Р Е
Ш Е Н
И Е № 1044
14.07.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
ХХІІІ-ти състав, на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1249 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.4 ЗДвП
вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на Б.Х.Х. с ЕГН ********** *** чрез адв. К., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0769-000784/20.04.2021 г. на
началник група към ОДМВР Бургас, сектор ПП, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ
поради противоречието й с материалния закон и несъответствието й с
действителната фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил
задължението си за връщане на СУМПС по чл.157, ал.4 ЗДвП. Иска се отмяна на
акта, както и задължаване на органа да представи всички НП, послужили като
основание за издаването на акта, ведно със справка картон на водача.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата
и обосновава липса на материалните предпоставки за издаване на оспорената
заповед. Не ангажира доказателства, претендира отмяна на акта и присъждане на
разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката
по приемането му, вкл. преписи от цитираните в обжалвания акт НП, послужили
като основание за прилагане на мярката, както и справка- картон на водача. В
придружителното писмо мотивира неоснователност на жалбата, като сочи, че е
установено, че към 21.10.2010 г. жалбоподателят е изгубил правоспособност, тъй
като е изгубил всички контролни точки. Претендира се отхвърляне на жалбата.
В с.з. ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител.
Не претендира разноски.
Административен съд Бургас, след като
взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 31.05.2021
г., а жалбата е подадена на 04.06.2021 г./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност,
тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки с т.1.4 от Заповед рег.№
251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи /л.28-л.29/.
Спазена е предвидената от закона писмена форма
и в заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от
текста на самата заповед, като фактическо основание за издаването й същата
препраща към издадени срещу Б.Х. 5 бр.наказателни постановления, които също са
приложени към преписката.
При разглеждането на жалбата по същество, съдът намира
за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-000784/20.04.2021 г. на началник група към
ОДМВР Бургас, сектор ПП, е иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Х. на осн.чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с
влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП № 1332/10.07.2006 г. на РУ Айтос, влязло в сила на 02.08.2006
г., са отнети 6 контролни точки; с НП №
12746/20.09.2007 г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 25.12.2007 г., са
отнети 9 контролни точки; с НП №
39/19.01.2009 г. на ОД МВР Варна, 01 РУ, влязло в сила на 24.03.2009 г., са
отнети 14 контролни точки; с НП № 451//26.03.2009
г. на ОД МВР Варна, 01 РУ, влязло в сила на 22.05.2009 г., са отнети 8
контролни точки; с НП № 728/30.09.2010
г. на РУ Айтос, влязло в сила на 21.10.2010 г., са отнети 7 контролни
точки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
представените от ответника по жалбата писмени доказателства - НП №
1332/10.07.2006 г. на РУ Айтос, НП № 12746/20.09.2007 г. на Сектор ПП Бургас,
НП № 39/19.01.2009 г. на ОД МВР Варна, 01 РУ, НП № 451//26.03.2009 г. на ОД МВР
Варна, 01 РУ и НП № 728/30.09.2010 г. на РУ Айтос.
В цитираните наказателни постановления изрично е
посочено /във всяко едно от тях/ колко контролни точки се отнемат на
жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Общо отнетите на Х.
контролни точки са 44.
Видно от отбелязванията върху самите НП, същите са
били връчени срещу подпис лично на жалбоподателя и са влезли в законна сила,
както следва:
1. НП №
1332/10.07.2006 г. на РУ Айтос
е било връчено на жалбоподателя на 25.07.2006 г., влязло е в сила на 02.08.2006
г. и с него са отнети 6 контролни точки;
2. НП №
12746/20.09.2007 г. на Сектор ПП Бургас е било връчено на жалбоподателя на 17.12.2007 г.,
влязло е в сила на 25.12.2007 г. и с него са отнети 9 контролни точки;
3. НП №
39/19.01.2009 г. на ОД МВР Варна, 01 РУ е било връчено на жалбоподателя на 16.03.2009 г., влязло е в сила на 24.03.2009 г. и с
него са отнети 14 контролни точки;
4. НП №
451//26.03.2009 г. на ОД МВР Варна, 01 РУ е било връчено на жалбоподателя на 14.05.2009 г.,
влязло е в сила на 22.05.2009 г. и с него са отнети 8 контролни точки;
5. НП №
728/30.09.2010 г. на РУ Айтос е
било връчено на жалбоподателя на 13.10.2010 г., влязло е в сила на 21.10.2010
г., са отнети 7 контролни точки.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната
норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.170,
ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ. В случая органът следва да докаже, че на Х. са
отнети максималният брой контролни точки и че същият е станал неправоспособен,
в резултат на което е имал задължението да върне свидетелството си за
правоуправление съгласно чл. 157, ал.4 ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с
които жалбоподателят е бил санкциониран, са издавани в периода 2006-2010 г., в
който за спорното правоотношение е действала Наредба №
Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер
на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат /отм. с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013 г./. По
действащата за релевантния период наредба, максималният брой контролни точки е
39 и отнемането им се е извършвало само
въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и чл.3 от
Наредба № Iз-1959/27.12.2007
г./.
Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените
наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата
разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова
обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е
отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по
реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
По отношение на цитираните пет наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, както
и не е оспорена верността на извършените вписвания относно датата на влизането
им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно
нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След
като са влезли в сила, съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а
именно, че на Х. са отнети общо 44
контролни точки.
Отнемането
на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно
постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е
извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр.51/2007 г.). Според
разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките
за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез
частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със
съответните платежни документи/разпоредбата на чл. 190, ал.3 ЗДвП има
отношение към заплащането на наложеното с НП наказание „глоба“/; 2. служебно,
до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която
е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са
отнети контролни точки. Според ал.2 на чл.158 ЗДвП в приложимата
редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може
да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл.157,
ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при
частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг.: чл.158, ал.2
от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит
(чл.157, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и
посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни
точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.
В конкретния
случай по 5 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от
02.08.2006 г. до 21.10.2010 г., на жалбоподателя са отнети 44 контролни точки,
т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност
е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, т.е. чрез
полагане на нов изпит за правоспособност, което няма твърдения и доказателства
да е било сторено. Не е налице и възможност за възстановяване служебно на
контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП в приложимата редакция,
доколкото от влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления до
издаване на следващото не е изминал период от две години без извършени
нарушения с отнемане на контролни точки.
Представената по преписката справка-картон на водач /л.26-л.27/
не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради
което и не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой
контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени
контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
нито за административния орган, нито за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018
г. по адм.дело № 5172/2018 г. на ВАС, І отделение;Решение № 12924 от 24.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.,/. Ето защо, не следва да бъде
зачетено записаното в нея на ред 5, ред 10, ред 12 и на ред 16 служебно
възстановяване на контролни точки, както следва: на 17.10.2007 г. , на
17.12.2009 г., на 13.10.2012 г. и на 23.05.2015 г., тъй като по отношение на
възстановените точки от 17.10.2007 г. и от 17.12.2009 г. не са били налице
условията на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП за това /към всяка от датите на служебното
възстановяване не е изминал период от 2 години от влизане в сила на предходното
НП, с което жалбоподателят е наказан чрез отнемане на контролни точки/, а по
отношение на възстановените точки от 13.10.2012 г. и от 23.05.2015 г. изобщо не
е била налице такава възможност за служебно възстановяване, доколкото още към
21.10.2010 г. жалбоподателят Х. вече е бил неправоспособен поради изгубване на
всички 39 на брой контролни точки и не е било възможно служебното им възстановяване
до пълния им размер. Ирелевантен е и не променя този извод фактът, че съгласно
приложената справка-картон на водача, на лицето са били издавани след
21.10.2010 г. нови СУМПС /ред 13 от справката – издадено на 12.02.2013 г. СУМПС
№ **********, валидно до 01.02.2023 г.; ред 18
и ред 19 от справката – подновяване на СУМПС на 18.09.2015 г., с
издаването на ново СУМПС № ********* на 28.09.2015 г. , валидно до 23.09.2020
г.; ред 23 от справката - издадено ново СУПМС на 22.05.2017 г. № *********,
валидно до 22.05.2022 г./, доколкото не са били налице предпоставките за
издаването на тези СУМПС при изгубена правоспособност от страна на водача. Правоспособността се губи еx lege, поради
което и издадената от ответника справка-картон на водача не може да игнорира
визираните в правната норма юридически факти /Решение № 9772/28.06.2013 г. по
адм.д. № 2228/2013 г. на VІІ отд. на ВАС/.
Доколкото по делото няма спор, че към
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят не е върнал
своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали
фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.4 ЗДвП и че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния
закон, както и с целта на закона, която е да се преустанови извършването на
нови нарушения от неправоспособни водачи.
С оглед на горното, жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, разноски на
жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Х. с ЕГН ********** *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000784/20.04.2021 г.
на началник група към ОДМВР Бургас, сектор ПП, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
СЪДИЯ: