№ 855
гр. Варна, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
СъдебниПавлин Хр. В.
заседатели:Живко Д. Русев
при участието на секретаря Г. Г. Славова
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20243100200911 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Г. П. Т. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Р. Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Н. К. Н. - уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. И. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Я. Г. Г. - уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. П. В.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
П. П. Ц. - уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. П. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
П. Г. Н. - уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. С. И.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход
на съдебните прения.
АДВ. Ж.: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход на
съдебните прения.
АДВ. Т.: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход на
съдебните прения.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход на
съдебните прения.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход на
съдебните прения.
АДВ. И.: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход на
съдебните прения.
На основание чл. 283 НПК се прочитат писмените доказателства по
делото.
На основание чл. 284 от НПК се предявяват веществените
доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че са
извършени всички относими и необходими процесуални действия за
изясняване обстоятелствата по делото и на основание чл.286, ал.2 от НПК
председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми господа съдебни
заседатели, считам, че в хода на проведеното съдебно следствие се събраха
достатъчно доказателства за осъществени признаци на престъпленията, за
които са обвинени петимата подсъдими, предадени на съд с обвинителния акт
по настоящото дело, въз основа на който е образувано настоящото дело.
По отношение признаците относно субекта. Считам, че от събраните по
делото писмени доказателства, се установи, че и петимата обвиняеми имат
качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 НК дотолкова,
доколкото изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно
служба в държавно учреждение, в случая към МВР. Тъй като през
времетраене на наряда, по време на който са били извършвани
престъпленията, за които са обвинени, само на конкретния екип, като
2
представител на изпълнителната власт, е поверен контрола за движение по
-то
пътищата в обслужваната от тях територия, района на 5 РУ на МВР- Варна.
Считам, че са осъществени още два признака относно субекта, с оглед на
което считам, че са осъществени още два признака, а именно- длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение и полицейски орган. В тази
връзка моля да имате предвид приложената в том VІ по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, в която, в т.2 е казано
„определям да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ следните полицейски органи… В точка 2.2 се казва
„определените в т.1.3.3., след успешно положен изпит за запознаване
съдържанието на ЗДвП и Кодекса за застраховане. А в т.1.3.3. от тази заповед е
казал „осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал.2, т.3 от ЗМВР.
Заповедта влиза в сила от 01.01.2022г. Никъде в тази заповед на министъра не
е посочено, че за да възникнат правомощия по изпълнение на функциите по
съставяне на фишове и актове по ЗДвП и Кодекса на застраховането е
необходима някаква допълнителна заповед на съответните дирекции или на
областните дирекции. Единственото изискване е тези служители да са
определени, което е било и сторено, и да са успешно положили изпити. За
факта, че те са били обучени и успешно са положили изпити, са нА.це както
писмени доказателства по делото, съответно писмени протоколи, така и
разпити на лицата, които са провели това обучение. Относно последваща
заповед на Директора, считам, че бяха обединени усилия на техните колеги да
ни убедят в това, че как те не знаели, че могат да съставят фишове, а според
свидетеля Р., даже и да съставят акт, той бил нищожен. Ние сме юристи и
знаем добре кога един административен акт е нищожен. Само защото според
свид. Р. нямало как да бъде въведен в някаква си система, защото трябвало
името на съставителя предварително да бъде включено, това да прави акта
нищожен, а още повече че свид. Д. Т. каза, че се въвеждат ръчно и това се
върши от деловодител, а не от свидетеля Р.. Така, че считам, че и тримата
подсъдими, които попадат в тази категория, са имА. пълномощия, а да не
говорим за останА.те двама Н. и Ц., които са на длъжност автоконтрольори.
Моля да вземете предвид, че през времетраене на наряда няма друг
орган, който да осъществява контрола на безопасност на движението в този
натоварен пътен участък за спазване на правилата за движение по него, както
и безопасността на пешеходците. А това са преди всичко летовници, в т.ч. и
чужденци. Водачите на МПС, които са станА. жертва на престъпната
деятелност на някои от подсъдимите също са чужденци, например свид. М. Л..
Относно изпълнителните Д.ия, няма да се спирам подробно на всяко
едно от Д.ията, достатъчно подробно са очертани в обвинителния акт като
факти. Най- общо ще се спра на характеристика на цялостната престъпна
дейност. От събраните гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства по делото се установи, че голяма част от Д.ията,
описани в обвинителния акт, като извършени в съучастие като извършителя,
3
са осъществени като дружна, съвместна дейност, изразяваща се в искане и
получаване на пари като подкуп. При осъществяване на тази деятелност са
били използвани различни прийоми, в зависимост от конкретната ситуация и
конкретния водач и при разнообразна роля на всеки от извършителите в
отделните Д.ия. В някои от случаите, както сами се уверихте в хода на
съдебното следствие, чрез пряко поискване чрез думи от единия или от
двамата подсъдими на даване на пари като подкуп. Понякога са употребявА.
думата „почерпка“, както при свидетелката К. или чрез конклудентни
действия, ясно показващи, че се искат пари като подкуп. Например, спрямо
двамата свидетели И.и- посочена е цена от 150 лева за ремонт на предното
стъкло, докато стигнем до това „За 150 лева ли става въпрос?“, за което се
отговаря „да“ и е взета тази сума. Понякога, както при свидетелката Л., чрез
обвинение за неизвършени нарушения, за които се сочат огромни суми като
глоби. Подобен подход се установява и в други случаи- невключени фарове
при авТ.тичното им светване при привеждане на двигателя в действие, но във
всички случаи тези действия са насочени към конкретна цел- получаване на
сума пари като дар, който не им се следва и то за да не изпълнят задълженията
си по служба, съответно да съставят съответния акт- дА. АУАН или да
наложат глоба с фиш. В тази деятелност всеки от служителите в екипа е
съзнавал, че извършва престъпление с общи, дружни усилия. В единия от
случаите единият от тях, в присъствието на колегата си, иска пари, а другия
взема парите. В някои от случаите и двамата участват в искането и
мотивирането на гражданина да даде подкуп, като единият от тях взема пред
погледа на другия парите, каквито са повечето случаи. Има и случаи, когато в
мотивиране на даването участват и двамата, след което единият се отдалечава,
взема парите от гражданина, след което уведомява колегата си за размера на
дадената сума, но във всички случаи получените по време на смяната пари
като подкупи са били поделяни поравно между тях. Даже в някои случаи
видно от ВДС, ако не е кратна на две, има обещание да му върне ресто на
другия ден. За обвиненията, където се касае като продължавано престъпление,
изцяло се покриват признаците на този вид престъпна дейност, че всяко едно
Д.ия осъществява признаците на …, при което всяко последващо е от
субективна и обективна страна продължение на предшестващото. Тоест,
имаме една продължавана, усложнена престъпна дейност при отделните
подсъдими, което характеризира цялостната деятелност с увеличена степен на
обществена опасност.
От субективна страна, пряк умисъл, разбирА. са общественоопасния
характер на Д.ието и общественоопасния характер на последиците от всяко
едно от Д.ията и са искА. тяхното настъпване. Имаме изключително брутално
нарушение на обществените отношения, свързани с изпълнение на службата,
имайки предвид, че отзвук има не само сред водачите на МПС български
граждани, но и чужди граждани. От показанията на свид. К. най- ясно се видя,
че таксиметровият шофьор само при вида на подсъдимия Н. казва „А, той е
Кольо, значи става въпрос за пари“. Тоест, създадена е една представа у
4
гражданите, че осъществяваният контролът е само с цел подкуп.
По отношение обвинението на подс. Н. Н. за престъплението по чл. 339
НК, безспорно е установено, че той няма разрешително за притежаване на
установените и иззети като веществени доказателства по делото боеприпаси.
Ако случайно съдебният състав направи извод тримата обвиняеми, извън
автоконтрольорите, тези, които са по охранителната дейност, са нямА.
правомощия към момента на Д.ието да съставят актове, но безспорна е
тяхната роля в съучастничество в Д.ието, по мотивиране и получаване на
подкупите и разпределянето им, то моля съдът да прецени дА. да не приложи
закона за по- леко наказуемо престъпление, а именно, да приеме, че те са
помагачи във всичките тези престъпления, за които са обвинени. Моето
мнение е, че всички са извършители. Но, при евентуалност, моля да прецените
съответно на двамата подсъдими Ц. и Н. дА. да не бъдат осъдени лично и чрез
съучастие с колегите им, част от тримата, като помагачи. Отново заявявам, че
становището ми се извежда от заповедта на министъра, която цитирах по-
горе.
По отношение на размера на наказанията. Смекчаващи отговорността
обстоятелства за всички е липсата на предходна съД.ст и че са семейни хора.
Изключителна бруталност и наглост, а в някои случаи и изнудване в
житейския смисъл на думата, са характерни при извършване на Д.ието. За
подсъдимия П. Н. и Н. Н. използване на техническо средство за заглушаване
на проследяване на джипиес системата, с цел да не бъде осъществен контрол в
този момент от контролните органи, почти всички ползват шапка или други
предмети за закрИ.е на монтираната в автомобила камера за наблюдение на
действията. Изключителна изобретателност в повечето случаи за
получаването на сумата, извън тези брутални и нагли случаи, където направо
си ги вземат от автомобила, да се преместят извън обхвата на камерите,
въпреки че знаят, че следва да изпълняват задълженията си в обхвата на
камерите.
В тази връзка, моля на подсъдимия Н. Н. да определите наказание над
средния размер към максималния лишаване от свобода, глоба 15 000 лева и
лишаване от право да извършва дейност по т.6 за срока на лишаването от
свобода.
За подсъдимия П. Н. моля да определите наказания, сходни с тези на
подс. Н. Н., глоба в размер на 10 000 лева и лишаване от право да заема
държавна длъжност, полицейски служител в МВР, за срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
За подсъдимия Г. Т. към средния размер и глоба в размер на 10 000 лева,
лишаване от право да заема държавна длъжност за срока на изтърпяване на
наказанието лишаването от свобода
За подсъдимия П. Ц. моля да определите наказание лишаване от свобода
между минималния и средния, глоба в размер на 7 000 лева и лишаване от
права за срока на лишаването от свобода.
5
Моля на подсъдимия Я. Г. да наложите наказание около минималния
размер, глоба в размер на 5000 и лишаване от право да заема държавна
длъжност за срока на лишаване от свобода.
Разноските по делото следва да се възложат солидарно.
Моля, с оглед определените наказания, да прецените дА. да потвърдите
мерките за неотклонение на подсъдимите или да им наложите по- тежки
мерки.
Веществените доказателства да се унищожат.
АДВ. Т.: Уважаеми господин председател, уважаеми господа съдебни
заседатели, колеги, след приключване хода на съдебното следствие при това
наказателно производство в крайна сметка след положените усилия от
почитаемия съдебен състав за изясняване на действителната фактическа
обстановка, разкрИ.ето на обективната истина бяха проведени множество
процесуално следствени действия в хода на съдопроизводството, заемащо
централно място на разглеждане и доказване на обвиненията.
Осъществяването и защитата на подс. Н. Н., аз ще се огранича да коментирам
неговите обвинения и доказателствата, които са представени от държавното
обвинение по отношение на възведените две обвинения, съответно дА. те
съответстват на доказателствените източници по делото, съответстват ли на
обясненията на обвиняемите лица, дА. те са в пряка кореспонденция с
останА.те доказателствени източници по делото, включително и с
приложените ВДС, за да можем да направим един обективен анА.з дА.
възведеното обвинение по отношение на Н. охарактеризирано, квА.фицирано
от държавното обвинение като Д.ие по чл. 302, т.1 вр. чл. 301 вр. чл.20, ал. 2
вр. чл. 26 НК и второто обвинение по чл. 339, ал.2 НК, в крайна сметка дА. са
обезпечени с достатъчна доказателствена в съвкупност и тези обвинения
доказани ли са по съответния процесуален ред.
Относно Д.ието, квА.фицирано като Д.ие за подкуп по смисъла на чл.
302, т.1 НК, изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт
считаме, че се подкрепя касателно деятелността на подс. Н. и тази подкрепа е
на база не само цитирани доказателствени източници, най- вече на
свидетелските показания, не само на база на изслушаните СРС и ВДС, но и
тези доказателства във всичка степен следва да бъдат ценени дА. те
съответстват и са съпоставени с обясненията на подсъдимия Н., дадени в хода
на досъдебното производство. В тази връзка обясненията на подсъдимия
представляват не само негова защитна теза, те са и огромно доказателствено
средство, затова тези обяснения би следвало да бъдат винаги подложени на
внимателен и съвкупен анА.з с всички доказателствени източници по делото.
Затова наблягам на тези обясненията на подс. Н., защото в лицето на
обясненията на подс. Н. се потвърждава съставомерност на Д.ието така, както
е предявено обвинението, естествено без деятелност в условията на съучастие
като съизвършител, защото такива са данните, които са събрани по делото не
6
само в обясненията на подс. Н., но и по отношение на нА.чие на
квА.фициращи признаци съучастие като съизвършители. Считаме, че по
делото има събрани други доказателства, които да могат да обосноват
съучастието в една или друга форма, защото чухме в пледоарията по същество
на представителя на държавното обвинение, който коментира съучастие като
съизвършител и като помагачи, но такива обвинения като помагачи не са
възведени по отношение на нито едно лице от подсъдимите по делото, всички
са в квА.фициращ признак съучастие като съизвършители. Не считаме, че по
делото има други доказателства, които да могат да обосноват деятелността на
Н. Н. да са били извършени в съучастие като съизвършители с всяко едно от
другите подсъдими лица във всеки един конкретен случай.
Същественото, обаче в това производство, което на мен ми направи
впечатление е че прокуратурата поиска от почитаемия съдебен състав
налагане на едни изключително тежки наказания лишаване от свобода, които
според мен не съответстват не само на идеите и целите на наказанията,
предвидени в чл. 36 НК, целите на генералната и на специалната превенция,
но не съответстват и на доказателствата по делото.
Представителят на държавното обвинение обърна на вашето внимание,
че били нА.чни смекчаващи отговорността обстоятелства- липса на съД.ст и
семейно положение, говоря за подс. Н. Н. и отегчаващи обстоятелства,
онагледени според държавното обвинение като бруталност, наглост,
изнудване, използване на технически средства за заглушаване на сигнал,
шапки за закрИ.е на камери. Никъде, обаче тези твърдения на държавното
обвинение не намират опора в доказателствените материА. по делото. За
какво е използвано техническо средство за задушаване на сигнала, след като и
по отношение на подс. Н. и по отношение на останА.те подсъдими няма такова
възведено обвинение. Това е видно и от извършената експертиза за това
техническо средство. Това техническо средство, за което говори
прокуратурата, че било използвано за заглушаване на сигнА., тези
обстоятелства недостоверни, не съответстват на изложената по делото
експертиза и няма доказателства, които държавното обвинение да посочи, че
за конкретен случай предмет на обвиненията така, както са възведени, е било
използвано техническо средство за заглушаване на сигнала и как е възможно,
и съответства ли това на проведените СРС в изготвените протоколи за това,
което всички ние изслушахме в съдебно заседание. Очевидно това е едно
логическо противоречие и не би могло да бъде използвано като довод и
аргумент за нА.чие на отегчаващо отговорността обстоятелство, защото най-
малкото нарушава правото на защита на подсъД.то лице, а и на защитата, а и
на другите подсъдими лица в крайна сметка да разберат какво е обвинението и
да се защитават по това обвинение. Обвинение за такова използвано
техническо средство няма по делото. Няма описание, фактология за
използване на шапка за закрИ.е на камери отново видяхме, че тези твърдения
не съответстват на ВДС по делото. Не може да се твърди изобретателност
като отегчаващо отговорността обстоятелство. Затова смея да твърдя и
7
считам, че поисканото наказание над средния размер, което беше поискано от
държавното обвинение, плюс глоба от 15 000 лева и наказание за лишаване от
права по т.6 на чл.37, ал.1 от НК са незаконосъобразни, най- малкото те не
съответстват на доказателствените източници по делото, не отговарят на
изискванията на целите на генералната и на личната превенция.
По отношение на данните по делото и оценката на тези данни за
личността на подс. Н., дА. те охарактеризират лицето със степен на
обществена опасност и дА. тази степен на обществена опасност е занижена
или по- висока, и какъв е нейния нейният интензитет, с оглед съпоставката с
преценката за степента на обществената опасност на Д.ието на обвинението,
което е повдигнато по отношение на подс. Н.. И двете Д.ия, които са
повдигнати по отношение на Н. предвиждат наказание лишаване от свобода от
три до десет години. В този размер законодателят ни е посочил степента на
обществена опасност на Д.ието, а именно, че това са Д.ия за тежки
престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 НК и следва да бъдат ценени като Д.ия
с висока степен на обществена опасност. От друга страна, обаче степента на
обществена опасност на Д.ието следва винаги да бъде съпоставена със
степента на обществена опасност на подсъД.то лице. Какви са данните за
личността на Н. Н.? Започвайки от становището на държавното обвинение, че
лицето е неосъждано и семейно положение, цитирайки според държавното
обвинение за смекчаващо отговорността обстоятелство и продължавайки от
тук нататък анА.з, събрани данни за личността на подс. Н. и дА. те очертават
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства или очертават нА.чието
на многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
за което не твърдим, че е нА.чно такова. Но, останА.те неизвестни, непосочени
от държавното обвинение смекчаващи отговорността обстоятелства, които
следва да бъдат ценени в лицето на подс. Н., са не само чистото му съдебно
минало, не само семейното му положение, а и всички данни за неговата
трудова ангажираност и заетост. Подсъдимият Н. е назначен на държавна
служба и на работа в системата на МВР през 2003г. Започнал е като
жандармерист, по- късно през годините е бил прехвърлен като младши
автоконтрольор в системата на МВР. До датата на Д.ието, предмет на
обвинението, подсъдимият е изпълнявал трудовите си задължения, за които е
бил многократно награждаван, за което има доказателства по делото- справки
и преписки от дисциплинарно производство и т.н. Тези обстоятелства също би
следвало да бъдат ценени и преценени като обстоятелства, които
характеризират личността на подс. Н..
От друга страна, неаргументирано беше неговото здравословно
състояние. Представили сме доказателства, че той е 71% с епикриза на ТЕЛК е
неработоспособен. Представили сме доказателства, че и към настоящия
момент, след инкриминираното Д.ия и след като е бил дисциплинарно
уволнен от системата на МВР, след като е претърпял тези психически и
всички тези травми от неговото Д.ие и то травми, които е претърпял не само
той вследствие на дисциплинарното си уволнение от МВР, но и цялото му
8
семейство, стресът, на който е бил подложен, времето на този стрес. Следва да
съпоставим и с факта, че той и към настоящия момент работи, упражнява
обществена трудова полезна дейност, което очертава данни за личност и
оценка за ниска степен на обществена опасност и не само ниска, а за липса на
степен на обществена опасност на дееца, което следва да бъде отчетено на
първо място. В целия си този трудов стаж в системата на МВР е нямал
констатирани дисциплинарни нарушения. Напротив, били са обективирани
добри и позитивни характеристични данни за лицето. В личен план е семеен и
към настоящия момент, със семейство, което води трайно уседнал начин на
живот, с трайни заболявания, със степен на инвА.дност. И най- важното, което
изисква тази степен на инвА.дност, пропуснах да кажа, че изисква постоянен
контрол, медикаменти и специален здравословен режим. Затова считаме, че
степента на обществената опасност на дееца липсва и тя е занижена или ниска
до степен на интензитет да липсва, затова следва да бъде обсъдено чистото му
съдебно минало. От друга страна, преценката за данните личността на
подсъдимия следва да даде извод, че неговото поправяне може да бъде
постигнато, без същият да бъде изолиран от обществото. И този извод се
налага и обосновава не само от обстоятелството за нА.чие на други
противообществени прояви на подсъдимия през целия му житейски период,
откакто е навършил пълнолетие, не само положителните му характеристични
данни в професионалната сфера, награждаване и похвА., но тези
обстоятелства дават основание да се приеме, че корекционния ефект на
наказанието обслужващ целите на генералната и специалната превенция може
да бъде постигнат без ефективно изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, като за постигане целите на наказанието следва да бъде определен
подходящ изпитателен срок под формата на условно осъждане, по смисъла на
чл. 66 НК. Считаме, че би било достатъчно от една страна адекватно и
законосъобразно, дори и строго, за да изпълни целите на закона, но и
достатъчно справедливо и човечно, за да се даде шанс на едно лице да
поправи грешките си и да продължи живота си с достойнство.
Изразих становище, че подсъдимият вече е понесъл тежко моралните,
социални и служебни последици от Д.ието си, не само дисциплинарните
процедури, които цитирахме, но и неговата срината житейска репутация и
обществена укоримост на Д.ието, за което той си е направил самопризнания.
Така, че ние считаме, че са него наказанието вече е започнало да се търпи още
преди да бъде произнесена присъда, наказанието е започнал да търпи още от
задържането си. Обсъждайки степента на обществена опасност,
представителят на държавното обвинение се опита да посочи каква
изобретателност, наглост, изнудване е нА.це. Отново твърдя, че няма
обвинение за изнудване, в такава форма не е предявено такова обвинение. От
друга страна всичките Д.ия, които държавното обвинение е развивало и
посочило на конкретна дата, за конкретно лице, са за парични суми в общ
размер на 987 лева, което е едно обстоятелство, което следва да бъде ценено от
почитаемия съд, когато преценява въпросите за отговорността на подсъдимия
9
и в крайна сметка за определяне и съпоставката на степента на обществената
опасност на Д.ието и на дееца. Така или иначе сама по себе си тази сума не
представлява някакви големи размери или някакъв особен случай, която да
охарактеризира превес или нА.чие на отегчаващо отговорността
обстоятелство. Ето защо, моля да приемете, че по отношение на подс. Н. са
нА.це единствено превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, и
прилагането и налагане на наказание с приложението на института на
условното осъждане би обслужило адекватно целите на закона.
Второто обвинение, което е предявено на доверителя ми е за държане на
боеприпаси в големи количества, според държавното обвинение общо 166 бр.
патрони. Няма да коментираме и няма да оспорваме фактите по делото, че
тези патрони къде са били установени и държани, в чий имот, в какво
състояние, в какъв вид и на какво място. Обсъждайки, обаче тези
обстоятелства следва да коментираме, тези боеприпаси общо на брой 166 като
посочена бройка според държавното обвинение е охарактеризирано с
квА.фициращия признак големи количества, за да може Д.ието да бъде
квА.фицирано по смисъла на чл. 339, ал.2 НК. Големите количества най- общо
взето по тези обвинения се характеризират с броя на боеприпасите. В
конкретния случай, обаче обясненията на подс. Н., дадени в досъдебното
производство показват каква е обществената опасност на Д.ието, нА.чна ли е
такава и следва ли той да носи отговорност първо по ал.2 за големи
количества, и второ дА. Д.ието не е малозначително по смисъла си, предвид
отчитайки, че тези патрони са били находящи се в неговата каса, заключени,
без никакъв достъп до тях от други лица, което предполага липсата на
обществена опасност на Д.ието, осъществено под тази форма.
Поискахме в хода на съдебното производство назначаване на експертиза,
с оглед установяване каква е стойността, паричната равностойност на тези 166
бр. патрони не за друго, а изхождайки от едно решение на ВКС по НОХД №
364/2004г. на ІІІ НО. В това решение ВКС посочва, че относно установяването
на понятието за големи количества и нА.чието на този квА.фициращ елемент,
би следвало да се определи преди всичко от броя на оръжието и след това от
специфичната му характеристика в различните посоки, като паричната
равностойност на предмета на престъплението, е посочено в това решение,
няма онова значение, което има при определяне на понятията немаловажни и
значителни вредни последици, в големи размери и големи стойности, но има
определящо значение като допълнителен аргумент, за да се използва и да се
подчертае какви са качествените характеристики на оръжието. Та, в тази
връзка сме поискА. тази съдебна експертиза, но съдът прецени, че искането ни
е неоснователно и го остави без уважение. Връщам ви обратно към броя на
боеприпасите, които са посочени от държавното обвинение като големи
количества. Ние считаме, че 166 бр. не представляват големи количества не
само предвид и други решения, които са известни на почитаемия съдебен
състав, включително и магистрати от варненския съдебен район, където е
прието, че 250 бр. патрони не представляват големи количества, поради което
10
съдът е приел, че Д.ието е маловажно и е приложил хипотезата на чл.9, ал.2,
че Д.ието е маловажно и е преквА.фицирал Д.ието. Затова, моля да приемете,
че не е нА.чен признака на големи количества, затова не можете да приемете,
че Д.ието е осъществено като маловажен случай. От друга страна следва да се
прецени нА.чна ли е обществената опасност за Д.ието в конкретния случай-
166 бр., заключени в каса, държани в каса, никой не им е обръщал внимание,
никой не знае за тези боеприпаси, нито пък са ги използвА. по някакъв начин
и ред, и същевременно тяхното съхранение е било по такъв начин обезпечено,
че по никакъв начин не е допринесло за нА.чие на доводи и аргументи, че от
държането на тези боеприпаси биха могли да настъпят вредни последици.
Това са възраженията ни по чл. 339, ал.2 НК.
Моля да не приемате становището на представителя на държавното
обвинение, че едно наказание над средния размер в тези параметри по двете
обвинения. Лишаване от свобода от три до десет години над средния размер,
това означава над шест години и половина лишаване от свобода. Не може да
се иска на едно лице с двадесет и повече години стаж в системата на МВР
наказание лишаване от свобода за шест години и половина. Тук нямаме
някакъв криминален контингент, нямаме противообществени прояви, нямаме
индикации за продължаваща престъпна дейност, нито за предходна, нито за
последваща. Не може така лековерно да се изхожда от едно обвинение, за
което има и направени самопризнания на лицето, изразено е критично
отношение, съжаление и последиците, които той търпи, в съпоставка с
данните да личността да обосновават аргументи за правилност на една
продължителна изолираност на Н. в местата за лишаване от свобода.
Напротив, смея да твърдя и считам, че едно такова наказание би било с
летален изход за живота на него и на членовете на семейството му. Ето защо
ви моля да приложите института на условното осъждане и постановите едно
справедливо решение.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. /право на лична защита/:
-Поддържам това, което каза адвоката ми. Моля да бъдете
снизходителни, за да мога да се грижа за семейството си. След четири месеца
дъщеря ми ще ражда. Още веднъж заявявам, че съжалявам за това, което съм
извършил.
АДВ. И.: Доколкото нашето обвинение е за съучастие с Н. Н., ще се
постарая да не преповтарям това, което колегата Т. изложи по отношение
разбора на доказателствата. На първо място, прокуратурата повдигна спрямо
моя подзащитен обвинение за продължавано престъпление в четири пункта,
всички в съучастие, като касаят взимането на облага, разбира се в угода на моя
подзащитен и на Н. Н., забележете, за да не се състави АУАН или фиш за
административно нарушение по ЗДвП. Това е и в четирите пункта.
Представителят на държавното обвинение се съсредоточи върху това, че
11
Д.ията са съставомерни касателно моят подзащитен и неговия съпроцесник,
като в по- голямата част говореше общо и абстрактно за доказателствата,
повтаряше се „те, те, те“ или лицата, които не са младши инспектори, които е
трябвало да работят по КАТ, за което аз не съм съгласен. На първо място,
считам, че обясненията на подсъдимия Н. Н. се подкрепят изцяло от
доказателствения материал по делото и това е така, защото представителят на
държавното обвинение в разбора на доказателствата и на фактологията в
даден момент направи рязък завой. Какво имам предвид? Ако считате, че
подзащитният ми и другите две лица са нямА. длъжностната характеристика
на катаджии, видим ли, да ги осъдите като помагачи. Да, но как да си осъдите
като помагачи, като те са сторили нещо, за да не изпълнят определени свои
служебни задължения, а те не притежават такива длъжностни характеристики,
да изпълнят такива служебни задължения. Цитираха се показанията на Д. Т.,
доколкото се сещам, след мой личен въпрос той отговори, че не е запознат с
процедурата как е протекла и с това се е занимавал Т. П.. А свидетелските
показания на свид. Р. и на свид.Т. П. са в насока, че тази заповед не е сведена
до знанието им, защото Р. доста надълго и нашироко, напоително обясни, че те
са си получили кодовете за таблетите май месец, обвиненията са за предходни
периоди. Те няма как да пишат акт, да съставят АУАН и това беше широко
обяснено, то е от практиката, тези хора трябва да отидат срещу подпис да
вземат кодовете от секретно деловодство, за да могат да ползват тази система,
тези таблети. Сега тук се натрапи становището, че ако напишели АУАН-а, той
ще е нищожен. Това не е така Те поначало не могат да работят с тази система,
тя не ги допуска, това обясни Р.. Така че, при положение, че П. Н. не може да
съставя такива АУАН, как ще вземе облага, за да не ги състави и да не
санкционира, когато това изобщо не зависи от него. Това кореспондира и с
казаното от съпроцесника му дотолкова, че отново на база изложеното от
прокуратурата, тази доказателства необезпеченост принуди представителят на
държавното обвинение да подходи по този начин, като „компромисен
вариант“ вие трябва да наложите някакво наказание на база той, че той
подпомогнал. Да, но фактологията не виждам как би формулирала едно такова
обвинение, с един ясен диспозитив, с разграничаване на неговите действия,
как е подпомогнал и по какъв начин, при положение, че отново казвам, той е
бил човекът, който е имал само право да спира автомобилите, друг е
преценявал дА. е имало извършено нарушение и какво. Има право, да, да
пише по Закона за българските документи за самоличност и по община,
доколкото се сещам. Това, колко бланки и актове има в колата, няма нищо
общо. Р. обясни кога се въвежда акта, как се въвежда, после наказателната
преписка, това няма въобще да го коментирам. Имаше свидетелка Д., която
каза, че устно я уведомили, но това не е така.
На следващо място, нямам намерение да коментирам това техническо
средство, което изтъкна представителят на държавното обвинение,
заглушител, има съдебна експертиза, а и не фигурира никъде в диспозитива на
обвинението, както и в другите пунктове. Така, че при положение, че нямаме
12
обвинение за такова нещо, няма да го коментирам, тъй като според мен това
доказателство по никакъв начин не внася някаква яснота във фактическата
обстановка, която е изложена в обвинителния акт. За да засили към състава и
може би към нас как са действА. тези хора, според представителя на
държавното обвинение, се използваха термини, които колегата ги коментира,
като отегчаващи отговорността обстоятелства- наглост, бруталност, изнудване
и т.н. Ако имаше данни за такива обстоятелства, аз съм далеч от мисълта, че
прокуратурата щеше да пропусне да повдигне такова обвинение за изнудване
и т.н., особено от длъжностни лица. Такива данни няма, това целеше да засили
обстановката по отношение претендираните наказания. Специалните
разузнавателни средства, с които всички сме запознати, по никакъв начин не
подкрепят обвинението спрямо подзащитния ми. Да, много експлоатирани
СРС-та по отношение на лицата, служебните автомобили, но спрямо моя
подзащитен аз не виждам кое от тези СРС-та подкрепя тезата на
прокуратурата. Да, отново се помъчи да се натрапи, че техните действия са
умишлени по отношение на пренебрегването и заглушаването на сигнА. на
камери, шапката била върху камерата на автомобила, ами ако само това е
основанието да се счете, че някой взима подкуп, то към днешна дата трябва да
изгонят една трета от полицаите, тъй като се вижда, че нито боди камерите
работят, нито камерите в автомобилите, палки има хвърлени отгоре. Да, вярно
е, това го има, но това е ноторно известно на всички, това не е изолиран
случай при тях- камера да не работи и да гледа на различно място. Тези суми,
които са описани в четирите пункта, не мога да се съглася, че именно
умишлено подзащитният ми, в съучастие в угода за себе си и за своя
съпроцесник лично той ги е получил и е знаел, че са получени и ще кажа защо.
Не случайно една голяма част от свидетелите зададох въпроса, тъй като
изпаднах в състояние да разграничаваме „по- дъртия“, „по- младия“, „по-
слабия“, „по- високия“ полицейски служител, неслучайно ги питах за нещо
конкретно. Моят подзащитен е абсолютно разпознаваем, човекът е с говорен
дефект. Това нещо няма как да се пропусне и да се забрави. Няма как да
помнят кой е по- високия и кой е с по- светла коса, а да не помниш някого,
който има такъв говорен дефект. Това е известно и на всички в тази зала. Така,
че по отношение на това, кой е взел процесните суми, пак се връщам на
обясненията на подс. Н. Н., които абсолютно кореспондират с
доказателствения материал. Дотолкова няма да влизам в детайли на всяко едно
доказателство, касае сега и призовани поемни лица и т.н., на всички стана
ясно как е процедирано анблок по отношение на разпознаване, на разпити.
Моля за оправдателен диспозитив на отделна плоскост, нещо, което
представителят на държавното обвинение посочи като отегчаващи вината
обстоятелства, това го казвам отделно, тъй като сме длъжни да вземем
отношение по вида и размера на наказанието, което претендира
прокуратурата, дА. касае моя подзащитен. Защото, наказанията общо взето с
еднакъв размер се поискаха по отношение на всички подсъдими, отегчаващи
вината обстоятелства като тези, които се изброиха- начин на получаване на
13
сумите. Ами начина на получаване на сумите, ако си получил сумата е част от
обвинителното Д.ие. А за тези изнудвания, бруталност и наглост, това не са
отегчаващи вината обстоятелства. По- скоро не само подзащитния ми, но и
останА.те подсъдими са с положителни характеристични данни, трудово
ангажирани, със семейства и към момента работят, независимо че някои в
МВР, други извън МВР. Не виждам тази претенция за налагане на наказания
за средния и над средния размер, което да е ефективно изтърпяно и всички
знаем, че наказание над пет години това говори за един друг режим на едно
друго място, но прокуратурата не може да си позволи лукса да претендира
такива наказания на база на тези доказателства, които са събрани по делото
Така, че отново казвам, на отделна плоскост аз не мога да се съглася с
размера на тези наказания, които са поискани и какво ще се постигне оттук
нататък.
ПОДСЪДИМЯТ П. Н. /право на лична защита /:
-Поддържам казаното от моя защитник и моля за оневителна присъда.
АДВ. Ж.: Безспорно е правото на представителя на държавното
обвинение да повдига обвинение, да изготвя обвинителен акт и да го
поддържа, такова, каквото беше внесено за разглеждане. С правната
квА.фикация и обвинението, повдигнато на моя подзащитен всички сме
запознати. Ще започна от факта, който досега не беше коментиран,
единствено представителят на държавното обвинение бегло и съвсем
емпирично се опита да ни убеди защо квА.фикацията по чл.302 т.1 НК, а
именно факта на квА.фициращия елемент е моят подзащитен, а и другите
имат, са полицейски служители, което е безспорно, но имат отговорно
служебно положение и опитът на прокуратурата беше, защото те са
единствените, които отговарят за движение по пътищата в този район, защото
там имало чужденци. Запознавайки се с делото, параметрите и съдебната
практика, изводът ми е категорично противоположен, но не смея да кажа, че е
меродавен, тъй като оставям на вашата преценка, но все пак съм длъжен да се
обоснова, защото считам, че полицай Т. не е бил служител, заемащ отговорно
служебно положение. И в правната, и в съдебната практика отговорното
служебно положение се свързва с правата и задълженията на конкретното
длъжностно лице, а не просто така общо казано полицейски служител, както е
написано в нормата на чл.302, т.1 НК. По правило тези длъжностни лица,
които заемат отговорни служебни положения имат организационни ръководни
правомощия по отношение на други, по- нисшестоящи длъжностни лица. В
този смисъл да, безспорно е, че със заповед те обслужват даден пътен участък,
но Т. лично е нямал това качество, той да определя къде да има светофарна
уредба, къде да има кръговото движение, къде да има марК.ка, къде да има
пешеходна пътека. В този смисъл абсолютно за мен остава необяснимо, как
така се свързва една дейност по занятие, която спада в чл. 93, но категорично в
14
длъжностната характеристика, която е приложена по делото не се извличат
данните, че Т. към инкриминацията заема отговорно служебно положение. В
тази връзка е и правния анА.з на разпоредбата, как въобще се е стигнало до
това, да бъдат имплементирани самите полицейски служители в нормата на
чл. 302 НК, но и в много други подобни дела е видно, че качеството на
полицейски служител не винаги е релевантно и задължително е да заема той
отговорно служебно положение.
Относно другият квА.фициращ елемент, а именно чл.20, тъй като това
също е по обвинение, общо три са инкриминациите, за които се обвинява Т., че
той е действал като извършител, за мен е необяснимо, предвид факта, че това
производство се разви по общия ред и това не беше с оглед излишно
разтакаване, а дори, напротив в съдебното заседание лично и непосредствено
пред вас се разкриха нови данни, които сочат, че към момента на
инкриминацията моят подзащитен е нямал право да работи по КАТ, най- общо
казано. Нямал е право да изготвя и да съставя АУАН и фиш. Това беше
доказано категорично със свидетелските показания на свид. Р., на свид. П. и на
другия полицейски служител. Безспорно те са завършили курс, такива курсове
се правят ежедневно в системата на МВР, но не съм съгласен с изявлението на
представителя на държавното обвинение, че точно след като са завършили
курса, те вече имат право да работят по КАТ. Това отново се изясни в хода на
съдебното следствие. В този смисъл аз не виждам как може да има общност на
умисъла при извършване на инкриминацията, при положение, че
задълженията и функционалността на Т. се изразяват единствено в партниране
в обслужване на пътния участък, да спира автомобили и да съдейства на
служителя, който има задължение да работи по КАТ.
На второ място, Д.ието е несъставомерно, тъй като парите, а те по
инкриминациите са общо 100 лева за три отделни Д.ия, за които е обвинен Т.,
не са преминА. във фактическата власт на подсъдимия или поне такива
категорични доказателства липсват. В тази връзка възниква въпросът по какъв
начин се обективират тези твърдения. Подлежат на внимателен анА.з
показанията на свид. М., на свид. К. и на чуждата гражданка Л.. В никакъв
случай техните показания не бяха категорични, тъй като при разпита в
съдебното следствие стана ясно на всички как те са били въобще приобщени и
как са били извикани, на първо място, служители от „Вътрешна сигурност“ и
чак след това те са били разпитани по методите и средствата и така, както е
предвидено в посочения в НПК ред. Естествено техните твърдения будят
съмнение, тъй като според мен това са едни предварително проектирани
полицейски тези, които впоследствие са били реА.зирани, а доколко е истина
и доколко не, е въпрос на категорично фиксиране на доказателствата. Именно
техните показания и доколко тези свидетели са надеждни, трябва да подлежи
на анА.з, защото във всички случаи стана ясно, че те са и нарушители на
Правилника за движение по пътищата. Нито един свидетел не е отишъл
доброволно, а е бил издирен, приобщен, подпомаган, да не кажа друга дума,
съветван първоначално от полицай, впоследствие от разследващ орган, след
15
което им са били показани снимки, черно- бели, с които също категоричността
не може да бъде изведена, четейки протокола на това процесуално следствено
действие. В този смисъл не стана ясно как тези 100 лева при три различни
инкриминации са разбити, тъй като представителят на държавното обвинение
говореше твърде общо. Не стана ясно кой ги е взел, как ги е взел, как са били
делени. Не стана ясно въобще как и по какъв начин са преминА. във
фактическа власт на Т., как ги владял тези средства. Единствено стана ясно, че
това е по показания на тези свидетели. Считам, че не са нА.це доказателства
или тези, които са приобщени, не са такива, които са доказани по безспорен,
несъмнен и категоричен начин доказват вината на моя подзащитен и в тази
връзка наказанието, предвидено в нормата, която предвижда чл. 302 вр. чл.301
НК и това, което поиска прокуратурата, е силно завишено, предвид степента
на обществена опасност на подзащитния ми. Степента на обществена опасност
на инкриминацията няма да коментирам, но само ще коментирам факта, че
дълго време същите са били разработвани и са били под полицейски контрол и
въпреки всичко стойността на получените средства според прокуратурата са в
размер на веднъж 20, веднъж 30 и веднъж 50 лева и не стана ясно как и по
какъв начин лично Т. се е ангажирал с тези парични средства. Ако тези
доказателства са допустими и са достатъчни за ангажиране на наказателна
отговорност на подзащитния ми, моля да обсъдите алтернативното
приложение на чл. 55 НК, защото в тази връзка и процесуалното поведение на
подсъдимите, лично на подзащитния ми, същият е семеен и към момента
осъществява обществено полезен труд, има критично по същество отношение,
степента на инкриминацията не е брутална, нагла или по такъв начин, която да
предпоставя във всеки един случай кумулиране на огромни парични средства.
В този смисъл моля, при условията на алтернативност, да определите
наказание, което да бъде изпълнено според нормата на чл. 66 НК, да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т. /право на лична защита/:
-Поддържам казаното от моя адвокат. Не смятам, че съм нарушил закона
по някакъв начин.
АДВ. В.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, на първо място считам, че от всички събрани доказателства по
делото не се потвърди изцяло фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт по отношение на моя подзащитен.
Съобразно доказателствата считам, че фактическата обстановка е
следната:
Към месец януари 2022г. подзащитният ми, подс. Г., бил назначен като
младши инспектор в V РУ към ОД МВР Варна. В края на януари 2022г. Г.
преминал обучение за придобИ.е на знания и умения по ЗДвП, съобразно
16
Заповед № 365з-257/17.01.2022г. На 08.02.2022г. и 09 .02.2022г. подзащитният
ми се е явил на изпит и въпреки, че е издържал същия изпит, е нямал право да
издава АУАН по ЗДвП до издаване на нарочна заповед за това. Тази заповед №
365з-1086 била издадена от Директора на ОД на МВР Варна на 21.02.2022г.
Въпреки, че това е датата на издаване на заповедта, по делото не са събраха
категорични данни кога Г. е бил уведомен за същата. Събраха се обаче
категорични данни от разпита на свидетелят П., че същият е уведомил
подзащитния ми, че до запознаване със заповедта не може да осъществява
контролна дейност по ЗДвП, не може да съставя фишове за налагане на глоби
и да съставя АУАН по ЗДвП и Кодекса на застраховането. Същият нямал и
достъп до системата АИС „Пътна полиция“ за работа с таблет /такъв достъп
му е даден едва на 30.05.2022г./
На 10.02.2022г. /единадесет дни преди издаване на Заповед № 365з-1086/
съобразно графика за месец февруари 2022г. подсъдимите Н. и Г. били дневна
смяна на съвместен наряд. Двамата били със служебен автомобил с рег. №
*****. От 09:00 до 11:30 часа били спрели на пътен възел „Св.Св. Константин
и Елена“, на пътя от комплекса към квартал Виница, отляво /в насрещното за
движение платно/. По същото време от кв. Виница посока комплекса се
движил свидетелят Н. И. с товарен автомобил с рег.№ *****. Същият бил
спрян със стоп палка от подс. Н.. Докато подс. Г. стоял в служебния автомобил
на предна дясна седалка, свид. Н. И. спрял на около седем- десет метра след
патрулния автомобил. Н. установил, че И. не носи документите на товарния
автомобил, затова го изпратил при Г., за да извърши справка. Г. извършил
справка, като установил единствено, че в системата нямало данни товарният
автомобил да е с технически преглед, но имайки предвид, че е възможно
товарният автомобил да е със скорошна регистрация, нямало как да е сигурен
в това, без да са нА.чни документите на автомобила. Тази справка същият не
можел да извърши в авТ.тизираните системи на МВР, тъй като както казах по-
рано, той нямал достъп до тях. През това време свид. И. се обадил на брат си,
свид. Г. И., който веднага дошъл на място. Двамата братя и подс. Н. отишли
пред товарния автомобил на тротоара и там провели разговор. Разстоянието
между двата автомобила било около седем метра, а товарният автомобил е с
дължина шест метра, което означава, че освен, че подс. Г. бил седнал в
автомобила в посока кв. Виница, тоест, другите трима били зад гърба му, се
намирал на около поне десет метра от тях. В служебния автомобил през
цялото време на проверката, вървяла и музика по радиото. По някое време Н.
извикал Г. да върне документите на свид. И.. Г. излязъл от служебния
автомобил, отишъл до тях и върнал документите на И., след което отново се
прибрал в автомобила.
Считам, че по делото по безспорен начин се установи, че Г. дори е нямал
възможност да чуе разговора, който подс. Н. е водил с двамата свидетели.
Поради тази причина моля да не кредитирате показанията на свидетелите И.и,
които твърдят, че подзащитния ми чувал разговора. Първо, чуването е
субективно усещане на индивида и няма как друг някой да знае, че чуваш. В
17
тази връзка, считам, че причината да не се кредитират показанията на
Игнатиев в тази връзка е първо, че разстоянието между Н., И.и и подзащитния
ми е поне десет метра. Подзащитният ми е с гръб към тях на предна дясна
седалка и няма пряка виД.ст към тях. Той е гледал посока Виница отдясно, те
са били на тротоара, отляво. По улицата постоянно са минавА. автомобили и е
било шумно, видно от показанията на свидетелите. Според свид. Г. И. двамата
братя и Н. са водили разговора на нормален тон, в смисъл не са викА.. Както
казах, на записа от камерата, видно от ВДС, освен че се чува музика, не се
чува и разговора на Н. и И.и, които иначе щеше да се запишат на ВДС. Също
така се вижда, че през цялото време на проверката подзащитният ми стои в
служебния автомобил. След като приключила проверката Н. седнал в
служебния автомобил на шофьорското място и казал няколко изречения,
видно от ВДС, на Г., между които се чува израза „сто и петдесет кинта“. Чува
се много добре отговора на Г. „Айде, бе“, което очевидно показва, че той
въобще не е знаел какъв разговор водят двамата братя И.и с Н., какво са
правили. Разбрал е това едва когато Н. е влязъл в колата.
Дори подзащитния ми впоследствие да е разбрал, че Н. е взел някакви
пари, това, че не е докладвал на ръководството може да е морално укоримо, но
не считам, че е престъпление. В тази връзка ще посоча и административното
дело, водено във връзка с дисциплинарното уволнение на подзащитния ми.
Ясно е по делото, че подзащитният ми е възстановен на работа от няколко
месеца работи, продължава да изпълнява служебните си задължения. На
административния съд са били представени дори и ВДС по настоящото дело,
били са приложени по него. В крайна сметка ОД на МВР въобще не е
настоявала, че подзащитният ми, видите ли, е взел подкуп, претенциите са
били, че не е докладвал на ръководството за случилото се, но същият в крайна
сметка е възстановен на работа. Съдът не е счел, че е извършил дори и това
нарушение. Няма никакви доказателства по делото подзащитният ми да е
участвал под каквато и да е форма в искането и приемането на подкуп. Всичко
описано в тази връзка в обвинителния акт считам, че е необосновано
предположение. Считам, че не може една осъдителна присъда да се основава
на предположение.
Не съм съгласен с представителя на държавното обвинение относно
цитираната заповед на министъра. Напротив, за да имат правомощия да
работят по КАТ, се нуждаят от изрична заповед на дирекцията на ОДП. Както
началника се нуждае от заповед от директора на ОД „Полиция“, за да съставя
наказателни постановления, по същия начин, за да работят по КАТ се нуждаят
от изрична заповед на директора, като тя е издадена единадесет дни след
нарушението на подзащитния ми. В обвинителния акт за същия ден,
10.02.2022г. е описано и друго Д.ие на подс. Н.. По време на същото Д.ие
също има изготвени ВДС, но в тази връзка, при този случай прокуратурата
няма претенции спрямо подзащитния ми. Както при първия случай, така и при
втория случай няма каквито и да е данни подзащитният ми да е участвал в
каквото и да е било Д.ие. Считам, че на първо място, подзащитният ми не
18
може да бъде субект на предявеното му престъпление, тъй като към
10.02.2022г. не е имал правомощия да извършва въпросното действие по
служба, да съставя АУАН на Н. И. за нарушение по ЗДвП.
Относно искането на представителя на държавното обвинение, ако
приемете, че те действително не могат да бъдат субекти, да ги признаете за
виновни за помагачество, че са помагА., държавното обвинение като действия,
които евентуално са подпомагА. Н., има предвид мотивиране на свидетелите и
получаване на подкуп.
Видно от доказателствата по делото подзащитният ми не е участвал
нито в мотивирането, не е участвал в разговора въобще, бил е на десет метра
разстояние оттам, нито пък има каквото и да е общо с получаването. Нито го е
искал, нито го е получил по какъвто и да е начин този дар, поради което
считам, че той не е извършил тези действия дори като помагач. Моля да имате
предвид също, тъй като представителя на държавното обвинение твърди някои
отегчаващи вината обстоятелства – бруталност, наглост, изнудване, отново
казвам, подзащитния ми не е участвал в разговорите, така че няма как да е бил
брутален, нагъл или да е изнудвал когото и да било.
В тази връзка моля да признаете подзащитния ми за невиновен по така
предявеното му обвинение и моля за решението ви в този смисъл.
ПОДСЪМИИЯТ Я. Г. /право на лична защита/:
Няколко неща искам да добавя към казаното от защитника ми. Първо, не
съм съгласен с констатациите на представителя на държавното обвинение и
най- вече с това, че свидетелите, които бяха разпитани тук, са били жертва на
престъпно Д.ие на някой от полицейските служители, някой от подсъдимите.
Нито един от свидетелите не заяви, че полицай им е поискал пари. Единият
твърди, че са останА. с впечатлението, че полицаят им иска пари, те сами са
им предложи, както е в моя случай, друг заяви, че е предложил пари на
полицая, за да „отърве кожата“, цитирам. Видяхме дори свидетелката как
флиртуваше с тях, само и само да не бъде санкционирана. Друг свидетел се
сещам, че каза, че когато разбрал, че ще му бъде съставен акт, направо ни
скочи с 20 лева, доколкото се сещам. За мен хората, които са извършили
престъпление, са тези свидетели. Никъде не видяхме полицай директно да е
искал пари. В материА.те по делото, когато се запознавахме с тях, има разпити
и на много други свидетели, които също са спирани, проверявани от нас, които
също са викани в следствието, разпитвани, същите неща са им говорени от
нас, но те не са предлагА. пари, полицаят не им е искал. Или са били
санкционирани, или са били пуснати с предупреждение.
Относно правомощията ни, Н. Д., Т. П. и Р. единодушно заявиха, че
първите съставени актове по ЗДвП от „Охранителна полиция“ са май месец.
Преди това сме нямА. правомощия да съставяме актове и фишове. Относно
противоречивите показания на Д. Т., искам да обърна внимание, че е петимата
19
подсъдими сме имА. лични конфликти с него. Всичките сме имА.
дисциплинарни проверки, лично мен не можа да ме накаже, но наказа
колегата м, наказанието беше отменено в съда. Някои други колеги бяха
наказани също. Имахме конфликт с Д. Т., началникът на „Охранителна
полиция“.
Относно шапки и някои други неща, за които представителят на
държавното обвинение твърди, че са използвани и слагани на таблото, за да се
покрие камерата, в МВР има цял отдел, който наблюдава тези камери в
служебните автомобили. Когато се постави нещо върху камерата и върху
таблото, веднага се звъни на дежурния, дежурният звъни на нас да го махнем.
Даже имаше проверка от Д. Т. точно за поставяне на таблото принтер, който
закривал виД.стта на камерата. Беше наказан, наказанието му беше отменено
от административния съд. Конкретно за моя случай мога да кажа, че
единственото нещо, което съм извършил, това, което се иска от мен като
служител в съвместния наряд, именно проверка на документите на
автомобила и личните документи на проверяваните лица. Проверката съм
извършил вътре в служебния автомобил, в обсега на камерата и проверката е
записана в служебния таблет. Автомобилът на двамата братя е зад патрулката,
също в обсега на задната й камера.
Относно твърдението, че има делене на пари, никъде, когато се запознах
със СРС и материА.те по делото, не видях да има делене на пари. Единствено
фразата на Н. Н. „ще се почерпим, 150 лева“, на което аз с недоверие я
приемам, защото не вярвам, че при положение, че сме ги спрели, записана е
проверката, при положение, че имаха конфликт с братът, който дойде и се
бяха скарА., при положение, че са спрели зад нас би взел пари, ако ни
предложат.
В административното дело, когато ги разпитваме двамата братя и
двамата заявиха, че са осъзнавА., че извършват престъпление, не са били
възмутени от това, че са дА. пари на Н. Н., не са подА. сигнал за това, по-
късно са били извикани от служители на „Вътрешна сигурност“ в следствието,
където са разпитвани. Обяснено им е било каква наказателна отговорност
носят и са били убеждавани да съдействат на разследването, било им
обещавано повече никога да не бъдат търсени във връзка с този случай.
Апелирам за оправдателна присъда.
АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, ще започна от това, което заяви представителят на държавното
обвинение по отношение на подзащитния ми Ц., който е обвинен след няколко
месеца разработване, че по пътя Варна – Златни пясъци е поискал и взел 20
лева подкуп от свидетелката К., които не му се следват. АнА.зът на
представителя на държавното обвинение по отношение на това обвинение,
единствено, което чух е, че на К. и били поискани 20 лева за почерпка. Това
беше анА.зът, аз нищо друго не чух, съжалявам, не съм бил внимателен.
Действително анА.зът, който поотделно на всяко едно доказателство, а те са 4
20
бр. доказателствата, на които се основава обвинението, това са показанията на
свид. К., видеонаблюдението, СРС, протоколите за разпознаване и
обясненията на съизвършителя Т., другият подсъдим. Свидетелката К., която
само две седмици след случая е извикана от „Вътрешна сигурност“ и след
това е разпитвана на двадесети, защото тя не се изявила сама доброволно да се
тъжи, че й е бил поискан подкуп, само две седмици след това, вие много
внимателно ще анА.зирате нейните показания първоначално на 20.04., те са
изключително противоречиви, объркани съмнителни най- важното. Говори за
100 лева „Аз нямам сто лева в чантата си“. Защо, защото нещо там е станало
съмнително, защото може би на някого му се е видяло, че 20 лева е много
ниска топка, за да обвиниш един полицай с 20- годишен стаж, безупречен в
МВР, в КАТ за това, че е взел подкуп от 20 лева. Тя говори само две седмици
след случая, че този от пасажерското място полицая е скочил от колата,
започнал да се кара с нея, да се разправя, всичко това тя казва, че е около час,
че той й е пискал 20 лева, на него е дала 20 лева, обратното, обърква ги
двамата с Т., като след като й връчват акта, разбира, че Ц. е този, който
всъщност й съставя акта. Объркванията и колебанията й в разпитите стигат до
там, че тук пред вас когато я питахте, тя заяви „мисля, че дадох 20 лева“.
Ние познаваме много добре системата на МВР и аз приемам тези
съмнения за основателни. Няма да цитирам сега случая със зам.- кмета на
Община Варна, Д. И., който открито заяви пред цялата общественост, че дал
показанията пред КПКОНПИ под натиск, няма да го твърдя това и за
конкретния случай, но основното е, че има съмнение. Една присъда не може
да се произнесе, ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Тези
съмнения се подкрепят и от следващото доказателство- това е СРС. Ние тук
всички в залата гледахме видеоклипа. От това СРС не се установява да е
поискан и да е даден подкуп от 20 лева. Никъде не се видя и чу нещо подобно.
Свидетелката К. беше в добро настроение, смееше се, разговаряше, но никъде
не се чу да й е поискан и да се види, че тя е дала 20 лева, тоест обективното
доказателства СРС разколебава и още веднъж внася съмнение в показанията й,
които са единствените в основата на обвинението, което прокурорът ако беше
направил анА.з на всички тези доказателства, може би щеше професионално
да не поддържа това обвинение, но го прави за честта на пагона.
Относно разпознаването, при него също има определено съмнение,
защото тя две седмици след случая на разпита казва „аз категорично мога да
разпозная двамата полицаи“, категорична е в това отношение. А при първото
разпознаване, на което е единият от подсъдимите, тя посочва други двама на
снимките, които са съвсем според мен различни. Не разпознава полицая, който
е участвал в случая на 03.04. Десет- петнадесет минути след това, което е
много съмнително за мен, се прави ново разпознаване и тогава посочва другия
подсъдим. Считам, че в това разпознаване също съществуват съмнения и че
вие от разпита на свидетелката, свидетелските показания и протокола за
разпознаване, не би следвало да ги кредитирате. СРС разколебават тези
доказателства, изслушахте и самият подсъдим Т., който обяснява, че няма
21
такова нещо, не е ставало въпрос за искане и даване на подкуп, защото
свидетелят твърди, че и другият полицай бил виждал и разбрал, и е участвал в
цялата тази работа. Мисля, че след този анА.з ще стигнете до извода, че ще
следва да оправдаете моя подзащитен, да го признаете за невиновен.
Длъжен съм алтернативно да обоснова искане, макар че подзащитният
ми много не е съгласен с това и е разколебан, защото той не признава
категорично вината си, но аз съм длъжен като негов защитник да ви помоля,
ако не приемете тази моя теза и счетете, че той е виновен, да наложите едно
наказание минимално или под минималния размер, защото считам, че има
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, да приложите чл. 55 НК, тъй
като определено считам, че е ниска обществената опасност на подзащитния
ми. Той е служител в МВР повече от 20 години, никакви негативни прояви
досега не е имал, няма наложени наказания, награждаван е многократно, има
семейство, две деца, добра характеристика. Моля да имате предвид, че за
няколко месеца разработване това да го приемете като изолиран случай с
размер от 20 лева и отчитайки всички тези смекчаващи вината обстоятелства
да наложите наказание под минимума, като приложите чл. 66 НК, условна
присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Ц./ право на лична защита/ :
-Поддържам това, което казва моят защитник. Не мога да се призная за
виновен в това обвинение, за което съм обвинен. Предният път говорих за
ситуацията, мога само да кажа, че ако аз бях такъв, какъвто твърди
представителят на държавното обвинение като общ знаменател- нагли,
безкомпромисни и т.н., аз не мога да вляза в това вътре, да се припозная. СРС,
когато са сложени от „Вътрешна сигурност“ или друга служба, може би три-
четири месеца са били вътре в автомобила, без ние да знаем това. Ако аз бях
такъв нагъл, и какъвто ще да съм, за три- четири месеца, когато тези СРС са
били в автомобила, щях ли да имам, даже не мога да кажа, то това не е и
случай моя. Една жена, която иска да прикрие нещо, да прави нещо, щях ли да
имам едно скалъпено с извинение от свидетелка материал, съм дал над
деветдесет смени в този период, откакто сме имА. тези СРС. Ако бях такъв
нагъл, безкомпромисен, безпардонен, нямаше да го коментирам това нещо
тук. Много съм обиден от факта, че влизам в общ знаменател. Никога не съм
бил такъв, няма и да бъда. Искам да ме признаете за невинен. Не се чувствам
виновен, никога не съм бил такъв, никога не съм се чувствал така. Не съм
извършил нищо и моля да бъда оправдан.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Господин председател, стана въпрос за
термина изнудване, което е отегчаващо вината обстоятелство, ползвам го в
житейски смисъл, а не по смисъла на чл. 214, ал.1 НК, където е легалната
дефиниция. Ако мислех, че е съставомерно, щеше да има и друг признак.
По отношение на отговорното служебно положение- даде се пример, че
22
те нямало как да вземат решение по регулиране на движението, знаци, кръгови
и т.н. Да, защото там отговаря друга служба. Тук говорим за извършване на
контролна дейност по безопасността на движението по пътищата в дадения
участък и отпочване на административно наказателно производство с
изготвяне на АУАН. Никой друг орган няма право да осъществява контрол в
този момент и да дава начало на административно наказателно производство
при констатирано нарушение. Кой друг да има отговорно поведение? При
това всеки един от екипа може да взема самостоятелно решение да състави
акт, дори както стана ясно, ако другият член на екипа е несъгласен.
По отношение на подс. Я. Г., моля да имате предвид дадените пред вас
показания на свидетелите И.и, където ясно беше посочено, че разговор с тях е
воден от двамата полицейски служители и потвърждение на това, че не е
стоял, както се твърди, в автомобила през цялото време. Моля в тази връзка да
имате предвид, че от ВДС в конкретния случай се установява, говоря за
отразеното на лист 11, стр.2 на обвинителния акт, където е възпроизведен
текста.
След като точно подс. Г. се обръща към колегата си подс. Н. „Не знам
какво пишем сега, талона ли пишем само?“ А Н. му казва „Не бе, счупено
такова, глоба“. Следва подс. Г., макар че чул преди това думите на колегата
„Айде, бе, как го счупихте вие“, тоест, ето го и тук документираният разговор
между тях. Въпреки, че той каза, че е продължил след това разговора и извън
автомобила, т.е. тук се твърди, че въобще нямало виД.ст даже какво става. И
нататък, какво му е неговото отношение към Д.ието, какво въобще е било
субективното усещане за задружната дейност. След като станало ясно сто и
петдесет кинта, това е вече на лист 13, Г. реагира „Айде, бе“ и чува „А, не, бе“
и като потеглят с автомобила подс. Г. казва “Аз щях да го изтаковам между
другото, ама викам заприказвахте се, ще изчакам, иначе….“ . А Н. отговаря
„почерпи, бе“ и следват думите на Г.: „той щото си мислеше, че си усмихнат
такъв, а едва ли не няма да го таковам“. Тоест, тук абсолютно имаме едно
пасивно поведение, което е съгласувано, за да се даде възможност да се стигне
до поискване и даване на подкуп от братята.
По отношение на дисциплинарното производство, че бил възстановен,
то е за това, че не бил съобщил за констатирано нарушение, няма никаква
връзка с обвинението.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимите:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Н.: Моля за справедливо отношение за Д.ието ми,
за да си гледам семейството и дъщеря си.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Н.: Моля да бъда оправдан.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т.: Моля за справедлива присъда.
Я. Г.EВ: Вярвам в съдебната система, моля да бъда оправдан.
23
П. Ц.: Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ в 11:55 часа се оттегля на тайно съвещание.
ОБЯВЯВА, че ще се произнесе с присъда в 15:00 часа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
пред Апелативен съд – Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл. 308, ал.2 от НПК.
Присъдата беше обявена в отсъствието на адв. П. Д., със съгласието на
П. Ц., негов подзащитен.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
15:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24