№ 1305
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № Р-10-820/01.11.2021
г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ
на дружеството била наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в размер на
4 000 лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
констативен протокол; неконкретизирана санкционна разпоредба); за обективна несъставомерност
и прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган предлага атакуваното постановление да бъде
потвърдено, като взема отношение по направените възражения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.12.2020 г. в *** била заведена претенция № *********, вследствие на подадено
Уведомление за щета на МПС. Ликвидационната преписка била образувана, на основание сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран
в застрахователна полица № 0121170126000822 и по повод настъпило застрахователно събитие –
временна загуба на работоспособност, причинена от заболяване. На същата дата ползвателят на
застрахователна услуга представил документи, относими към основанието и размера на
1
разглежданата претенция. На 31.12.2020 г. застрахованото лице представило изискани
допълнителни документи. Посочило и електронен адрес за кореспонденция. След 21.12.2020 г. от
ползвателя на застрахователна услуга не били изисквани допълнителни документи.
*** се произнесло, чрез отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, на 30.09.2021
г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя В.Ш.; АУАН; НП; разписка за връчване; заповед за компетентност; жалба до
КЗП; преписка по предявена застрахователна претенция; кореспонденция; НП Р-10-833/17.09.2019
г. и съдебни решения.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен. На практика, страните спорят по материалната
съставомерност на случая, като жалбоподателят навежда и възражения за допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените. Тук е мястото да се отбележи, че твърдението за
изпратено по електронен път писмо до ползвателя на застрахователна услуга остава неподкрепено
с надлежни доказателства – с каквито дружеството би следвало неминуемо да разполага, в случай,
че твърдението за изпращане по електронен път кореспондира с обективната действителност.
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.
Действително, повторността се цитира за първи път едва в атакуваното НП. Съгласно
константната практика на АССГ, обаче, повторността е обстоятелство, касаещо санкционната част
2
на наказателното постановление (Р от 17.06.2009 по кнахд 3155/2009 АССГ, II кас. с-в; Р 289/2014
АССГ, III кас. с-в; Р 3600/2013 АССГ, X кас. с-в; Р 1682/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1393/2013
АССГ, II кас. с-в), т. е. ролята на актосъставителя се изчерпва, с констатиране на признаците на
извършено нарушение и правната му квалификация и преценката за повторност е изключително
правомощие на АНО (в този смисъл Р 2818/2013 АССГ, X кас. с-в). В този смисъл е и застъпеното
принципно становище в Р 5547/2015 АССГ, IV кас. с-в, че липсата на това обстоятелство и
позоваването на него едва в НП не съставлява процесуален проблем, доколкото не е уредено като е
част от реквизитите на АУАН.
Пак в тази насока, в атакуваното НП се съдържат твърдения за всички съставомерни
признаци на деянието, позволяващи да се очертае ясен предмет на доказване, позволяващ
пълноценно организиране на защитата.
Непредявяването на констативен протокол (какъвто не се установява по проверката да е
бил изготвян) не съставлява процесуално нарушение, от категорията на съществените, на две
отделни основания. На първо място, той има извънпроцесуален характер, доколкото формалното
начало на производството (респективно – възникването на фигурата на привлечено към
отговорност лице) възниква, едва със съставянето на АУАН. На второ място, подобен протокол, в
принципен план, би имал отношение, единствено към доказаността на административното
обвинение и запознаване с него би било възможно и в съдебна фаза, т. е. дори да се приеме
наличието на нарушение, същото е отстранимо.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ е императивна: в срок от 15 дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, застрахователят трябва да се произнесе по предявена
застрахователна претенция по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба
начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2.
мотивирано да откаже плащането.
В конкретния случай, по заведената пред *** претенция, за дружеството е възникнало
задължение в 15 - дневен срок, считано от 31.12.2020 г. да се произнесе по предявената претенция
по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини. В случая,
застрахователят доказано се е произнесъл и е уведомил заинтересованото лице, едва на 23.09.2021
г.
С оглед изложеното, съдът намира, че с горецитираните санкционираното юридическо
лице не е изпълнило свое задължение към държавата, поради което и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Субективна страна не следва да бъде
изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на задължение към държавата,
респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не – за административно
нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
3
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с правата на
неограничен кръг потребители (потенциална възможност за проблеми с уреждането на
претенциите на всички потребители), поради което следва да се приеме, че обществената опасност
на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Липсата на
мотивирано произнасяне в срок по предявена застрахователна претенция винаги застрашава
интересите на застрахованото лице (наследници или бенефициенти по застрахователната сума),
като липсата на произнасяне в срок лишава потребителя на застрахователни услуги от
възможността своевременно да реализират по съдебен ред правата и законните си интереси, в
случай на мотивиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно да
обжалват размера на определеното от застрахователя обезщетение. Размерът на забавата е
допълнителен аргумент за настоящия съдебен състав да приеме случая за немаловажен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя ***, при отчитане на квалифициращия признак „повторност” (влязло в законна
сила НП Р-10-833/17.09.2019 г.).
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, за повторно нарушение на
разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от кодекса, на юридически лица се налага санкция от 2 000 до 40 000
лева. Санкцията е отмерена близо до предвидения в закона минимум, който не е съобразен с
размера на забавата, но доколкото настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, влошаване на положението му е недопустимо (non reformatio in peius).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изрината претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
4
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-820/01.11.2021 г., издадено от
зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ на *** била
наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в размер на 4 000 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от 100 (сто) лева – деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5