О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
10.09.2018 год., гр. Лом
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на десети септемри, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2927 по описа на съда за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от *******, ЕИК *******,
гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез пълномощника, ю.к. Я.М., срещу Е.Р.А., ЕГН **********,***, за
заплащане на дължими суми по договор.
Правно основание: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД; евентуален осъдителен
иск по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено между страните, че ответникът има към ищеца задължение, произтичащо
от Договор за кредит, сключен на 16.05.2013 год., задължение както следва:
главница – 759,85 лв.; договорна
лихва – 605,15 лв., начислена за
периода 23.05.2013 год. до 13.02.2014 год., неустойка за забава – 313,81 лв., за периода 11.07.2013 – 07.08.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.08.2017 год./ до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница – 759,85 лв.; договорна лихва – 605,15
лв., начислена за периода 23.05.2013 год. до 13.02.2014 год., неустойка за
забава – 313,81 лв., за периода
11.07.2013 – 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/09.08.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Отново се претендират разноски.
Исковете са допустими – налице е
интерес от търсената с тях защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК по
отношение на главните искове;
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между *******и ищеца,
2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,
3./ Приложение № 1 към договора за цесия,
4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10175928/16.05.2013 год., ведно с погасителен план;
5./ Общи условия на *******;
6./ формуляр за потребителски заем,
7./ уведомление за цесия;
5./ сертификат за застраховка
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1969/2017 год. на ЛРС;
2.
Да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да
отговори на поставените в и.м. въпроси.
3.
На осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице да бъде привлечено *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, *******–
цедент по договора за цесия.
Искането за привличане в качеството на трето лице-помагач на *******на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК ищецът обосновава
със следните фактически твърдения: в §2, ал. 7 от Договора за цесия е
предвидено задължение за цедента да приеме обратно някое от вземанията, или
цесионера да предявирегресен иск срещу него.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. С. Порчев, МАК
оспорва предявените искове по основание и размер.
Признава, че между страните е сключен процесния договор
за заем, но към момента на предявяване на иска не са били изпълнени условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за надлежно уведомяване.
Оспорва се и размерът на претенцията, като въвежда
възражение за давност по отношение на исковете за лихви.
Счита, че следва да се отхвърлят изцяло предявените
установителни искове, а евентуалните осъдителни искове да се уважат само до
размера на главницата.
Доказателствени искания от ответната
срана: няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания на страните.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д.
№ 1969/2017 год. по описа на РС – Лом.
С оглед възраженията на ответника, следва да се уважи и искането
на ищеца за допускане на ССЕ.
Искането за привличане на трето лице, *******като помагач на страната на ищеца е допустимо и
основателно, като на ищеца следва да се укаже в 3-дневен срок от съобщението да
представи препис от исковата молба и доказателствата за третото лице.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата молба от *******, ЕИК *******, гр. София, представлявано от В.Ю.Б.,
чрез пълномощника, ю.к. Я.М., срещу Е.Р.А.,
ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между *******и ищеца,
2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,
3./ Приложение № 1 към договора за цесия,
4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10175928/16.05.2013 год., ведно с погасителен план;
5./ Общи условия на *******;
6./ формуляр за потребителски заем,
7./ уведомление за цесия;
5./ сертификат за застраховка
ПРИЛАГА по настоящото ч.гр.д. № 1969/2017 год. на ЛРС.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА на разноски на ищеца, като вещото лице, след запознаване с доказателствата по делото и справка в
счетоводството на ищеца да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *******.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове
след внасянето на депозита.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на ищеца *******, ЕИК *******, гр. София.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в 3 /три/ дневен срок от съобщението да представи препис
от исковата молба и доказателствата за третото лице-помагач на страната на
ищеца.
На третото лице - помагач да се изпрати /след
представянето им от ищеца/, препис от исковата молба и доказателствата, както и
препис от определението на съда за насрочване на делото с оглед запознаването
им с доклада на съда.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 26.09.2018 г. от 10,30
часа, за която дата да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Главен иск: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Евентуален осъдителен иск по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ посочва, че
ответникът е сключил Договор за малък паричен заем паричен на кредит CAHS-10175928/16.05.2013 год., с третото лице *******, ЕИК *******,
по силата на който е получил кредит от 800 лв., като се е задължил да върне
1521,00 лв., за срок от 39 седмици.
Отделно е сключена и застраховка „Защита на плащанията“,
с цена 32 лв.
Ответникът е извършил частично плащане в общ размер на
156,00 лв. преди подписването на договора за цесия.
На 14.10.2015 год. между първоначалният кредитор и ищеца
бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента и цесионера
уведомили заедно длъжника за прехвърлянето. По делото няма данни това писмо да
е получено от ответника, за това ищецът го е приложил и е направил изрично
искане то да бъде връчено с приложенията към исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 1969/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника,
като той се възползвал от правото си на
възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено между страните, че ответникът има към ищеца задължение, произтичащо
от Договор за кредит, сключен на 16.05.2013 год., задължение както следва:
главница – 759,85 лв.; договорна
лихва – 605,15 лв., начислена за
периода 23.05.2013 год. до 13.02.2014 год., неустойка за забава – 313,81 лв., за периода 11.07.2013 –
07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.08.2017 год./
до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница – 759,85 лв.; договорна лихва – 605,15
лв., начислена за периода 23.05.2013 год. до 13.02.2014 год., неустойка за
забава – 313,81 лв., за периода
11.07.2013 – 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/09.08.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Отново се претендират разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. С. Порчев, МАК
оспорва предявените искове по основание и размер.
Признава, че между страните е сключен процесния договор
за заем, но към момента на предявяване на иска не са били изпълнени условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за надлежно уведомяване.
Оспорва се и размерът на претенцията, като въвежда
възражение за давност по отношение на исковете за лихви.
Счита, че следва да се отхвърлят изцяло предявените
установителни искове, а евентуалните осъдителни искове да се уважат само до
размера на главницата.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между
страните е спорен размерът на претенцията. Оспорва се и спазването на
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да
установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
Р. СЪДИЯ: