Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6598/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
Н.П.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
Е.М.М., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № .........в град Варна,
община Варна, област Варненска, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 година на
Изпълнителния директор на АГКК - Варна, изменена със Заповед №186478 от 19.08.2015 година на
Началника на СГКК
- Варна, с административен адрес, област Варна,
община Варна, град Варна, улица „В. Х." №.., етаж 1, и
предназначение на жилище, апартамент, с площ по документ за собственост - 55.03 квадратни
метра, който имот е описан в Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2019 година на
ЧСИ Станимира Д.... по изп. дело №2017...0400056, като
„избен етаж, състоящ се от избен коридор, три избени помещения и тоалет".
Приети са за
съвместно разглеждане насрещни искове
на Е.М.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.П.Ц.,
ЕГН **********, адрес ***, както следва: 1./ по реда на чл.109 ЗС, за осъждане на ответницата по насрещния иск да
преустанови действията си, с които пречи на ответника да ползва имота си и да
премахне поставената от нея преградна врата; 2./ по чл.59 ЗЗД - да бъде осъдена ответницата
по насрещния иск да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ал.1 ГПК в
о.с.з от 30.03.2022г./ за лишаване
от ползване на процесния имот с идентификатор №10135.3515.1751.1.3, в периода от 03.06.2020г. до
27.08.2020г.
Исковата претенция се основава на следните
фактически твърдения: Ищцата е собственик на гореописания имот по
силата на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт от 11.09.2019г. Продавач
по договора била майка й - М. С.Д. ЕГН-**********, която от
своя страна, го е придобила въз основа на Договор за доброволна делба, вписан в
Служба по вписвания като акт №21, том 7, входящ регистър №115987 от 22.12.1997г. и двойно
входящ регистър
№20723 от 22.12.1997г. Въз основа
на договора М. С.Д. била собственик на дял
втори от делбения имот, включващ тавански етаж и
избен етаж, състоящ се от стълбище за избата, избен коридор, тоалет, баня, три
изби , ведно с прилежащите 1/2 идеална част от дворно място, в което е
застроена сградата от 119 квадратни метра, находящо
се на улица „В. Х."***. Описаният в договора за делба избен етаж бил
идентичен с притежавания от ищцата жилищен имот, тъй като предназначението на полуподемния етаж било променено по предвидения в закона
ред, за което е било съставено Удостоверение за търпимост №32 от 16.07.2015 година, издадено от
Община - Варна. Дял първи бил придобит от съделителя
и брат на майката на ищцата - Р. С.Д., ЕГН **********, и е включвал „първи етаж от жилищна сграда, построена в град Варна,
улица „В. Х." № .., състояща се от входно антре, кухненски бокс,
столова, спалня и тоалетна и гараж, ведно с 1/2 идеална част от дворно място от 119 квадратни метра. Имотът бил дарен на М. С.Д. и Р. С.Д. от майка им - Н. Р. Д., по 1/2 идеална част
от дворното място с площ от 119 квадратни метра, който договор бил обективиран в Нотариален акт за дарение № 194, том 85,
регистрационен № 20716 от 1997 година, а самата Н. Р. Д., се е легитимирала като собственик на целия
имот въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том VI, дело № 2261 от 1963 година. Съделителят Р. С.Д.
от своя страна обезпечил с този имот свое парично задължение, за което е
съставен Нотариален акт за учредяване договорна ипотека на недвижим имот с
номер 196, том IV, регистрационен № 7614, дело №736 от 25.10.2005 на нотариус С.Д.-
нотариус с район на действие PC- Варна и регистрационен № 363 в регистъра
на НК. Р. С.Д. учредил върху придобития от него дял с Договора за доброволна
делба имот ипотека, за обезпечаване на сключения между него и кредитора Р.Д.Т., ЕГН ********** паричен заем, в размер на 40 800лева. През 2006г.
имотът бил изнесен на публичен търг и възложен на Х.Т.(сестра на Р.Д.Т.) с
Постановление за възлагане на ЧСИ Л.М., вписано в СВ към ВРС като Акт 61 от 17.10.2006 г. и
проправяно многократно. В съдържанието на постановлението частният съдебен
изпълнител Л.М. е възложил на купувача и придобитият от майката на ищцата М. С.Д.
избен етаж, който бил вписан в постановлението за възлагане на продадения
самостоятелен обект в сграда, като прилежаща част, а именно целия избен етаж с
обща РЗП 100 квадратни метра, в пи № 10135.3515.1751. Твърди се, че видно от
съдържанието на нотариалния акт за договорната ипотека ипотекирания имот не
включва и избения етаж, а ипотеката се налага само върху придобитият
от Р. С.Д. дял въз основа на Договор за доброволна делба, вписан в Служба по
вписвания като акт
№21, том 7, входящ регистър №115987 от 22.12.1997 година и
двойно входящ регистър №20723 от 22.12.1997 година.
Сочи, че дори в ичризна молба, подадена от Руслан
Трифонов на 05.04.2007г. за заличаване на ипотеката върху притежавания от Р. д.
имот, последният отново е описан като дял първи, без вкл. на избения етаж.
Твърди се, че от своя страна х. Д. т., е продала целия възложен имот на Д.Н. д.
ЕГН**********, която продажба е извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 80, том VI, регистрационен №8464, дело № 1058 от 02.08.2007 година по
описа на нотариус о.ш.. В този нотариален акт, отново в описанието на
продажбения имот е включен и притежаваният от майката на ищцата М. С.Д. избен
етаж. Впоследствие Д.Н. д. многократно ипотекирал имота, предмет на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том VI,
регистрационен №8464, дело № 1058 от 02.08.2007 година по описа на нотариус о.ш., като включването на притежавания от
ищцата самостоятелен обект в тези договори за учредяване на ипотеки било без правно действие, доколкото учредяването на ипотека от несобственик било
недействително до степен нищожност. Твърди се, че през 2020 година за
погасяване задълженията на длъжника Д.Н. Тодоров бил извършен публичен търг и с
Постановление за възлагане по изпълнително дело № на ЧСИ
Станимира Д...., вписано в СВп към ВРС като Акт №28 от 08.01.2020г., входящ
регистър 143, двойно входящ регистър №149 от 08.01.2020г., за
купувач бил обявен ответникът Е.М.М. ЕГН-**********, като в
постановлението освен продажбата на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №10135.3515.1751.1.1 , площ по док. 50.000 квадратни метра съставляващ първи етаж от
жилищна сграда, отново неоснователно бил вписан и целия избен етаж с обща РЗП 100 квадратни
метра, идентичен с притежавания от ищцата имот с идентификатор 10135.3515.1751.1.3. Предвид на изложеното се иска уважаване на исковата претенция, така
както е заявена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал отговор на исковата молба и е предявил
насрещен иск по реда на чл.109 ЗС и чл .59 ЗЗД. Твърди
се, че до 16.07.2015г. процесният имот не е бил
самостоятелен обект в сграда, тъй като едва след този момент майката на ищцата
се е сдобила с Удостоверение за търпимост и до тази дата имотът е съществувал
като прилежаща част към първи жилищен етаж. На 28.08.2006г. по ИД
20067140400001 по описа на ЧСИ Л.Мавров с постановление бил възложен върху Х.Т.
НИ, придобит от публична продан на имот, собственост на Р. д., а именно първи
етаж от жилищна сграда в гр. варна, ул.“В.Х.“... Постановлението е вписано на
17.10.2006г. и поправено с последващо от 20.03.2007г.
На 29.05.2007г. отново е направена поправка, вписана под №141, т.10,
рег.№15280/06.06.2007г., като на Х.Т. бил възложен и
целият избен етаж. Така възложеният имот бил продаден от нея на Димитър Тодоров
с НА№127, том LXIX, дело №17009/2007г. на СвП на ВРС. Продажната
цена била платена от купувача чрез кредит от У. Булбанк Ад, за което в полза на
кредитора била вписана законна ипотека. На 07.10.2008г. Димитър Тодоров учредил с НА в полза на У. Булбанк АД и
договорна ипотека върху същия имот, представляващ първи жилищен етаж, ведно с
избения етаж. Поради задължения на Д.Тодоров
банката се снабдила с изпълнителен лист срещу него и образувала изп. производство. Оспорва се непрекъснатото и несмущавано
владеене на имота от ищцата. Твърди се, че ответникът е бил въведен във
фактическо владение на имота от ПЧСИ. На
23.07.2020г. същият залепил уведомление на поставената от ищцата на
03.06.2020г. преградна врата, с което изискал същата да му заплати месечен наем
за ползването на прилежащите части към собствения му имот. Уведомлението било
изпратено с Телепоща, но същото било върнато в
цялост, както и повторното изпратено уведомление до адреса на ищцата. Моли
ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да преустанови действията си, с
които пречи на насрещния ищец да ползва имота си и да премахне поставената от
нея преградна врата, както и същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за неползване на процесния имот, считано от
03.06.2020г. до датата на предявения насрещен иск в размер на 350лева месечно.
В
предоставения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова претенция от ответницата по насрещния
иск. Твърди се недопустимост, респ. неоснователност на предявената претенция по
реда на чл.109 ЗС, предвид обстоятелството, че ищецът по насрещния иск не се
легитимира като собственик на процесния имот. Същият
не е придобил вещни права извън притежаваните от длъжника Димитър Тодоров и
извършената публична продан не е произвела действие за притежавания от
ответницата самостоятелен обект. Оспорва основателността на предявения иск по
реда на чл.59 ЗЗД, тъй като ищецът не е собственик на процесния
имот, поради което не е засегнато негово благо. Не било налице и реализиране на
ползи от владението на имота от ответницата. Като собственик на имота
ответницата не ограничавала ничие чуждо право, нито получавала неоснователни
облаги от своето владение.
Постъпил е и
отговор от третото лице – помагач ЧСИ Станимира Д...., с рег.№...,с район на
действие ОС - Варна със сл.адрес гр.Варна, ул. „в.“ № 7 на страната на
ответника Е.М.М., с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че до издаване на удостоверение за търписмост
№ 32/16.07.2015г. процесният избен етаж изобщо не е
представлявал самостоятелен обект на право на собственост, респ. не би могъл да
бъде годен обект на извършена делба. Същият е обслужвал таванския етаж и след
като праводателят на ищцата - М. Д. се е разпоредила с притежавания от
нея самостоятелен обект - таван, ведно с избеното помещение с НА №129, т.37,
рег. № 12057/1999г., то след тази разпоредителна сделка тя не е притежавала
никаква собственост. По този начин и ищцата не е станала собственик на пр. имот с идентификатор №
10135.3515.1751.1.3.
В
о.с.з. исковата молба, насрещните искове и отговорите се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК.
В казуса ищеца твърди, че е придобил имота
по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт №.., том ..., акт номер ... от
11.09.2019г., номер от входящ регистър №23852 от 11.09.2019г., двойно входящ
регистър №23652 от 11.09.2019 година по описа на СВп
към ВРС.
Ответникът
оспорва неговите права, като твърди, че процесният имот не е бил самостоятелен обект в сграда и е съществувал единствено, като
прилежаща част към собствения му първи жилищен етаж, придобит след извършен
публичен търг.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът
следва да докаже наличието на твърдяното право върху имота, т.е че е станал собственик на имота на така въведено основание - по силата на договор за покупко-продажба,
както и че владее същия на правно основание и упражнява фактическа власт върху
него. Ответникът и ищец по насрещните
искове, следва да докаже че е носител на вещното право на собственост по отношение
на претендирания имот; че за периода от 03.06.2020г.
до 27.08.2020г. ответникът е ползвал процесния имот,
размера на претенцията, съизмерена на средният пазарен наем, който би могъл да
бъде получен за посочения период, съответно че ответникът му създава пречки да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем и че владее имота без
правно основание;
Съобразно ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че:
С НА №109, том VI, дело
№2261/1963г. от 21.10.1963г. Н. Р. Д. е призната за собственик на къща, състояща
се от входно антре, две стаи и клозет и дворно място с площ от 119кв.м,
съставляващо парцел XI- 169 в квартал 828 по плана на гр.
Варна при граници : парцели VIII – 171, X – 165a, XII – 171 и улица;
С НА № 194, том LXXXV,
дело № 22545/1997г. от 15.12.1997г., обективиращ
договор за дарение Н. Р. Д. е дарила на децата си М. С.Д. и Р. С.Д. по ¼
ид.части от къща, находяща
се в гр. Варна, ул.“В. Х.“ № .., състояща се от избен етаж, първи и тавански
етаж, ведно с дворното място, цялото с площ 119кв.м, представляващо имот пл.№ 169, влизащо в парцел XI- 169 в кв. 828
по плана на 16 микрорайон на града, като дарителката си запазва правото на
ползване върху имота до края на живота си.
С договор за доброволна делба от
15.12.1997г.: 1./ Р. С.Д. става собственик и получава дял I,
състоящ се от първи жилищен етаж – ½ ид. част
от стълбищна клетка, входно антре, кухненски бокс,
столова, спалня, тоалет и гараж, заедно с ½ ид.
част от дворното място, цялото с пространство от 119кв.м, образуващо парцел XI-
169, кв. 828 по плана на 16 микрорайон
на гр. Варна; 2./ М. С.Д. става собственик и получава дял II, представляващ тавански етаж – ½ ид.
част от стълбищната клетка, входно антре, дневна,
кухненски бокс/ниша/, спалня, тоалет, баня, изолационно антре, избен етаж –
стълбище за избата, избен коридор, тоалет, баня, три изби и ½ ид. части от дворното място, цялото с пространство от
119кв.м, образуващо парцел XI- 169, кв. 828 по плана на 16 микрорайон на гр. Варна; 3./ Н. Р. Д. си
запазва правото на ползване върху дял I до края на живота си.
Видно от удостоверение за търпимост
№ 32/ 16.07.2015г., издадено от гл.архитект на Район Младост, Община Варна, строеж
„Промяна предназначение на полуподземен (избен) етаж
в жилище“ със ЗП 55,03кв.м, находящ се в сграда с идентификатор
10135.3515.1751.1 в парцел XI- 169, кв.
828 по предходен РП на 16 микрорайон на гр. Варна, с адм.
адрес ул.“В. Х.“ № .., за който няма строителни книжа, е допустим по
разпоредбите, които са действали по време на извършването му и е търпим строеж
по см. на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ
бр.82/26.10.2012г./.
С НА № 30, том II,
рег. №5278, дело № 212/2019г. от 11.09.2019г., обективиращ
договор за покупко – продажба М. С.Д. продава на Н.П.Ц.
¼ ид. част от 119кв.м ид.
части от ПИ с идентификатор 10135.3515.1751, с адрес гр. Варна, с адм. адрес ул.“В. Х.“ № 32 – .., целият с площ от 302кв.м,
ведно с жилище с идентификатор № .........с площ от
55,03кв.м.
С НА за учредяване на договорна
ипотека № 196, том IV, рег.№ 7614, дело № 736 от 2005г., Р. С.Д. е учредил в полза на Р.Д.Т. договорна
ипотека върху неговия собствен недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж
на жилищна сграда, построена в гр. Варна, ул. “В. Х.“ № .., състоящ се от входно
антре, кухненски бокс, столова, спалня, тоалет и гараж, ½ ид. част от стълбищна клетка,
както и ½ ид. част от дворното място, цялото с
пространство от 119кв.м.
С постановления за възлагане на НИ
от 20.03.2007г. и 29.05.2007г. по описа на ЧСИ Л.Мавров е допусната поправка
и постановено да се чете, че върху х. Д. т. е възложен НИ, придобит от публична
продан, а именно първи етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул.“В.Х.“.., ведно с
целия избен етаж.
С НА № 80, том VI,
рег. №8464, дело №1058/2007г., обективиращ договор за
покупко – продажба х. Д. т. продава на Д.Н. Тодоров
НИ, представляващ първи жилищен етаж на жилищна сграда, построена в гр. Варна,
ул. “В. Х.“ № .., и целия избен етаж, ведно с гараж и ½ ид. част от дворното място, цялото с пространство от
119кв.м.
С НА за учредяване на договорна
ипотека № 182, том III, рег.№ 5118, дело № 551 от 2008г., Д.Н. Тодоров е учредил в полза на У. Булбанк АД договорна ипотека върху
същия имот, представляващ първи жилищен етаж, ведно с избения етаж.
С постановление за възлагане на НИ
от 22.11.2019г. по описа на ЧСИ Станимира Д...., е възложен върху Е.М.М. НИ, придобит от публична продан, а именно първи етаж от
жилищна сграда в гр. Варна, ул.“В.Х.“.., ведно с целия избен етаж, като
постановлението влязло в законна сила на 11.12.2019г.
С постановление от 17.09.2020г. по
описа на ЧСИ Станимира Д.... е извършена поправка в постановление за възлагане
на НИ от 22.11.2019г. и е разпредено да се чете, че имотът се възлага по
отношение и на обект представляващ избен етаж с идентификатор №10135.3515.1751.1.3.
По делото е изготвено и прието
заключение по СОЕ, което съдът кредитира в неговата цялост, като обективно и
компетентно. Съобразно поставените задачи в.л. М.А. е установила, че обект с идентификатор
.........с административен адрес, гр. Варна, улица „В. Х." №.., етаж – 1, представлява
избен етаж, състоящ се от три помещения, баня и тоалет, като застроената площ
на етажа е 51,20кв.м. Експертът е определил наемна цена за жилището за
периода 03.06.2020г. до 27.08.2020г. в
размер на 180,32лева или от по 65лева месечно.
По
делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице С.К.. Съобразно
заключението имотът поставен в дял II
с Договор за доброволна делба от 15.12.1997г., представляващ избен етаж,
състоящ се от: стълбище за избата, избен коридор, тоалет, баня, три изби,
½ от стълбищната
клетка и ½ ид.
част от дворно място с площ 119кв.м. с пл. номер 169, кв.828, образуващо парцел
XI-169, кв.828 по плана на 16-ти м.р. е идентичен с имота придобит от
ответника с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2019г. описан,
като прилежащ към жилище на първи етаж с идентификатор 10135.3515.1751.1.1 - целия
избен етаж, състоящ се от: избен коридор, три изби, баня и тоалет ведно с
59.50кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.3515.1751 и описаният в Н.А.№ 30/11.09.2019г. за покупко
- продажба на недвижим имот: ¼ ид.ч. от 119кв.м. от поземлен имот с идентификатор
10135.3515.1751 и заедно с жилище с идентификатор .........с площ 55,03кв.м.
Според в.л. имотът придобит от Р. С.Д. и поставен в дял I от Доброволна делба от 15.12.1997г., е идентичен с
описаните имоти в Н.А. № 196/ 25.10.2005г. за договорна ипотека и е
идентичен само с описаните имоти: първи жилищен етаж на сграда
представляващ ½ ид.ч. от стълбищна клетка, входно
антре, кухненски бокс, столова, спалня, тоалет, гараж и ½ ид.ч. от поземленият
имот с площ 119кв.м., включен в УПИXI-169,170, кв.828 по плана на 16-тим.р. на
гр. Варна в постановление за възлагане от 20.03.2007г., НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 80/02.08.2007г., постановление за възлагане от 29.05.2007г.
и НА №182 за договорна ипотека от 07.10.2008г. Експертът е установил, че този
имот не е идентичен с описаният в изброените документи прилежащ към първи
жилищен етаж — цял избен етаж състоящ се от: избен коридор, три избени
помещения и тоалет. Вещото лице е достигнало до извод, че процесния
имот с идентификатор .........е отразен в КК със Заповед № 18-6478/19.08.2015г.
на Н-к на СГКК-Варна. Самостоятелният обект жилище-апартамент на сутеренно ниво
е попълнен съгласно проект за изменение на КК и КР за сграда с идентификатор
10135.3515.1751.1, като проектът съдържа Н.А.№26/02.12.1999г., с който М. С.Д.
продава тавански етаж на Цона Щерева Щерева ведно с
½ ид.ч.
от стълбищна клетка и ½ ид.ч. от частта на М.
С.Д. от дворното място, цялото с площ 119кв.м., договор за доброволна делба
от 15.12.1997г. и удостоверение за търпимост №32/16.07.2015г. В същото време имотът на
ответника е отразен с идентификатор 10135.3515.1751.1.1 в КК на р-н „
Младост" с одобряването на КК със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на
АК. Според експертът делбата на сградата
не е извършена по одобрен архитектурен проект от специализираната за това
общинска администрация, съгласно чл.62 на ЗТСУ (влязъл в сила от 01.06.1973 г.
и отменен от ЗУТ, влязъл в сила от 31 март 2001г.) С разделянето на сградата по
етажи са се обособили три самостоятелни обекта представляващи - жилища. Първият
жилищен етаж и таванският етаж по описанието на помещенията според вещото лице представляват
самостоятелно обособени жилища. Избеният етаж е преустроен в жилищен, съгласно
декларация от М. С.Д. в периода 1998 - 1999г. Преустройството е извършено без
одобрен архитектурен проект и без разрешение за смяна на предназначение,
съгласно ЗСТУ. Към датата на изготвяне на заключението избеният етаж е
преустроен в жилищен и достъпът до него се осъществява от стълбищната
клетка, която е обща за сградата. Според експертът обект с идентификатор .........е
годен обект за живеене, състоящ се от дневен тракт, спалня, баня, тоалетна,
килер, коридор и вътрешно стълбище свързващо жилището със стълбищната
клетка на сградата и отговаря на изискванията за жилище. Самостоятелен обект
10135.3515.1751.1.3, описан в исковата молба на ищцата е идентичен с описаният,
като „целия избен етаж" към първи жилищен етаж" по НА 80, том VI,
рег.№8464, д.№1058/02.08.2007г. на нотариус о.ш. с рег.№147 на НК и този,
посочен като „прилежащи части" в Постановление за възлагане на недвижим
имот от 22.11.2019г. по ИД 2017...0400056 по описа на ЧСИ Ст. Д.... с рег.№...
на отв. М..
С
оглед оспорване на така изготвеното заключение по делото е допусната повторна
СТЕ с в.л. Т.О.. Съобразно изготвеното заключение се установява, че жилищната
сграда в ПИ с адм. адрес гр. Варна, ул."В. Х."..
от 1962г., е проектирана като едноетажна със сутерен. Първоначално било
предвидено подходът към избения етаж да се осъществява чрез вътрешно стълбище
от жилищния етаж и самостоятелно външно стълбище под стълбищната
площадка за партера. С направените промени са отпаднали вътрешното стълбище от
жилищния етаж, както и външното стълбище за партера и съответно външното стълбище
от двора за избения етаж и се е развило едно стълбище в сградата, като едното
рамо води към избения етаж, а другото към жилищния етаж. Входът за сградата е
един и за избения и за жилищния етаж. Подходът към избения етаж е без врата.
Към момента на огледа на входа на сградата е монтирана плъзгаща врата с размери
156/200см. В избения етаж съгласно проекта са разположени избени /складови/
помещения, обслужващи жилището. Тъй като
към момента на изграждане на сградата жилището е едно (с идентификатор
10135.3515.1751.1.1), то избеният етаж е бил предназначен да обслужва именно
този обект. Таванският етаж е възникнал на по-късен етап. След извършената
делба с договор от 15.12.1997г., избеният етаж обслужва самостоятелен обект -
таванския етаж (с идентификатор 10135.3515.1751.1.2). Според експерта процесният имот с идентификатор 10135. 3515.1751.1.3
въпреки, че притежава необходимите помещения за жилище съгласно изискванията на
ЗУТ и Наредба № 7/2003г., не отговаря на строително-техническите и санитарно-
хигиенните правила и норми за жилище, действащи към настоящия момент.
Така
изготвената повторната СТЕ е оспорена от ищеца, поради което по делото е
допусната тройна СТЕ, с участие на в.л. В.С., П.К. и Ж.Б.. Според експертите
съгласно архитектурния проект на сградата при изграждането й и скицата,
приложена към доброволната делба от 15.12.1997г., избеният етаж не е
самостоятелен обект, като избените помещения са принадлежност към жилището на първия
етаж по първоначалния проект или към жилището в таванския етаж според договора
за делба от 1997г. Обособяването на СОС .........е станало със Заповед за
изменение на КККР № 18-6478-19.08.2015/19.08.2015 г. на Началник на СГКК –
Варна. Експертите са достигнали до извода, че избения етаж, нанесен в КККР като
самостоятелен обект с ид. 10135. 3515.1751.1.3, не
отговаря на строително-техническите и санитарно- хигиенните и противопожарните
правила правила и норми за жилище, действащи към
настоящия момент и на тези действали в периода 1997-1999г., т.е. времето на
извършване на делбата 15.12.1997г., както и на периода посочен като време на
извършване на преустройството на избените помещения в жилище 1998-1999г. Извършеното
преустройство на избените помещения в жилище не отговаря на нормативните
изисквания и е в нарушение на нормата на чл.38, ал.1 от ЗУТ и чл.45, ал.1 от
Наредба № 5/1995г., съгласно която не се допуска разполагане на жилища в
подземните и полуподземните етажи.
Съдът
кредитира заключението на тройната СТЕ, изготвена и с участието на в.л.
архитект, вкл. и след непосредствените обяснения дадени при изслушването на
експертите в о.с.з., като кореспондираща и с другите две заключения по делото,
обективна и компетентна, базирана на непосредствен оглед и документално
проучване на действалите във времето нормативни уредби. От него безспорно се
установява, че ищецът не може да се легитимира като собственик на обект с
идентификатор № .........по силата на договора за
покупко - продажба, доколкото последният е можел да
служи само за общо ползване по принадлежност към жилището на първия етаж или към
жилището на таванския етаж. С договора за доброволна делба от 15.12.1997г. М. С.Д.
е станала собственик и е получила дял II,
представляващ тавански етаж и избен етаж
– стълбище за избата, избен коридор, тоалет, баня, три изби и ½ ид. части от дворното място. След като впоследствие праводателят на ищцата
- М. С.Д. с НА №129, т.37, рег. № 12057/1999г. се е разпоредила с притежавания от нея
самостоятелен обект - таван, към който е принадлежало и избеното помещение, то
след тази разпоредителна сделка тя не е притежавала никаква собственост, която
да е била годен обект на последващата покупко- продажба. По този начин и ищцата не е станала
собственик на пр. имот с идентификатор №
10135.3515.1751.1.3, защото същият не е самостоятелен обект. Следва да се
отбележи, че доколкото безспорно от тройната експертиза се установи, че
избеният етаж не е самостоятелен обект, то поради тази причина той не може да
бъде придобит и по давност.
Поради изложеното исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, което налага произнасяне по
заявените насрещни искови претенции по реда на чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Ищецът по насрещния иск с правно основание чл.109 ЗС е следвало да
докаже, че той е носител на вещното право на собственост по отношение на претендирания имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3,
съответно че ответницата му създава пречки да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем; респ. за успешното провеждане на исковата
защита по чл.59, ал.1 ЗЗД в тежест на ищецът е да установи при условията на
пълно главно доказване, че е собственик на имота и че ответникът е ползвал
фактически имота за конкретния период от време без правно основание, както и
размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.
Съдът намира така заявените насрещни искови претенции
за неоснователни, доколкото ответникът не
доказа, че именно той притежава право на собственост върху процесния
обект. С договора за доброволна делба от 15.12.1997г. Р. С.Д. е получил дял I, състоящ се от първи жилищен етаж
– ½ ид. част от стълбищна
клетка, входно антре, кухненски бокс, столова, спалня, тоалет и гараж, заедно с
½ ид. част от дворното място, цялото с
пространство от 119кв.м., който не е включвал и избения етаж. При последващите продажби незаконосъобразно към този дял е бил
прибавен и вписан и избеният етаж, който след договора за доброволна делба от
15.12.1997г. всъщност е прилежаща част
към дял II, включващ тавански и избен
етаж.
Действия на ответника, лишаващи ищеца от достъп до негов
собствен обект или затрудняващи този достъп и създаващи пречки за упражняване
правото му на собственост, в случая не се установяват. След като не се доказва, че ищецът
по насрещния иск е собственик на имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3, то
претенцията за неоснователно обогатяване също следва да се отхвърли като
недоказана.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждането им, за което
са представили списъци по реда на чл. 80 ГПК.
Съобразно
изхода на спора по главния иск сторените от ответника разноски следва да се
поемат от ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Претендират се такива в общ
размер на 2323,92лева, които следва да се присъдят в цялост.
Съобразно изхода на спора по насрещните искове,
сторените от ответника по насрещния иск разноски следва да се поемат от ищеца
по насрещния иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съобразно представения списък
същите възлизат на общо 4038,77лева / като пл. ДТ е в размер на 338,77лева/. Същите
следва да се присъдят в цялост.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ .........по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 година на
Изпълнителния директор на АГКК - Варна, изменена със Заповед №186478 от
19.08.2015 година на Началника на СГКК - Варна, с административен адрес гр.
Варна, улица „В. Х." №.., етаж 1 и с предназначение на жилище, апартамент,
с площ по документ за собственост - 55.03 кв.м., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
насрещен иск да бъде осъдена ответницата да преустанови действията си, с които му
пречи да ползва имота си и да премахне поставената от нея преградна врата, на осн. чл.109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.М.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
насрещен иск да бъде осъдена ответницата да му заплати обезщетение в общ размер
на 180,32лева за лишаване от
ползване на имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3, за
периода от 03.06.2020г. до 27.08.2020г. , на осн. чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2323,92лева,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4038,77лева, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето
лице – помагач: ЧСИ Станимира Д....,с рег.№..., с район на
действие ОС - Варна със сл.адрес гр.Варна, ул. „в.“ № 7, на страната на ответника Е.М.М..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: