Присъда по дело №1444/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 5
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20221630201444
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Монтана, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
и прокурора П. Г. Й.
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Наказателно дело
от общ характер № 20221630201444 по описа за 2022 година
След тайно съвещание, съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс.В. Ц. И., роден на хххххг. в гр.М., живущ в гр.В.,
българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение №
602/11.10.2018г. на РС Монтана по гр.дело № 1345/2018г., влязло в сила от
25.01.2019г., да издържа свой низходящ – син Ц. В.ов И. ЕГН **********,
като заплаща месечна издръжка в размер на 180.00 лева, чрез неговата майка
и законен представител Л. П. Т. от гр.Монтана, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22
месечни вноски по 180.00 лева, или всичко на обща стойност 3 960.00 (три
хиляди деветстотин и шестдесет) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
На основание чл.183, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА наказание на подсъдимия
В. Ц. И..
1
ОСЪЖДА В. Ц. И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Монтана сумата
от 117.00 лева разноски за съдебно-оценъчна експертиза, както и по сметка на
РС Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране, в 15-дневен срок,
считано от датата на обявяване, пред Окръжен съд гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 1444/2022г.
М О Т И В И:

Подсъдимият В.Ц.И. от гр.В. е обвинен в това, че за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение №
602/11.10.2018г. на РС Монтана по гр.дело № 1345/2018г., влязло в сила от
25.01.2019г., да издържа свой низходящ – син Ц.В.И. ЕГН **********, като
заплаща месечна издръжка в размер на 180.00 лева, чрез неговата майка и
законен представител Л.П.Т. от гр.Монтана, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22
месечни вноски по 180.00 лева, или всичко на обща стойност 3 960.00 (три
хиляди деветстотин и шестдесет) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
На досъдебното производство подс.И. се признава за виновен, като не
дава обяснения. Съдебното производство е проведено при условията на глава
27 НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Упълномощеният му защитник поддържа, че
подсъдимия е погасил изцяло дължимата сума за издръжка на сина си, за
което в съдебно заседание прилага платежен документ за сумата от 3 960.00
лева, внесени по сметка на майката и законен представител на детето, Л.П.Т..
Защитникът предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, но да не му
налага наказание на основание чл.183, ал.3 от НК, тъй като преди
постановяване на присъдата подсъдимия е погасил задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалата.
Представителят на обвинението поддържа правната квалификация на
деянието, като предлага на съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен и на основание чл.183, ал.3 от НК, след като го
признае за виновен, да не му налага наказание, поради погасяване на
дължимата сума в размер на 3 960 лева, преди постановяване на присъдата,
съобразно горната разпоредба.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият живее в гр.В., не работи, не е осъждан за престъпления от
общ характер.
Свид. Л.П.Т. и подсъдимия живеели на съпружески начала, като от
съвместното съжителство е родено детето Ц.В.И. – роден на ХХХХХХг. През
2010 година се разделили, като детето останало да живее при майката.
С определение на РС Монтана от 10.12.2015г. по гр.дело № 1802/2015г.
е одобрена спогодба между свид.Л.П. и подсъдимия В.И., като последният
бил осъден да заплаща на свидетелката, в качеството й на майка и законен
1
представител на детето Ц. месечна издръжка в размер на 120.00 лева.
С Решение № 602/ 11.10.2018г. на РС Монтана по гр.дело № 1345/2018г.,
в сила от 25.01.2019г., размерът на издръжката е увеличен, като подсъдимия
бил осъден да заплаща за своя низходящ - син Ц. месечна издръжка в размер
на 180.00 лева, считано от 01.06.2018г.
След влизане в сила на решението по чл.143, ал.2 СК, с което
подсъдимия е осъден да заплаща месечна издръжка за сина си Ц., последният
не е изплащал никакви суми в изпълнение на задължението си за издръжка
към сина си.
За периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., съгласно и предмета на
обвинението, подсъдимия дължи сума за месечна издръжка на сина си Ц.В.И.
в размер на общо за процесния период от 3 960 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимия И. изцяло погасява
дължимите суми за издръжка към сина си. Сумата от 3 960 лева е внесена по
сметка на майката Л.П.Т. на 26.01.2023г., видно от приложеното от
защитника на подсъдимия преводно нареждане. Свидетелката чрез
пълномощника си, адв.А., заявява, че е получила изцяло сумата, дължима за
издръжка и няма претенции към подсъдимия.
Съдът намира, че подсъдимия В.Ц.И. е изпълнил изцяло задължението
за издръжка към сина си Ц. и не са настъпили други вредни последици за
същия.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – приложените справки и писма по образуваното изпълнително
дело, решения на МРС, от показанията на свидетеля Л.Т. от заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия към момента
на извършване на деянието и постановяване на присъдата, не е осъждан за
престъпления от общ характер.
С оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със
съдимостта, съдът намира, че с деянието си подсъдимия В.Ц.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от
НК – за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. в гр.Монтана, след като е
осъден с Решение № 602/11.10.2018г. на РС Монтана по гр.дело №
1345/2018г., влязло в сила от 25.01.2019г., да издържа свой низходящ – син
Ц.В.И. ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 180.00
лева, чрез неговата майка и законен представител Л.П.Т. от гр.Монтана,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 22 месечни вноски по 180.00 лева, или всичко на
обща стойност 3 960.00 (три хиляди деветстотин и шестдесет) лева.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
2
резултат.
С оглед изложеното по-горе в мотивите, съдът намира, че на
подсъдимия В.Ц.И. не следва да бъде налагано наказание, тъй като същият е
изпълнил задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни
последици за пострадалата.
Налице са предпоставките на чл.183, ал.3 от НК – преди постановяване
на присъдата подсъдимия е погасил изцяло дължимата от него сума за
издръжка към сина си Ц.В.И. в размер на 3 960 лева и не са настъпили други
вредни последици.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:






3
Съобщи за изтекли лични данни