Решение по дело №38/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 102
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20221700500038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Перник, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500038 по описа за 2022 година
С решение № 261138 от 08. 11. 2021г., постановено по гр. д. № 1717 /
2020г. по описа на Пернишкия районен съд, е :
Прекратено производството по гр.д. № 1717/20 г. по описа на РС-
Перник, в частта, по предявения от “Юробанк България” АД, ЕИК 00694749,
със седалище и адрес на управление град София, р-н Витоша, ул.
«Околовръстен път»№ 260 /правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/
иск за признаване за установено по отношение на К. Й. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
1360,26 лева – такси по договора за кредит за периода от *** до ***, като
недопустимо.
Обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №
2079/31.05.2012 г. по ч.гр.д. № 2370/2012 г. на ПРС, в частта, в която е
разпоредено К. Й. К., ЕГН ********** да заплати на „Банка Пиреос
България“ АД, сумата 1360,26 лева – такси по договора за кредит за периода
от *** до *** и издадения изпълнителен лист за тази сума.
1
Отхвърлени като неоснователни предявените от “Юробанк България”
АД, ЕИК 00694749, със седалище и адрес на управление град София, р-н
Витоша, ул. «Околовръстен път»№ 260 /правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД/ искове за признаване за установено по отношение на К. Й. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че последният дължи на ищцовото
дружество сумата от 2068,64 лева, представляваща главница по договор за
кредитна карта от *** и сумата в размер на 3292,85 лева, представляваща
договорна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й
изплащане.
В решението е отбелязано, че то е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба /допълнително
конкретизарана/ от третото лице – помагач на ищеца – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.С., срещу решението, в частта му, с
която са отхвърлени исковите претенции като неоснователни и същите да
бъдат уважени. Моли решението да бъде отменено като неправилно, поради
неправилни изводи на Пернишкия районен съд, че не е доказано предаването
на издадената кретдитна карта и сочи, че в тази насока е отбелязване на стр.2,
най - отдолу от Декларация – искане за издаване на международна кредитна
карта от ***, в което е сочен номера на кредитната карта, датата на
получаването й и подписана на кредитополучателя. Моли да му бъдат
присъдените направените разноски в заповедното производство, в
производството по установителния иск пред Пернишкия районен съд, както и
пред Пернишкия окръжен съд. За съдебно заседание е депозирало писмено
становище, с което поддържа жалбата. Моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено и да бъде уважен предявения установителен иск.
Адвокат М.Г., в качеството на особен представител на К. Й. К., е подал
в срок писмен отговор на въззивната жалба. С него я оспорва като
неоснователна, поради което моли решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа становището си и в
съдебно заседание.
„Юробанк България“ АД не е подало писмен отговор на въззивната
2
жалба.
Решението не е обжалвано в прекратителната му част и в частта, с която
е частично е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение.
За да отхвърли предявения установителен иск, Пернишкият районен
съд е приел, че ищецът не е доказал по делото реалното предаване на
процесната кредитна карта, а от там и претендираните суми.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения установителен иск. За процесните суми е водено заповедно
производство по ч. гр. д. № 2370 / 2012г. по описа на Пернишкия районен съд
по чл. 417 от ГПК. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, е
станало с връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47,
ал.6 от ГПК и в срок взискателят е предявил установителния си иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата, тези в
писмения отговор на жалбата и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
3
Видно от приложения по делото договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта Visa Classic от *** при промоционална
програма „Cash back“, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставила на
КАРТОДЪРЖАТЕЛЯ К. Й. К. кредит с кредитен лимит от 2000 лева при 16
% годишен лихвен процент /л.7 – л.9 от първоинстанционното дело/. В
изпълнение на задължението си по чл. 10, ал.1 от договора, на *** банката е
предала на картодържателя карта с № *** - стр.2, най - отдолу от Декларация
– искане за издаване на международна кредитна карта от *** /гърба на л. 6 от
първоинстанционното дело/.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото
лице В.В., което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено и
което не е оспорено от страните се установява :
Сумата от 2000лв. е усвоена от картодържателя, същият е ползвал
кредитната карта и е усвоил общо главница в размер на 4990лв. на различни
дати, подробно описаните в табличен вид. На *** той е извършил плащане на
сумата 3500лв., с която е погасил главница в размер на 2975,25лв., договорна
лихва в размер на 462,52лв. за периода от *** до ***, лихва за просрочие в
размер на 2,23лв. за периода от *** до ***, такса извлечение в размер на 10лв.
за периода от *** и годишна такса в размер на 50лв. По този начин останали
са непогасени :
2014,75лв. - главница и
184,37лв. - договорна лихва за периода от *** до ***.
От *** картодържателят е спрял плащанията.
Следователно за горницата над 2014,75лв. до пълния претендиран
размер от главницата – 2068,64лв. и за горницата над 184,37лв. за договорна
лихва за периода *** до *** до пълния претендиран размер от 3292,85лв.
искът се явява неоснователен.
След всички направени възражения в писмения отговор на исковата
молба, особеният представител на ответника е направил и възражение, че
вземането е погасено по давност. В тази връзка съдът следва да отбележи
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишна
погасителна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
4
предвижда друг срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичането на три
години се погасяват вземанията за лихви.
Заповед № 2079 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, е издадена на 31. 05. 2012г. – видно от това
което се съхранява като архивно дело по ч. гр. д. № 2370 / 2012г. по описа на
Пернишкия районен съд под архивен № 8116 – 12 – 318 на Пернишкия
окръжен съд. Следователно за периода от ***, когато картодържателят е
спрял плащанията, до 31. 05. 2012г., когато е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, е изтекла погасителна давност за лихвите за
забава.
От издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК на
31. 05. 2012г. и изпълнителен лист въз основа на нея – на същата дата 31. 05.
2012г. – видно от положения печат с отбелязвания върху гърба на заповедта, е
започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност в полза на ответника и
тя е изтекла на 31. 05. 2017г. По настоящето дело няма данни кога е било
образувано изпълнително дело № 20198130401450 / 2019г. по описа на ЧСИ
А.В., но по него е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника
К. Й. К. с изходящ № 24376 / 13. 11. 2019г., т.с. то е образувано 2 години и
шест месеца след като е изтекла общата 5 годишна погасителна давност.
От приложеното към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.
01. 2016г., приложение № 1 е видно, че няма отбелязано нито едно конкретно
вземане, което да е било цедирано.
Следователно вземанията на ищцовата банка, в частта им, с която те не
се неоснователни, се явяват погасени по давност.
След като Пернишкият районен съд е отхвърлил исковите претенции
като неоснователни, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, макар и по други съображения, а въззивната
жалба се явява неоснователна.
На дружеството жалбоподател – третото лице - решение № 261138 от
08. 11. 2021г., постановено по гр. д. № 1717 / 2020г. по описа на Пернишкия
районен съд помагач на банката не се дължат разноски, както с оглед изхода
по делото, така и на основание чл. 78, ал.10 от ГПК.
5
Тъй като се касае за два обективно съединени искове, всеки с цена под
5000лв., то на основание чл. 280, ал.3,т.1, предложение първо от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:
Потвърждава решение № 261138 от 08. 11. 2021г., постановено по гр. д. №
1717 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6