№ 91
гр. Габрово , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 260093/08.03.2021г., постановено по гр.д. № 1508/2020г., Габровският
районен съд е осъдил „Пазари“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. „Отец Паисий“ № 23 да заплати на Т. ИВ. Б.,ЕГН **********, от г. Габрово,
пл.“***********“ № **, вх. *, ап.** сумата от 24 999.00 лв. представляваща част от
неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 32 972,29 лв., определено по
Протокол на СД на „Пазари „ АД –Габрово от 01.11.2010г. за добра работа на ищцата като
ИД на дружеството в периода 22.02.2006г.-31.12.2010г., ведно със законната лихва от датата
на подаване исковата молба – 30.09.2020г. и до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал.4 и ал.7 ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Със същото решение
е осъден ответника „Пазари“ АД – Габрово да заплати на ищцата Т.Б. разноските по делото
в размер на 2 280 лв. и е оставил без уважение искането за допускане предварително
изпълнение на решението на осн. чл. 242,ал.2,т.3 ГПК , като неоснователно.
В законния срок, против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „Пазари“ АД, подадена чрез адв. Г. – ГАК. В нея се твърди, че решението е
незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че на 03.12.2018г. СД на „Пазари „АД е взел решение за отмяна на всички
решения взети на 01.11.2010г., както и последващи такива. Заявява се, че с оглед влязлото в
1
сила решение № 91/постановено по в.гр.д. № 61/2020г. и становището на ВКС изразено в
ТР 3/2016г. , за тях липсва възможност да атакуват протокола от 01.11.2010г. на СД на
„Пазари „АД. За решенията на СД се водели протоколи, представляващи писмени
документи, като формата е за действителност.Тъй като за процесното решение липсвал
протокол, то липсвало и решение на СД. С оглед задължителните указания дадени в ТР
3/2010г. на ВКС, жалбоподателят твърди, че приема правопораждащия факт, а именно, че на
01.10.2010г. СД на „Пазари „ АД е взел решение да заплати на ищцата исковите суми. ТР на
ВКС обаче не ги задължавало да приемат, че с решението по протокол от 03.12.2018г. на
СД на „Пазари“ АД, са отменени всички решения взети от СД от 01.11.2010г. В тази връзка
считат, че решението на ГОС не ги обвързва и могат да не се съобразяват с него. Твърди се,
че решенията на СД на АД са многостранни сделки и могат да се вземат и отменят по
предвидения ред от същия орган – СД на АД. Ако ищцата е получила нещо по отменено
решение , както е в случая, е длъжна да го върне.
Претендира се отмяна решението на първоинстанционния съд и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по жалба я оспорва. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно
и моли да бъде потвърдено. Счита направените с въззивната жалба възражения за
преклудирани, тъй като не са направени при разглеждане на предходното дело, по което е
постановено влязлото в сила решение по частичния иск или неоснователни и недоказани.
Счита, че решението по приложеното гр.д., с което е уважен частичен иск на ищцата против
ответника, се ползва със сила на пресъдено нещо досежно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право, както е в случая, поради което не е необходимо излагането на други подробни
съображения. Ако съдът обаче е на друго мнение излага подробни съображения по
фактическата обстановка и по доказателствата събрани по делото. Претендира се
обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за тази
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.След извършената служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно. По наведените с въззивната жалба
доводи, съдът намира следното:
Предявен е частичен иск за заплащане възнаграждение на ищцата, в качеството й на
член на СД на ответното дружество, определено по протокол на СД от 01.11.2010г.
Настоящият иск е частичен и последващ, след като с Решение № 91/15.06.2020г. по в.гр.д. №
61/2020г. по описа на Габровски окръжен съд е уважен частичен иск на ищцата Б. за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 3000 лв., представляваща част от неизплатено
допълнително възнаграждение определено с протокол от 01.11.2010г. на СД на „Пазари“
2
АД- Габрово в размер на 32 972,29 лв.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.При уважен частичен иск обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното право. Тъй като общите правопораждащи юридически факти
са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. Пред вид правоустановяващото и преклудиращо действие на силата на
пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието за вземането и правната му квалификация. В този смисъл е и ТР
№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и тъй като в случая с
въззивната жалба са въведени само доводи относно законосъобразността на изводите,
изложени във влязлото в сила решение на ГОС по частичния иск, касаещи основанието за
вземането на ищцата, то съдът счита, че с оглед изложеното по-горе тези доводи не следва
да ги обсъжда. Същевременно, както пред районния, така и пред въззивния съд не са
наведени доводи за недължимост на претендираната сума, представляваща останала част от
частичния иск извън тези доводи, които попадат в забраната за преразглеждане с оглед СПН.
При извършената проверка, с оглед правомощията по чл. 269 ГПК, въззивният съд
намери, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по
делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд
препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.
Пред вид на тези установявания, съдът счита въззивната жалба за неоснователна.
На ответницата по жалба следва да и бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 1200 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093/08.03.2021г., постановено по гр.д. №
1508/2020г. на Габровския районен съд .
ОСЪЖДА Пазари“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
3
Габрово, ул. „Отец Паисий“ № 23 да заплати на Т. ИВ. Б.,ЕГН **********, от г. Габрово,
пл.“***********“ № **, вх. *, ап.** сумата от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/ разноски за
адв. възнаграждение пред въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4