МОТИВИ към решение от 17.12.2019 г. по НАХД№1140/19 г. на
ВРС:
Производството е по реда на чл.375 НПК.Образувано е по
внесено с постановление на ВРП предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на лицата С.Л.Т. и Й.К.Ц. с налагане на административни наказания
за това, че на 18.12.2018 г., около 23,30 часа в
гр. В., на кръстовището, свързващо ул. „***“ и бул. „***“, макар и непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, чрез нанасяне на удари
с ръце са
причинили
лека телесна повреда на Б.М.В.от гр.В., изразяваща се в разкъсно-контузна рана от типа на аркада в
областта на дясна вежда с очилат хематом и отоци в областта на лицето, с което
му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е осъществено по хулигански подбуди– престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.63, ал.1,т.4 НК.
За ВРП, редовно призована в съдебно заседание не се явява
представител.
На досъдебното производство и двамата подсъдими се признават за виновни и дават
обяснения, в които потвърждават причиняването на телесна повреда на пострадалия
свидетел Б.В..
В съдебно заседание подс.С.Т. лично и двамата служебни
защитници адв.М.М. и адв.Р.Т. не оспорват фактите по обвинението и наличния
доказателствен материал, изразяват становище за основателност на предложението
на ВРП с молба за уважаването му.
След
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Подс.С.Л.Т. е род на 07.10.01 г. в гр. В., българин,
български гражданин, с начално
образование /грамотен/, безработен, неженен,
неосъждан.
Подс.Й.К.Ц. е род.
на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование,
безработен, ученик, неженен, неосъждан.
На 18.12.2018 г., около 23,30 часа в гр. В., на кръстовището свързващо ул. „***“
и бул. „***“, двамата подсъдими, св. М.К.и
св. Р.Б.случайно срещнали на указаното място прибиращия към дома си св. Б.М.В..
Подсъдимите, под въздействието на
употребеното преди това значително количество алкохол, влезли в безпричинна
словесна конфронтация с непознатия за тях минувач - св. Бр. В.- отправили му
заканителни реплики и обиди, с които целели да демонстрират превъзходството си
и да предизвикат физическа саморазправа. Последният решил да не обръща внимание
на провокациите на компанията и да не отговаря на вербалната им агресия, и
продължил движението си по очертания маршрут, но бил застигнат от двамата подсъдими, които в присъствието на
приятелите си св. М. К.и св. Р. Б.се „нахвърлили“ върху него, като започнали да
му нанасят удари с ръце /юмруци/ в областта на главата. Възползвайки се от
численото се надмощие, напълно пренебрегвайки общоприетите норми за обществено
приемливо поведение и водени от хулигански подбуди, повлияните от консумирания алкохол подсъдими продължили нападението
и нанесли множество удари в главата на беззащитния пострадал, в резултат на
които му причинили разкъсно-контузна рана от типа на аркада в областта на дясна
вежда с очилат хематом и отоци в областта на лицето.
Съгласно заключението
на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, горепосочените телесни увреждания
причинили на св. Бр. В.постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота,
с оздравителен период от около четиринадесет дни, т.е. лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Съгласно
заключенията на приложените по делото комплексни психолого-
психиатрични експертизи, към
инкриминирания период, непълнолетните подсъдими
С. Т. и Й. Ц. са могли да разбират свойството и значението на извършеното от
тях деяние и да контролират постъпките си.
Така
изложеното от фактическа страна, съдът възприе на базата на приетите и
приобщени по съответния процесуален ред доказателства, а именно:
самопризнанието на подсъдимите, подкрепено и показанията на множеството
свидетели – показания на Бр. В., М. В., Д. Т., Р. Б., К. Ц., М. К., Д. В.; заключенията
на съдебно-медицинска експертиза, комплексни психолого-психиатрични
експертизи, копия на медицински документи, справки от МКБППМН при Община В.,
удостоверения за раждане, справки-съдимост и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, не са
спорни между страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и на
логичния и безпротиворечив анализ на наличния доказателствен материал, съдът
прие, че деянието за което е повдигнато обвинение е извършено от подсъдимите и
са налице всички обективни и субективни признаци, квалифициращи го по чл.131,
ал.1,т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, абл.2, вр.чл.63, ал.1,т.4 НК, а именно: по делото безспорно се установи,
че на инкриминираните дата и място, макар и непълнолетни, но като са разбирали
свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си,
двамата подсъдими като съизвършители са нанесли побой на св.Б.В., вследствие на
който последния е получил горепосочените телесни увреждания, представляващи
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Деянието е извършено по
“хулигански подбуди”, тъй като е осъществено абсолютно безпричинно, в резултат
от алкохолно опиянение, на публично място, спрямо непознато лице и е израз на
явно неуважение и към личността на пострадалия и към обществото, т.е. налице е
и квалифициращото обстоятелство по чл.131, ал.1,т.12 НК.Подсъдимите са действали
с пряк умисъл, тъй като субективното им отношение е било насочено за постигане
на пряко целения резултат, съзнавали са обществената опасност на поведението си
и на последиците от него.
Към датата на деянието подсъдимите не са осъждани и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на гл.8 НК, за извършеното
престъпление по чл.131, ал.1,т.12, вр.чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода и от деянието не са причинени подлежащи на
възстановяване съставомерни имуществени вреди, т.е. налице са предпоставките на
чл.78а НК, който следва да бъде задължително приложен.При така изложените
съображения, съдът счете предложението на ВРП за основателно, поради което и го
уважи като призна подсъдимите за виновни по горепосоченото обвинение, освободи
ги от наказателна отговорност и им наложи единственото възможно за случая административно
наказание, съгласно чл.78а, ал.6 НК- обществено порицание, за което постанови
да се изпълни чрез обявяване на решението в местния печат.
С оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест на
подсъдимите да заплатят поравно направените по делото разноски в общ размер на 815.00
лв. или по 407.50 лв. за всеки от тях, платими по сметка на ОДМВР-В..
При горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: