Решение по ВЧНД №1108/2025 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу решение
от 13.08.2025г. по НЧД № 4972/2025г., с което е отказана екстрадицията на
руския гражданин И. А. М., роден на ********г. в гр. ***, Кабардино-
Балкарска Република, Руска Федерация по искане на съдебните власти на
Руската федерация с цел провеждане спрямо него на наказателно преследване
по наказателни дела № 12202830002000112 и № 12101830001000317 на
следственото управление на Следствения комитет на Руската Федерация за
Кабардино-Балкарска Република за престъпление по чл.205, ал.1 от
Наказателния кодекс на Руската Федерация, което се твърди, че е извършено в
началото на месец септември 2013 г. в гр. ***, Руска Федерация, и по чл.205,
ал.1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, което се твърди, че е било
извършено в началото на месец октомври 2013г. в гр. ***, Руската Федерация,
и за престъпление по чл.208, ал.2 от Наказателния кодекс на Руската
Федерация, за което се твърди, че е извършено на 01.08.2015г. в гр. ***, Руска
Федерация. В протеста се сочи, че с отправеното искане от руската държава са
предоставени гаранции, че исканото лице няма да бъде преследвано по
политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание,
националност или политически възгледи, ще му бъдат предоставени
възможности за защита, няма да бъде подложено на мъчения, жестоки,
безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания.
Поради тези причини, прокурорът счита, че исканата екстрадиция отговаря на
изискванията на ЗЕЕЗА и че следва да се отдаде приоритет на наказателната
юрисдикция на издаващата държава, поради обстоятелството, че там е
образувано наказателно производство. Намира, че по този начин и исканото
лице ще има възможност да реализира пълноценно и ефективно защитата си,
включително и като участва лично в процеса по събиране на доказателства. В
този смисъл се прави се искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново такова, с което исканото лице да бъде предадено на
съдебните власти на Руската федерация.
В пледоарията си пред САС, представителят на Апелативна
прокуратура – София поддържа протеста на СГП по изложените в него
мотиви. Счита, че не следва да бъде взета предвид молбата на исканото лице
до Президента на Република България за предоставяне на международна
закрила от Република България, доколкото същата е депозирана дни преди
съдебното заседание и няма произнасяне по нея. Посочва също, че въззивният
съд не следва да обсъжда и представения законопроект за денонсиране от
Руската федерация на ЕК за предотвратяване на изтезания и нечовешко или
унизително отношение или наказание и протоколите към нея, доколкото
същият не е приет от Руската Федерация и тя продължава да е страна по
международните договори, гарантиращи спазването на човешките права.
Прокурорът пледира искането за екстрадиция да бъде уважено, тъй като
престъплениеята, за които е обвинено търсеното лице са за тероризъм.
В пледоарията си пред САС, защитникът на търсеното лице – адв. А.
оспорва протеста. Акцентира върху докладите на Българския хелзинкски
комитет и на международните организации, сочещи, че Руската федерация не
1

изпълнява решенията на ЕСПЧ и на резолюцията от февруари 2022г. на
Съвета на Европа, и препоръчваща държавите-членки на ЕС да не
сътрудничат на Руската федерация при международно-правни отношения.
Поддържа доводите си, че не съществуват гаранции, че И. М. ще бъде
подложен на справедлив процес и че ще получи човешко отношение в
заведенията за изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража и
евентуалното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Адвокат А.
моли да бъде отчетено съдържанието на представения законопроект, тъй като
от него се установяват намеренията на руската държава да денонсира
международни актове, гарантиращи човешките права. Посочва и
обстоятелството, че осъдените лица в молещата държава предпочитат да се
включат във военните действия срещу Украйна, вместо да изтърпяват
наказанието си в местата за лишаване от свобода. Адвокат А. намира, че
престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подзащитния му са
недоказани и че градският съд в гр. *** не е компетентен да се произнася по
тях, защото касаят федерални престъпления. Отбелязал е, че е налице
идентичен случай с лицето З. А., за което се твърди, че е получил парични
средства от М., е бежанец в Кралство Швеция и че шведските власти са
отказали екстрадицията, която Руската Федерация е поискала по отношение
на него. Смята, че са налице доказателства, че възбудените наказателни
производства спрямо М. са резултат от участието му в ПТП през 2014г. с
полковник от МВР на Кабардино-Балкарската република.
Адв. А. моли да бъде потвърдено решението на СГС, поради
опасността за живота и здравето на М. и липсата на гаранции за справедлив
процес и човешко отношение в арестите и местата за лишаване от свобода.
В предоставеното право на лична защита, исканото лице И. М.
поддържа становището на защитника си. Допълва, че съобразно законите на
Русия, когато ПТП е станало с участието на служител на МВР, задължително
се прави изследване за употреба на алкохол, а такова не е направено по
отношение на М.. Оспорва представените от руските власти документи, в
които е отбелязано, че на 01.08.2015г. е излетял от гр. Москва, Руска
Федерация към гр. Истанбул, Република Турция и след това се е присъединил
към терористична организация, действаща в Сирия. Заявил е, че на твърдяната
дата действително е напуснал страната от летището в гр. Москва, но е пътувал
за гр. Берлин, Германия с цел закупуване на оборудване, за което е представил
и доказателства по делото. Смята, че съдебните власти в Руската Федерация
не биха предоставили гаранциите, които декларират в молбата за екстрадиция.
В последната си дума, исканото лице М. моли да бъде отказана молбата
на Руската Федерация, защото тя е държава, в която не се спазват човешките
права.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното решение,
намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искане на
прокурор при СГП с правно основание чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА за
2

екстрадиране на руския гражданин И. А. М. по молба на съдебните власти на
Руската Федерация с цел провеждане спрямо него на наказателно преследване
за две престъпления – по чл.205, ал.1 от НК на РФ, които се твърди, че са
извършени в началото на септември 2013г. и в началото на октомври 2013г. в
гр. ***, Руската Федерация, и по чл.208, ал.2 от НК на РФ, за което се твърди,
че е извършено в началото на 01.08.2015г. в гр. ***, Руската Федерация.
Към молбата за екстрадиция са приложени документи по чл.12, §2 от
Европейската конвенция за екстрадицията и по чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА,
придружени с надлежен превод на български език:
Заверени копия на постановление за привличане в качеството на
обвиняем от 05.07.2021г. на И. А. М. за престъпление по чл.208, ал.2 от
НК на РФ – „участие на територията на чужда държава във въоръжена
групировка, съществуването на която не е предвидено от законите на тази
държава и цел противоречаща на интересите на Руската федерация“,
издадено от следовател от отдела за разследване на престъпления,
извършени на територията на УМВР на Русия за гр. ***, по наказателно
дело № 12101830001000317 и постановление за привличане в качеството
на обвиняем от 17.08.2022г. на И. А. М. за извършени две деяния по
чл.205, ал.1 от НК на РФ – „финансиране на тероризма“, издадено от
старши следовател на следствения отдел за гр. ***, по наказателно дело
№ 122002830002000112.
Заверено копие на валидни заповеди за задържане № 3/1-303/21 от
24.08.2021г. на ***ски градски съд, Кабардино-балкарска република,
Руска Федерация и № 3/1-284/22 от 18.08.2022г. на ***ски градски съд,
Кабардино-балкарска република, Руска Федерация;
Описание на престъплението, за което лицето е обвинено и се иска
екстрадиция, с посочване на времето и мястото на извършване, както и
приложим закон – престъпление по чл.208, ал.2 и чл.205, ал.1 от НК на
РФ;
Информация за наказанието по обвиненията;
Срок за погасяване по давност на изпълнението на наказанието;
Идентификационни данни за исканото лице;
Извадки от приложимия закон.
Към молбата са били изпратени още и двете постановления за
образуване на наказателните производства № 12101830001000317 и №
122002830002000112 и други документи, касаещи правния статус на исканото
лице.
Към екстрадиционната преписката са били присъединени и
доказателства, касаещи издирването на лицето чрез червен бюлетин на
Интерпол и установяването му на територията на Република България.
Съдържат се и данни за самоличността му, а именно – изготвена е експертна
справка № 483/04.06.2025г., представляваща лицево-идентификационно
изследване, от което е видно, че задържаният от българските власти
гражданин е именно И. М..
От събраните по делото материали е видно, че руският гражданин М. е
3

бил установен на 05.06.2025г. на ГКПП Аерогара София, като е бил задържан
със Заповед за задържане на лице с рег. № 8177зз-45/05.06.2025 на Гранично
полицейско управление – гр. София. На основание чл.13, ал.5 от ЗЕЕЗА и
чл.64 от НПК по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, първоначално с постановление на прокурор при ВКС
за срок до 72 часа и с определение от 08.06.2025г. по НЧД № 3731/2025г. на
СГС - за срок до 40 дни. За предприетите действия спрямо исканото лице,
Прокуратурата на Република България надлежно е уведомила Посолството на
Руската Федерация в България.
Междувременно И. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем по
ДП № 44/2025г. по описа на ГПУ – София, пр. пр. № 23160/2025г. по описа на
СРП за извършено от него престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от
НК за това, че на 02.06.2025г., около 20:50ч. в гр. София, Летище „Васил
Левски“, Терминал 2, трасе „Заминаване“ при излизане от страната с полет
FR183 за Виена, съзнателно ползвал, като е представил пред Н. Б. Б. –
командир на отделение при ГКПП Аерогара – София, осъществяващ контрол
и проверка на документи в зона Шенген, от неистински официален
чуждестранен документ за самоличност.
В хода на първоинстанционното производство по искане на защитата са
били приобщени като доказателства по делото: доклад за състоянието на
човешките права и върховенството на правото на Руската федерация от
26.08.2022г. на Българския хелзинкски комитет, Решение от 14.07.2015г., въз
основа на резултатите от разглеждането на протест срещу решение по дело за
административно нарушение – МВР на Русия, Кабардино-Балкарска
Република; протест за произнасяне по дело за административно нарушение по
част 1 на чл.12.15 от Кодекса на Руската Федерация за административните
правонарушения срещу М. И.А., определение за удължаване срока на
административно разследване от 23.10.2014г., документ с превод на български
на публикации във вестник; Протокол 07 КБ №208570 за направление за
медицинско освидетелстване за алкохолно опиянение на Т. М. М. от
05.04.2014г.; акт за лекарско освидетелстване за състояние на алкохолно
опиянение на лице, управляващо транспортно средство № 223; писмо от МВР
до адвоката на М. – адв М. Л.; пълномощно от М. в полза на адв. Л., заверено в
Генералното консулство на Русия в Истанбул, Р. Турция; доклад в превод от
турски на български за статут на лицето И. М., издадено от МВР, Дирекция
„Миграция“ на Република Турция; Решение № 128298/2023г. по разследване
№ 178217/2023г.; Решение за отмяна № 2023/8740; финансови документи
ведно с превод на български език, касаещи закупената техника от М. от ФРГ;
справка за задграничните пътувания на търсеното лице, издадено от
граничните власти на Р. Турция, ведно с превод на български език и
документи ведно с превод на български език, касаещи молба от съдебните
власти на Руската Федерация за екстрадиция на руския гражданин АЗ. А.,
адресирана до съдебните власти на Кралство Швеция.
Във въззивното съдебно следствие бяха приобщени като доказателства
внесен в Държавната дума на Руската Федерация проект на федерален закон
„За денонсиране от Руската Федерация на Европейската конвенция за
4

предотвратяване на изтезания и нечовешко или унизително отношение или
наказание и протоколите към нея“ на руски и български език и копие на молба
за предоставяне на международна закрила от Република България, депозирана
от исканото лице И. М., адресирана до Президента на Република България.
При така изложената фактическа обстановка, въззивната инстанция
намира за вярна констатацията на държавното обвинение, че са налице
формалните предпоставки за допускане екстрадицията на руския гражданин
И. М.. От приложените към молбата за екстрадиция постановления за
привличане на обвиняемо лице е видно, че на исканото лице М. са повдигнати
обвинения за две престъпления по чл.205, ал.1 („финансиране на тероризма“)
и по чл.208, ал.2 от НК на РФ (за участие на територията на друга държава във
въоръжена групировка, съществуването на която не е предвидена от законите
на тази държава, с цел, противоречаща на интересите на Руската Федерация).
При реализиране на тези престъпни състави, НК на РФ предвижда наказание
лишаване от свобода повече от една година. Престъпленията, за които са
повдигнати обвинения на М. представляват престъпления и по Наказателния
кодекс на Република България – по чл. 108а, ал.2, вр. ал.1 и по чл.109, ал.2 от
НК, за които санкцията е от три до дванадесет години, респ. до десет години,
лишаване от свобода. Съответно налице е изискването на чл.5 от ЗЕЕЗА за т.
нар. „двойна наказуемост“.
Не са налице и основанията на чл.6 от ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице
И. М. не попада в кръга от лица, спрямо които не се изпълняват молби за
екстрадиция. Няма данни по делото, че депозираната молба за предоставяне
на убежище в Република България до Президента е разгледана, за да може да
се приеме, че е налице предпоставката по чл.6, ал.1, т. 2 от ЗЕЕЗА.
Въззивната инстанция счита, че формално са налице предпоставките по
чл.7 от ЗЕЕЗА, тъй като в молбата за екстрадиция руските власти са
декларирали, че искането за предаване не е по политически причини, не е
мотивирано на расова или религиозна основа, поради националност или
политически възгледи. Гарантирали са, че на М. ще бъде предоставена
възможност за защита, в т.ч. и адвокатска помощ, че няма да бъде подлаган на
мъчения, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Уверили са
българските съдебни власти, че при евентуална екстрадиция, търсеното лице
ще бъде задържано в институция, осигуряваща спазване на международните
стандарти за спазване на човешките права. Отбелязано е още, че
престъпленията, за които се иска предаването на М. с цел наказателно
преследване, не са погасени по давност според законодателството на
молещата държава.
САС констатира и че повдигнатите обвинения на исканото лице не са за
военни престъпления, които не се преследват по общото наказателно право, че
няма данни за същите престъпления в Република България да е влязла в сила
присъда срещу лицето, както и че за престъпленията по закона на молещата
държава не се предвижда смъртно наказание. Не са налице и основанията на
чл.8 от ЗЕЕЗА за отказ за екстрадиция.
Въпреки формалното наличие на предпоставките по чл.5-8 от ЗЕЕЗА,
5

въззивната инстанция намира, че правилно СГС е отказал екстрадицията на
руския гражданин И. М.. За да стори това, съдът се е позовал на констатациите
в приложения по делото доклад на БХК от 26.08.2022г., Резолюция CM/Res
(2022)2 и Резолюция CM/Res (2022) 3 на Комитета на министрите от Съвета на
Европа и практиката на ЕСПЧ.
САС споделя становището на СГС, че не съществуват достатъчно
гаранции, че при евентуалното екстрадиране на руския гражданин М., той ще
получи справедлив процес и ще бъде задържан, респ. ще изтърпява наказание
лишаване от свобода, в институция, отговаряща на международните стандарти
за хуманно отношение и уважение, присъщото на човешката личност
достойнство.
Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че Комитетът на
министрите към Съвета на Европа, с Резолюция CM/Res (2022)2 е било взето
решение за суспендиране на Руската Федерация от организацията с мотива, че
руските власти са обявили намерението си да денонсират Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По аргумент от
чл.58, т.3 от ЕКЗПЧОС, преустановяването на членството в Съвета на Европа
означава, че Руската Федерация е престанала и да бъде страна по Конвенция.
Като последица от този факт, за руските съдебни власти отпада задължението
да се съобразяват с последващите актове, основаващи се на ЕКЗПЧОС, както
и възможността за потърпевшите лица да търсят закрила на правата си пред
ЕСПЧ.
Основателно СГС се е доверил на доклада на БХК за състоянието на
човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация от
26.08.2022г., приложен по делото. Въпреки че докладът на БХК е бил изготвен
във връзка с Определение № 191 по ВНЧД № 247/2022г. по описа на АС –
Варна, ІІ състав, САС счита, че същият е относим и към настоящото
производство, доколкото от него се установяват факти и обстоятелства, които
са от значение за решението на българския съд при обсъждане въпроса за
екстрадицията на руския гражданин М., а именно – такива, свързани с
върховенството на правото в Руската Федерация, на правата на лицата в
наказателното производство и на правата в местата за лишаване от свобода.
Впечатление прави статистиката за повишения брой на политическите
преследвания, както и фактът, че на значителна част от засегнатите лица са
били повдигани обвинения, които видимо не са свързани с политическа
дейност. Не без значение са и отбелязванията за широкото разпространение на
корупционни практики в съдилищата, които компрометират безпристрастното
разследване и разглеждане на делата, също и за неизпълнение на значителна
част от решенията на ЕСПЧ до денонсиране на Конвенцията от Руската
Федерация.
Въззивната инстанция отчете и констатациите, свързани с нарушенията
на чл.6 от ЕКЗПЧОС от страна на Русия, които не са свързани с политически
репресии. От тях се установява, че на обвиняемите не се гарантира спазването
на основни принципи, залегнали в Конвенцията за справедлив съдебен процес,
а именно – за разглеждането на наказателното производство в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, при спазване на принципите за невиновност,
6

за равенство на гражданите и страните в наказателния процес, на
състезателност, на защита, да не бъдат съдени два или повече пъти за едно и
също деяние. Сочат се и данни за допуснати груби нарушения при
задържането на лица, свързани с основанията за арест, продължителността на
мерките, достъп до възможността за ревизия на задържането. Наред с тях се
съдържат и такива за малтретиране и нечовешко отношение в
пенитенциарните заведения.
Няма пречка да бъдат възприети съдържащите се в доклада данни като
достоверни, тъй като върховенството на закона и хуманното отношение в
местата за лишаване от свобода в Руската Федерация са били предмет на
обсъждане по дела на ЕСПЧ. В този смисъл, правилно първостепенният съд се
е съобразил и със задължителната практика на ЕСПЧ и по-конкретно
решенията по дело M.G. срещу България (Жалба № 59297/12), по дело Г.С.
срещу България (Жалба № 36538/17) и др.
Отделно от това, с решенията на ЕСПЧ са дадени указания на
държавите-членки, страни по Конвенцията да подхождат с особено внимание
при решаване на въпросите за екстрадиция, особено на граждани на чужди
държави, в които съществува риск от нарушение на правата им по чл.3 и чл.5
от ЕКЗПЧОС. Това е сторено от СГС, като е направил надлежна оценка на
предоставената от руските власти информацията за водените наказателни дела
срещу И. М., както и на депозираните писмени доказателства от защитата на
исканото лице. Съвкупно са преценени и с международните отношения на
Руската Федерация и членството й в правозащитните организации.
В този смисъл, резонно СГС е изразил съмнения в добросъвестността
на дадените гаранции от руските власти, че ще бъдат съблюдавани правата на
исканото лице. Вярно е отбелязано в мотивите на атакуваното решение, че
обвиненията на М. са повдигнати със значително забавяне, а именно – шест и
девет години след твърдяната дата на извършване.
Отделно от това, налице са събрани доказателства за административно-
наказателно производство, образувано по повод възникнало ПТП на
04.04.2014г. с участието на М. и подполковник М., както и са приложени
извадки от медийни публикации, касаещи случая. От анализа на посочените
доказателства, въззивната инстанция споделя становището на СГС, че е
налице конфликт между исканото лице и властите в молещата държава. Наред
с данните за компрометирана независимост на изпълнителната и съдебна
власт в Руската Федерация, въззивната инстанция счита, че водените
наказателни производства срещу М. няма бъдат разгледали от безпристрастен
съд, при спазване на принципите за справедлив процес и при гарантиране на
основни човешки права.
В унисон с изводите на първостепенния съд е и представения в превод
и на руски език законопроект от 08.09.2025г. на президента на Руската
Федерация. Въпреки че към датата на проведеното съдебно заседание пред
САС той не е приет от Държавната дума на Руската Федерация, ясно се
очертават намеренията на руската държава да ограничи посещенията на
членовете на Европейски комитет против изтезанията и нечовешкото или
7

унизително отнасяне или наказание, които са компетентни да установяват
фактическото състояние на местата за лишаване от свобода и при
необходимост да осигуряват защита на осъдени или обвиняеми срещу
изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Това е още
една индикацията, че посочените в молбата за екстрадиция гаранции не биха
се изпълнили от съдебните власти на молещата държава. Затова възраженията
на прокурора срещу представения законопроект са неоснователни.
С оглед на посочените факти и обстоятелства, САС намира, че СГС
правилно и законосъобразно е отказал да уважи молбата на Руската федерация
за екстрадиране на руския гражданин И. М.. Не са налице основания, въз
основа на които да се направи извод, че съдебните власти на Руската
Федерация биха изпълнили поетите гаранции за справедлив процес срещу
исканото лице и че с допускането на екстрадицията му не биха се изложили на
риск живота и здравето му.
По изложените съображения, Апелативен съд – София постанови
решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
8

Номер на акта:	310
Дата:	26 септември 2025 г. (в сила от 26 септември 2025 г.)
Съдия:	Георги Ушев

Дело:	20251000601108
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 септември 2025 г.

Решение по ВЧНД №1108/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите