№ 168
гр. Бургас, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120205183 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на С. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „*, действаща чрез пълномощника си адв. М. Т. - БАК, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 5450246,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Сочи се, че същият е без дата
на съставяне, поради което това обстоятелство не може да бъде установено.
Излагат се подробни доводи, като се застъпва, че от дата на нарушението до
датата на връчване на ЕФ са изтекли повече от три години, поради което и
административнонаказателното производство се е погасило по давност.
Твърди се и че не са налице данни за това уредът, с който е установено
нарушението, да е бил в изправност към момента на установяването му -
21.11.2021г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично, като поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения ЕФ,
ведно с присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
1
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид приложената по делото
разпечатка от ССЕВ, видно от която процесният ЕФ е връчен на
жалбоподателката на 26.11.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.11.2021г., в 11:21ч., в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров“
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
"ARH CAM S1" с фабричен номер 11743d1, разположена на пътния участък,
засякла и заснела движещ се в посока от надлез „Владимир Павлов“ към
площад „Трапезица“ със скорост от 94 км/ч. лек автомобил Ауди А4 Авант с
рег. № *. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място – гр.
Бургас, поради което и важало общото ограничение на скоростта до 50 км/час.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка
№ „11743D1/0217818“.
След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от
служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които
записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил
е собственост на С. В. Й. (последното обстоятелство не е и спорно по делото),
както и че скоростта следва да се счита от 91 км/ч. (след приспаднатия
толеранс от – 3 км/ч. в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 5450246, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
600 лева.
Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 11743d1, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол
от проверка № 18-СГ-ИСИС/18.05.2021г. (л. 10 и л. 12 от делото).
По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателката, като собственик на автомобила, да е
представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази насока.
Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които се допълват и не се
2
констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и
приложената по преписката снимка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система е издаден от
компетентен орган и противно на застъпеното от жалбоподателката, съдържа
съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
В същия, приложен на л. 8 от делото, е посочено, че е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата
на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението. Ясно са посочени
времето и мястото на нарушението – на 21.11.2021г., в 11:21ч., в гр. Бургас, по
бул. „Тодор Александров“ в посока от надлез „Владимир Павлов“ към площад
„Трапезица“ (на приложената снимка от автоматизираното техническо
средство мястото е фиксирано и посредством географските му координати,
поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на
мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък
максимално разрешената скорост като за движение в населено място е 50 км/ч,
както и точната измерена от автоматизирано техническо средство скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
41 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от – 3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
С оглед горното съдът намира доводите за недостатъчно описание на
нарушението за неоснователни. Фактическата обстановка, при която е издаден
фишът, е достатъчно пълно и ясно описана, така че извършителят на
нарушението да разбере за какво деяние се ангажира
административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то.
Във връзка с направените възражения за непосочване на дата, час и
място на съставяне на ЕФ, съдът следва да посочи, че по отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите
на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление, са
неприложими.
Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
3
съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), а не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид
държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя
характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.
46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и
дата на издаване (изискване за час и място на издаване не е налице и по
отношение на наказателните постановления), но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието
за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява
специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за
съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е и
константната практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 646 от
06.04.2015г. на АдмС -Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015г., Решение № 539 от
19.03.2015г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015г. и др.
Неслучайно законодателят при определяне на реквизитите на
електронния фиш в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият
да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си и това е така, защото
електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система
за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е
наказателното постановление. Ето защо, за разлика от общия процес,
регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш не са
предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение
чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и
връчване на наказателно постановление (в този см. Решение №
1227/08.07.2015г. по к. н. а. х. д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас). Законодателят
в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само относно
процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14 от същия член е
препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че
4
особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така,
както е уредена в специалния закон и само за неуредените случаи, както и
само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш, се прилага общият
закон – ЗАНН. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани
реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема
като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронният фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із-
305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. Процесният
електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в
изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на
издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр., то такъв
реквизит не е задължително да притежава и фишът. Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание
жалбоподателката е успяла в срок да упражни правото си на жалба, поради
което и този пропуск не се е отразил на възможността да потърси съдебна
защита на правата си.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателката, доколкото е изтекла
предвидената в закона давност за това. За изтичане на давностните срокове в
административнонаказателното производство съдът следи служебно.
Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при
допълнителни законоустановени предпоставки изключва наказателното
преследване или изпълнението на наложеното наказание.
Разпоредбите на ЗАНН, които уреждат института на давността, са тези
на чл. 34 и чл. 82 от посочения закон. Първият текст урежда случаите, при
които административнонаказателното производство въобще не се образува
или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или
указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на административно
нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако
е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически,
данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е две
години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден
в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция. Според ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН,
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на
акта.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН може да се
направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с
момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя
началото на административнонаказателното производство, в две хипотези – от
откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от
5
ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН,
касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено
сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване
на наложеното наказание (т. нар. "изпълнителска давност"). Според ал. 1,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в
три хипотези, срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане
в сила на акта, с който е наложено наказанието, т. е. от влизане в сила на
наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната
давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 на
чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
Ако наказателното постановление (ЕФ) не е било връчено по реда,
уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат
да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с който е
наложено наказанието, е влязъл в сила.
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН
липсва уредба на абсолютната давност, при която
административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че
актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Затова съдът счита, че тази
разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед визираното в
чл. 11 от ЗАНН изрично препращане към разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, уреждащи обстоятелствата, изключващи отговорността,
доколкото при посочената хипотеза е налице непълнота в ЗАНН.
Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК (т. е. към давността като
правен институт) е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение №
112/ 16.12.1982г. по н. д. № 96/1982г., ОСНК на ВС, а впоследствие е
доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от
27.02.2015г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би
следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в
ЗАНН празнота, поради степента на сходство в институтите на
административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за
противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Не може да бъде споделена тезата, че законодателят съзнателно не е
предвидил абсолютната давност като способ за погасяване на
административнонаказателното преследване, поради спецификата на
материята за административните нарушения. Съгласно чл. 31, ал. 7 от
Конституцията на Република България, не се погасяват по давност
6
наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления
против мира и човечеството. По аргумент за противното, във всички останали
случаи, включително за административни нарушения, наказателното
(респективно административнонаказателното) преследване и изпълнението на
наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв
принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на
административнонаказателното производство като гаранция за спазване на
правата на човека по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела
ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в
противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-
благоприятно положение от извършилите административно нарушение. Ако
се изключи въобще приложението на института на давността в производството
по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания ще се допусне възможността административните
нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен период във
времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния
мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на
противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност,
каквито са престъпленията (чл. 79, т. 2 НК), нито по отношение на
извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение, като
гражданските деликти (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) и дисциплинарните простъпки
(чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 94, ал. 1 ЗДСл, чл. 134, ал. 1 ЗАдв., чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, чл.
76, ал. 1 ЗННД и др.). Неоснователно е да се счита, че административните
нарушения представляват изключение от общото правило.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящият състав счита, че на
основание чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 81, ал. 3 НК институтът на давността
следва да се приложи в конкретния случай, при констатираната в ЗАНН
непълнота.
Съгласно практиката на касационната инстанция (Решение №
1664/08.10.2018г. по к. н. а. х. д. № 1573/2018г. на АдмС-Бургас и др.), в
производството по ЗАНН намира приложение и разпоредбата на чл. 81, ал. 2,
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – т. е. прилага се както кратката тригодишна давност,
така и абсолютната давност от четири години и половина, като началния
момент и на двата срока е датата на нарушението. Ако се приеме, че се
прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК (4 години и шест месеца), то извършителят на
административното нарушение ще да бъде третиран по-неблагоприятно в
сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на които намират
приложение институтите както на обикновената, така и на абсолютната
давност, което не съответства на разума на закона и на гореизложените
съображения.
В конкретния случай абсолютната давност изтича на 21.05.2026г.,
поради което и към настоящия момент този институт е неприложим. Не така
стои въпросът обаче, по отношение на кратката давност от 3 години. Тежестта
да се докаже спазване на давностните срокове за реализиране на
7
административнонаказателната отговорност е на АНО. В конкретния случай
същият не е ангажирал нито едно доказателство, от което да е видно, че тези
срокове са спазени. Няма доказателства, че от датата на нарушението –
21.11.2021г. до датата на връчване на ЕФ – 26.11.2024г. са извършвани каквито
и да е действия, които да са довели до прекъсване на тригодишната давност и
започване на нова такава. Предвид това съдът не може да приеме в ущърб на
жалбоподателката, че кратката давност е била законосъобразно прекъсната,
респективно, че към настоящия момент същата е спазена, още повече, че сам
АНО в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната
преписка по случая е изпратена в съда, е посочил, че обжалваният ЕФ не е
надлежно връчен на жалбоподателката в законоустановените срокове, поради
които и в информационната система на МВР същият е със статус: „погасен по
давност от наказателно преследване“.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че към момента на връчване на
процесния ЕФ са били изтекли давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради
което и атакуваният ЕФ следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата. По делото е представен Договор за адвокатски услуги от
05.02.2025г., сключен между жалбоподателката С. В. Й. и адв. М. Т. от БАК, в
който е отразено, че се предоставя безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., посочените размери в която не
обвързват съда, съгласно актуалната практика на Съда на ЕС, минималният
размер на възнаграждението е 400 лева, което в случая съдът намира за
справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на спора.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
8
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 5450246, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на С. В. Й.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
600 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Т. – БАК,
сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие на
жалбоподателката С. В. Й., на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9