РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 07.06.2021 г. в
състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 156/ 2021 г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от О. В.Т. срещу Решение 20259174/
24.11.2020г. по гр.д. 61091/2018г.
на СРС, 144 с-в, в частта с която са
уважени предявените срещу жалбоподателя от „Т.С.“ЕАД искове по чл. 153 ЗЕ
искове за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г. и
за цената на услугата дялово разпределение за същият период, както и за лихви
върху тези суми.
Изложени са оплаквания за недопустимост
на решението в частта за присъждане на цена на услугата дялово разпределение и
лихва върху нея, поради недопустимост на исковете, защото с тях се предявявали
чужди права пред съда-на третото лице помагач, извършващо тази услуга.
Излага оплаквания за
неправилно оставяне без уважение на направеното от него възражение за изтекла
погасителна давност.
Счита, че всички суми до
м.07.2015г. са погасени по давност и не се дължат.
Отделно счита, че върху
непогасените по давност главници не се дължи лихва, защото не е изпаднал в
забава, тъй като според ОУ на ищеца лихва се дължи след обявяване на фактурите
на интернет страницата на дружеството и изтичане на 30 дни от обявяването им, а
няма данни фактурите за процесния период да са публикувани на интернет
страницата на продавача. Счита и че клаузите уреждащи този начин на определяне
на срока за плащане са нищожни, защото изискват да притежава потребителя мобилно
устройство и достъп до интернет и това му налага да ползва услуги на други
доставчици на такива електронни услуги, което води до неравноправност.
Счита за неправилен и извода
на СРС, че е доказано да притежава право на собственост върху имота.
Иска се отмяна на решението
и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва
жалбата и иска потвърждаване на решението.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно, и допустимо. Не се касае за недопустим иск за цената на
услугата дялово разпределени. Заплащането на тази услуга чрез ищеца е
предвидено в общите условия в сила между него и ответника. Договорната свобода
позволява подобни уговорки.
По отношение на правилността на решението въззивния
съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
След преценка на оплаквания в жалбата с оглед събраните
по делото доказателства СГС намира жалбата за частично основателна.
Правилно според СГС
първоинстанционния съд е приел, че ответницата е съсобственик на имота и
се намира в облигационни отношения с ищеца.
Този извод е базиран на неоспорени доказателства, а
именно нотариален акт, с който нейната майка (заедно с още едно лице) е
призната за собственик на процесния топлоснабден имот. След смъртта на майка ѝ
и при липса на други наследници тя е придобила притежавана от нейната майка
част от имота, която при липса на други данни в нотариалния акт за придобиването
заедно с още едно лице на имота от нейната майка правилно е приета за ½
част.
Основателни са обаче оплакванията за неправилно
становище на СРС, че няма изтекла давност.
Исковата молба е от 14.09.2018г. и при приложимата
тригодишна давност всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
14.09.2015г. са погасени по давност.
Основателно е и оплакването за липсата на забава на
ответника.
СГС в настоящият си състав не споделя виждането за
нищожност на клаузите на чл. 33 от ОУ от 2014г. на ищеца (приложими за целия
процесен период). Настоящият състав намира, че публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. Преди да поиска изпълнение не може да има
забава. По делото няма доказателства за публикацията на фактурите издадени за
процесния период и не е настъпила забава, поради което исковете за изтекли
преди предявяване на исковата молба лихви са изцяло неоснователни и решението
на СРС в тази част е неправилно и следва да се отмени, включително за лихвите
върху цената на услугата дялово разпределение, защото в ОУ няма срок за нейното
плащане и е необходима изрична покана, за да изпадне длъжника в забава, а
такава покана дори не е твърдяна по делото.
По отношение на главницата за ТЕ:
Както се посочи по-горе публикуването в интернет има
ролята на покана за плащане. В такава хипотеза намира приложение чл. 114, ал. 2
от ЗЗД и давност тече от възникване на задължението. Задължението в случая
възниква с изтичане на месеца през който е потребена ТЕ.
Това означава, че давност тече от първо число на всеки
месец за вземането отнасящо се до предходния месец и с оглед на датата на
исковата молба погасени по давност са всички главници за ТЕ и за цена на услугата
дялово разпределение до м.08.2015г. вкл.
Давността обаче не се прилага служебно и предвид това,
че в жалбата се поддържа давност само до м.07.2015г. СГС ще отмени решението само
за сумите за ТЕ отнасящи се до период 01.05.2014г. до 31.07.2015г.
От приетата СТЕ се установява, че за период
01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребената за имота енергия е на стойност
от 193,31 лева, като от нея половината е
частта на ответницата или 96,65 лева.
Погасени по давност са и вземанията за
месеците Май, Юни и Юли от 2015г. за които има начислени само суми за БГВ,
които СГС приема за реални, доколкото за този сезон видно от СТЕ има сума за
доплащане след изравняването в неговия край, което означава, че прогнозните
суми са били по-малки от реалните. Дължимата сума за тези три месеца според
данните от СТЕ е 22,22 лева, от които половината е за ответницата или 11,11
лева или погасената по давност главница за ТЕ по отношение на ответницата е в
размер на 107,76 лева, което означава, че решението следва да се отмени, в
частта му с която тя е осъдена да заплати сума над размера от 71,16 лева за ТЕ.
Погасени по давност са и претенциите за цена
на услугата дялово разпределение за Юни и Юли 2015г. От таблица 3 на СЧЕ се
установява, че сумата за тези два месеца е 2,41 лева и решението по иска за
цена на дялово разпределение следва да се отмени над размера от 3,59 лева.
Предвид гореизложеното решението в частите за
уважаване на исковете за изтекли преди исковата молба мораторни лихви следва да
се отмени, както и в частите над сумата от 71,16 лева за ТЕ и над сумата от 3,59 лева за
цената на услугата дялово разпределени и исковете отхвърлят.
В необжалваните отхвърлителни части решението
е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на въззивното дело
жалбоподателката има право на разноски съобразно уважената част от жалбата,
която е 67 % от обжалвания интерес или на сумата от 33,50 лева за държавна
такса и сумата от 67,00 лева за адвокатски хонорар (при платени 100,00 лева)
Въззиваемото дружество има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение съответно на отхвърлената част от жалбата.
Съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението е 50,00 лева, от които
следва да се присъдят 16,50 с оглед отхвърлената част на жалбата.
Решението на СРС следва да се отмени и в
частта, с която жалбоподателката е осъдена за разноски в полза на ищеца над
сумата от 64,00 лева и в нейна полза да се присъдят още 34,00 лева разноски за
първа инстанция за адвокатски хонорар
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20259174/ 24.11.2020г. по гр.д. 61091/2018г. на СРС, 144 с-в, в частта с която Е
ОСЪДЕНА О. В.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******цена за доставена топлина енергия в апартамент N. 84 в гр. София, ж.к. ******, за периода
01.05.2014-30.04.2016г. НАД размера от 71,16 лева и за периода
01.05.2014г.-31.07.2015г. като вместо това отхвърля предявения иск за сумата от
107,76 лева (разликата от 71,16 до уважения размер от 178,92 лева) цена на
топлина енергия за периода 01.05.2014-31.07.2015г. като погасен по давност.
ОТМЕНЯ Решение
20259174/ 24.11.2020г. по гр.д.
61091/2018г. на СРС, 144 с-в, в
частта с която Е ОСЪДЕНА О. В.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК
******цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2015-30.04.2016г.
НАД размера от 3,59 лева и за периода 01.06.2015г-31.07.2015г., като вместо
това отхвърля предявения иск за сумата от 2,41 лева (разликата от 3,59 лева до уважения
размер от 6,00 лева) цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2015г-31.07.2015г.,
като погасен по давност.
Отменя
решението и в частите му, с които са уважени искове за мораторни лихви изтекли преди датата на исковата молба за сумите
41,94 лева и за сумата от 1,5 лева върху
главниците за топлинна енергия и за цена на дялово разпределение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА МОРАТОРНИ ЛИХВИ за посочените суми.
Отменя решението в частта по разноските, с която Е ОСЪДЕНА О. В.Т. с ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******разноски за първата инстанция над размера от 64,00
лева
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД
с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА О. В.Т. с ЕГН **********
още 34,00 лева – разноски за адвокат в първа
инстанция, както и 33,50 лева за държавна такса и 67,00
лева за адвокатски хонорар за въззивното дело.
ОСЪЖДА О. В.Т.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.” ЕАД 16,50 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2