява загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент
ищцата е живяла в едно домакинство с починалия М.В.и неговите родители. Същата
всекидневно е общувала със своя внук и е разчитала на неговата подкрепа и помощ
в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и нейния внук била
изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително
негативно на психиката на ищцата А.. Същата е претърпяла и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за нея човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на
едно задружно и сплотено семейство. Ищцата е била много близка със своя внук съществувала
е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много
се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо е, че ищцата А.А.
все още страда от загубата на своя внук. Тя нарушила обичайния й начин на
живот.
Предвид изискванията на чл.519, ал,1,т.1, вр. с
чл.557, ал.1,т.2, б. „а“, вр. счл.558 от КЗ, ищцата А.С.А. е отправила до Г. писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
писмо, изпратено на 07.10.2020г., получено на 09.10.2020г. (видно от Известие
за доставяне № ИД PS 6000 01JQ68N). Образувана е Щета №20210258 от 09.10.2020г.
за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-521 от 09.10.2020г.
Между страните е проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал
предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01- 521 от
15.10.2020г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от
ищцата, тъй като тя не разполага с тях. Освен това, тези документи са били
изискани служебно и от административния ръководител на ОП - С.З., видно от
изпратеното от Г. писмо с изх. №24-01-521.1 от 15.10.2020г. С писмо с изх.
№24-01-521 от 29.12.2020г. ответникът е уведомил ищцата, че отказва изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.
Заявено е, че безспорно, претендираните от ищцата
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена
причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Излагат се аргументи по чл.52 от ЗЗД.
Счита се, че претендираното от А.С.А. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
22.02.2016г., при което е починал нейният внук - М.В.В. (на 27г. към датата на
ПТП), е справедливо, като се имат предвид преживените от ищцата болки и
страдания от внезапната загуба на толкова близък за нея човек, за чието
отглеждане е помагала от самото му раждане, с когото са живеели в едно
домакинство, общували са ежедневно и са споделяли както радостни, така и
неприятни моменти, и на когото е можела да разчита винаги и за всичко предвид
напредването на възрастта й.
Посочва се, че на основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна
лихва върху претендиралото обезщетение, считано от 10.01.2021г. (денят след
изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.), до окончателното
изплащане на сумата.
Направено е искане да се постанови решение, с което да
се осъди „Г.“, с адрес: С.**да заплати на А.С.А., с ЕГН: **********,***, в
качеството й на баба на М.В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., сумата от 35
000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпело на 22.02.2016г., при което е починал нейният внук - М.В.В.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. - денят след
изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г., до окончателното
изплащане на сумата.
Моли, да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата по чл.38, ал.2 от ЗА.
Посочва служебна банкова сметка ***.
Ответникът
е депозирал по делото отговор на исковата молба, с
който прави възражение по чл.369, ал.1 от ГПК, като излага съображения в тази
връзка.
Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер.
Заявява, че Г., към настоящия момент вече е бил
сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 20210258/09.10.2020г.
е уведомил ищцата, че следва да представи доказателства, от които да е видно по
безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по
щетата, а и по настоящото дело.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки
че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното
лице-издател. Поради това, ответникът счита, че същия няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд, като посочва съдебна практика.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия М.В.най-малко в размер на 50%, който е:
- пътувал в увреждащото МПС, без задължителния
обезопасителен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка между изпадане
на тялото на В.в и тежестта на получените травматични увреди - нарушение на
чл.137а от ЗДвП;
- е употребил
алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, заедно със сочения
за виновен водач А.Д.;
- е знаел, че А.Д. е
употребил значително количество алкохол преди настъпването на процесното ПТП,
но въпреки това се е съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че
последният се управлява от алкохолно повлиян водач.
Досежно размера на предявената претенция от 35 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, счита същият за изключително завишен.
Заявява, че същият не отговаря на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 22.02.2016г.
Отделно от това се твърди, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 във връзка с §
96. (1) от КЗ, се определя в размер до 5 000.00 лв.
Твърди, че в настоящата искова претенция не са
представени доказателства, че ищцата и загиналият са били силно привързани един
към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките на загиналия. Ето защо,
счита исковата претенция за неоснователна.
Намира, че в разглеждания случай няма как да са
установени наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да са направили
привързаността между ищеца и починалия толкова силна, така че смъртта на
последния да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Ответникът счита, че изложените от ищцата твърдения не
разкриват наличието на особено близка привързаност между нея и покойния по
смисъла, посочен в ТР № 1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително
силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между баба
и внуци. Счита, че отношенията между тях не са се различавали от нормалните
между баба и внук.
Твърди, че липсват доказателства, които да
установяват, че между починалия и ищеца да е имало толкова дълбоки емоционални
връзки. Счита, че техните взаимоотношения са били нормални, като между близки
родственици. Според ответника, претърпените болки и страдания не надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Заявява,
че твърденията му се потвърждават и от изложеното в исковата молба на ищцата,
която сама признава, че: “търпи негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. ТОВА Е НОРМАЛНОТО,
житейски оправдано състояние на едно задружно семейство.“ (стр. 4 горе, ИМ).
Заявява, че именно по тази причина, видно, че няма нищо изключително във
връзката им и счита, че искът е изцяло неоснователен.
Твърди, че исковите претенции не кореспондират със
задължителната практика, като посочва съдебна практика и излага съображения.
Моли, да се има предвид, че застрахователното
обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от Г., създаването
на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение
увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по
договорно правоотношение със застраховател.
Оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г.
да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда, като
излага доводи в тази връзка.
С определение № 260107/27.01.2021г. постановено по
настоящото дело, съдът е спрял производството до приключване на НОХД №
2325/2020г. по описа на Окръжен съд - гр.С.З. с влязъл в сила съдебен акт.
След представяне от страна на ищцата на присъда №
260023 от 30.11.2021 г. постановена по НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - С.З.,
производството по делото е възобновено с определение № 260534/07.11.2022г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че с
влязла в сила присъда № 260023/30.11.2021 г. по НОХД № 112/2021 г. по описа на
СтОС е признат подсъдимия А.С.Д., за виновен в това, че на 22.02.2016г. около
00,31ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З. със с. Ценово, общ.Ч., обл. С.З.
- в посока към гр.Ч., обл. С.З. при управление на МПС- лек автомобил,
марка" Субару", модел" Аутбак"- с номер на рама ***/, което
не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1, предл.2 от ЗДвП, в резултат на което, по
непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В. от с. Ценово, общ.Ч., обл. С.З. и
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия.
По делото е прието като
доказателство Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки изх. № АУ-У-1099 от 19.11.2020 г., издадено от Община Ч., от
което се
установява, че ищцата А.С.А. е баба на починалия М.В.В..
Не
се спори между страните, че на 09.10.2020 г. ищцата е предявила пред ответника
писмена претенция за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди
по доброволен ред, по която е образувана щета № 20210258/09.10.2020г. Не се
оспорва и обстоятелството, че по така заведената претенция е налице отказ от
страна на ответника да определи и заплати претендираното обезщетение.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че при
настъпилото ПТП на 22.02.2016 г. на М.В.В. са причинени следните травматични
увреждания: многофрагментно счупване на черепната основа и тилната част на
покрива; контузия на мозъка; кръвоизлив под меките черепни обвивки; счупване на
долна челюст; разкъсно-контузна рана по тилната област леко в дясно с
кръвонасядане около тази рана; масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата
повърхност на главата, лицето и шията; оток на мозъка и белите дробове; теренни
охлузвания по лява лумбална област и двете седалища; кръвонасядане по гърба;
ламбовидна рана по пети пръст на дясната ръка. Смъртта на В.в е в резултат на
тежката черепно-мозъчна травма. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания и настъпилата смърт, като травматичните
увреждания са получени при настъпилото ПТП. Към делото и досъдебното
производство не са налице обективни данни от изследване на кръв и урина за
наличие на етилов алкохол от страна на водача А.Д. по време на ПТП, настъпило
на 22.02.2016 г. В ДП, приложено към делото, е наличен Протокол от изследване
на кръв на пътника М.В.и е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в
количество - 0,60 ‰ /промила/. Няма данни в делото и досъдебното производство
за наркотично опиянение. В конкретния случай наличието на алкохол в кръвта -
0,60 ‰ /промила/ е в долна граница на лека степен на алкохолно опиване, която
се характеризира с емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на
вниманието и съобразителността, слабо изразени координационни нарушения. При
извършеното обследване на тялото на В.в не са установени характерни увреждания,
които да говорят за свободно инерционно движение на тялото в купето на
автомобила. По тялото на М.В.не са установени травматични увреждания, които
категорично да сочат да са от употреба на обезопасителен колан по време на
настъпване на процесното ПТП. Поставен предпазен колан бил предотвратил
настъпилите при пострадалия тежки травматични увреждания. В конкретния случай
при поставен обезопасителен колан, неминуемо биха се получили травматични
увреждания, които вероятно нямаше да доведат до фатален край.
От
заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че
платното за движение на мястото на ПТП е с дребнозърнеста структура на асфалта,
при равен и прав участък от пътя, с две ленти за движение. Движението е
двупосочно, като лентите не са разделени с линия. Вляво и вдясно от платното
има затревен банкет с ширина 2,9 м вляво и 2 м вдясно. Съгласно протокола за
ПТП са намерени: „Намерена е следа протриване по левия банкет, която е с начало
на 1,9 м след мерната линия, която описва дъгообразна форма в банкета и достига
до 39,3 м след мерната линия. Втора подобна следа е с начало от лявата граница
на платното и на 9,8 т след мерната линия и достига до 12,7 т след мерната
линия в банкета и на 0,7 т от лявата граница. Трета такава следа е с начало от
лявата граница на платното и на 11,6т след мерната линия и достига до 24,4 т
след мерната линия върху платното съответно на 1,6 т от лявата граница.“ Така
описаните следи са неуспоредни, с дъгообразна форма и идентифицират движението
на автомобила след настъпила загуба на напречна устойчивост с постъпателно
движение и едновременна ротация около централната вертикална ос, в посока по
часовата стрелка, гледано отгоре. „Намерени са други две следи от странично
плъзгане съответно на 39,3 м след мерната линия и на 1 м от лявата граница,
както и на 39,8 м след мерната линия и на 3,3 м от лявата граница.“ Следите
съответстват да са оставени от автомобила Субару в процес на ротация около
собствената му надлъжна ос и посока обратна на часовата стрелка, гледано отзад
за автомобила. Тези следи представляват естествено продължение на следите от
гуми, които прекъсват на ниво, от което автомобилът започва преобръщането си
около надлъжната ос. Преобръщането е с начало около лявата му странична
повърхност, за което свидетелстват и характерните деформации по купето. Деформацията е с неправилна
форма и характерни следи във вертикално направление. Лявото окачване е огънато
навътре, което показва направлението на движение в началната фаза на загубата
на напречна устойчивост. Задният ляв стоп липсва, като част от стъклата са
намерени в левия банкет. Тяхното положение напълно съответства на началото на
преобръщането на автомобила. Купето на автомобила е огънато в напречно
направление, като то е отляво-надясно, гледано отзад. Таванът е пречупен в
надлъжно направление, а лявата му половина е по-тежко деформирана. При прехода
върху дясната част ударното въздействие е отгоре-надолу, за което свидетелстват
характерните деформации по дясната предна част в областта на дясната част на
капака, десния калник, веждата и основата на калника. Протривните следи в тази
част са също напречно разположени, получени при протриване върху твърда
повърхност, кореспондиращо с протриване върху асфалтовото покритие. Описаните
следи са получени при преобръщане на автомобила и напълно съответстват на
значителните деформации по цялото купе. От извършения оглед на автомобила
„Субару Аутбак“ е установено, че той е значително деформиран по цялото купе в
резултат на движението му по терена с едновременното преобръщане. При анализа
на деформациите е установено, че: Не са открити следи от удар с друг автомобил;
Всички деформации са от движението на автомобила по терена с едновременно
преобръщане. Няма данни за наличие на техническа неизправност в кормилно
управление и спирачна система. Идентификацията на движението на лекия автомобил
„Субару“ според динамичното изследване за траекторията на движение на
автомобила определя няколко основни извода: Първоначално отклоняване на
автомобила към левия банкет или отдясно-наляво и достигане на лявата граница на
платното, без загуба на управление, но при промяна на направлението на
движение; Последвала е корекция на движението с рязка и контролирана промяна на
движението отляво-надясно. Автомобилът е отложил протривни следи в лявата част
на платното за движение и левия банкет с разминаване на траекториите на гумите;
Налице е косо движение на автомобила към дясната граница на платното за
движение с последвало преобръщане; Автомобилът е достигнал критична скорост на
преобръщане при преразпределението на нормалните реакции в левите колела,
където те значително са нараснали спрямо десните.
Така
идентифицираното движение на автомобила е резултат от конкретни действия на
водача и не се е дължало на възникнала техническа неизправност. Водачът на
автомобила е имал техническата възможност да се съобрази с конкретната пътна
обстановка и да запази движението по дясната пътна лента.
Силите,
действащи на телата, разглеждани в подвижната координатна система на
автомобила, са преносните инерционни и кориолисовите инерционни сили. Първата
възникваща основна компонента на преносната инерционна сила е ударната и се
дължи на ускорението на масовия център в момента на удара. Другата основна
компонента на преносната инерционна сила, действаща на тялото в автомобила, е преносната
инерционна сила, дължаща се на ротационната съставяща на движението, респ. на
ъгловата скорост на автомобила след удара /центробежна преносна инерционна
сила/. Третата основна сила е по време на движението на автомобила с определено
спирачно закъснение. Тази сила за всяко от телата е в обратна посока на
ускорението на масовия център. Първата фаза на движението на автомобила е в
левия банкет и при ротация около вертикална ос в посока по часовата стрелка, гледано отгоре.
Действащите при нея инерционни сили не биха довели до напускането на телата
купето от автомобила, както за водача, така и за пасажера. Втората фаза на
движение на автомобила е при настъпилото преобръщане около собствената надлъжна
ос. Ротацията на автомобила е около централната ос, преминаваща през масовия му
център и обратно на часовата стрелка, гледано отзад за автомобила. В тази фаза телата на водача се придвижва се
придвижват навън от масовия център, като първоначално водачът е достигнал първи
нивото на асфалта. Това положение отговаря на края на протривните следи по
асфалта, където няма данни за наличие на кръв по асфалта. След това тялото на
пасажера е достигнало нивото на асфалта и при което то изпада от купето на
автомобила. Спрямо този етап на движение на автомобила е настъпило и притискане
на тялото към асфалта. Така описаният етап на изпадане отговаря напълно на травматичните
увреждания в медицинските документи от действието на твърди тъпо-ръбести
предмети и всички те отговарят да са получени при станалото ПТП с последващо
изпадане от автомобила, плъзгане и удар в терена и притискане от автомобила.
От
заключението се установява, че на 22.02.2016 г. по пътя от гр. Ч. за с. Ценово,
лек автомобил „Субару Аутбак“, с peг. № БЕЗ РЕГ. НОМЕР, се е движел по прав
участък от пътя, като платното за движение е било без наличие на граници и
разделителна осева линия, с ширина 6,4 м. Водачът на лекия автомобил А.Д. при
движение със скорост от около 93 км/ч и опасна зона за спиране от около 89 м
предприема завиване на ляво към лявата половина на платното за движение и левия
банкет. Идентификацията на движението на лекия автомобил „Субару“ според
динамичното изследване за траекторията му на движение определя няколко основни
етапа. Първият е при първоначално отклоняване на автомобила към левия банкет
или отдясно-наляво и достигане на левия край на платното за движение, без
загуба на управление, но при промяна на направлението на движение. Вторият е
при последвала корекция на движението с рязка и контролирана промяна на
движението отляво-надясно. Автомобилът е отложил протривни следи в лявата част
на платното за движение и левия банкет с разминаване на траекториите на
движение на гумите. Третият е косо движение на автомобила към дясната половина
на платното за движение с последващо преобръщане вследствие на достигане на
критична скорост на преобръщане от преразпределението на нормалните реакции в
левите колела, където те значително са нараснали спрямо десните. След
преобръщането, лекият автомобил се установява върху платното за движение на
четирите си колела. Приложеното механоматематично моделиране определя, че водач
към момента на настъпилото ПТП е бил А.Д., а пасажер на предната дясна седалка
е бил М. В.в. Скоростта на автомобил „Субару“ преди ПТП е около 93 км/ч. От
гледна точка на възможната физична грешка може да се приеме, че скоростта на
движение на автомобила е в границите на допустимата за движение извън населено
място 90 км/ч. Водачът на лекият автомобил „Субару“ има техническата възможност
да предотврати настъпването на ПТП, като при движение с така изчислената
скорост на движение не напуща платното за движение и не предприема завиване с
волана за управление по начин, по който да избере такава траектория на
движение, която е технически несъобразена с така изчислената му скорост на
движение. Лекият автомобил „Субару Аутбек“ е фабрично оборудван с
обезопасителни колани за всички места в автомобила. При наличие на правилно
поставен обезопасителен колан на пасажера В.в, в голяма степен на вероятност не
би изпаднал от автомобила.
От
заключението на приетата по делото Комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ) се установява, че предпазният
/обезопасителен/ колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане
на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на ПТП, внезапно
спиране, при авария, преобръщане и др. При сблъсък предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника, след което придържа тялото към седалката. В конкретния
случай лекия автомобил „Субару Аутбек“ е с монтирани предпазни триточкови
инерционни колани, като на средното място на задната седалка е двуточков. Към
делото е приложено заверено копие на СМЕ на труп № 56 /2016 г. от извършена на
22.02.2016 г. съдебномедицинска аутопсия на лицето М.В.В.. В описателната част
е отразено: „Труп на мъж, на видима възраст отговаряща на календарната с ръст
179 см., правилно телосложение и добре развити костна и мускулна система,
умерено изразена подкожна мастна тъкан“. Динамиката на движение на телата в
купето на автомобила и в частност под действие на втората съставяща на
центробежната инерционна сила определя движение на телата на пътниците в
автомобила, както следва: за водача към лявата врата, а за пасажера към
дясната, т.е. навън от масовия център на автомобила. Предвид на това, при
наличие на правилно поставен обезопасителен колан, тялото на пасажера ще бъде
ограничено към предната дясна седалка с малко относително движение към дясната
врата. Това само по себе си обаче не би ограничило контакта с горната и дясна
част на главата с вече деформираната дясна рамка на челното стъкло на
автомобила, респ. главата на пострадалия би контактувала с нея. В случай, че
пострадалият при настъпилото ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, имайки предвид нормалния му ръст, механизма на ПТП-то, силите действащи
на телата по време на различните етапи и деформациите по автомобила, в голяма
степен на вероятност може да се каже, че би получил също черепно-мозъчна
травма. Няма как да се отговори с какъв интензитет би била травмата на главата,
като вероятно биха се получили и увреждания на тялото и крайниците в дясната му
повърхност с по-малък интензитет. Вещите лица, в съдебно заседание, правят
уточнение, че и при поставен обезопасителен колан, пострадалия В.в, би получил
черепно-мозъчна травма. Уточняват, че всяка черепно-мозъчна травма, дори и
най-леката води до опасност за живота на пострадалия и леталния изход би могъл
да настъпи и при поставен обезопасителен колан, тъй като предвид намаляването
на на обема на купето в областта на предната пасажерска седалка и провисването
на пътника, главата му би контактувала с тавана на автомобила. В този случай, според заключението на вещите
лица и при поставен обезопасителен колан, биха настъпили травми в областта на
главата на пътника.
По
делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Веселина Николова В.ва (снаха на ищцата и
майка на починалия М. В.в) установява, че живеели в една къща свекърът й,
свекърва й, свидетелката и мъжът й. После се родил синът на свидетелката, който
живеел при тях в същата къща в с.Ценово. Твърди, че ищцата й е помагала много,
като е гледала М., който бил единственото дете на свидетелката. Ищцата им е
помагала много с гледане, купували му дрехи. В момента ищцата била на 80
години, но след смъртта на внука и, здравословното и състояние се влошило - получила
високо кръвно, диабет. Сега ищцата гледа децата на внука си, както е гледала и
него и само това и давало сили да се справя с трудностите, които изпитва поради
влошеното си здраве.
Свидетелката
Иванка Минева Атанасова установява, че познава ищцата отдавна, а от 50 години
живее в съседната къща. Семейството на ищцата било голямо и сплотено, но
загубата била голяма. Твърди, че ищцата имала един син, а с внука й, който
починал, тя имала много силна връзка. Всички живеели в къщата и една постройка
лятна кухня. М. имал съпруга и две дъщери преди кончината, като съпругата му
преди това го напуснала. Той тежко го изживял, а баба му била първата, която му
дала подкрепа, че ще отгледат децата, няма да ги оставят. Твърди, че познава М.
от раждането. Дядото на М. починал и внукът бил все до баба си и винаги й
помагал. Тя също му помагала с каквото може, най-вече с пари. Ищцата имала и
други внуци, но те живели в друго село, но този бил най-любимият й, може би,
защото заедно живеели. Ищцата приела смъртта му много тежко, но казала, че
трябвало да живее за правнучетата, които той оставил.
Свидетелката
З.Д. А. установява, че ищцата живеела със сина си, снаха си В. и двете правнучета
- на М. децата. През 2016г. починал М., при катастрофа. М. в момента нямал
съпруга, били се разделили, той си гледал децата и на рождения ден на двете
деца станала катастрофата. Синът на ищцата - В. и съпругата му нямали други деца,
само М.. М. цял живот е живял с баба си, заедно ходили по пазари, помагал им.
Ищцата имала дъщеря, тя живеела в Ч. и там ищцата имала две внучета. Тя не е
поддържала същите отношения с другите си внуци, както с М.. Твърди, че ищцата
го отгледала, тя се грижела за него, а като пораснал и той помагал на нея.
Сочи, че ищцата много тежко преживяла загубата му. Преди инцидента тя участвала
много активно в живота на селото, имали пенсионерски клуб, група, която ходела
по фестивали. След ПТП ищцата напълно се откъснала от живота на селото. Изобщо
не посещавала пенсионерския клуб. Свидетелката говорила с нея, ищцата й
казвала, че е изгубила внук, който й е най-мил, не може да присъства и да
участва във фестивали и дейността на селото.
Свидетелят
Н.П. установява, че познава А.Д. и М. В.в. Известно му било за настъпилото в
началото на 2016г. ПТП с тяхно участие. Твърди, че бил с А. преди настъпване на
ПТП. А. се бил върнал от Германия току-що с кола, която свалили от платформата.
Двамата отишли в едно съседно село с един колега Н.. Върнали се след това от
съседното село в З. и седнали на бензиностанцията, където изпили по една бира.
Били само двамата и след като изпили бирата, свидетелят се прибрал. На
бензиностанцията А. изпил една бира, преди това у тях към 4-5 часа следобед
изпил една бира – 330 мл и двете бири били по 330 мл. Свидетелят посочи, че
през цялото време не е видял пострадалия М.. Не е виждал и двамата да се качват
и да пътуват в автомобила. А. бил много здраво, яко момче и изобщо не е бил
пиян.
Свидетелят
Т.Т. установява, че познава А. от 2004г. Горе-долу от същия период познава и М.
В.в, който му бил приятел. Свидетелят потвърди, че когато бил на работа в
бензиностанцията в с.З., научил за станалото ПТП. А. бил при свидетеля на
бензиностанцията около 23 ч. и бил с другия свидетел Н.П.. Свидетелят им продал
по една бира – 0,5 мл. Посочва, че не е виждал М. на бензиностанцията, не знае
на коя седалка се е качил, не го е виждал и не знае дали е бил с поставен
предпазен колан. Твърди, че не може да каже дали А. е бил видимо пиян.
Доколкото си спомнял, влязъл и излязъл в бензиностанцията нормално.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В чл.557 от КЗ са уредени основанията за плащане на обезщетения от Г. на увредените лица от
фонда на незастраховани МПС. В чл.557, ал.1, т.1 са посочени случаите, когато
МПС не е установено или е напуснало местопроизшествието, т.е. когато
самоличността на делинквента не е установена, а в чл.557, ал.1, т.2 - когато
самоличността на делинквента е установена. В тези случаи са разграничени
хипотези, в които МПС обичайно се намира на територията на Република България,
или обичайно се намира на територията на държава членка, или на трета държава,
или е доставено в България от друга държава членка, без да е било формално
регистрирано.
Съгласно
въведената в чл. 482, ал. 2 от КЗ фикция, за целите на предявяване на
претенцията пред Г. или национално застрахователно бюро в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това
моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово
участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.
В
случая по делото безспорно се установи, че делинквентът е управлявал
собственото си МПС, което е било без задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ и без регистрационен номер, като ПТП е настъпило на територията на
Република България.
На следващо
място се установи, че ищцата е изпълнила законовата разпоредба на чл. 558, ал.
5 от КЗ, която обвързва допустимостта на иска за вреди от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и Г.. Съгласно изискванията на чл. 558, ал.3 от КЗ ищцата е отправила до Г.
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП. Претенцията е получена от
ответника на 09.10.2020 г., по която е образувана Щета № 20210258/09.10.2020г.
С писмо с
изх. № 24-01-521/29.12.2020г. Г. е уведомил ищцата, че отказва да ѝ
изплати обезщетение.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
Съгласно чл.
413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от приложената Присъда № 260023 от
30.11.2021 г., постановена по НОХД № 112/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. А.С.Д.
е признат за виновен в това, че при процесното ПТП по непредпазливост е
причинил смъртта на М.В.В..
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на Г. на основание чл. 558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Налице е и
последният признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена
връзка между процесното ПТП и получените от пострадалия вреди. Вещото лице по
СМЕ установява, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт, като травматичните увреждания са получени при настъпилото
ПТП. Смъртта на М.В.е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. По отношение на претенцията за неимуществени вреди,
съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64г.
задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт обезщетение, а всякога е свързано с преценка на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на
даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената относима съдебна практика.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния
случай безспорно се установи, че ищцата е баба на починалия вследствие на ПТП М.
В.в. От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата и нейния внук са
били изключително близки. Живеели са в едно домакинство от раждането на внука
до неговата неочаквана смърт. Между тях са съществували чувства на обич и
привързаност, бабата се е грижила за своя внук като за свой син. Установи се,
че след нелепата смърт на внука й ищцата е започнала да има проблеми със
здравето. Преди инцидента тя е била активна и позитивна личност, участвала е
активно в живота на селото и на пенсионерския клуб. След загубата на своя внук,
ищцата драстично е ограничила социалните си контакти и е спряла да участва във
фестивалите и в събитията, организирани в селото.
С оглед на
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 35 000 лв.
Съдът
намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц.
представител на ответника, че пострадалият с поведението си е допринесъл за
настъпване на повечето по вид и по-тежките по степен увреждания в резултат на
ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния
случай ответникът не доказа такъв принос по никакъв начин. Съгласно
заключението на СМЕ, причината за смъртта на пострадалия е тежката
черепно-мозъчна травма. В проведеното на 21.02.2023г. о.с.з. експертът посочва,
че от данните в досъдебното производство е видно, че автомобилът е извършил многократни
преобръщания през таван и има увреждания на тавана, поради което дори да е бил
с поставен колан, ударите в областта на главата биха били факт. И с поставен
колан пострадалият би получил травматични увреждания, за които до голяма степен
може да се твърди, че биха довели до фатален изход. При поставен обезопасителен
колан главата е свободно подвижна, тъй като не е фиксирана от колана, т.е. тя
може да извършва движения в ляво и дясно и при преобръщане със сигурност ще
получи удари в тавана, който е видно, че е достатъчно увреден.
В
заключението на КАТСМЕ е отразено, че л.а. „Субару Аутбек“ е оборудван с
обезопасителни предпазни триточкови инерционни колани, като на средното място
на задната седалка е двуточков. Заключението на експертите е, че в случай, че
пострадалият при настъпилото ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, имайки предвид нормалния му ръст, механизма на ПТП-то, силите действащи
на телата по време на различните етапи и деформациите по автомобила, в голяма
степен на вероятност може да се каже, че би получил също черепно-мозъчна
травма. В о.с.з. на 23.05.2023г. експертите уточняват, че вероятността
пострадалият да получи черепно-мозъчна травма е около 65-70 процента
Деформациите по лекия автомобил са настъпили преди изпадане на тялото от купето
на автомобила, а именно в горната и дясна част на тавана, където е
деформираната рамка на челното стъкло. Вещото лице - лекар посочва, че
черепно-мозъчните травми са различни – със счупване, без счупване, с
кръвоизливи, с контузии на мозъка, но всяка черепно-мозъчна травма, дори и при
лека контузия на главата с мозъчно сътресение се предлага на пациента и се
приема в болнично заведение за наблюдение, тъй като и най-леката травма може да
доведе до летален изход.
Съдът
намира, че по делото не се доказа и възражението на ответника, че пострадалият
е знаел, че водачът А.Д. е употребил алкохол, но въпреки това е приел да пътува
в автомобила. И двамата свидетели на страната на ответника потвърдиха, че пострадалият В.в не е присъствал,
когато водачът е пил бира.
Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1 по описа
за 2014 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Съгласно разясненията, дадени в това тълкувателно решение, в сочената хипотеза
фактите, свързани както с поведението на пътуващия в моторното превозно
средство, определящи го като рисково - проява на съзнателно и свободно формиран
избор и знание за употребата на алкохол от водача на същото, респ. обективна
възможност за узнаване, така и тези, относими към нарушаване на установената с
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забрана от страна на водача на увреждащия автомобил,
подлежат на пълно и главно доказване в процеса. В настоящия случай ответникът
не доказа твърдените от него възражения
за съпричиняване, тъй като не беше установено дали водачът е употребил алкохол
над законоустановения минимум и дали
пострадалият е знаел за това, но въпреки това съзнателно се е поставил в риск.
На следващо
място съдът счита, че ответникът не успя да докаже какво е отношението между
употребата на алкохол от страна на самия пострадал и наличието на причинна
връзка между това обстоятелство и настъпването на вредоносния резултат.
Заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 10.01.2021г. –
денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г., до оконачателното
изплащане на обезщетението. Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за
забава от страна на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба срокът,
в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от
предявяване на претенцията. Следователно ответникът дължи обезщетение след
изтичане на този тримесечен срок.
От представеното
с исковата молба писмо е видно, че искането за изплащане на обезщетение е
постъпило при ответника на 09.10.2020 г., когато е била образувана щета №
20210258/09.10.2020 г. От представените доказателства е видно, че Г. не е
изплатил обезщетение. При това положение ответникът дължи лихва върху
обезщетението от 10.01.2021 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ.
По
разноските:
Ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на С. окръжен съд държавна такса в размер на 1
400 лева, както и сумата 1396,20 лв., възнаграждение за вещи лица.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляващи
направените от нея разноски, върху уважената част от иска, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер 2 000 лв.
На третото
лице помагача, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, не се дължат
разноски.
Водим
от горните мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. със седалище
и адрес на управление: гр. С.**, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал
внука й М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г.
- денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. със седалище
и адрес на управление: гр. С.**, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА Г. със седалище
и адрес на управление: гр. С.**, да заплати сумата от 1400 лв., представляваща
държавна такса и сумата 1396,20 лв., възнаграждение за вещи лица, по сметка на
Окръжен съд С.З..
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника: А.С.Д., ЕГН **********, адрес ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез Окръжен съд С.З.
пред П. апелативен съд.
Окръжен съдия:…………………….