РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Търговище, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:БОРЯНА СТ. П.
СТЕЛА ИВ. И.
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело №
20253500500308 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. П. А. от гр. Велико Търново, чрез
пълном.адв.Й.П., ВТАК, срещу решение № 120/28.05.2025 г., постановено по гр.д.
№167/2024 г. по описа на РС — Попово.
С обжалваното решение Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от ищцата М. П. А., ЕГН
**********, като наследник на починалата в хода на процеса С. И. Т., поч. на ********* г.,
против И. П. М., ЕГН ********** от с.*************, общ. ***********, иск за
заплащане на сумата 1 540.21 лв., представляваща 1/2 от получени и неизплатени по
договори за поръчка арендни плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.,
2021/2022г. за НИВА от 10.507дка, в местността „Каваклар Меше“, представляваща имот №
060007, находяща се в землището на с.Медовина, общ.Попово, както и за получени и
неизплатени арендни плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.,
2019/2020г. и 2021/2022г., за 1/5 ид. ч. от следните недвижими имоти: НИВА от 15.504 дка,
четвърта категория, местност „Хотулите“, имот № 059001; НИВА от 2.400 дка, трета и
четв.категория, м.„Паламарски път“, имот № 026023; НИВА от 2.500 дка, четвърта
категория, местност „Рушана“, имот № 061049 и НИВА от 5.602 дка, трета категория,
местност „Южек“, имот № 069010, всички находящи се в землището на с. Медовина,
общ.Попово, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска
1
до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноски в полза на ответника,
в размер 700.00 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, като краен резултат – несправедливо, в нарушаване на
основния принцип за недопускане на неоснователно разместване на блага, въззивницата
моли за отмяна на решението и уважаване изцяло исковата й претенция, ведно с разноските
за двете инстанции, вкл.адв.възнаграждение. В жалбата са изложени следните доводи и
съображения:
1.Първоинстанционният съд неправилно е приел, че между наследодателката С. Т. и
ответника И. М. (неин син) не е бил налице валидно сключен договор за поръчка, като е
подходил с прекомерен формализъм, изисквайки писмени доказателства за упълномощаване,
без да отчете спецификите на отношенията между близки роднини, където формалностите
често се пренебрегват. Договорът за поръчка е неформален договор (чл. 280 ЗЗД) и може да
бъде сключен и чрез конклудентни действия, каквито в настоящия случай са
„последователното и многогодишно получаване на рентни плащания от ответника И. М. за
зем.имоти на неговата майка С. Т.“, установено по безспорен начин от ССЕ, от което по
недвусмислен начин може да се направи извод за наличието на мълчаливо възлагане и
приемане на поръчка. При липса на ангажирани от ответника доказателства за наличието на
отношения на „друга плоскост“ (дарение, заем и др.), най-логичният и житейски обоснован
извод е именно наличието на договор за поръчка, макар и неформален;
2.Дори и да се приеме, че не е доказано наличието на мандатно правоотношение,
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, като не е обсъдил и не е дал
правна квалификация на иска като такъв по чл. 59 ЗЗД. Още в исковата молба, депозирана от
наследодателката С. Т., е направено изрично твърдение: „По този начин, ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на доверителката ми.“ Съгласно чл. 146 ГПК и
константната практика на ВКС (ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС ), съдът е длъжен
служебно да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на изложените в
исковата молба твърдения и обстоятелства. В момента, в който районният съд е отхвърлил
иска на договорно основание (чл. 284 ЗЗД) поради недоказване на самото съществуване на
договора за поръчка, той на практика е констатирал, че ищцата не разполага с ефективен
договорен иск, при което, след като не е разгледал алтернативната правна квалификация по
чл. 59 ЗЗД, произтичаща от заявените факти, е оставил ищцата без защита срещу безспорно
установеното получаване на суми от ответника, произхождащи от нейните имоти. В случай,
че въззивният съд не възприеме наличието на мандатно правоотношение, въззивницата
счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска на осн.чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
обедняване на ищцата, за сметка на обогатяването на ответника, предвид приетата ССЕ,
както и причинна връзка между двете, което задължава ответника да върне на ищцата
(съобразно наследствения й дял) онова, с което се е обогатил без основание за нейна сметка;
3.Възражението на ответника за изтекла погасителна давност, възприето имплицитно
от първоинстанционния съд чрез общото отхвърляне на иска, е неоснователно и в двата
случая: При квалификация по чл. 284 ЗЗД – приложимата 5-год. по чл. 110 ЗЗД
2
(задължението за отчет не е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД), с начало
поканата до ответника за плащане, сторено с ИМ (по аргумент от чл. 284, ал. 2 ЗЗД), не е
изтекла; При квалификация по чл. 59 ЗЗД – приложимата 5-год. давност по чл. 110 ЗЗД
също не е изтекла, тъй като началният момент, от който започва да тече давността, е
моментът на узнаването от страна на обеднелия (ищцата), че е налице неоснователно
обогатяване за негова сметка от страна на обогатилия се (ответника) и че последният няма
намерение да върне доброволно полученото. Макар общата практика да сочи, че давността
тече от момента на самото обогатяване, в конкретния случай, предвид близките роднински
отношения и предполагаемото доверие между майка и син, наследодателката С. Т. не е могла
и не е била длъжна да предполага, че синът й няма да й предаде получените за нея суми.
Дори да се приеме, че давността тече от момента на всяко отделно плащане към ответника,
то тя е била прекъсната с признаване на задължението (чл. 116, б. "а" вр. с чл. 117, ал. 1 ЗЗД),
чрез извършените от ответника две доброволни рентни плащания към С. Т., които
представляват признание на задължението му да й предава получените рентни суми: 470 лв.,
получена на 22.10.2020г. – за стопанската 2016/2017г. и 213 лв., получена на 17.09.2022г. – за
стопанската 2016/2017г. Това признание индиректно потвърждава и наличието на уговорка
между страните за предаване на сумите, т.е. подкрепя тезата за мандатно правоотношение.
4.Изложени са подробни съображения за необоснованост на изводите на съда относно
отделните имоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК (връчен препис от ВЖ на ответника на 16.07.2025 г.),
не е постъпил отговор.
В осз въззивницата поддържа жалбата с изложените съображения, представя списък
по чл. 80 ГПК. Ответникът не се явява и представлява, но от пълномощника му адв. Б.К.,
ТАК, са постъпили подробни писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски по приложен
спесък по чл. 80 ГПК.
При извършената проверка по чл. 262-269 ГПК, съдът констатира:
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният главен иск е обоснован с обстоятелствата, че между първоначалната
ищца С. Т. и ответника-неин син, е сключен договор за поръчка, по силата на който в
качеството си на собственик на ПИ-имот нива от 10.507 дка и на по 1/5 ид.ч. от четири
други ниви: от 15.504дка, 2.400 дка, 2,500 дка и 5.602 дка-всички находящи се в землището
на с. Медовина, ищцата е упълномощила ответника да сключи договор за наем/аренда и да
получава дължимите рентни плащания по него. Тъй като за нивата от 10.507 дка ответникът
е получил арендно плащане на 5 стопански години, считано от 2016/2017 до 2021/2022г., без
да е извършил отчетна сделка относно параметрите на договора и получените ренти, с изкл.
на сумата от 470 лв. (пол.на 22.10.20г.) и 213 лв. (на 17.09.22 г.)- дължимо арендно плащане
на стоп.2019/2020 г., моли съда за 4-те стоп.години (с изкл. на 2019/20г.) да й заплати сумата
2 731.80 лв. (10.507 дка х 65 лв.х 4), ведно със законната лихва върху главницата от
предяване на иска до окончателното плащане. За останалите 4 ниви: тъй като не е
3
получавала следващата й се рента, заплатена от арендатора кооперация „Напредък“ с.
Медовина, и получена от ответника, ищцата претендира сумата 1 690 лв.- представляваща
получени от ответника и неизплатени й арендни плащания за претендираните 5 стопански
години – от 2016/17 до 2021/20 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл. 131 писмен отговор ответникът е оспорил иска, с
възражение, че твърдяните от ищцата обстоятелства не отговарят на истината: ищцата не е
собственик на нивата от 10.507 дка с идентификатор 47634.60.7, продадена от нея с нот.акт
от 04.06.2021 г., поради което претенцията за тази нива за стоп.2021/22 г. е недопустима;
липсват доказателства, че ответникът е сключвал договори за аренда/наем от името на
ищцата, а още по-малко за параметрите по тези договори; дори и да се приеме, че такива
облигационни отношения са били валидни за претендирания период, претенцията за
стоп.2016/17, 2017/18 и 2018/19 г. са погасени по давност (чл.111,б.“в“ ЗЗД), за стоп. 2020 г.
(бел.съда: очевидно се има предвид стоп.2019/20г., предвид посоченото в ИМ) – ищцата е признала, че е
получила от ответника изцяло наемното плащане, а за стоп. 2021/22 г., поради извършената
продажба на нивата на 04.06.2021г. искът е неоснователен; по отношение претенцията на
ищцата, като собственик на 1/5 ид.ч. на останалите 4 ниви: искът за нивите под № 1,2,3 от
ИМ е неоснователен, поради липсата на доказателства за сключени от ответника арендни
договори и получениот него арендни плащания; поддържа и възражението си за
погасяването му по давност за 4 стоп.години - от 2016/17 до 2019/2020 г., а за нивата с площ
от 5.602 дка, идентификатор 47534.69.10 – искът се явявал процесуално недопустим, тъй
като ищцата не е собственик на този имот, цитирайки нот.акт 108/09.12.2015г. на СВп-
Попово.
За установяване собствеността върху процесните ниви ищцата е представила, приети
по делото писмени доказателства – 2 бр.решения на ОбС“Земеделие“ Попово за
възстановяване ПС върху зем.земи, съгласно ПЗ в землището на с. Медовина: Р.№ 028 от
16.06.1995 г. по преписка № 28308/17.02.92г. (за нивата от 15.504 дка в.м. Хотулите) и Р №
28308 от 12.05.1998 г.: за нивите от 2,500 дка м.Паламарски път, от 2.500 дка в м. Рушана,
5.602 дка в м. Южек, на наследниците на Е. В. С., ведно с 4 бр. скици па ПИ от СГКК,гр.
Търговище от 07.06.21г., а за нивата в м. „Каваклар Меше“ от 10.507 дка, ПИ с
идент.47634.60.7 – скица и нот.акт (за продажбата на имота от ищцата, с цит.решение от
16.06.95 г. по преписка № 28161/29.01.92 г. на ОСЗ -Попово).
С нот.акт № 108/09.12.2015г.на СВп.-Попово за собственост на НИ по
обстоятелствена проверка (л.27) Ганчо Христов Николов от гр. Попово е признат за
собственик на ПИ нива от 5.602 дка, в м.Южек, за който е отреден имот 069010 по КВС-
с.Медовина (описан под № 4 в ИМ).
С нот.акт № 159/04.06.2021г. на СВп.-Попово ищцата С. И. Т.у, действаща чрез
пълномощник М. А. К., е продала на дъщеря си М. П. А., нива от 10 507 кв.м., ПИ с
идентификатор 47634.60.7 (по предходен план № 06007)в землището на с. Медовина, общ.
Попово.
Видно от изисканите и представени от кооперация „Напредък-Медовина“, с.
4
Медовина, Договори за наем на земеделска земя от 25.07.23г., 11.07.22г., 27.05.21 г.,
24.04.2020 г.10.07.2018 г. и 18.06.2012г., рег.в ОСЗ.Попово (л. 51-56) за посочените в ИМ 4
ниви (под №№ 1,2,3,4) договорите за наем са сключени между кооперацията, като наемател
и Й. Т. Й., наемодател.
От представените от кооперацията писмени доказателства: договори за наем
(горепосочените), РКО, преводни нареждания, Сборна ведомост за изплатена рента
2016,2017,2018,2019 г., представените от ищцата договори за наем на зеземя с кооперацията
за нивата от 10.507 дка в м. Кав.меше (с посочен наемодател С. Т., а в договора за
стоп.2021/22г. – посочен наемодател М. А. К.), както и от приетото без възражение от
страните заключение на назначената експертиза, изготвена от в.л. Д.М. въз основа на
представените по делото писмени доказателства и извършената от експерта насрещна
проверка в кооперация „Напредък“ с. Медовина, се установява следното:
-за нивата от 10.507дка, имот № 06007, идентиф.47634.60.7: срещу надлежно
оформени и подписани документи ответникът И. П. М. е получил за стоп.2016/2017г. рента –
661.94 лв., за стоп.2017/18, 2018/19 и 2019/20 година – по 682,95 лв. за всяка година – общо
2 710.79 лв. През стоп.2021/22г.- полагата се рента не е получена от ответника.
-за 1/5 ид.ч. (общо 4.080 дка) от: нива от 15.504 дка в м. Хотулите, нива от 2.400 дка в
м. Паламарски път и нива от 2.500 дка в м. Рушана – ответникът И. П. М. е получил рента:
за стоп.2016/17г. – 257.04 лв.; за 2017/18г.- 265,20 лв., за стопанските 2018/19г. и 2019/20г. –
общо 530.40 лв., или общо за всички ниви за 4-те сотп.години: 1 052.64 лв. За стоп.2021/22
г.- полагащата се рента не е получена от ответника.
-за нивата от 5.602 дка в м.Южек – собственост на Г. Хр. Н., последният е получавал
рентата от кооперацията за претендираните стоп.години.
Според експертизата, за посочените стоп.години от рента за изброените поземлени
имоти, ответникът е получил всичко 3 763.43 лв.
В Исковата молба, ищцата С. Т. е признала, че е получила от ответника: 470 лв.-на
22.10.20г. и 213 лв.-на 17.09.22 г. , заявявайки че това е дължимо арендно плащане на
стоп.2019/2020 г., обстоятелство, което не е спорно, видно от отговора на ответника и
становището му в хода на цялото производство.
В хода на първоинстанционното производство, на 26.10.2024г. ищцата С. Т. е
починала, оставила за законни наследници двете си деца: М. П. А. и И. П. М., като по молба
на наследницата М. П. от 19.11.24 г., с коята е направено и изменение на предявените искове,
намалени на общата сума 1 540.21 лв. (след приспадане на сумата 683 лв. от общата сума
3763,43 лв., получена от ответника, съгласно експертизата – ½ от получената разликата
3 080.43 лв.) С определение от 18.03.25г., след изпълнение разпоредбите на чл. 229-230 от
ГПК, ПРС е възобновил производството, конституирал е като ищец в процеса М. А., а с
протоколно определение от 05.05.25 г. е допуснал изменение на предявения иск/искове, чрез
неговото намаление на 1540.21 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно осн.чл. 284, ал. 2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, част от които косвени, други – установени от
5
заключението на съдебната експертиза и представените писмени доказателства, съдът
приема за установено, като доказано, че между първоначалната ищца и ответникът (неин
син) е сключен договор за поръчка, по силата на който майката е упълномощила сина си да
сключи от нейно име договорите за наем с арендатора кооперация Напредък-Медовина за
собствените й и наследнически земи, както и да получава от нейно име дължимата за земите
рента, която да й предава.
Съгласно правната теория и установена съдебна практика, с договора за поръчка (чл.
280-292 ЗЗД) доверителят възлага, а довереникът приема да извърши възложените му правни
действия. Договор за поръчка се сключва, когато доверителят иска за негова сметка да бъде
сключена една или повече сделки и да бъдат извършени съпровождащите ги фактически
действия. По това договорът за поръчка се различава от договора за изработка, при който
изпълнителят приема да извърши изцяло фактически неправни действия. Довереникът
винаги действа за сметка на доверителя. Но той може да сключва сделки както от свое име,
така и от името на доверителя, когато за това му е дадено съответно пълномощие.
Доверителят е лицето, за чиято сметка се извършват възложените правни действия.
Довереникът е лицето, на което е възложено извършването на тези действия. Законът не
поставя специални изисквания към страните. Достатъчно е те да са пълнолетни и
дееспособни /когато се отнася до физически лица/ или правоспособни юридически лица. С
уредбата на чл. 280 и сл ЗЗД, законът не поставя изрично изискване за спазване на
определена форма – писмена, със заверка на подпис и др. Такава е задължителна само
тогава, когато договорът се сключва за придобИ.е на вещни права върху недвижими имоти
(чл.292,ал.3 от ЗЗД). Във всички останали случаи договорът е действителен и когато е
сключен устно, като при договори на стойност по-висока от 5000 лв. е
добре/препоръчително страните да обвържат постигнатото съгласие в писмена форма, с цел
доказване съществуването на договорната връзка между тях.
В производството по иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът не разполага с правото
да противопоставя възражение, че доверителят (в случая упълномощителят) не е бил
собственик на имотите. Претенцията по чл. 284, ал. 2 ЗЗД има облигационноправен характер
и въпросът за правото на собственост е ирелевантен за изхода на спора и не подлежи на
изследване, нито на установяване със сила на пресъдено нещо.
В случая писмен договор за поръчка, сключен между страните не е представен, но
сключването на договора се установява от конклудентните действия на страните, в т.ч.
заплащането от страна на ответника на полученото наемно/арендно плащане за сумата от
683 лв., от получаването на останалите суми за рента (съгласно заключението на
експертизата), която съдът възприема за обоснована и компетентна, проверила не само
приложените по делото доказателства, но и извършило насрещна проверка в кооперацията-
арендатор/наемател. Установяването именно на отношения по договор за поръчка се допълва
и от липсата не само на установяване/доказване, но и липсата изобщо на твърдение от
страна на ответника, че е получавал въпросната рента въз основа на други договорки било с
майка си, било с други лица, от чието име да е получавал въпросните суми, и то от
претендираните от ищцата земи. Нещо повече - докато в отговора на ИМ и до изготвяне на
6
заключението по назначената експертиза, ответникът е твърдял, че не е доказано да е
получавал рентата, то в последствие, в т.ч. и в пледориите пред РСП процесуалният му
представител заявява, че по делото е установено, че ищцата е упълномощила ответника да
сключва договори, при условия, каквито той прецени, за собствените й земи (с твърдението,
че това пълномощно е представено по делото – ясно е, че такова пълномощно е подписано и
е ползвано от ответника относно процесните земи), както и че от експертизата се е
установило, че „ответникът е получил тези суми като рентно плащане - стойностно и в
натура за процесните имоти и години“.
Предвид изложеното, съдът намира, че част от предявените искове са основателни по
същество. Ответникът не е осъществил дължимата от него към ищцата отчетна сделка (чл.
284 ЗЗД) , респ. не й е предал получената чрез него рента за предоставените под наем на
кооперацията в с. Медовина имоти на ищцата, с изкл.на рентата за нивата от 10.507 дка за
стопанската 2019/2020 г. – съгласно признанието на ищцата в ИМ. В тежест на ответника, а
не на ищцата, е да установи наличието на други взаимоотношения между страните (дарение,
наем) за получаване на въпросните ренти, респ. за получаването на сумите на друго
основание – лично като собственик, от името и за сметка на друго лице и т.н. Такива
твърдения ответникът не е въвел.
Предвид извода на въззивния съд за съществуване на спорното право, следва да се
разгледа и релевираното в условията на евентуалност възражение за погасяване на
вземането по давност.
Правна последица от виновното неизпълнение задълженията на довереника,
произтичащи от сключен договор за поръчка е предвидената възможност по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за доверителя да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за
вредите от неизпълнението. Разрешенията на чл. 114 от ЗЗД относно погасителната давност
почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда
правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението, от характера на
субективното право. При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня,
в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД
ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага /каквото е
задължението по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД/, т.е. вземане, което е без срок, е изискуемо с
възникването му. Вземане, което възниква след нарушение на длъжника, става изискуемо от
този момент и от тогава започва да тече и давностния срок. По облигационното
правоотношение може да е уговорено, че вземането става изискуемо след покана. В този
случай съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. В контекста на гореизложеното, се налага извод, че изпълнението на
задължението на довереника да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде
на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, е
станало изискуемо с възникването му, тъй като е уговорено без срок. Изискуемостта на
вземането възниква с пораждането на задължението, тъй като правото и задължението
възникват едновременно. А вземането е възникнало от момента на получаване на рентата от
ответника, от когато е възникнало задължението му, като довереник, да предаде на
7
упълномощилия го доверител получените рентни плащания за всяка нива, за съответната
стопанска година.
Предвид горните съображения, възражението на ответника е частично основателно,
при съобразяване разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД – общата 5-год.давност, доколкото исковата
претенция е за вземането на доверителя от довереника по отчетната сделка по договора за
поръчка, а не по договор за наем, нито пък е периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б.“в“ от ЗЗД.
ИМ е депозирана пред РС-Попово на 20.03.2024 г., поради което и претенциите за
стопанските 2016/17 и 2017/18 г., с начало на всяка стоп.година 01.10. и край 01.10., предвид
и изплащането на рентата за съответната стоп.година, съгласно представените договори и
извършени плащания – в края на стоп.година или първите месеци на следващата
стоп.година (през м.октомври, ноември и/или декември на следващата стоп.година, респ. в
случая в края на календарните 2017 и 2018 г.), когато за ответника, като довереник по
договора за поръчка, възниква задължението за предаване на сумите на доверителя по
договора за поръчка-ищцата, са погасени поради изтичането на 5-годишна погасителна
давност за вземанията за посочените две стопански години, изтекла към датата на
предявяване на иска.
По отношение на всяка една от исковите претенции:
За нивата от 10.507 дка, имот № 060007, с идентификатор 47634.60.7:
Единствено основателен е предявеният иск за стоп. 2018/2019 г., за която
ответникът е получил вместо майка си (първоначалната ищца) рента от 682.95 лв., от която
сума, настоящата ищца М. А. (като наследник на ищцата, притежаваща ½ ид.ч.) има право
на ½, т.е. на 341,48 лв., в какъвто размер, като основателен, следва да бъде уважен този
иск.За стоп.2019/2020 г. иск не е предявяван, поради получено от ищцата пълно арендно
плащане, чрез заплатените от ответника две вноски, съгласно признанието й в ИМ – в общ
размер 683 дка, каквато е била й дължимата рента, получена от ответника,
съгл.заключението на приетата експертиза за тази стоп.година – 682, 95 лв.
-Искът за стоп. 2021/2022 г. е допустим, но неоснователен, тъй като ищцата С. Т. се е
разпоредила с този имот, продавайки го на дъщеря си М. А. с нот.акт от 04.06.2021 г.,
отдаден под наем от М. А.К. на същата кооперация с договор от 07.06.21 г. за стоп.2021/22 г.,
за която година ответникът не е получавал рентата.
-искът за стоп.2016/2017 г. и 2017/2018 г. – е неоснователен, поради погасяване на
исковата претенция поради изтичане на 5-г.давностен срок (чл. 110 от ЗЗД), предвид
изложените по-горе съображения по възражението за давност.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, „довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и
да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката“, т.е. задължението да
предаде полученото в случая рентно плащане на ищцата, е след получаването на рентата от
кооперацията. Доколкото ищцата не е твърдяла, а и не е доказала наличието на други
уговорки за времето и начина на плащане (пр. след покана и др.), давността за предявяване
на иска започва да тече от датата на получаване на сумите от страна на ответника от
кооперацията, поради което е неоснователен доводът на процесуалния представител на
8
ищцата, че задължението става изискуемо от момента на поискване от страна на доверителя,
в случая – от предявяване на иска.
Съдът намира за неоснователно и възражението за прекъсване на давността с
предаването на изплатената на ответника рента от последния на ищцата С. Т., съответно на
22.10.20 и 17.09.22 г., за което плащане самата ищца е приела и заявила в ИМ, че е
предадено й от ответника арендно плащане за стоп. 2019/20 г.
За нивите под №№ 1, 2 и 3 от ИМ – за 1/5 ид.ч. от всяка от тях (общо 4.080 дка):
нива от 15.504 дка в м. Хотулите, нива от 2.400 дка в м. Паламарски път и нива от 2.500 дка
в м. Рушана, за които ответникът И. П. М. е получил рента: за стоп.2016/17г. – 257.04 лв.; за
2017/18г.- 265,20 лв., 2018/19 и 2019/20 – общо 530.40 лв., съдът намира следното:
Предвид гореизложените доводи и съображения, съгласно и установеното от
заключението на експертизата, исковите претенции за тези ниви са частично основателни –
само за стоп.2018/2019 г. и стоп.2019/2020 г., за обща сума 530.40 лв., получена от
ответника като рентно плащане.
За стоп.2016/17 и 2017/18г.- вземането е погасено по давност;
За стоп.2021/2022 г. – ответникът, според експертизата, не е получил суми.
За нивата под № 4 от ИМ – с площ 5.602 дка, в м.Южек, собственост на Г. Хр. Н.,
сключил договор за наем и получавал рентата от кооперацията за претендираните в
ИМ стоп.години:
Искът е неоснователен, тъй като тази нива не е собствена на ищцата, не е отдавана
под наем от нея и за нея ответникът не е получавал рента.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 606.68 лева (341,48 + 265,20), а в останалата част – до
предявения, намален размер от 1 540.21 лв. – исковете, като неоснователни, следва да се
отхвърлят.
Поради различните изводи и краен правен резултат, първоинстанционното решение,
като частично неправилно, следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата (по
ниви и стоп.години, съобразно изложеното в мотивите по-горе) общо 606.68 лв., за която
сума исковете следва бъдат уважени. В останалата отхвърлителна част, марак и по други
мотиви, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищцата: за първа инстанция, по списък по
чл. 80 ГПК общо 994.87 лв., за въззивната – 637 лв. Ответникът: за първа инстанция 700 лв.,
за въззивната – 400 лв.
С оглед крайния изход от спора, съобрзявайки, че намалението на предявения иск е
поради настъпилата в хода на първоинстанционното производство смърт на първоначалната
ищца, а ищцата (нейна дъщеря) е встъпила в правата й със своята наследствена ½ ид.ч.,
съдът намира, че основателно заплатени от ищцата разноски са в размер общо 642,78 лв.
(391.87лв. за РСП, 250 лв.-за ОСТ), а за ответника – основателно заплатени общо 666.71 лв.
(424.27 лв. за РСП, 242.44 лв.-за ОСТ), при което по съразмерност и компенсация
ищцата/въззивница М. А. следва да заплати на ответника/въззиваем сумата 23.93 лв.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120/28.05.2025 г., постановено по гр.д. №167/2024 г. по описа
на РС — Попово, само в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от ищцата М. П. А., ЕГН
**********, като наследник на починалата в хода на процеса, на 26.10.2024 г. ищца С. И. Т.,
против И. П. М., ЕГН ********** от с.*********, общ. *********, иск за заплащане
на сумата 606.68 лв., представляваща 1/2 от получени и неизплатени по договори за
поръчка арендни плащания, както следва: 341,48 лв. – за стопанската 2018/2019 година, за
НИВА от 10.507дка, в местността „Каваклар Меше“, представляваща имот № 060007 по
плана за земеразделяне на **********, представляваща поземлен имот с идентификатор
47634.60.7 и 265.20 лв. – за двете стопански години: 2018/2019 г. и 2019/2020 г., за 1/5 ид.ч.
от следните три ниви: НИВА от 15.504 дка, четвърта категория, местност „Хотулите“, имот
№ 059001; НИВА от 2.400 дка, трета и четвърта категория, м.„Паламарски път“, имот №
026023; НИВА от 2.500 дка, четвърта категория, местност „Рушана“,всички в землището на
**********, както и ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо него в тези му
части ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. П. М. с ЕГН ********** от с.**********, общ. **********, обл.
************, да заплати на М. П. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
************, ул. „***********“ № ****, вх ****, ет.****, ап. ****, като наследник на
починалата в хода на процеса, на 26.10.2024 г. ищца С. И. Т., сумата 606.68 лв. (шесттотин
и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща 1/2 от получени и
неизплатени по договори за поръчка арендни плащания, от която: сумата 341,48 лв. – за
стопанската 2018/2019 година за НИВА от 10.507дка, в местността „Каваклар Меше“ – имот
№ 060007 по плана за земеразделяне на **********, представляващ поземлен имот с
идентификатор 47634.60.7 и сумата 265.20 лв. – рентно плащане за стопанската 2018/2019 г.
и стопанската 2019/2020 г., за 1/5 ид.ч. от следните три ниви: нива от 15.504 дка в м.
Хотулите, нива от 2.400 дка в м. Паламарски път и нива от 2.500 дка в м. Рушана, на осн.чл.
284, ал. 2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 606.68 лв.,
считано от 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. П. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. **********, ул.
„**********“ № ****, вх ****, ет.****, ап. ****, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М. с ЕГН
********** от с.*********, общ. *********, обл. *********, сумата 23.93 лв. –
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважените/отхвърлени части от иска и
по компенсация, на осн.чл. 78 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/28.05.2025 г. по гр.д. №167/2024 г. на РС –
Попово, в останалата му отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280 ал.2 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11