РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110141675 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявила срещу М. С. С. - Я. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал.1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане спрямо ответника
да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 4990.63
лв. главница по договор за револвиращ кредит № 15649 от 25.04.2014 г., ведно
със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 3354.13 лв. за периода от 01.03.2015 г. до
25.04.2016 г., законна лихва в размер на 2656.13 лв. за периода от 26.04.2016 г.
до 23.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 55222/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между ЮЛ /с правоприемник ЮЛ/ и ответника е
сключен договор за револвиращ кредит № 15649 от 25.04.2014 г. с кредитен
лимит по кредитна карта в размер на 5000 лв., предоставени на ответника. Бил
уговорен ГПР от 22,08 %, като кредитополучателят е следвало да погасява
разрешения кредитен лимит с минимални вноски за револвиране от 1-во до
15-то число на всеки месец. В исковата молба е посочено, че на датите на
падежа от 01.03.2015г. до 01.04.2016г. не са заплатени 14 бр. месечни суми за
револвиране в общ размер от 3493,32 лв., като на 25.04.2016г. е преустановено
правото на ползване на кредитния лимит. Допусната е забава в плащанията в
продължение на не по-малко от 4 месеца, съгласно чл. 11, ал.3 от част II от
договора. Поддържа, че е преустановено автоматичното подновяване на срока
на кредита, съгласно чл. 5 от Част I и чл. 7 от част II от договора, и кредитът
става изискуем. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че не е доказано предоставянето на кредитна карта и
1
изпълнение на задълженията на банката, както и не се установяват
осъществени разплащания. Сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем
на 01.06.2015г., когато е падежът на 4-тата месечна погасителна вноска, и
доколкото след тази дата не са ангажирани доказателства за ползване на
картата, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, задължението е погасено по давност. Според ответника дори и да
се приеме, че датата на прекратяване на договора е 25.04.2016 г., както е
посочено в исковата молба, към датата на подаване на заявлението давността
за главницата отново е изтекла. Последното води и до погасяване по давност и
на вземанията за лихви. Поддържа, че ответникът не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост. На следващо място навежда аргументи за наличие
на неравноправни клаузи в договора. Сочи, че липсва разписана методика за
формиране на ГПР, като освен това е посочено, че разходите по кредита,
обхващащи ГПР, могат да бъдат променяни с различни лихвени проценти или
разходи. Оспорва като нищожна и възнаградителната лихва, като същата е
необосновано висока. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ЮЛ се явява правоприемник на ЮЛ.
По делото не се спори, а и от представения договор за револвиращ кредит
№ 15649от 25.04.2014 г., се установява, че между М. С. С. - Я. и ЮЛ е сключен
договор, по силата на който на кредитополучателя е предоставен револвиращ
кредит в размер на 5000 лв. достъпът до който се осигурява с банкова карта
MasterCard или Visa. В чл. 8.1 от договора е предвидено, че размерът на
минималната погасителна вноска (МПВ) - 5 (пет) процента от редовната
главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия
период лихва, като МПВ включвала дължимата за периода лихва, както и
редовна главница в размер, равен на разликата между размера на МПВ и
дължимата лихва. Съгласно чл. 8.2 срокът за плащане плащане,на МПВ бил от
1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период, а ако
15-то число е неработен ден - не по-късно от следващия работен ден. В чл. 9
от договора е посочено, че номиналния годишен лихвен процент е 16 % към
момента на сключване на договора.
Представени са Общи условия по договор. В чл. 16 от ОУ е предвидено,
че договорът за кредит може да бъде прекратен: по взаимно писмено съгласие
на страните, едностранно от Кредитополучателя по всяко време, едностранно
от Кредитополучателя при упражняване на правото на отказ от договора,
едностранно от Кредитополучателя в случай на промяна на лихвения процент
по кредита съгл. чл. 5, ал. 6, едностранно от Банката при обявяване на кредита
за изискуем, считано от посочената от Банката дача, едностранно от Банката с
двумесечно писмено предизвестие, при закриване на разплащателната сметка,
свързана с кредита, независимо от основанието, считано от датата на
закриването на сметката, при прекратяване на договора за основна
револвираща карта, свързана с кредита. В чл. 16, ал. 2 е посочено, че с
прекратяването на договора задължението по кредита става изискуемо.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
25.04.2014 г. банката била предоставила кредит чрез превод по
разплащателната сметка на М. С. – Я. в размер на 4995.35 лв., то който 150.35
лв., такса за усвояване на револвиращия кредит. Вещото лице е посочило, че
2
сумите по кредита били усвоени чрез предоставената от банката кредитна
карта. Вещото лице е посочило, че общия размер на усвоените суми бил
7298.03 лв., като последната усвоена сума била на 18.02.2015 г. Съгласно
заключението за периода от 15.05.2014 г. до 13.02.2015 г. минималните
месечни вноски били заплащани редовно, като общо платената сума за
погасяване на задълженията по договора е в размер на 2923.87 лв., с която
били погасили главница в размер на 2307.40 лв., както и договорни лихви в
размер на 616.47 лв., за периода от 25.04.2014 г. до 13.02.2015 г. Видно от
заключението последното погасяване на суми по процесния договор било
извършено на 13.02.2015 г. Вещото лице е посочило, че за периода от
15.03.2015 г. до 24.09.2021 г. били просрочени 14 бр. МПВ в размер на 3493.42
лв., като общия размер на непогасената главница бил 4990.63 лв., общо
начислената договорна лихва била 3354.14 лв. Вещото лице е посочило, че
начислената и незаплатена лихва за забава за периода от 26.04.2016 г. до
23.09.2021 г. била в общ размер на 2656.13 лв. Съгласно заключението банката
не била завишила договорната лихва от 16 %.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е да докаже
следните обстоятелства: наличие на валиден договор за револвиращ кредит №
15649 от 25.04.2014 г., сключен между ищеца и ответника, въз основа на който
банката е предоставила на ответника парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне на банката предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми.
По делото не се спори, а и от представения договор за револвиращ кредит
№ 15649от 25.04.2014 г., се установява, че между М. С. С. - Я. и ЮЛ е налице
валидна облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на
ответника е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 5000 лв.,
който се олихвявал лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 16 %. Като от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че по процесния договор ответникът бил усвоил сумата от
7298.03 лв., като последната усвоена сума била на 18.02.2015 г., като общо
платената сума за погасяване на задълженията по договора била в размер на
2923.87 лв., с която били погасили главница в размер на 2307.40 лв., както и
договорни лихви в размер на 616.47 лв., за периода от 25.04.2014 г. до
13.02.2015 г. Видно от заключението последното погасяване на суми по
процесния договор било извършено на 13.02.2015 г. Съгласно заключението
общия размер на непогасената главница бил 4990.63 лв., общо начислената
договорна лихва била 3354.14 лв. лихва за забава за периода от 26.04.2016 г. до
23.09.2021 г. била в общ размер на 2656.13 лв.
В настоящият случай по делото ответникът навежда твърдения, че
договорът е бил прекратен с настъпване на предсрочната изискуемост, а
именно на 01.06.2015 г., като са изложени и твърдения, че договорът най-
късно бил прекратен на 25.06.2016 г. В случая ищецът в исковата си молба
изрично посочва, че на 25.04.2016 г. бил преустановил правото на ползване на
кредитния лимит. Така декларираното обстоятелство представлява по своя
характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от
настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по
делото съдът приема, че то отговаря на истината. Същността на договорения и
отпуснат револвиращ кредит е кредитополучателят да разполага с фиксиран
кредитен лимит, който може да се използва свободно по негов избор, но
особеното е, че всеки месец трябва да се погасяват натрупаните лихви и
3
използваната част от кредита или части от тях. Съгласно чл. 5 от процесния
договор срокът за ползване на кредита бил безсрочен. В същото време,
доколкото на 25.04.2016 г. ищецът е преустановил ползването от ответника на
кредитния лимит, който е предмет на процесния договор, се е възползвал с
правото си предвидено в чл. 16, ал. 1, т. 7 от ОУ да прекрати договора, като на
основание чл. 16, ал. 2 с прекратяването на договора задължението по кредита
е станало изискуемо. Тези изводи се потвърждават и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която последната усвоена сума била
на 18.02.2015 г., а последното погасяване било извършено на 13.02.2015 г.
Поради което може да се приеме, че срокът на действие на договора е бил до
25.04.2016 г. и вземането е станало изискуемо именно на така посочената дата.
В случая ответникът изрично навежда твърдения за погасяване на процесното
вземане по давност. Искът с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се
смята за предявен на 24.09.2021 г., поради което всички вземания по
процесния договор за главница и лихви се явяват погасени по давност. С оглед
на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
доколкото по отношение на вземанията на ищеца спрямо ответника е изтекла
давност за погасяване на задълженията, поради което предявените искове
следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ /правоприемник на ЮЛ/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ****************, срещу
М. С. С. - Я., ЕГН **********, с адрес **************, искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
М. С. С. - Я. дължи на ЮЛ сумата от 4990.63 лв. главница по договор за
револвиращ кредит № 15649 от 25.04.2014 г., ведно със законна лихва от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
3354.13 лв. за периода от 01.03.2015 г. до 25.04.2016 г., законна лихва в размер
на 2656.13 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 23.09.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 55222/2021 г. по описа на СРС, 39
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4