№ 1505
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520103582 по описа за 2021 година
Ищцата Д. Й. М. твърди, че с ответника са бивши съпрузи.По време на
брака, тъй като едното от децата им било в изключително тежко здравословно
състояние и тя непрекъснато го придружавала за лечение в различни
болнични заведения в страната, предоставила на насрещната страна
пълномощно да я представлява пред банка “......“ във връзка с притежавана от
нея банкова сметка ************. Сочи, че в последната имало налични
изцяло нейни парични средства.
Твърди, че на 16.08.2016 г., ответникът без знанието й и без правно
основание, изтеглил от тази банкова сметка сумата от 7 692,31 евро, с левова
равностойност от 15 384 лв.Въпреки настояванията средствата да й бъдат
върнати, това не било направено от бившия й съпруг.
Иска ответникът да бъде осъден да й възстанови сумата от 15 384 лв.,
представляващи равностойността на 7 692,31 евро, с които се е обогатил без
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.Търсят се разноски по делото.
Ответникът Х. Р. Х. оспорва иска.Признава, че въз основа на
предоставено от бившата му съпруга пълномощно на 16.08.2016 г. изтеглил в
банка “......“ АД сумата от 7 692,31 евро, но твърди, че титуляр на сметката
1
било дружество „........“ ЕООД-Русе, а не ищцата.Сочи, че сумата била
необходима във връзка със състоянието на болното им дете, както и че парите
били предадени на Д. Й. М. до 17.08.2016 г.Счита, че средствата са с характер
на съпружеска имуществена общност, тъй като сметката била открита по
време на брака им с ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор, че към 16.08.2016 г. страните са били в брачно
правоотношение.Бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло
в сила решение от 24.11.2016 г.В утвърденото от съда споразумение е
посочено, че съпрузите са поделили придобитите в режима на съпружеска
имуществена общност налични парични средства и няма да имат претенция
един към друг във връзка с такива.
Отговор на възражението на ответника, че искът е недопустим предвид
цитираната клауза от споразумението, поддържано и в писмената защита в
хода по същество на спора, е даден с определение от 26.01.2022 г.,
постановено по настоящото дело.
Х. Х. признава, че на 16.08.2016 г., въз основа на предоставено от
бившата му съпруга пълномощно (рег.№ 1554/15.04.2016 г.-л.102), изтеглил
от посочената по исковата молба сметка в банка “......“, разкрита на 16.04.2015
г., левовата равностойност на 7692,31 евро ( равняващи се на 15 000 лв. при
курс продава от 1,95 лв. на нея дата, съобразно приложения по делото
документ).Ищцата пояснява, че тъй като към този момент едното им дете
било с тежко заболяване и тя очаквала двамата да заминат на лечение в
чужбина, независимо, че вече били във фактическа раздяла с мъжа, го
оправомощила да я представлява пред банковите институции, в които имала
разкрити лични сметки, включително дарителска за сина им, както и на
дружеството, чийто едноличен собственик на капитала била (“........“ ЕООД).
Твърденията на ответника са, че той изтеглил парите по искане на
жената.Първо отишъл в клон на “......“.Там от служителката разбрал, че
съпругата му има по сметката си около 32 000 лв., а все го уверявала, че няма
пари.Това го ядосало и решил да изтегли пари с друго пълномощно и от
“...“.Получил 15 000 лв., които впоследствие върнал доброволно на съпругата
си, след като бил уведомен от адвоката й, че ще му се търси наказателна
2
отговорност.За това е приложена двустранно подписана разписка от
16.08.2016 г. (л.).
Ответникът твърди, че на нея дата предал на ищцата и изтеглената сума
от “......В“.За това обаче не съставили разписка.Според него, в периода 2011 г.
и до фактическата им раздяла през пролетта на 2016 г., той влагал свои
средства от наследствени имоти и от заплати за задължения на дружеството,
собственост на ищцата (където и работил, без да е на трудов договор), които
тя обещала да му възстанови, но не го направила.Сочи, че притежавал 17 000
лв. От тях 2 000 лв. използвал, за да направи ремонт на баня в техен имот
през м.март 2016 г.Уточнява, че никакви влогове не са поделяли с
утвърденото от съда споразумение при прекратяване на брака им.
Според Д. М., съпругът й години наред по време на брака им не е
работил никъде.
Представени са доказателства, неоспорени от ищцовата страна, че към
2013 г. ответникът е имал разкрита банкова сметка в “......“ АД с налична сума
от 12 000 лв.От там до края на същата година на два пъти били изтеглени
общо 6 000 лв., на 08.06.2015 г.-600 лв., на 09.02.2016 г.-4 000 лв., на
11.03.2016 г.-2 000 лв., на 11.04.2016 г.-3 000 лв., на 19.04.2016 г.-200 лв., на
12.05.2016 г.-2 000 лв. и на 16.08.2016 г.-2 000 лв.До прекратяване на брака на
страните по сметката са били налични 54,85 лв., след регулярно удържани
банкови такси за целия период (л.86-л.96).
В противоречие с изнесеното от ответника, в съдебно заседание
адвокатът на страната е изложил твърдения, че сумите са били използвани
само за нужди на семейството.
Видно от представения Договор за откриване на сметка в евро, ищцата е
титуляр на последната. Към процесната дата по нея са били налични 16 500,36
евро.Страната е посочила, че при откриване на сметката е внесла в банката
около 20 000 лв., нейни лични средства. За рождения й ден на 08.04.2015 г.
бащата на ищцата й дал 8 000 евро.Тези пари тя също внесла в процесната
сметка (л.104), както и получените по-късно през м.юли същата година 10 000
лв.Тях баща й дал за рождения ден на по-големия й син.Тези обстоятелства се
потвърждават от св.Й.М..Представени са доказателства, че на 14.01.2015 г.
лицето е изтеглило от своя банкова сметка в брой сумата от 30 445,54 лв.
(л.74-л.76).Св.В.Х., син на страните, във влошени отношения, както с майка
3
си, така и с нейния баща, заявява, че не знае дядо му да е давал някакви пари
за рождения ден през нея година.
На 17.08.2016 г. ищцата оттеглила спорното пълномощно, а на
22.08.2016 г. изтеглила остатъка от средствата по процесната банкова сметка
(8 800 евро).
В показанията на разпитаните в производството свидетели няма данни
ответникът да е предал получените сума от “......“ на насрещната страна.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че страните са бивши съпрузи, като
през м.август 2016 г. двамата били във влошени отношения и практически не
живеели съвместно.Независимо от това обстоятелство, поради предстоящо
отсъствие в чужбина, ищцата предоставила на мъжа пълномощно да я
представлява пред банки, в които тя имала разкрити сметки-лични, фирмени и
дарителска във връзка с болното им дете. Ответникът признава, че на
16.08.2016 г., въз основа на предоставените му правомощия, изтеглил от
спорната сметка в “......“, както и от “...“, съответно сумите от 7 692,31 евро и
15 000 лв., като твърди, че първото действие било извършено по искане на
съпругата му, а второто-защото много се ядосал, когато разбрал какви
налични средства има тя в процесната банка.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, за да обори
отрицателните твърдения на ищцата, че тя не го е оправомощавала на
16.08.2016 г. да изтегли от “......“ горепосочената сума, както и че й е предал
парите до следващия ден.Категорично се опровергава посоченото от
страната, че титуляр на банковата сметка е била не Д. Х.а, а ЮЛ, чийто
едноличен собственик на капитала е тя.
Следващото възражение на ответника е, че средствата са били с
характер на съпружеска имуществена общност, тъй като сметката е била
открита през 2015 г. по време на брака им с ищцата.
При действието на СК от 2009 г. паричните влогове са изключени от
обхвата на чл.21 от същия нормативен акт и имат статут на "друго лично
имущество".Трайната съдебна практика по този въпрос е, че другият съпруг
не може да претендира половината от средствата на основание, че са общи и
на двамата, но може да предяви осъдителен иск за заплащане на част от тези
4
пари, като докаже, че е допринесъл за набирането на сметката. За процесния
случай следва да се допълни, че в хода на производство не се установява по
никакъв начин ответникът да е имал принос в придобиването на спорната
сума.Действително същият е разполагал със свой влог от 17 000 лв., които е
теглил регулярно.Не се твърди обаче сумата да е била внесена по сметка на
ищцата.Самият ответник сочи, че със средствата от своя влог е погасявал
задължения на ЮЛ, както и че е направил ремонт на баня в техен имот.От
друга страна ищцата доказва, че е разполагала с лични средства, било като
спестявания от упражняваната от нея дейност и такива, дарени й от
св.Й.М..Същият установява, че е дал на дъщеря си на два пъти 8 000 евро и
10 000 лв., с които безспорно е разполагал към 2015 г.Дори да се приеме, че
втората сума е била за сина на страните по дарение, то в отговора на исковата
молба ответникът не твърди, че на 16.08.2016 г. е упражнил някакви
родителски правомощия в защита интереса на детето.Отношенията между
св.В.Х. и неговата майка по повод сумата от 10 000 лв. не е предмет на този
спор.
В заключение следва да се приеме, че ответникът не е доказал нито, че е
изтеглил спорната сума по искане на притежателя й, нито че до завеждане на
делото надлежно се е отчел на упълномощителя, поради липсва основание за
обогатяването му.Искът следва да се уважи така, както е предявен, но до
размер само на 15 000 лв., явяващи се левовата равностойност на 7 692,31
евро към 16.08.2016 г.Сумата се дължи със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.В останалата част до 15 384 лв. претенцията е
неоснователна.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски по
делото съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, от с......., общ...., обл...., ул.“...“ №
3, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Тулча“ № 8, вх.Д, ет.1, чрез адв.С. С. от АК-
Разград, да заплати на Д. Й. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“...“ № 4,
бл...., вх.Г, ет.2, ап.6, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Борисова“ № 8, ет.3, чрез
адв.Д. С. от АК-Русе, сумата от 15 000 лв., представляваща равностойността
5
на 7 692,31 евро към 16.08.2016 г., получена без основание на същата дата,
ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до окончателното плащане, както и
1 562,01 лв.-разноски по делото, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
15 384 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Й. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“...“ № 4, бл....,
вх.Г, ет.2, ап.6, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Борисова“ № 8, ет.3, чрез
адв.Д. С. от АК-Русе, да заплати на Х. Р. Х., ЕГН **********, от с.......,
общ...., обл...., ул.“...“ № 3, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Тулча“ № 8, вх.Д,
ет.1, чрез адв.С. С. от АК-Разград, сумата от 30,33 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6