№ 16
гр. Б., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№4701/22.07.2024г., подадена от М. К. Ш. и В. С. Ш.,
чрез пълномощник против Решение № 169/04.07.2024г., постановено по гр.д.№ 989/2022г. по
описа на РС Г.Д.
С въззивната жалба решението се определя като недопустимо, а при евентуалност -
неправилно и необосновано. Твърди се, че в иска за делба не е включен съсобственика М.
Н.К. притежаваща 1/8 ид.ч. от процесния парцел като за участието на всички съделители в
делбата съдът следва да следи служебно. Изтъква се, че липсват доказателства лицето да се е
разпоредели със своя дял, поради което следва да участва като съделител, като
неконституирането на задължителен другар води до недопустимост на решението. На
следващо място се оспорва, че Н. Т. и А. Т. са съсобственици на процесния имот в частта,
касаеща покупката му от И.Г., като се твърди, че черпят права от неосъществена продажба.
Изтъква се, че т.нар.Записка от 08.07.1943г. не прехвърля права, той като не е спазена
нотариалната форма, а представлява частен документ. Отделно от това в нея е отразено, че
касае парцел I -б в кв.89, а в акта за завземане на недвижим имот е отразено, че касае парцел
IX в кв.89. Оспорва се, че описания в записката имот е одържавеният, а актът за завземане
на имот, не може да послужи като доказателство за собственост, поради това, че установява
само от кога е завзет, но не и кой е собственика на имота. Възразява се и по квотите, при
1
които е допусната делбата, като се твърди, че съдът не е съобразил влязлото в сила решение
на 10.03.2008г. по дело № 134/2007г. на ОС Б., според което квотата на праводателя на
ответниците С. Ш. е 1/8 ид.ч. от процесния имот или 85 кв.м. идеална част от 670 кв.м. от
площта на целия имот, а не както погрешно е било отразено в решението от 18,61 ид.ч. от
670 кв.м. от целия имот, предмет на делба.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението и
връщането му за ново разглеждане с изследване на въпроса дали лицето М. Н.К. е
съсобственик, а при евентуалност се иска отмяна на решението и признаване, че ответникът
В. С. Ш., като наследник на С.Д. Ш. е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Не се
правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещните страни.
Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със събраните доказателства. Изтъква се, че за първи път с писмените бележки
от жалбоподателя се прави възражение за нищожност на делбата, поради неучастие като
съделител на М. Н.К. като собственик на 1/8 ид.ч. сочи се, че това възражение е
недопустимо, като направено извън сроковете по чл.342 ГПК, а по същество се сочи, че е
неоснователно. Поддържа се, че лицето М. Н.К. не е съсобственик на процесния недвижим
имот от 04.09.2018г., когато с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№
468/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д. нейният дял е възложен върху купувача Б.И.М.. Сочи се,
че този документ е описан в приложените документи при дарението на имота от Б. и Б.М. на
съделителите Б. Д. и Д. Б.. Ето защо се изтъква, че М. К. не е задължителен другар, тъй като
не е съсобственик. Поддържа се, че съделителите Н. Т. и А. Т. са съсобственици на
посочените идеални части и на посочените в исковата молба основания, като оспорванията в
тази насока се определят като неоснователни. Сочи се, че наследодателят им М.В. е
придобил собствеността на основание свидетелстващ документ Записка от 01.09.1930г.,
която е надлежно вписана на 08.07.1943г. в Н. околийски съд, поради което и на основание
чл.25 ЗПСНИ /отм./ установява надлежно прехвърляне на собствеността върху наследниците
на М.Я.В. Впоследствие през 1948г. имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС. С
решение № 488/03.12.1998г. на областния управител наследниците на собственика са били
обезщетени със собственост в процесния имот, а с решение № 57 от 19.01.1999г. е утвърдена
и квотата в съсобствеността. Отделно от горните твърдения се изтъква, че съсобствеността
не възниква от продадения от И.Г. недвижим имот, въпросът относно правата и квотите на
съсобственост между Н. и В. Т.и са разрешени с влезли в сила съдебни решения, приложени
по делото. Възражението за различни квоти от установените от съда се сочи, че е
преклудирано. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на
постановеното решение, както и присъждане на разноски. Направени са доказателствени
искания, по които съдът в подготвителното определение се е произнесъл.
Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощник,
който поддържа оспорванията. Не се сочат нови доказателства.
Ответните по жалбата страни, редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуален
2
представител оспорват въззивната жалба и поддържат доводите в отговора към нея. Иска се
потвърждаване на решението.
От въззивната инстанция е прието писмено доказателство - Постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.д.№ 468/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д., като е прието, че същото има
отношение към установяване на факти и обстоятелства, за които съдът следи служебно, а
именно дали в делбения процес следва да участва и лице, което не е било конституирано
като съделител по делото. Без уважение е оставено искането на страната за възможност за
сочене на допълнителни доказателства във връзка с идентичност на недвижимия имот,
описан в Записката от 08.07.1943г., поради настъпила преклузия за сочене на доказателства.
И двете страни са развили аргументите си в писмени защити.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№ 989/2022г. по описа на РС Г.Д.е образувано по искова молба от
Н. П. Т., с ЕГН **********, А. В. Т., с ЕГН **********, Б. Б. Д., с ЕГН **********, Д. Б. Б.,
с ЕГН **********, С. С. Ш., с ЕГН **********, М. Н. Ш., с ЕГН **********, Д. С. Ш., с
ЕГН **********, с която против В. С. Ш., с ЕГН ********** и М. К. Ш., с ЕГН
**********, е предявен иск – за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Г.Д. общ.Г.Д. обл. Б., одобрени със Заповед № РД[1]18-
71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 25.08.2020
год., адрес на поземления имот: гр. Г.Д. п.к. 2900, ул. С.Д. № 2, с площ за имота от 670
/шестстотин и седемдесет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване/от 10 до 15 метра/, предходен
идентификатор: ************ /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда петдесет и две/, номер по предходен план: имот 1052
/хиляда петдесет и две/, квартал 122 /сто двадесет и две, парцел X /десет/, при съседи: имоти
с идентификатор 17395.501.9183 /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, девет хиляди сто осемдесет и три/, ************/седемнадесет
хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, триста/, 17395.501.1051
/седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда
петдесет и едно/, 17395.501.1050 /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда и петдесет/, 17395.501.1049 /седемнадесет хиляди триста
деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда четиридесет и девет/,
************седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка,
хиляда четиридесет и осем/ и ************ /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет,
точка, петстотин и едно, точка, хиляда четиридесет и седем/, при следните квоти: 219.22/670
/двеста и деветнадесет цяло двадесет и две стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални
части за Н. П. Т., 72.26/670 /седемдесет и две цяло двадесет и шест стотни върху шестстотин
3
и седемдесет/ идеални части за А. В. Т., по 152.035/670 /сто петдесет и две цяло тридесет и
пет хилядни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части за Б. Б. Д. и за Д. Б. Б., 18.61/670
/осемнадесет цяло шестдесет и една стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части
за Д. С. Ш., 17.04/670 /седемнадесет цяло и четири стотни върху шестстотин и седемдесет/
идеални части за С. С. Ш. и още 1.574/670 /едно цяло петстотин седемдесет и четири
хилядни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части, придобити при условията на
съпружеска имуществена общност - за С. С. Ш. и М. Н. Ш., 18.61/670 /осемнадесет цяло
шестдесет и една стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части за В. С. Ш. и още
18.61/670 /осемнадесет цяло шестдесет и една стотни върху шестстотин и седемдесет/
идеални части, придобити при условията на съпружеска имуществена общност - за В. С. Ш.
и М. К. Ш..
От ищците в исковата молба се твърди, че с ответниците са съсобственици на процесния
имот на посочените идеални части, на следните основания: Н. П. Т. - на основание
наследство, обезщетение по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени
имоти /ЗОСОНИ /отм./, покупко - продажба, прекратена съпружеска имуществена общност и
завещание, А. В. Т. – на основание наследство и завещание, Б. Б. Д. и Д. Б. Б. - на основание
дарение, Д. С. Ш. - на основание дарение, С. С. Ш., лично и заедно със съпругата си М. Н.
Ш. е собственик на посочените идеални части от процесния имот на основание дарение за
притежаваните в лично качество ид.ч. и на основание покупко – продаба за ид.части,
придобити в режим на СИО, В. С. Ш. - на основание дарение, а заедно със съпругата си М.
К. Ш. - на основание покупко - продажба при условията на съпружеска имуществена
общност, осъществена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 99, том
I, дело № 93/2008г.
Посочено е, че ПИ с идентификатор ************ по КККР на гр.Г.Д. общ.Г.Д. обл. Б. с
последното си изменение от 25.08.2020 год., адрес на поземления имот: гр. Г.Д. п.к. 2900,
ул. С.Д. № 2, с площ за имота от 670 , представлява част от ПИ с идентификатор №
************ по КККР на гр.Г.Д. с площ за имота от 1405 кв.м., с описани съседи, като с
последното изменение е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за
регулация и застрояване и тази промяна е отразена и в кадастралната карта на гр. Г.Д. общ.
Г.Д. обл. Б., като от ПИ с идентификатор № ************ са образувани ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ************ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
************
Твърди се липса на възможност за доброволно уреждане на въпроса относно
съсобствеността, с което се обосновава правен интерес от предявяване на иск за допускане
на съдебна делба.
В преклузивните срокове по чл.342 вр.с чл. 343 ГПК от ответните страни са направени
следните оспорвания: възразено е срещу участието в делбата на Б. Б. Д. и Д. Б. Б., като се
твърди, че тези лица не са могли да придобият права чрез дарение с нотариален акт за
дарение № 87, том I, дело № 85/2020г., тъй като техния праводател Б. Д.М. също не е могъл
да стане собственик, защото не е бил наследник на Б.С. Ш., т.е. оспорва се фактът, че Б. М. е
4
наследник на Б. Ш., починала през 1965г. Твърди се, че Б. М. евентуално е осиновен през
1968г., като внук на К.И.Г., за когото се твърди, че е съпруг на Б.С. Ш., но от страна на
община Г.Д.е постъпило становище, че в регистрите на общината липсват данни Б. Ш. да е
била някога съпруга на К.Г. и в този смисъл се оспорва и фактът на сключване на
граждански брак между Б. Ш. и К.Г., с което също се оспорва фактът на придобиване от Б. Д.
на наследствени права спрямо наследството на Б. Ш.. Ответните страни се позовават и на
факта на обезсилено на 16.04.1999г. от община Г.Д.на удостоверение за наследници №
397/08.05.1998г.
От ответниците е възразено още, че праводателят на тези страни е могъл да закупи на
годно правно основание част от имота от Община Г.Д. защото същия имот, е продаден на
лицето, като наследник на Б.С. Ш., но той не може да й бъде наследник и поради това Б.
Д.М. не може да наследи дяловете на Б. С.а Ш..
Твърди се, че дори да е извършено осиновяване на Б. Д. от К.Г. и посредният да е бил в
брак с Б. Ш., то това е станало след смъртта на Б. Ш. и след като имотът й е бил одържавен
и преди да е започнала процедурата по възстановяване на собствеността върху него, поради
което и на основание чл.9а от ЗН , не може да го легитимира като наследник на
одържавената и собственост. Възразява се срещу дяловете на на Б. Б. Д. и Д. Б. Б., като се
твърди, че праводателят им Б. М. не е могъл да придобитите повече права от 1/3 ид.ч. от
наследството на Б. Ш. от своя праводател К.Г.. Оспорва се, че К.Г. е осиновил Б. М., че са
дядо и внук, че Б. М. има качеството на наследник на Б. Ш..
Възразява се и срещу участието в делбата и претендираните дялове върху собствеността
на процесния имот от Н. П. Т. и А. В. Т.. Възразяват, че наследодателят на Н. П. Т. е бил
някога собственик на процесния недвижим имот, поради което същата не може да се
легитимира като наследничка на придобити идеални части по наследство. Възразяват, че Н.
П. Т., на годно правно основание, като наследничка на М.Я.В. е закупила от Община
Г.Д.част от процесния недвижим имот. Т.е., че ако същата не е била наследник на М.Я.В.
няма правен интерес да закупи частта на Община Г.Д.в процесния имот. Уточняват, че Н. П.
Т. и А. В. Т. претендират, че са собственици, на определени идеални части от процесния
имот на база това, че Н. Т. е наследничка на М.Я.В.
Оспорва се, че лицата М.Я. и М.Я.В.са едно и също лице, че последният е бил собственик
на процесния имот или на части от същия. Възразява се, че Б. Д.М. и Н. П. Т., са имали
право да закупят дела на Община Г.Д. от процесния имот (че не са наследници на лица които
са били собственици на процесния имот), поради което искат съдът да прогласи сделката
като нищожна поради това, че тя е сключена без основание евентуално в противоречие на
закона евентуално чрез заобикаляне на закона евентуално поради накърняване на добрите
нрави.Иска се, ако съда ако установи, че горепосочените възражения са основателни,
инцидентно да признае за установено в отношенията между ответниците М. К. Ш. и В. С.
Ш., и ищците Б. Б. Д. и Д. Б. Б., че те не са собственици на дяловете на Б. Д.М., получени
като наследник на Б. С.а Ш. евентуално, като наследник на К.И.Г.. Иска се също така, ако
съда установи, че горепосочените възражения са основателни, инцидентно да признае за
5
установено в отношенията между ответниците М. К. Ш. и В. С. Ш., и ищците Б. Б. Д. и Д. Б.
Б., че техния праводател - Б. Д.М. не е собственик на дяловете, които е придобил чрез
закупуване от Община Г.Д.Иска се, ако съда установи, че горепосочените възражения са
основателни, инцидентно да признае за установено в отношенията между ответниците М. К.
Ш. и В. С. Ш., че ищцата Н. П. Т. не е собственик по отношение на ответниците на дяловете
които е придобила чрез закупуване от Община Г.Д.
С обжалваното решение, на основание чл.344, ал.2 ГПК, е допуснато извършването на
съдебна делба между Н. П. Т., с ЕГН **********, А. В. Т., с ЕГН **********, Б. Б. Д., с ЕГН
**********, Д. Б. Б., с ЕГН **********, С. С. Ш., с ЕГН **********, М. Н. Ш., с ЕГН
**********, Д. С. Ш., с ЕГН **********, В. С. Ш., с ЕГН ********** и М. К. Ш., с ЕГН
**********, на следния съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г.Д. общ.Г.Д. обл. Б.,
одобрени със Заповед № РД[1] 18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 25.08.2020 год., адрес на поземления имот: гр. Г.Д. п.к. 2900, ул. С.Д.
№ 2, с площ за имота от 670 /шестстотин и седемдесет/ квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване/от 10 до 15 метра/, предходен идентификатор: ************ /седемнадесет
хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда петдесет и две/,
номер по предходен план: имот 1052 /хиляда петдесет и две/, квартал 122 /сто двадесет и
две, парцел X /десет/, при съседи: имоти с идентификатор 17395.501.9183 /седемнадесет
хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди сто осемдесет
и три/, ************/седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно,
точка, триста/, 17395.501.1051 /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда петдесет и едно/, 17395.501.1050 /седемнадесет хиляди
триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и петдесет/, 17395.501.1049
/седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда
четиридесет и девет/, ************седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда четиридесет и осем/ и ************ /седемнадесет хиляди
триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда четиридесет и седем/, при
следните квоти: 219.22/670 /двеста и деветнадесет цяло двадесет и две стотни върху
шестстотин и седемдесет/ идеални части за Н. П. Т., 72.26/670 /седемдесет и две цяло
двадесет и шест стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части за А. В.а Т., по
152.035/670 /сто петдесет и две цяло тридесет и пет хилядни върху шестстотин и
седемдесет/ идеални части за Б. Б. Д. и за Д. Б. Б., 18.61/670 /осемнадесет цяло шестдесет и
една стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части за Д. С. Ш., 17.04/670
/седемнадесет цяло и четири стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части за С. С.
Ш. и още 1.574/670 /едно цяло петстотин седемдесет и четири хилядни върху шестстотин и
седемдесет/ идеални части, придобити при условията на съпружеска имуществена общност -
за С. С. Ш. и М. Н. Ш., 18.61/670 /осемнадесет цяло шестдесет и една стотни върху
шестстотин и седемдесет/ идеални части за В. С. Ш. и още 18.61/670 /осемнадесет цяло
6
шестдесет и една стотни върху шестстотин и седемдесет/ идеални части, придобити при
условията на съпружеска имуществена общност - за В. С. Ш. и М. К. Ш..
От приетите писмени доказателства се установяват следните факти:
От удостоверение за наследници изх.№ 804/10.05.2023г. /л.101 –РС/ се установява, че
лицето М.Я.В. роден на 08.08.1875г., е починал на 09.11.1963г. и оставил за законни
наследници – трима низходящи – деца- П.М.Я., Н.М.Я. и М. Р.В.. Според удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№ 806/10.05.2023г. /л.102- РС/, издадено от
община Г.Д.името М.Я.В.и М.Я. с дата на раждане 08.08.1875г., са имена на едно и също
лице. И тримата преки наследници на М.Я.В.са починали, като наследниците на П.М.Я. са –
преживяла съпруга К.К.Я., Катя П. К., Я.П.А. и ищцата Н. П. Т.. На Н.М.Я. наследници са
М. Н.Я.а и М.Н.Я., а на М. Р.В. –починала, не са посочени низходящи наследници, поради
което следва да се приеме, че същата не е оставила такива.
От удостоверение за наследници изх.№ 232/18.03.2011г., издадено от община Г.Д.на Б. С.а
Г., се установява, че е починала на 20.04.1965г. и оставила за свои наследници – К.И.Г. –
съпруг, двама братя – С. С. Ш. и Д. С. Ш. и две сестри – А.С.М. и Х.С.Ш. . Всички преки
наследници на Б. Г. са починали.
Починалият брат на Б. Г. – С. С. Ш., е оставил за свои наследници – син – С.С. Ш. и
дъщеря – М.С.Ш. – починала през 2015г. Преди да почине М. Ш. и Д. Шопов са дарили на
племенника си Д. С. Ш. собствената си квота от 2,285 % ид.ч. от 90,013 % ид.ч. от
процесния недвижим имот, която квота е придобита на основание договор за продажба с
община Г.Д. сключен на 21.12.2007г., който договор е описан в нот.акт № 168/2008г. Към
датата на подаване на иска за делба С.С. Ш. е дарил своята част от 0,2349 % ид.ч. от имот с
идентификатор ************ на сина си съделителя Д. С. Ш. /нот.акт№ 92/2014г./ .
Придобитите от С.С. Ш. в режим на СИО със съпругата му К.Д. Ш. 2,825% ид.ч., на
основание покупко –продажба от община Г.Д.с договор от 21.12.2007г., който договор е
описан в нот.акт № 17/2008г.,. са дарени преди предявяване на иска за делба на другия син на
С. Ш. – съделителя С. С. Ш.. На 01.08.2014г. с нот.акт № 78/2014г. М.С.Ш. е продала на С.
Ш. по време на брака му с М. Н. Ш. собствената си квота от 0,2349 % ид.ч. от имот с
идентификатор ************.
Починалият наследник на Б. Г. - Д. С. Ш., е оставил за свои наследници – М. Г. Ш. –
съпруга, починала, С.Д. Ш. – син и М. Д.а С. – дъщеря. С.Д. Ш. е починал на 22.11.2022г., но
приживе с нот.акт № 98/2008г. е дарил на сина си В. С. Ш. собствената си 2,7779% ид.ч. от
процесния имот, а с нот.акт № 99/2008г. М. С. е продала на В. Ш. по време на брака му с М.
Ш. собствената си 2,7779% ид.ч. от имота.
От починалите две сестри на Б. Г. – А.С.М. и Х.С.Ш. , единствен жив наследник е останал
внучката на А.М. – М. Н.К. но с влязло в сила на 01.10.2018г. Постановление по изп.д.№
468/2018г. на ЧСИ Д. собствените 0,0783 % идеални части от процесния имот са възложени
на купувача Б.И.М..
Наследник на Б. Г. е и лицето К.Г., посочено в удостоверението за нейн съпруг.
7
От община Г.Д. с писмо изх.№ 94-60-4971/11.12.2008г., във връзка с искане за издаване на
препис от акта за брак, сключен между Б. С.а Ш. и К.И.Г., след направена справка в
наличните регистри за население, том ХII, стр.2110 от 1958г. и стар номер IV, стр.323 от
1947г. е установено, че не е отбелязано номер, дата и място на сключване на брак между
тези лица, само в графата семейно положение е отбелязано – ****** ******
От Удостоверение от Църковно настоятелство на църква „С.С.-К.М.“ гр.Г.Д. Н.ска
митрополия се установява, че на основание църковен регистър за св.В. от 1914г. на 13 април
1914г. К.И. и Б. С.а са венчани на първо венчило при свещенодействието на прот.Г.К. в
църквата „С.С.-К.М.“ гр.Г.Д.
От удостоверение за наследници изх.№ 687/27.02.1992г. на К.И.Г. се установява, че е
починал на 11.02.1975г., като е оставил за свой наследник Б. Д.М.. В удостоверението за
наследници се съдържа запис, че лицето е осиновено, съгласно решение № 156/1968г. С
удостоверение изх.№ 779/14.10.1998г. от община Г.Д. служба „ГРАО“ е удостоверено, че
лицето Б. Д.М., роден на 14.05.1961г. е осиновен, съгласно съдебно решение № 156 от 1968г.
от К.И.Г., починал. Съпругата на К. Б. С.а Г. е починала 1965г. и няма отношение към
осиновяването.
От удостоверението за наследници на К.Г. /л.80- РС/ се установява фактът, че на
14.09.2020г. Б. Д.М. е починал и оставил за свои низходящи наследници съделителите Б. Б.
Д. и Д. Б. Б..
От Записка от 08.07.1943г., вписана в Н. околийски съд, под №37, том I, парт. книга том
XI /л.103- РС/, се установява, че е вписано извършването на 01.09.1930г. на договор, с който
И.Г. прехвърля на М.Я. правото на собственост върху парцел Iб, от кв.89 по плана на гр.Н.,
при съседи: Л.Х., бивша Л.Д.А., Л.П., С. Ш. и улица.
На 05.07.1948 год. С Решение на Н.ската комисия по чл. 11, този имот е одържавен по
реда на ЗОЕГПНС.
С Решение № 488 от 03.12.1998 год. на Областен управител на Софийска област е
уважена претенцията на наследниците на М.Я.В.за обезщетяване със съсобственост в
процесния имот, като изрично в това решение в мотивите се съдържа констатация, че от
представените Решение от 05.07.1948г. на Н.ската комисия по чл.11 Акт за завземане на
недвижим имот за държавен от 01.11.1950г., по реда на ЗОЕГПНС е отчужден в полза на
държавата следният недвижим имот, собственост на М.Я. – незастроено дворно място,
находящо се в гр.Г.Д. представляващо парцел IХ, имот пл.№ 803, в кв.89 по плана на града
от 1930г., с площ от 173,321 кв.м., който имот, според представените удостоверения и скици
е идентичен с част от парцел IХ от кв.122 по действащия план на града, а с Решение № 57
от 19.01.1999 год. е утвърдена и квотата на съсобственост.
С Решение № 88/02.07.1998г. Областен управител на Софийска област е уважена
претенцията на наследниците на К.И.Г. и Б. Г. за обезщетяване със жилищно –
компенсаторни записи за одържавени имоти, описани в пункт 1, 4 и 5 и със съсобственост
на обектите, описани в пункт 2 и 3, а с Решение № 162/06.08.1998г. е направена оценка и
8
утвърдени квотите в съсобствеността въз основа на влязлото в сила решение №
88/02.07.1998г., като квотата на съсобствеността по отношение на обезщетението,
определено като такова, е определена на 2,08 % от частна общинска собственост от хотел –
ресторант „Б.“ в гр.Г.Д.
С влязло в сила на 11.07.2003г. решение № 340/26.06.2003г. по гр.д.№316/2003г. по описа
на РС Г.Д.е прието за установено по отношение на община Г.Д. че квотата на съсобственост
на ищеца Б. Д.М. в обект – Хотел – ресторант „Б.“, състоящ се от ресторант-градина,
представляващ УПИ парцел Х , от квартал 122 по плана на Г.Д. е в размер на 5.638% ид.ч.,
като искът е отхвърлен в останалата му част до 12 % ид.части.
С влязло в сила на 21.03.2021г. решение № 483/04.02.2002г. по адм.д.№ 716/2000г. по
описа на ОС Б. е отменено решение № Р-590/16.11.2000г. на обл.управител на област с
административен център Б., с което е било отменено Решение № 88/02.07.1998г. на
Областния управител на Софийска област, в частта, в която е уважена претенцията на
заявителя Б. М. за обезщетение за имоти, отчуждени от Б. С.а Ш..
На 24.07.2003г. Общински съвет Г.Д.е взел решение № 382 по протокол № 40, на
основание ЗМСМА, ЗОС и Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество да се прекрати съсобствеността в хотел – ресторант „Б.“, състоящ се от
ресторант – градина, представляващ урегулиран поземлен имот парцел IХ от кв.122 по
действащия план на града, с площ за парцела от 1460 кв.м. и със застроена площ на
ресторанта от 345 кв.м., при описани съседи, чрез продажба на дела на общината,
представляващ 90,013 % ид.ч. на наследници на М.Я.В.и наследници на К.И.Г. и Б. С.а Г..
С влязло в сила на 15.03.2006г. Решение № 2753/15.03.2006г. по адм.д.№ 5240/2005г. на
ВАС е отменено обжалваното решение на ОС Б. и отхвърлено искането на областния
управител на Б.ска област за отмяна на решение № 382 по протокол № 40 на Общински
съвет гр.Г.Д. прието на заседание на 24.07.2003г. В мотивите на съдебното решение е
посочено, че имотите, описани в решение № Р-21 от 28.07.1999г. на областния управител на
Б.ска област и в решение № 88/02.07.1998г.на областния управител на тогавашната
Софийска област са напълно идентични и е направен изводът, че наследниците на С.С. Ш. ,
явявайки се наследници на Б. С.а Г., като нейни братя и сестри са били вече обезщетени с
това решение и те вече заедно с Б. Д.М. се явяват съсобственици на определената и
коригирана от гоцеД.ския районен съд квота, възлизаща на 5,638% ид.части. С решение №
57/19.01.1999г. на наследниците на М.Я.В.е определена квота от същия имот в размер на
4,349% ид.ч., така за община Г.Д.остават 90,013 % ид.части от този имот.
В изпълнение на влязлото в сила Решение № 382/24.07.2003г. на Общински съвет Г.Д.и
Решение № 432/09.08.2007г. на общинския съвет - за определяне на цената, на 23.10.2007г.
са сключени договори за покупко - продажба на недвижимия имот, сключени с Н. Т. – с
продадени 43,50 % ид.ч. от собствените на община Г.Д.– 90,013 % ид.ч. , с Б. Д.М. , на който
са продадени 42,375% ид.ч. от собствените на общината 90,013 % ид.ч. от процесния имот,
които са описани в Удостоверение № 94-00-5133/23.12.2008 год., изд. от Община Г.Д. а на
останалите наследници – С. А.М., С.Д. Ш., С.С. Ш., М.С.Ш. и М. Д.а С. да се продадат на
9
всеки един от тях от по 2,825 % идеални части от собствените на общината 90,013 % ид.ч.
/удостоверение изх.№ 94-00-539/6/1/22.11.2007г. За извършване на продажба от община
Г.Д.на посочените лица и на описаните идеални части се съдържа информация в
нотариалните актове, приети като доказателства по делото.
С влязло в сила на 28.10.2010г. решение без №/21.01.2009г. по гр.д.№ 200/2008г. на РС
Г.Д.е отхвърлен като неоснователен искът на М. Т.Д. Тодор и Й.К., Н.К. и К.Г. против Н. П.
Т. и В. С. Т. – за признаване за установено, че ищците са собственици на 1 /4 ид.ч. от УПИ,
парцел IX, в кв.89 по плана на гр.Г.Д.от 1930, идентичен с 21,75% ид.ч. от парцел IX, в
кв.122 по плана на гр.Г.Д. одобрен със заповед № 32/1992г. на кмета на община Г.Д. с площ
от 1460 кв.м. със същото решение е отхвърлен като неоснователен и вторият иск – за
признаване за нищожен договора за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот,
частна общинска собственост от 23.10.2007г., сключен между община Г.Д.и Н. П. Т., поради
противоречие със закона и липса на предмет.
С влязло в сила на 02.10.2014г. решение № 599/18.02.2014г. по гр.д. № 1060/2012г. на РС
Г.Д.е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.135 ЗЗД от С.Д. Ш. срещу
община Г.Д. Н. П. Т., В. С. Т., Б. Д. М., Б.И.М. – за обявяване за относително недействителна
по отношение на ищеца договора за покупко – продажба на недвижим имот, общинска
собственост от 23.10.2007г., съгласно който община Г.Д.е продала на Б. Д.М. 42,375% ид.ч.
от УПИ – парцел IX, в кв.122 по плана на гр.Г.Д.с площ за имота от 1460 кв.м., както и по
отношение на договор за покупко – продажба на имот, общинска собственост от
23.10.2007г., с който община Г.Д.е продала на Н. П. Т. 43,50 % ид.ч. от УПИ – парцел IX, в
кв.122 по плана на гр.Г.Д.с площ за имота от 1460 кв.м.,
По искане на всички съсобственици, със Заповед № 99/27.01.2021 год., изд. от Кмета на
Общината бил одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за
застрояване при следните параметри: максимална височина до 13 метра; плътност на
застрояване - 70%; минимална озеленена площ - 25%, кинт - 3.0; начин на застрояване -
свързано. На основание на тази заповед, съсобственици възложили на архитект
проектирането на „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж“. Този проект с всичките
му части бил одобрен на 02.06.2022 год., а на 03.06.2022г. е издадено Разрешение за строеж
№ 85, поправено със Заповед № 26/13.06.2022 год. на гл. архитект на Община Г.Д.
От представените нотариални актове се установява следното:
Съделителите Н. П. Т. и А. В. Т. са признати за собственици на 611,24/1405 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ************, на основание наследство и завещание, за което е съставен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 41, том II,
дело № 237/2018 година, изд. от нотариус Е.Л., рег. № 137 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - Районен съд Г. Д., вписан в Служба по вписванията при
Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 2997 от 22.06.2018 год., дв. вх. рег. № 2996, акт № 194, том
XII, дело № 1118, парт. 15869 и 15870, поправен с нотариален акт за поправка на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, издаден по писмени доказателства № 27, том III,
10
дело № 416/2018 година, изд. от М. М. - помощник нотариус по заместване при Е.Л.,
нотариус с рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен
съд Г. Д., вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г. Д. с вх. рег. № 4343 от
23.10.2018 год., дв. вх. рег. № 4342, акт №11, том XVIII, дело № 1919, парт. 15869 и 15870. В
нотариалния акт изрично е посочено, че на притежаваните общо от тези съделители
611,24/1405 ид.ч.съответстват 43,5047%, а поотделно за Н. Т. – 459,70/1405 ид.ч.,
съответстващи на 32,7191% , а за А. Т. – 151,54/1405 ид.ч., съответстващи на 10,7856%.
Съделителят Д. С. Ш. е собственик на 2,825 % от 90,013 % идеални части от имота на
основание дарение от М.С.Ш. и Д. Н.Ш., обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 16, том I, дело № 16/2008 год., изд. от нотариус А.Х., рег. № 569 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - Г.Д. вписан с вх.рег.
№ 4329 от 29.12.2008 год., акт № 28, том XVIII, дело №3874, парт. 2269, 2270 и на 0,2349 %
ид.ч. от ПИ с идентификатор ************, на основание дарение от баща си С.С. Ш.,
видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том II, дело № 278/2014
година, изд. от нотариус Е.Л., рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег.
№ 2459 от 11.08.2014 год., дв. вх. рег. № 2458, акт№ 174, том X, дело № 1238, парт. 15869 и
15870.
Съделителят С. С. Ш. е собственик на 2,825 % от 90,013 % от имота, на основание
дарение от родителите си С.С. Ш. и К.Д. Ш., което е обективирано с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 17, том I, дело № 17/2008 год., изд. от нотариус А.Х., рег. №
569 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - Г.Д. вписан с
вх.рег. № 4344 от 29.12.2008 год., акт № 42, том XVIII, дело №************, парт. 2169,
2270, а С. С. Ш., заедно със съпругата си М. Н. Ш., на основание покупко – продажба за
закупили от М.С.Ш. и са станали собственици на 0,2349% ид.ч. от имота, видно от
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 78, том II, дело № 264/2014
година, изд. от С.С.П. - помощник нотариус по заместване при нотариус Е.Л., рег. № 137 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба
по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 2389 от 01.08.2014 год., акт № 119, том X,
дело № 1186, парт. 15869 и 15870.
Съделителите Б. Б. Д. и Д. Б. Б. се легитимират за собственици на 304.07/670 идеални
части от ПИ с идентификатор ************, на основание дарение на недвижим имот от
Б.И.М. и Б. Д.М., материализирано с нотариален акт № 87, том I, дело № 85/2020 година,
изд. от М. М. - помощник нотариус по заместване при Е.Л., нотариус с рег. № 137 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба
по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 959 от 16.04.2020 год., дв. вх. рег. № 960,
акт № 186, том IV, дело № 546, парт. 65932. В нот.акт изрично е посочено, че предходния
идентификатор на имота е бил № ************, както и че прехвърлените от праводателите
идеални части, съответстват на 45,3837% от собствеността от описания поземлен имот, от
които: лична собственост на Б. Д.М. – 25,19/760 ид.ч., съответстващи на 3,759 % и неделима
11
съсобственост при условията на съпружеска имуществена общност на Б.И.М. и Б. Д.М. –
278,88/670 ид.ч., съответстващи на 41,624% .
Във връзка с оспорването във въззивната жалба и твърдението, че в делбеното
производство не е участвал като съсобственик лицето М. Н.К. като писмено доказателство е
прието Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 468/2018г. по описа на
ЧСИ Ш.Д.. От постановлението се установява, че на 04.09.2018г. по изпълнителното дело са
изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнението
М. Н.К. сред които и 0,0783% идеални части от ПИ с идентификатор ************, ведно
със същия процент ид.ч. от изградения в имота самостоятелен обект с идентификатор
************.1 и със същото постановление тези недвижими имоти, на основание чл.496
ГПК са възложени на купувача Б.И.М.. Това постановление е описано като представено пред
нотариуса при издаване на нот.акт № 87, том I, дело № 85/2020г., вписан в СВ при РС Г.Д.с
вх. рег. № 959 от 16.04.2020 год., дв. вх. рег. № 960, акт № 186, том IV, дело № 546, парт.
65932.
Съделителят В. С. Ш. е собственик на 2,779 % идеални части от процесния имот на
основание дарение от С.Д. Ш., видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98,
том I, дело № 92/2008 година, изд. от нотариус Е.Л., рег. № 137 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г. Д., вписан в Служба по
вписванията при Районен съд - Г. Д. с вх. рег. № 545 от 05.03.2008 год., акт № 32, том III,
дело № 482, парт. 28262 и 28700, поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт
за дарение на недвижим имот, № 62, том II, дело № 255/2008 година, изд. нотариус Е.Л.,
нотариус с рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен
съд Г.Д. вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 1402 от
13.05.2008 год., акт № 108, том VI, дело № 1254, парт. 28262 и 28700, а заедно със съпругата
си М. К. Ш. - на основание покупко - продажба при условията на съпружеска имуществена
общност на 2,7779% /продадени от М. Д.а С./, осъществена с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 99, том I, дело № 93/2008 година, изд. от нотариус Е.Л., рег.
№ 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан
в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 544 от 05.03.2008 год., акт № 31,
том III, дело № 481, парт. 28304 и 28700, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, № 63, том II, дело № 256/2008
година, изд. нотариус Е.Л., нотариус с рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба по вписванията при Районен съд -
Г.Д.с вх. рег. № 1401 от 13.05.2008 год., акт № 107, том VI, дело № 1253, парт. 28304 и 28700.
В КККР на гр.Г.Д. със Заповед № РД[ 1]18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на от 25.08.2020 г. е допуснато изменение, според което от ПИ
с идентификатор № ************ са образувани ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
************ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ************
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
12
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По оспорването, че делбата е нищожна, поради неучастие в нея като съделител на лицето
М. Н.К.: делбата е особено исково производство и естеството на спора определя всички
съсобственици на вещта, предмет на съдебна делба, като задължителни другари. Участието
на всички съсобственици е условие за допустимост на делбения процес. Задължителното
другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. За нея
съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки
от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на
останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по
делото, че притежават права върху делбените имоти. Съдът извършва проверка дали в
делбата участват всички съсобственици на вещта с оглед на твърдените от ищеца факти за
страните и придобивните основания, на които се твърди, че всеки от тях притежава идеална
част от вещта, както и с оглед на становището на останалите съсобственици, направени като
оспорвания по реда и сроковете по чл.342 и чл.343 ГПК. Данни за това дали в делбения
процес участват всички съделители делбеният съдът черпи и на база анализ на
представените от съделителите доказателства. Ако установи, че по делото не участва
съсобственик, съгласно т.6 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК когато правото на участие в
процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния необходимия другар.
В случая, както от твърденията на ищците в исковата молба, така и предвид естеството на
оспорванията от ответниците в сроковете по чл.342 ГПК, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приключил делото пред първата инстанция без да е било
необходимо да дава указания за конституиране и участие на други страни като съделители.
Меродавен момент, към който се определят съделителите, които следва да участват като
страни в делбения процес е датата на подаване на иска- в делбения процес следва да
участват само тези съсобственици, който се установи, че са притежавали обем идеални части
от една вещ към датата на подаване на иска. Третите лица-купувачи, които са придобили
част от делбения имот след предявяване на иска за делба, и които не са изразили изрично
съгласие да встъпят в процеса като страна /чл.226, ал.2 ГПК/, производството продължава с
участието на първоначалните съсобственици – продавачи /арг. чл.226, ал.1 ГПК/, но въпреки
13
това решението на делбения съд ще обвърже последващите преобретатели на основание чл.
226, ал.3 ГПК, а праводателите им ще участват в делбата като техни процесуални
субституенти – ТР 3/2013г. на ВКС,ОСГК т.3.
В случаите, като процесния, когато се установи, че съсобственик се е разпоредил или
загубил чрез годен придобивен способ, своята идеална част от вещта преди подаване на иска
за делба, то това лице няма качеството на съсобственик, поради което и не е задължителен
другар. Видно от приетото като доказателство Постановление за възлагане на недвижим
имот по изп.д.№ 468/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д. се установява, че на 04.09.2018г. по
изпълнителното дело са изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост на
длъжника по изпълнението М. Н.К. сред които и 0,0783% идеални части от ПИ с
идентификатор ************, ведно със същия процент ид.ч. от изградения в имота
самостоятелен обект с идентификатор ************.1 и със същото постановление тези
недвижими имоти, на основание чл.496 ГПК са възложени на купувача Б.И.М.. Това
постановление е описано като представено пред нотариуса при издаване на нот.акт № 87,
том I, дело № 85/2020г., вписан в СВ при РС Г.Д.с вх. рег. № 959 от 16.04.2020 год., дв. вх.
рег. № 960, акт № 186, том IV, дело № 546, парт. 65932. Неоснователна е тезата на
жалбоподател, развита и в писмената му защита, че е неясна квотата на този съделител,
както и дали съсобствеността на това лице върху процесния имот е изцяло и напълно
прекратена или не. По делото няма данни този съделител да е притежавал повече обем
идеални части от делБ.та вещ, срещу която се установи насочване на публична продан и
отчуждаването на този обем ид.ч. от съсобственика М. К. и придобиването й от един от
праводателите на съделителите по делото Б. Д. и Д. Б.. Също така следва да се вземе
предвид фактът, че след извършване на тази публична продан по отношение на недвижимия
имот, представляващ ПИ с идентификатор № ************, със Заповед № РД[ 1]18-
71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на от
25.08.2020 г. е допуснато изменение, според което от ПИ с идентификатор № ************
са образувани два поземлени имоти, съответно с идентификатор № ************ /предмет
на делбата/ и с идентификатор № ************ Ето защо – твърдението, че е неясен обема
идеални части, притежавани от М. К. с обосноваване площта на ПИ с идентификатор №
************ е неоснователно, тъй като се установи, че е настъпила промяна по отношение
на първоначалния имот, чрез обособяването му в два други ПИ, като притежаваната квота на
съсобственост е относима спрямо всеки един от двата новообразувани ПИ.
От представените писмени доказателства се установява, че преди датата на подаване на
иска за делба съсобственик М. К. е загубила притежаваната от нея ид.ч. от ПИ с
идентификатор № ************, чрез насочване на принудително изпълнение върху нейния
дал и изкупуването му на публична продан, поради което не е задължителен другар и не
следва да участва в делото за делба на този имот. На самостоятелно основание това
възражение следва да се счете за преклудирано, тъй като в отговора по иска и в срока по
чл.342 ГПК от жалбоподателите възражение относно неучастие на задължителен другар не е
направено, но доколкото по въпросът за участието на съсобствениците съдът следи
14
служебно от въззивната инстанция са допуснати и събрани доказателства и възражението е
разгледано по същество.
По тези съображения решението по делото е процесуално допустимо, поради което следва
да се разгледат останалите оплаквания на жалбоподателите на поддържаните основания:
Неоснователно е оспорването, че съделителите Н. Т. и А. Т. са съсобственици на
процесния имот, тъй като черпят права от неосъществена продажба въз основа на Записка от
08.07.1943г., която се сочи, че е частен документ и като такъв не е годен да прехвърли права
върху недвижим имот, тъй като не съставен в необходимата за това нотариална форма.
От събраните писмени доказателства се установява, че съделителят Н. П. Т. е собственик
на основание наследство и обезщетение по реда на ЗОСОИ, покупко - продажба, прекратена
съпружеска имуществена общност и завещание на 219.22/670 ид.ч., които съответстват на
32.7191% от собствеността върху поземления имот, а А. В. Т. – е собственик на 72.26/670
ид.ч., които съответстват на 10.7856% от собствеността върху поземления имот, основание
наследство и завещание, за което е съставен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по писмени доказателства № 41, том II, дело № 237/2018 година, изд. от нотариус Е.Л.,
рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д.
вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 2997 от 22.06.2018 год.,
дв. вх. рег. № 2996, акт № 194, том XII, дело № 1118, парт. 15869 и 15870, поправен с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден
по писмени доказателства № 27, том III, дело № 416/2018 година, изд. от М. М. - помощник
нотариус по заместване при Е.Л., нотариус с рег. № 137 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба по вписванията при
Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 4343 от 23.10.2018 год., дв. вх. рег. № 4342, акт № 11, том
XVIII, дело № 1919, парт. 15869 и 15870.
Също така от удостоверение за наследници – л.101-РС се установява фактът, че Н. П. Т. е
пряк низходящ наследник на П.М.Я., починал на 21.06.1977г., а той от своя страна е
наследник на М.Я.В. починал на 09.11.1963г. Представени са и доказателства –
удостоверение за идентичност на имена, според което е неоснователно и оспорването на
фактът, че лицето М.Я. и М.Я.В.са имена на едно и също лице.
С писмен договор за покупко - продажба от 01.09.1930 год., вписан на 08.07.1943г. в Н.
околийски съд, под №37, том I, парт. книга том XI, М.Я.В.е придобил собствеността върху
делбения недвижим имот. Неоснователна е тезата, че Записка от 08.07.1943г. за вписване на
договор за покупко –продажба на недвижим имот е свидетелстващ документ и не
материализира прехвърлянето на имота.
Съгласно чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти /ЗПНИ – отм./, частните
писмени договори за продажба на недвижими имоти, сключени до 6 декември 1941 год.
прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им, ако при влизане в сила на
закона /има се предвид Закона за допълнение на ЗПСНИ - ДВ, бр. 79/43 г./ купувача се
намира във владение на имота и в тримесечен срок поиска вписването. Разпоредбата на чл.
15
25 от ЗПСНИ (отм.) е приета с изменението на закона, публ. В ДВ, бр. 79 от 9.04.1943 год. и
тримесечния срок за вписването е изтичал на 9.07.1943г. Писмения договор за покупко -
продажба от 01.09.1930 год., сключен между И.Г. и М.Я. е вписан на 08.07.1943 год. в Н.
околийски съд, под №37, том I, парт. книга том XI. Следователно от 08.07.1943 год. М.Я.В.е
собственик на недвижимия имот въз основа на надлежно издадени документи за
собственост. На 05.07.1948 год. с Решение на Н.ската комисия по чл. 11, този имот е
одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а с Решение № 488 от 03.12.1998 год. на Областен
управител на Софийска област е уважена претенцията на наследниците М.Я.В.за
обезщетяване със съсобственост в процесния имот, а с Решение № 57 от 19.01.1999 год. е
утвърдена и квотата на съсобственост.
Ето защо, на основание наследствено правоприемство от общия наследодател Н. Т. се
явява собственик на процесния имот, в качеството й на наследник на М.Я.В.
Независимо от това, основателно е възражението на въззиваемите страни, че въпросите,
свързани с правата на собственост на Н. и В. Т.и /А. Т., като наследник на В. Т./ са били
предмет на установяване пред съответните административни органи – областните
управители на Софийска, а впоследствие на Б.ска област във връзка с процедурата по
възстановяване на собствеността на наследниците на М.Я.В.на отчуждените от последния
недвижими имоти. Въпросът за принадлежността на правото на собственост на
съделителите, като наследници на лицата, от чиито патримониум процесният имот е бил
отчужден, са били предмет на изследване и разрешаване със сила на пресъдено нещо и в
съдебни производства с влезли в сила решения по гр. д. № 200/2008 год. и по гр. д. №
1060/2012 год. и двете по описа на Районен съд - Г.Д.
Неоснователно е възражението и за липса на идентичност на имота, описан в Записката от
08.07.1943г. с имота, описан в Акта за завземане на недвижим имот за държавен. Този
въпрос не е бил оспорен от жалбоподателите, както в срока за отговор по исковата молба,
така и в срока по чл.342 ГПК, поради което и съдът не е дал указания на ищците да
представят доказателства за това. Едва във взиззивната жалба този въпрос се изтъква като
неизяснен. Това възражение, независимо, че е преклудирано, е неоснователно. Въпросът за
идентичност на имота, който е бил собственост на М.Я. /В./ и на Б. и К.Г.и , както и фактът,
че този имот е бил отчужден от тези лица, а впоследствие за отчуждаването на този имот на
наследниците на тези лица е определено обезщетение чрез определяне на съсобственост
именно върху процесния недвижим имот се съдържа достатъчно данни, както във влязлото в
сила решение № 488 от 03.12.1998 год. на Областен управител на Софийска област, с което е
уважена претенцията на наследниците на М.Я.В.за обезщетяване със съсобственост в
процесния имот, така и във влязлото в сила решение № 88/02.07.1998г. Областен управител
на Софийска област, с което е уважена претенцията на наследниците на К.И.Г. и Б. Г. и
същите са обезщетение със съсобственост с идеални части именно от процесния имот. В
рамките на тези производства по ЗОСОИ изрично въпросът за това дали праводателите на
заявителите са били собственици на тези имот, както и дали са били отчуждени е бил
предмет на установяване и разглеждане с влезли в сила административни актове.
16
Също така в цитираните решения се съдържат данни за идентичност на имотите, към
момента и статута им по време на отчуждаването с вида и номера на имота към момента на
уважаване на реституционните претенции на наследниците на лицата, от които са били
отчуждени. В решение № 488 от 03.12.1998г. на Областен управител на Софийска област, в
мотивите се съдържа констатация, че от представените Решение от 05.07.1948г. на Н.ската
комисия по чл.11 Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 01.11.1950г., по реда на
ЗОЕГПНС е отчужден в полза на държавата следният недвижим имот, собственост на М.Я.
– незастроено дворно място, находящо се в гр.Г.Д. представляващо парцел IХ, имот пл.№
803, в кв.89 по плана на града от 1930г., с площ от 173,321 кв.м., който имот, според
представените удостоверения и скици е идентичен с част от парцел IХ от кв.122 по
действащия план на града, т.е. в самото решение за обезщетяване на наследниците на М.Я.
по ЗОСОИ се съдържа констатация за идентичност на отчуждения имот с имота по
действащия към този момент план на града.
Също така с влязло в сила на 15.03.2006г. Решение № 2753/15.03.2006г. по адм.д.№
5240/2005г. на ВАС в мотивите на съдебния акт е посочено, че имотите, описани в решение
№ Р-21 от 28.07.1999г. на областния управител на Б.ска област и в решение №
88/02.07.1998г.на областния управител на тогавашната Софийска област са напълно
идентични. С това решение са определени квотите в съсобствеността на наследниците на Б.
Г. – на определената и коригирана с влязло в сила решение на гоцеД.ския районен съд квота
от 5,638% ид.части, а на наследниците на М.Я.В.е определена квота от същия имот в размер
на 4,349% ид.ч., а за община Г.Д.остават 90,013 % ид.части от този имот.
Следователно, с влезли в сила решения по ЗОСОИ,както и на влезли в сила съдебни
актове въпросите, относно факта на отчуждаване на процесния имот, относно собствениците
му към този момент, относно идентичността му, както и квотите, при които е определено
обезщетението в имоти на наследниците на отчуждените собственици, следва да се счетат за
установени.
По тези съображения е неоснователно и оспорването на размера на квотите, при които
делбеният съд е допуснал делба на имота. Такова възражение жалбоподателите не са
поддържали както в отговора по иска, така и в срока по чл.342 ГПК. Едва във въззивната
жалба се прави твърдение за неправилно изчислени идеални части за въззивниците като се
сочи несъобразяване с цитиран съдебен акт – решение от 10.03.2008г. по гр.д.№ 134/2007г.
на ОС Б. . Този съдебен акт не е бил представен като доказателство, както към въззивната
жалба, така и в преклузивните за това за това срокове от жалбоподателите пред първата
инсдтанция. Отделно от това, от анализа на събраните писмени доказателства се установява,
че лицата, измежду които е допусната делбата на процесния имоти и квотите, при които е
допусната съответстват на отразените в нотариалните актове идеални части, притежавани от
всеки един от участващите по делото съделители, а сборът на идеалните части на всички
съделители се равнява на 100 %.
С нот. акт № 41, том II, дело № 237/2018г., поправен с нот.аст № 27, том III, дело №
416/2018г. съделителите Н. П. Т. и А. В. Т. са признати за собственици на общо 611,24/1405
17
ид.ч. от ПИ с идентификатор ************, от който имот впоследтвие са образувани два
ПИ, единият от които процесния с идентификатор ************. В нотариалния акт
изрично е посочено, че на притежаваните общо от тези съделители 611,24/1405
ид.ч.съответстват 43,5047%, а поотделно за Н. Т. – 459,70/1405 ид.ч., съответстващи на
32,7191% , а за А. Т. – 151,54/1405 ид.ч., съответстващи на 10,7856%. Или спрямо процесния
имот квотата, притежавана от съделителя Н. Т. съответства на 219,22/670 ид.ч., а на А. Т. –
на 72,25/670 ид.ч.
Съделителят Д. С. Ш. е собственик на 2,825 % от 90,013 % идеални части от имота на
основание дарение от М.С.Ш. и Д. Н.Ш., обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 16, том I, дело № 16/2008 год., изд. от нотариус А.Х., рег. № 569 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - Г.Д. вписан с вх.рег.
№ 4329 от 29.12.2008 год., акт № 28, том XVIII, дело №3874, парт. 2269, 2270 и на 0,2349 %
ид.ч. от ПИ с идентификатор ************, на основание дарение от баща си С.С. Ш.,
видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том II, дело № 278/2014г.,
издаден от нотариус Е.Л., рег. № 137 по регистъра на НК, с район на действие – РС Г.Д.
вписан в Служба по вписванията при РС Г.Д.с вх. рег. № 2459 от 11.08.2014 год., дв. вх. рег.
№ 2458, акт№ 174, том X, дело № 1238, парт. 15869 и 15870. Или квотата на този съделител
съответства на 18,61/670 ид.ч.
Съделителят С. С. Ш. е собственик на 2,825 % от 90,013 % от имота, на основание
дарение от родителите си С.С. Ш. и К.Д. Ш., което е обективирано с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 17, том I, дело № 17/2008 год., изд. от нотариус А.Х., рег. №
569 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - Г.Д. вписан с
вх.рег. № 4344 от 29.12.2008 год., акт № 42, том XVIII, дело №************, парт. 2169,
2270. Квотата на този съделител, придобита на това основание съответства на 1,5748640
ид.ч. С. С. Ш., заедно със съпругата си М. Н. Ш., на основание покупко – продажба за
закупили от М.С.Ш. и са станали собственици на 0,2349% ид.ч. от имота, съответстващо на
18,61/670 ид.ч., видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 78, том
II, дело № 264/2014 година, изд. от С.С.П. - помощник нотариус по заместване при нотариус
Е.Л., рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд
Г.Д. вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 2389 от 01.08.2014
год., акт № 119, том X, дело № 1186, парт. 15869 и 15870.
Съделителите Б. Б. Д. и Д. Б. Б. се легитимират за собственици на 304.07/670 идеални
части от ПИ с идентификатор ************, на основание дарение на недвижим имот от
Б.И.М. и Б. Д.М., материализирано с нотариален акт № 87, том I, дело № 85/2020 година,
изд. от М. М. - помощник нотариус по заместване при Е.Л., нотариус с рег. № 137 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба
по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 959 от 16.04.2020 год., дв. вх. рег. № 960,
акт № 186, том IV, дело № 546, парт. 65932. В нот.акт изрично е посочено, че предходния
идентификатор на имота е бил № ************, както и че прехвърлените от праводателите
идеални части, съответстват на 45,3837% от собствеността от описания поземлен имот, от
18
които: лична собственост на Б. Д.М. – 25,19/760 ид.ч., съответстващи на 3,759 % и неделима
съсобственост при условията на съпружеска имуществена общност на Б.И.М. и Б. Д.М. –
278,88/670 ид.ч., съответстващи на 41,624% .
Съделителят В. С. Ш. е собственик на 2,779 % идеални части от процесния имот, което
съотвества на 18,61/670 ид.ч., на основание дарение от С.Д. Ш., видно от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 98, том I, дело № 92/2008 година, изд. от нотариус Е.Л., рег. №
137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г. Д., вписан в
Служба по вписванията при Районен съд - Г. Д. с вх. рег. № 545 от 05.03.2008 год., акт № 32,
том III, дело № 482, парт. 28262 и 28700, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 62, том II, дело № 255/2008г., издаден от
нотариус Е.Л., нотариус с рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - РС Г.Д. вписан в Служба по вписванията при РС Г.Д.с вх. рег. № 1402 от
13.05.2008 год., акт № 108, том VI, дело № 1254, парт. 28262 и 28700, а заедно със съпругата
си М. К. Ш. - на основание покупко - продажба при условията на съпружеска имуществена
общност на 2,7779%, съотвестващи на 18,61/670 ид.ч. /продадени от М. Д.а С./, осъществена
с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 99, том I, дело № 93/2008
година, изд. от нотариус Е.Л., рег. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег.
№ 544 от 05.03.2008 год., акт № 31, том III, дело № 481, парт. 28304 и 28700, поправен с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, №
63, том II, дело № 256/2008 година, изд. нотариус Е.Л., нотариус с рег. № 137 по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Г.Д. вписан в Служба по
вписванията при Районен съд - Г.Д.с вх. рег. № 1401 от 13.05.2008 год., акт № 107, том VI,
дело № 1253, парт. 28304 и 28700.
От В. С. Ш. и М. К. Ш. не са ангажирани писмени и/или гласни доказателства във връзка с
установяване на права на собственост, различни от посочените в документите им за
собственост, описани по-горе.
Ето защо, възражението за неправилно изчислени квоти на съделителите и в частност на
жалбоподателите по отношение на делбения имот, е неоснователно.
При тези аргументи, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а
постановеното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна от жалбоподателите се дължат
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че са направени, както по
основание, така и по размер /т.1 ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/04.07.2024г., постановено по гр.д.№ 989/2022г. по описа
на РС Г.Д.
ОСЪЖДА В. С. Ш., с ЕГН ********** и М. К. Ш., с ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. Г.Д. ул. „Б.М.“ № 16, вх. Б, ет. 2, ап. 6, общ. Г.Д. обл. Б. да заплатят на Н. П. Т., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес в гр. Г.Д. ул. „С.П.“ № 49, общ. Г.Д. обл. Б., А. В. Т., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес в гр. С. ул. „И.Й.“ № 5а, ет. 5, ап. 17, Б. Б. Д., с ЕГН **********,
с поС.ен адрес в гр. Г.Д. ул. „Д.“ №11, общ. Г.Д. обл. Б., Д. Б. Б., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес в гр. Г.Д. ул. „В.“ № 8, общ. Г.Д. обл. Б., С. С. Ш., с ЕГН **********, с поС.ен адрес в
гр. Г.Д. ул. „П.Я.“ № 4, общ. Г.Д. обл. Б., М. Н. Ш., с ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.
Г.Д. ул. „П.Я.“ № 4, общ. Г.Д. обл. Б. и Д. С. Ш., с ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. С.
ул. „Н.Б.“ № 4а, ет. 4, ап. 11 сумата от 800 /осемстотин/ лева направени пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от връчването на
препис на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20