№ 136
гр. Варна, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500093 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 93/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд, след частичното му прекратяване с влязло в сила определение
№ 293/08.05.2025 г., се развива по въззивна жалба на Н. Н. П., подадена чрез
адв. С., поправена с молба от 30.06.2025 г., против решение № 1023/14.10.2024
г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд
само в ЧАСТТА, с която Н. Н. П. е осъдена да заплати на Ц. З. Ц. обезщетение
за лишаване от ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
№ 10, находящ се в гр. Варна, ул.“*“ № *, ет. * за периода от деня на
постановяване на привременни мерки по чл. 323 ГПК в производството по гр.
д. № 15412/2021г. по описа на Районен съд Варна, с което ползването му е
предоставено на съпругата Н. П. до деня, предхождащ влизане в сила на
съдебното решение за развод - 09.04.2023г. (вкл.) за горницата над сумата от
2 825,50 лв. до присъдените 5 651 лв. на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно - постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Навела е оплаквания за недължимост на обезщетението
предвид, че ищецът е бил отстранен от семейното жилище заради собственото
му неправомерно поведение – упражнено домашно насилие, както и че не
дължи сумата над 2 825,50 лв. до присъдените 5 651 лв., тъй като окръжният
съд не отчел, че ищецът като съсобственик има право на обезщетение само за
1
½ от наема, след приспадане на площта за децата (т.е. ½ от 5 651 лв.). Молила
е за отмяна на решението (съгласно изричното уточнение от 30.06.25г. по
указанията на съда) само за горницата над 2 825,50 лв. до 5651 лв., както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В останалата част, с която са отхвърлени исковете на Ц. З. Ц. срещу Н.
Н. П. по чл. 21, ал. 4 СК за установяване в отношенията между страните, че Н.
П. не е собственик на апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул.“*“ № *, ет.
* с идентификатор № 10135.2559.218.1.16, по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с
прилежащото му избено помещение № 10 с площ от 6, 15 кв.м. и с
припадащите се 9, 7518 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и 29, 26 % кв.м. идеални части от дворното място, в
което сградата е изградена, поради липса на принос в придобиването му, както
и по иска по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от 90/100 от
имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност и по иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС в отхвърлителната част за горницата над сумата от 5 651 лв. до
6 800 лв. и в частта на осъждането на Н. Н. П. да заплати на Ц. З. Ц. сумата от
2 825,50 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на семейното жилище -
апартамент № 10 от постановяване на привременни мерки на 19.11.2021г. за
предоставяне ползването му по чл. 323 ГПК до решението за развода
09.04.2023г., решението на окръжния съд е влязло в сила.
Съдът, след служебна проверка, намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му предвид
наведените оплаквания, приема следното:
С исковата си молба (уточнена в хода на производството пред
окръжния съд), ищецът Ц. З. Ц. е предявил срещу Н. Н. П. иск за заплащане на
сумата от 6 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ
се в гр. Варна, ул.“*“ № *, ет. * за периода от деня на постановяване на
привременни мерки по чл. 323 ГПК в производството по гр. д. № 15412/2021г.
по описа на Районен съд Варна 19.11.2021г., с което ползването му е
предоставено на съпругата му Н. П. до деня, предхождащ влизане в сила на
съдебното решение за развод 09.04.2023г. (вкл.).
Установено е със събраните по делото доказателства (така и влязлата в
сила част от решението на окръжния съд), че страните са бивши съпрузи,
чиито брак, сключен на *г., е прекратен с развод с влязло в законна сила на
10.04.2023г. решение № 708/06.03.2023г. по гр.д. № 5412/2021г. на Районен съд
– Варна. От брака си те имат две деца - М. Ц., роден на * г. (непълнолетен) и
Л. Ц., родена на * г. (малолетна). С определение № 3672/19.11.2021 г.,
постановено по брачното дело, съдът на осн. чл. 323 ГПК е определил
привременни мерки, като е предоставил на майката упражняването на
родителските права по отношение на двете деца, както и ползването на
семейното жилище – апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул.“*“ № *, ет.
2
*. Установено е също така, че семейното жилище е закупено от съпрузите на
21.11.2005г., по време на брака им, и същото е придобито от тях в режим на
съпружеска имуществена общност. През процесния период, жилището е
ползвано от майката и децата. С влязлата в сила част на решението на
окръжния съд искът на ищеца по чл. по чл. 21, ал. 4 СК за същото жилище е
отхвърлен.
Съгласно т. 3 от ППВС № 5/78 г. привременните мерки се ползват с
изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, доколкото съдебният
акт, с който те се въвеждат е такъв на спорна администрация. Те имат
действие до приключване на брачния процес, тъй като с приключването му се
заместват от трайна уредба. По аргумент от чл. 57, ал. 1 от СК и
постановените привременни мерки, както решението на брачния съд по
въпроса за ползването на семейното жилище, създават облигационно
отношение между ползващия съпруг и неползващия, придобитото в режим на
СИО жилище, съпруг. Съдебният акт, с който се определят привременни
мерки е акт на спорна съдебна администрация, в който случай съдът
администрира гражданските правоотношения, като целта им е да бъде
защитен интересът на децата, докато все още липсва трайна уредба на
мерките. Определението на съда за привременни мерки е източник на
облигационно правоотношение, макар и да е постановено като акт на спорна
администрация. Привременните мерки, постановени със съдебен акт, създават
валидно правно основание за ползването, като отношенията на страните
(собственици на семейното жилище в режим на СИО) следва да се уредят по
аналогия с тези при предоставяне на семейното жилище за ползване на
съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение, без да е
определен наем по чл. 57, ал.2 СК - по чл. 31, ал.2 СК (така решение №71 от
29.06.2018 г. по гр.д. № 2750/2017 г. II г.о.), но без да е необходимо отправяне
на покана и при отчитане, че не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
Предвид уточнението на петитума на въззивната жалба, относимо към
обжалваната част от решението е само оплакването за несъобразяване от
окръжния съд по размера на обезщетението на собствената й част спрямо
изчисления от вещото лице наем, а не и това за пълната недължимост на
обезщетението. Независимо от това следва да бъде посочено, че твърдяното от
жалбоподателката поведение на ищеца в случая е без значение, защото
основанието за невъзможността му да ползва семейното жилище са
постановените привременни мерки, поради предоставеното на майката
упражняване на родителските права и ползване на семейното жилище.
В случая, според заключението по изготвената от вещото лице съдебно-
оценителна експертиза (пълна, ясна и обоснована, изготвена от специалист в
областта и неоспорена от страните), пазарният наем на жилището за
процесния период от 19.11.2021 г. до 09.04.2023 г., след приспадане на частта
за ползваната от децата жилищна площ, е в размер на 5 651 лв. Предвид
равните права на страните за ползване на семейното жилище, придобито в
3
режим на СИО, то ответницата дължи на ищеца обезщетение в размер на
половината от сумата. Затова и оплакванията на въззивницата Н. Н. П. в тази
насока са основателни и следва да бъдат уважени, като обезщетението се
дължи в размер на сумата от 2 825,50 лв. Като постановяващо различен
резултат в обжалваната част, решението на окръжния съд следва да бъде
отменено в същата и искът в тази част – отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски на
ответницата се дължат съразмерно с резултата, поради което решението на
окръжния съд в частта на осъждането на ответницата за разноските на ищеца
по този иск следва да бъде частично отменено за горницата над сумата от
528,55 лв. до 641,55 лв. Въззивницата има право на разноски за въззивното
производство, като претендираните са за платена държавна такса от 113,02 лв.
от които, обаче сторени такива за уточнената обжалвана част от решението
(2 825,50 лв.) са само 56,51 лв. и в този размер ответникът следва да бъде
осъден да ги плати. Предвид, че въззивницата е била представлявана пред
настоящата инстанция от адв. Д. С. безплатно, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл.
38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА, в полза на последния, предвид заявеното искане, следва
да бъде определен и адвокатски хонорар, платим от въззиваемия. С оглед вида
на спора (само по иска по чл. 31, ал.2 ЗС), материалния интерес от 2 825,50
лв., извършената от адв. С. работа във въззивното производство по подаване
на въззивна жалба и писмено становище преди заседанието, която не разкрива
сложност и предвид ползвания като ориентир размер, посочен в Наредба
1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа, намира, че справедливо е
възнаграждение в размер на сумата от 582,55 лв., който въззиваемият следва
да му плати.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. №
2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която Н. Н. П.
е осъдена да заплати на Ц. З. Ц. обезщетение за лишаване от ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр. Варна,
ул.“*“ № *, ет. * за периода от деня на постановяване на привременни мерки
по чл. 323 ГПК в производството по гр. д. № 15412/2021г. по описа на Районен
съд Варна, с което ползването му е предоставено на съпругата Н. П. до деня,
предхождащ влизане в сила на съдебното решение за развод - 09.04.2023г.
(вкл.) за горницата над сумата от 2 825,50 лв. до присъдените 5 651 лв. на осн.
чл. 31, ал. 2 ЗС, както и в частта, с която Н. Н. П. е осъдена да заплати на Ц. З.
Ц. съдебно - деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в частта за
горницата над сумата от 528,55 лв. до 641,55 лв. и вместо това,
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Ц. З. Ц. срещу Н. Н. П. иск по чл. 31, ал.2
4
ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул.“*“ №
*, ет. * за периода от деня на постановяване на привременни мерки по чл. 323
ГПК (19.11.2021г.) в производството по гр. д. № 15412/2021г. по описа на
Районен съд Варна, с което ползването му е предоставено на съпругата Н. П.
до деня, предхождащ влизане в сила на съдебното решение за развод -
09.04.2023г. (вкл.), в частта за горницата над сумата от 2 825,50 лв. до
присъдените 5 651 лв.
ОСЪЖДА Ц. З. Ц., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ет. *, ап. 10
да заплати на Н. Н. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ет. *, ап. 10
сумата от 56,51 лв., представляваща сторени разноски за дължима държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц. З. Ц., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ет. *, ап. 10
да заплати на адвокат Д. С. С. от ВАК сумата от 582,55 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита в производството пред
настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5